РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Ямбол, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232300100315 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.336 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба Н. М. К. от гр.******* против Д. Т. И. от гр.***, с която
се иска поставяне на последната под запрещение. В исковата молба се сочи, че ищецът е син
на ответницата. Въпреки първоначалното си съгласие тя е отказала да живее в гр. Стара
Загора, където децата й са й закупили жилище след продажбата на нейното в гр. Ямбол и е
заявила, че остава да живее тук при познат. Рязко е ограничила контактите с децата си, като
в редките случаи, когато са провеждали разговори, се е държала неадекватно. Имало е
случаи, когато ищецът я е питал нещо и се е чувал мъжки глас, който й е казвал какво да
отговаря. Понякога се е оплаквала от здравословни проблеми, а впоследствие е казвала, че е
добре, нищо не я боли и няма необходимост да ходи на лекар. При посещението на сина й в
гр.*** не го е допуснала в жилището си, наето от нея, а разговорът е приключил малко след
появата на съжителя й на вратата. На 21.06.2023 г. на роднините се е обадила служителка от
сектор „Български документи за самоличност“ в гр.***, за да съобщи, че за втори път, в
много кратък период лицето заявява изгубване на личната си картата след издаването на
нова такава в началото на м. юни. При подаването на ново заявление на 20.06. е била
придружена от двама мъже, единият адвокат. Споменали са, че личната карта е нужна за
сключване на граждански брак от ответницата. Служителката е заявила, че при съмнение, че
някой гражданин би могъл да е или да предстои да стане жертва на измама, свързана с имоти
или нещо друго, има практика да се свързват с роднините и да ги предупреждават. Самата
ответница е споделила на бившия си съпруг, че е изгубила личната си карта и на въпроса му,
защо не отиде да живее в гр. Стара Загора, е отговорила, че не й харесва апартамента там.
На дъщеря си е заявила, че не идва в Стара Загора, понеже не можела да се качва на втория
етаж на двуетажното легло, където трябвало да спи. В действителност жилището, в което й е
осигурено място, е къща на два етажа и в него няма двуетажно легло. Съседка на
ответницата е споменала, че последната й е забравила името, а двете носят едно и също
собствено име. На 27.07.2023 г. ищецът е получил информация от своя братовчедка, която
1
живее в гр. Ямбол, че при среща с майка му, тя не е могла да познае близката си и е задавала
въпроси, на които би следвало да знае отговора. Разказвала е за децата си неща, които са се
случили преди години и за които е твърдяла, че са се случили наскоро. Съобщила е за
проблеми с бившия си съпруг за семейното им жилище, а той не е живеел там повече от
година и половина. Последният от своя страна е уведомил сина си за случай от есента на
2022 г., когато е поканил ответницата на вилното си място в покрайнините на Ямбол. След
като тя не е отишла, е разговарял с нея по телефона и е разбрал, че е пътувала с автобуса,
слязла е на спирката, но не е могла да намери вилното място и си е тръгнала пеш към града.
По нейни обяснения, е объркала спирката, лутала се е, не е могла да намери вилата, а не се е
обадила, за да отиде да я посрещне, защото не се е сетила. Не е изчакала автобуса по посока
към града, защото не е могла да намери спирката. В исковата молба се сочи, че ответницата
не е в състояние да се грижи за делата си лично или да участва адекватно в социалния живот
по начин, който да гарантира, че интересите й - лични и материални ще бъдат съхранени,
което е основание за ограничаване на гражданската й дееспособност.
В законовия срок ответницата не е депозирала писмен отговор.
В хода на делото исковата молба се поддържа от пълномощника на ищеца адв.Ч..
Ответницата заявява в с.з., че не разбира последиците от настоящото дело за себе си.
Не е съгласна да бъде поставена под запрещение, като счита, че „ще възстанови всичко и ще
възвърне мозъка си“.
Прокурорът намира иска за основателен, като счита, че ответницата следва да бъде
поставена под пълно запрещение. Излага доводи, че страда от психична болест - деменция,
като състоянието й е такова, че не й позволява да се грижи сама за своите работи.
След преценка на събраните доказателствата по делото, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от Удостоверение за съпруг и родствени връзки от 03.07.2023 г. на Община
Стара Загора, ищецът е син на ответницата.
От Амбулаторен лист № 232720056114 от 29.09.2029 г. от д-р Евгени Гинев-невролог,
се установява, че ответницата страда от "Деменция. неуточнена".
Св. К.- баща на ищеца и бивш съпруг на ответницата- дава показания, че последната
няколко пъти се е опитвала по негова покана през лятото да го посети на вилата му в
м.“Курткая“ край гр.***, но не е успявала да намери мястото и се е връщала в града. Самата
ответница признава това, като сочи, че при последния опит да отиде на вилата, е изгубила
телефона си и ключовете за входната врата на жилището си. Според свидетеля през август -
септември 2023 г. тя не е могла да намери спирката „България“ в града, въпреки че е живяла
в гр.***. Пожелала е след като изплати дела на съпруга си от жилището, да отиде при сина
им, но когато са намерили къща, е отказала, защото не й харесва стаята. Установила се е в
гр.***, при мъж на име Панайот, който не й е позволявал да говори по телефона и близките
й не са имали връзка с нея. Той е отговарял на телефонните повиквания и никой от близките
не е знаел, къде се намират.
Св. Х.- сестра на ищеца и дъщеря на ответницата- дава показания, че майка й не е
знаела адреса на новата си квартира в гр.***, която е обитавала с П.К., и близките не са
могли да я посещават там. Живее при дъщеря си в гр.******* от средата на септември 2023
г. Ответницата признава, че когато съжителят й е починал, се е обадила дъщеря му на
свидетелката, за да съобщи, че майка и е сама. Оттогава последната живее при дъщеря си.
Свидетелката сочи, че майка й трудно се ориентира в новия квартал, не може сама да отиде
до магазина, затруднява се при намиране на къщата. За проблемите с паметта е съобщила
сама, още докато е работела в Италия. Същите датират около година и половина. Нейна
съседка е казала на свидетелката, че ответницата не помни името й Д., което е същото като
нейното собствено име. Братовчедка пък е заявила, че при среща ответницата не я е познала
първоначално, а после е споделяла отдавна минали събития –за сватбата на свидетелката
преди 15 години, за брака на сина си преди 9 години, като не е съобщила за децата му. На
ищеца се е обадила служителка от отдел „Български документи за самоличност“ и му е
2
съобщила, че майка му за пореден път е подала заявление за изгубена лична карта.
Служителката е казала, че ответницата е била придружавана от двама мъже, единият от
които се е представил за адвокат, а другият не се представил. Споменали са, че личната й
карта е необходима за сключване на брак. Служителката е добавила, че при съмнения за
някаква измама, имат практика да сигнализират роднините. В потвърждение на гласните
доказателства е писмо рег.№ 326000-10665/14.11.2023 г. на ОД на МВР-Ямбол до ЯОС, в
което се сочи, че лицето няколко пъти се е явявало на гише с изявление за изгубена лична
карта, вкл. след издаването на нова на 19.06.2023 г., придружено от двама мъже.
Ответницата признава, че е изгубвала личната си карта, като веднага възразява, че не е била
изгубена, намерила я е вкъщи.
От заключенето по психиатричната експертиза се установява, че Д. Т. И. страда от
придобито слабоумие- деменция. Има паметови нарушения. Не може самостоятелно да се
обслужва, да задоволява основните си потребности, не се ориентира в новата обстановка, в
която се намира в момента- в гр. Стара Загора, въпреки че от месеци е сред близките си там.
Не е успяла да се погрижи за социалноздравния си статус- не е осигурена, защото не знае
къде да отиде и какво да направи, не посещава самостоятелно лекар. Нуждае се от
обгрижване, подпомагане и контрол. Не може да защитава интересите си и да разполага с
имуществото си. Тя не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ги
ръководи по причина на слабоумието. Това състояние може единствено и само да напредва,
необратимо е, няма ефективно лечение за него. На тази възраст състоянието се усложнява
допълнително от придружаващи заболявания, които много допринасят за промяна на
когнитивните функции - сърдечно-съдовите заболявания, като ответницата има
хипертонична болест. Тя не съдейства за провеждане на рехабилитационни мероприятия,
които да забавят хода на болестта.
От извършения разпит на ответницата по реда на чл.337 ал.1 ГПК се установява, че е
контактна и отговаря на зададените въпроси. Не знае защо е призована в съдебно заседание.
Не помни да й връчена призовката преди заседанието, като отрича да се е подписвала в нея
на мястото за получател, а за свой подпис сочи този на деловодителя, издал документа.
Заявява, че чете, плете, за да запази мозъка си, но не знае, какви лекарства приема, които й
дава дъщеря й, освен че едното е за кръвно налягане. Не помни, къде е била през август 2023
г., както и кога точно са я взели децата й при себе си. Съгласява се с доклада на съда.
Разбира, че има сериозни проблеми с паметта.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.336 от ГПК вр. чл.5 ЗЛС. Същият е
допустим, т.к. съобразно чл.336 ГПК ищецът като близък роднина е легитимиран да предяви
иск за поставянето на лицето под запрещение.
Съгласно чл.5 ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно или
ограничено запрещение и стават недееспособни, а пълнолетните с такива страдания, чието
състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под
ограничено запрещение.
ЯОС, с оглед събраните по делото доказателства счита, че искът е основателен и
доказан. Предмет на иска по чл.5 ЗЛС за поставянето на едно лице под пълно или
ограничено запрещение е неговата дееспособност, а основанието му е наличието на душевна
болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такова да се грижи за своите
работи. Двете изисквания следва да са налице кумулативно. По делото по безспорен начин
се установиха изискуемите от закона предпоставки. Ответницата страда от слабоумие,
съгласно заключението на вещото лице. Налице е и втората предпоставка - в резултат на
това не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги
ръководи. Това се установява, както от назначената по делото експертиза, така и от
гласните и писмените доказателства, които сочат, че лицето има постоянна необходимост от
контрол, надзор и грижи, и организиране на ежедневието от други лица. Неспособно е само
да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди. Не е в
3
състояние да се ориентира в пространството, да съхранява имуществото си, да търси
адекватно помощ от лечебни и държавни органи. Всичко това обуславя категоричния извод,
че следва да бъде поставено под пълно запрещение. Твърденията в исковата молба са
установени по безспорен начин, което налага предявеният иск да бъде уважен. В тази насока
е и становището на прокурора -за наличието на основания за поставяне под пълно
запрещение, подкрепено от всички доказателства по делото.
Няма искане по чл. 78 от ГПК за присъждане на разноски.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
На осн. чл.5 ал.1 ЗЛС, ПОСТАВЯ Д. Т. И. от сгр.***, ж.к. „******“ № *** вх.** ап.**,
с ЕГН **********, ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр. Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при Община Ямбол за учредяване на настойничество.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4