№ 508
гр. Сливен, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230103538 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между
Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги и ответника е техен
абонат.Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и
общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителни
установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на
ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 194.15лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги и 419.80лв, представляващи незаплатени лизингови
вноски по договор за лизингови вноски от 16.02.2019г., дължими за периода от м.07.2019г.
до м.01.2021г.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 194.15лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги и 419.80лв, представляващи незаплатени лизингови
вноски по договор за лизингови вноски от 16.02.2019г., дължими за периода от м.07.2019г.
до м.01.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на образуване на
заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявения положителен установителен иск за
главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
1
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения положителен установителен иск за
неизплатени лизингови вноски, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключен договори между Теленор България ЕАД и ответника за
предоставяне на мобилни услуги,че е сключен договор за лизинг с ответника, стойността на
лизинговите вноски, че ищцовото дружество е издало 5 броя фактури, че с общите условия
за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и ответника, страните са постигнали
съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят едностранно, въз
основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по фактурите в 18 дневен
срок от издаването им, , че общите условия са действали между страните в процесния
период, ползването на услугите от ответника, че ищцовото дружество правилно е начислило
сумите за ползваните от ответника услуги по договора за предоставяне на мобилни услуги, ,
е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на
ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са неоснователни и не отговарят на
действителното фактическо положение.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените
предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява
назначения особен представител адв.П.П., която моли да бъде уважен предявения иск за
лизинговите вноски и да бъде отхвърлен предявения иск за неплатените месечни
абонаменти такси .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 1.09.2018 г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и ЕМ. АС. ИВ. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 18.99 лв.
На 1.09.2018 г. е подписана декларация съгласие от ЕМ. АС. ИВ., че е запознат с
общите условия на Теленор България ЕАД.
На 1.09.2018 г. е подписано приложение ценова листа за абонаментни планове от ЕМ.
АС. ИВ..
На 16.02.2019 г. е сключено допълнително споразумение към договора за мобилни
2
услуги, с което страните са се уговорили за месечна абонаментна такса 30.99 лв., както и
предоставяне на устройство Самсунг Галакси А7 с цена в брой или общо лизингова цена
към абонаментния план 507.36 лв., като е направена отстъпка от стандартната цена в размер
на 226.14 лв. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния
срок, потребителят дължи неустойка в размер на трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му.
На 16.02.2019 г. е сключен договор за лизинг между ЕМ. АС. ИВ. и Теленор България
ЕАД по отношение на устройство Самсунг Галакси А7 Самсунг Галакси А7 на стойност
503.76лв. като в договора за лизинг е посочен погасителния план за изплащане на
устройството.Договорът за лизинг е сключен за 23 равни месечни вноски, всяка в размер на
20.99лв, като последната лизингова вноска е следвало да бъде заплатена на 16.01.2021г.
На 16.02.2019 г. е подписана декларация съгласие от ЕМ. АС. ИВ., че е запознат с
общите условия на Теленор България ЕАД .
На 16.02.2019 г. 16.02.2019 г. е подписано приложение ценова листа за абонаментни
планове от ЕМ. АС. ИВ..
На 5.03.2019 г. е издадена фактура на ЕМ. АС. ИВ. от Теленор България ЕАД, с която
е фактурирана сума за плащане в размер на 55.76 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса,
лизингова вноска в размер на 20.99лв със срок за плащане 20.03.2019 г.В фактурата е
посочено потреблението на мобилни услуги и мобилен интернет.
На 5.04.2019 г. е издадена фактура на ЕМ. АС. ИВ. от Теленор България ЕАД, с която
е фактурирана сума за плащане в размер на 130.19 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса,
лизингова вноска в размер на 20.99лв, задължения от предходен период, със срок за
плащане 20.04.2019 г.В фактурата е посочено потреблението на мобилни услуги и мобилен
интернет.
На 5.05.2019 г. е издадена фактура на ЕМ. АС. ИВ. от Теленор България ЕАД, с която
е фактурирана сума за плащане в размер на 182.16 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса,
лизингова вноска в размер на 20.99лв, задължения от предходен период, със срок за
плащане 20.05.2019 г.В фактурата е посочено потреблението на мобилни услуги и мобилен
интернет.
На 5.06.2019 г. е издадена фактура на ЕМ. АС. ИВ. от Теленор България ЕАД, с която
е фактурирана сума за плащане в размер на 194.15 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса,
лизингова вноска в размер на 20.99лв, задължения от предходен период, със срок за
плащане 20.06.2019 г.В фактурата е посочено потреблението на мобилни услуги и мобилен
3
интернет.
На 5.07.2019 г. е издадена фактура на ЕМ. АС. ИВ. от Теленор България ЕАД, с която
е фактурирана сума за плащане в размер на 854.30 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса,
лизингова вноска в размер на 20.99лв, задължения от предходен период, със срок за
плащане 20.07.2019 г.В фактурата е посочено потреблението на мобилни услуги и мобилен
интернет.Начислена е неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
240.35лв, вноска за лизинг в размер на 419.80лв, задължения по предходен период с ДДС в
размер на 194.15лв.
В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор
за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните
услуги се заплащат в момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на
сметката. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е
предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 10.12.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Теленор България ЕАД срещу ЕМ. АС. ИВ. за сумата от 194.15лв, представляваща
незаплатени мобилни услуги и 419.80лв, представляващи незаплатени лизингови вноски по
договор за лизингови вноски от 16.02.2019г., дължими за периода от м.07.2019г. до
м.01.2021г. и направените по делото разноски.
На 22.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден ЕМ.
АС. ИВ. да заплати на Теленор България ЕАД в размер на 194.15лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги и 419.80лв, представляващи незаплатени лизингови
вноски по договор за лизингови вноски от 16.02.2019г., дължими за периода от м.07.2019г.
до м.01.2021г. и направените по делото разноски в размер на 125 лв.
Заповедта е връчена на И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на и е указано на
заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на
вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил два положителни установителни иска,
предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от
ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 194.15лв,
представляваща неизплатена мобилна услуга. Съдът приема, че така предявения иск е
частично основателен. Безспорно се установи в производството, че между страните е имало
4
сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ищцовото
дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги на ответника , а ответника се е
задължил в съответния срок след издаване на фактурите да заплаща дължимите суми. В
производството се доказа, че ответника не е заплатил дължимите суми по фактури за
предоставени мобилни услуги в размер на 110.19лв.В горепосочените фактури са
фактурирани, както задължения на ответника за месечни абонаментни такси, ползвани
мобилни услуги и ползван интернет, така и задълженията за заплащане на лизингови вноски
по договора за лизинг.Съдът приема, че не се доказа по пътя на прякото, главно и пълно
доказване, че стойността на незаплатените такси по договора за мобилни услуги е в размер
на 194.15лв. Видно от фактурите, в четири от тяф са фактурирани вземанията на ищцовото
дружество за лизингови вноски по договора за лизинг, всяка в размер на 20.99лв, на обща
стойност 83.96лв.Тази сума произтича от договора за лизинг и съответно ищцовото
дружество може да я претендира по договора за лизинг, но не може да се претендира за
ползвани мобилни услуги, такси по договора за мобилни услуги и ползван интернет.Не се
доказа в производството от ответника да е заплатил процесните фактури на стойност
110.19лв, поради което предявеният иск, ще следва да бъде уважен за тази сума, а за
разликата до пълния претендиран размер ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ за признаване за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество лизингови вноски по договора за лизинг от 16.02.2019 г. в размер на
419.80лв, представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за лизингови вноски
от 16.02.2019г., дължими за периода от м.07.2019г. до м.01.2021г., съдът приема
предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в производството, че
страните са сключили договор за лизинг, уговорили са размер и брой на лизинговите вноски
и съответно ответника дължи заплащането им на ищцовото дружество.Установи се
производството сключването на договора за лизинг между страните,предавеното на
устройството предмет на договора за лизинг на ответника, уговарянето на лизинговите
вноски като размер и дати на плащане.Не се доказа в производството заплащането на
лизинговите вноски от ответника. Предявения иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковете 655.88лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕМ. АС. ИВ., ЕГН ********** от гр....... дължи на
Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
5
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 110.19лв,., представляваща
неизплатени мобилни услуги по сключените договор за мобилни услуги и допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава считано
от датата на подаване на заявлението 10.12.2020 г. до окончателното й плащане, като
отхвърля предявения иск за разлика от уважената част до пълния претендиран размер от
194.15лв, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕМ. АС. ИВ., ЕГН ********** от гр....... дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл.342 от ТЗ сумата от 419.80лв, представляващи незаплатени лизингови вноски
по договор за лизингови вноски от 16.02.2019г., дължими за периода от м.07.2019г. до
м.01.2021г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на
заявлението 10.12.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЕМ. АС. ИВ., ЕГН ********** от гр....... да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова
сметка: IBANBG 52 CITI 92501000104111 направените по заповедното и исковото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 655.88 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6