№ 10047
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110132239 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответницата Н. Г. М., като собственик на топлоснабден
имот, е била потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот,
находящ се в ..... Твърди, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е доставял в имота на
ответницата топлинна енергия, чиято цена последната не е заплатила, поради което моли
съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи
следните суми: сумата от 2600,08 лв. - главница, представляваща стойност на доставената
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
01.10.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 391,85 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до
21.09.2021 г., сумата от 40,10 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
01.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 8,28 лв., представляваща
лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
31.10.2018 г. до 21.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 56959/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
Претендира разноски.
1
Ответницата Н. Г. М. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове, като въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – /фирма/ не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставял топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест
на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Собственик на процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер .... през
процесния период е била Н. Г. М., като това обстоятелство не се оспорва от ответницата, а и
се установява от приетите писмени доказателства (на лист 18-21).
Ето защо, ответницата се явява пасивно легитимирана да отговаря по предявените
искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
С оглед гореизложеното и доколкото несъмнено се установи, че ответницата е била
собственик на процесния имот по време на процесния период, съдът достигна до извод, че
2
предявения иск се явява доказан в своето основание. А доколкото ответницата не оспорва
размера на претенцията, а и не установява плащане, то същата се явява основателна за
предявената сума в размер на 2600,08 лв.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 40,15 лв. за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020
г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на договорите между /фирма/ и
търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116,
б. „б.”, пр.І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда - 01.10.2021 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от
тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят). Поради това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед
сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни
след срока, за който се отнасят), погасени по давност са вземанията за периода м.05.2018 г. -
м.08.2018 г. включително, тъй като тригодишната погасителната давност за него е изтекла
преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, които се равняват на сумата от
145,62 лв.
Следователно дължимата сума за ползвана топлинна енергия е в размер 2454,46 лв.
3
Вземането на ищеца за такса за дялово разпределение не е погасено по давност.
Независимо от горното обаче, то доколкото ответницата в заповедното производство
е признала изрично вземането за главница за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., съдът
счита, че производството по предявените искове за сумата от 2425,44 лв. - главница,
представляваща стойност на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., както и за сумата от 38,23 лв., представляваща цена на
извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м. 04.2020 г. е
недопустимо. Ето защо, за ищеца липсва правен интерес от водене на установителни искове
в тази част, поради което производството по делото следва да бъде частично прекратено.
Искът за главница за ползвана топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от
43,79 лв. и за м.09.2018 г., а искът за цената на извършената услуга „дялово разпределение“
следва да бъде уважен за сумата от 1,92 лв. и за м.09.2018 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на
ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми след изтичането на 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят месечно дължимите суми, длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната
енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за целия отчетен период –
съответно от 15.09.2019 г., от 15.09.2020 г. и от 15.09.2021 г. Предвид изложеното, за
периода от 02.09.2019 г. до 21.01.2021 г. лихвата за забава върху задължението по общите
фактури, издадени за отчетния период от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е в размер на 391,85 лв.
Искът е изцяло основателен.
С оглед направеното признание, основателен се явява и искът за лихва за забава
върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ в размер на 8,28 лв.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница за ползвана топлинна енергия, които се равняват на сумата от 29,85 лв.
Независимо от горното обаче, то доколкото ответницата в заповедното производство
е признала изрично част от вземанията, съдът счита, че производството по предявените
искове за сумата от 353,03 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ползвана
4
топлинна енергия, както и за сумата от 11,21 лв., представляваща лихва за забава върху
цената на извършената услуга „дялово разпределение“, като недопустимо, следва да бъде
прекратено.
Исковете следва да бъдат уважени съответно за сумата от 8,97 лв. и за сумата от
0,57 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 110,81 лв.,
от които 60,81 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно признатата и уважена част от исковите претенции, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца част от тези разноски, равняващи се на сумата от 104,41 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса за
разглеждане на предявените искове (60,81 лв.) и за юрисконсултско възнаграждение (100
лв.) в общ размер от 160,81 лв., която съобразно уважената част, респективно прекратената
част от исковете следва да бъде редуцирана до сумата от 2,92 лв., която ответницата следва
да бъде осъдена да заплати.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ответницата също има право на разноски
както за заповедното, така и за настоящото исково производство.
В заповедното производство същата е направила такива в размер на 460 лв. за
адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност
на така претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални
действия, поради което и същото следва да бъде редуцирано до минимума от 340 лв. Ето
защо и съобразно изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
част от тези разноски, равняващи се на сумата от 17,54 лв.
В исковото производство ответницата е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 460 лв. Ищецът е направил своевременно възражение за
прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, доколкото същото е под минимума, установен в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и съобразно изхода на делото /съобразно
отхвърлената и прекратена част от исковете/, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата част от тези разноски, равняващи се на 451,64 лв.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. Г. М., ЕГН **********, дължи на /фирма/, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление ...., сумата от 43,79 лв. - главница, представляваща стойност на
доставената топлинна енергия за м.09.2018 г. в имот с абонатен № ...., находящ се на адрес:
...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда - 01.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
56959/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума
до сумата от 189,41 лв., като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
че Н. Г. М., ЕГН **********, дължи на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ...., сумата от 8,97 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 56959/2021 г. по описа
на СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до сумата от 38,82 лв.,
като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. Г. М., ЕГН **********, дължи на /фирма/, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление ...., сумата от 1,92 лв., представляваща цена на извършената услуга
"дялово разпределение" за м.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 01.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 56959/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
че Н. Г. М., ЕГН **********, дължи на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ...., сумата от 0,57 лв., представляваща лихва за забава върху цената на
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от 31.10.2018 г. до 21.01.2021 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 56959/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Н. Г. М., ЕГН **********, дължи на
/фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...., следните суми: сумата от 2425,44
лв. - главница, представляваща стойност на доставената от дружеството топлинна енергия
за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № ...., находящ се на адрес: ....,
сумата от 38,23 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.10.2018 г. до м. 04.2020 г., сумата от 353,03 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за ползвана топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
21.09.2021 г., както и сумата от 11,21 лв., представляваща лихва за забава върху цената на
извършената услуга „дялово разпределение“, за периода от 31.10.2018 г. до 21.01.2021 г., за
6
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 56959/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като недопустимо.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Г. М., ЕГН **********, да заплати
на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...., сумата от 104,41 лв. –
разноски в заповедното производство, както сумата от 2,92 лв. – разноски в настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление ...., да заплати на Н. Г. М., ЕГН **********, сумата от 17,54 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 451,64 лв. – разноски в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на /фирма/, като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7