№ 10792
гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110120531 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № ............ г. съдът е уважил частично предявените от ищеца
„Топлофикация София" ЕАД по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни
искове, като се е произнесъл и по отговорността за разноските в исковото
производство, в съответствие с изискването на чл. 78 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана молба от адв. К. Б. - процесуален
представител на В. В. – длъжник в заповедното производство, в която е направено
искане присъждане на разноски в заповедното производство. Изложени са подробни
доводи, че при разпределяне на отговорността за разноските, съдът следва да
разпредели адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на молителя и материалите по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като е релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1
ГПК и от легитимирана страна с правен интерес, която е представила списък с
разноски по чл. 80 ГПК. По същество същото има характера на искане за допълване на
решението в частта за разноските, доколкото липсва произнасяне за направените
такива от длъжника в заповедното производство.
Молбата е частично основателна, тъй като съдът действително не се е
произнесъл относно отговорността за разноски на ищеца за заповедното производство.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да определи разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Б. за осъщественото безплатно процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство в размер на общо 50 лв.,
като с оглед размера на отхвърлената част от исковете, следва да й бъде присъдено
такова в размер на 0,59 лв.
При определяне на размера на възнаграждението, съдът съобрази следното:
Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение не се
постановява в самостоятелен състезателен процес, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково
1
производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по
реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл определение № 45 от 23.01.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК и др). От друга страна, макар и да не е
необходимо, длъжникът може да мотивира възражението си, както и да ползва правна
защита и да упълномощи адвокат, като страните по договора за правна защита и
съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и за изготвяне на
възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на отговорността за
разноски, обаче, съответно при натоварване на насрещната страна, следва да се отчете
обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране на възражение по
чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с разноски за
дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото адвокатът има
признато от закона право на възнаграждение, респективно и на страната, която го е
упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на такова, когато
защитата е успешна, то при направени разноски в заповедното производство това
право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се
присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на молба, т.е. в размер от 50 лв.
(в този смисъл: определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II
т. о., ТК).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА постановеното по делото Решение № 20300 от 08.12.2023 г. в частта
за разноските, като ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: .........., със
седалище в град София и адрес на управление: ............., да заплати на адв. К. И. Б.-
САК, с адрес на кантората: град ..........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал.
2 ЗАдв, сума в размер на 0,56 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по ч. гр. д. №
.......... г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2