Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 731/2022г.
по описа на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано
е по жалба на И.Р.Х. ***, ЕГН **********, чрез адв.Р.И. срещу Решение №
2153-03-28/28.02.2022г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ –
Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №
034-00-695-5/07.05.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ – Варна, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 т.2 от КСО е изменено
Разпореждане № 034-00-695-4/09.12.2020г., в частта относно размера и периода на
отпуснатото й парично обезщетение за безработица. Жалбоподателката счита
обжалваното решение за незаконосъобразно и
неправилно, по
изложените в жалбата съображения; със сключване на трудовото
правоотношение за осигурителя ЕТ „ Н. Г.
5“ е възникнало задължението за внасяне на осигурителни вноски; факта, че
осигурителят не е подавал ГДД за процесния период, не може да обоснове извода,
че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност по представения от нея
трудов договор. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното
решение и върне преписката на административния орган за ново разглеждане. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата.Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно
представен списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Жалбата е подадена
при наличието на правен интерес и в предвидения в закона преклузивен срок,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна,
поради следното:
Предмет на съдебния контрол е
Решение № 2153-03-28/28.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което
е потвърдено Разпореждане № 034-00-695-5/07.05.2021г., издадено на основание чл.54ж
ал.1 от КСО от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Варна,
изменящо Разпореждане № 034-00-695-4/09.12.2020г., в частта относно размера и периода на отпуснато парично
обезщетение за безработица (ПОБ)като е определен нов размер от 74.29лв.,
считано от 05.09.3030г. и нов период от 05.09.2020г. до 04.05.2021г.
По отношение размера на паричното
обезщетение за безработица, съдът намира, че същият е определен правилно от
административният орган. Дневното парично обезщетение за безработица е в размер
60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд
“Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и
по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка
календарна година. Определените за 2021г. минимален и максимален размер на
обезщетението са съответно 12лв. и 74.29лв., а видно от обжалваното решение и
потвърденото разпореждане на жалбоподателката е определен именно максималния
размер на паричното обезщетение.
За определяне
периода на паричното обезщетение административният орган е взел предвид данните
от Регистъра на осигурените лица и от Регистъра на трудовите договори. Взети са
предвид и данните в представения преносим документ ПД U1. При направените
допълнителни проверки, видно от съставения Констативен протокол №
КВ-5-03-01072425/09.02.2022г. е установено, че жалбоподателката реално не е
упражнявала трудова дейност за ЕТ“ Н. Г.-5“ през посочените периоди, а именно
от 21.04.2003г. до 31.07.2008г., от 01.10.2008г. до 31.12.2008г. и от
01.05.2009г. до 31.12.2009г. т.е. същата не е осигурено лице по смисъла на
чл.10 от КСО, във връзка с пар.1 ал.1 т.3 от ДР на КСО.За изясняване на
фактите, които са от значение в случая е събрана информация от ТД на НАП-Варна,
ОД на МВР-Варна, а също и сведенията дадени от собственика на ЕТ Н.М.Г..Както
контролният орган на НОИ (чл. 107, ал. 2, т. 1 КСО), така и директорът на ТП
НОИ Варна, са приели, че ЕТ е осъществявал търговска дейност до 31.07.2017г.
При пълното
отсъствие на доказателства, оборващи горните изводи, следва да се приеме, че
жалбоподателката не е упражнявала дейност от кръга на визираните в чл. 4, ал.
1, т. 7 КСО при осигурителя ЕТ“ Н. Г.-5“ , съгласно разпоредбата на чл.10, ал.
1 КСО и не е била осигурено лице, вкл. за риска "безработица", за
повече от 12 месеца през релевантните 18 месеца, преди прекратяване на
осигуряването, по аргумент от чл.54а ал. 1 КСО. Разпоредбата на чл. 54а ал. 1 от КСО регламентира правото на осигурените лица за безработица на парично
обезщетение вместо възнаграждение за период, определен съгласно чл. 54в КСО,
при посочените в същия условия. Следователно, осигурителното обезщетение за
"безработица" цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното
лице, което е престанало да работи, поради настъпилия осигурителен риск. Тук
именно е концентриран конфликтният момент по делото била ли е осигурено лице
при осигурителя ЕТ „Н. Г.-5“ жалбоподателката, съгласно чл. 54а ал. 1 КСО. Абсолютно
задължително условие за възникване на спорното право е лицето реално да е
осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права,
които реално са възникнали и съществували.
Предвид горното съдът намира жалбата за неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.143, ал.4 и чл.144 АПК в полза на
ответника, който е защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100лв. съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Р.Х. ***, ЕГН ********** срещу Решение №
2153-03-28/28.02.2022г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ – Варна,
с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 034-00-695-5/07.05.2021г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна, с което на
основание чл. 54ж, ал. 1 т.2 от КСО е изменено Разпореждане №
034-00-695-4/09.12.2020г., в частта относно размера и периода на отпуснатото й
парично обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА И.Р.Х. ***,
ЕГН ********** да
заплати в полза на ТП на НОИ-Варна сумата от 100лв./сто/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на основание чл. 119 от КСО във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.
Административен съдия: