№ 1095
гр. Пловдив, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501176 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“
АД, ЕИК *********; против решение № 57/27,02,2023 г., постановено по гр. д. №
1220/2022 г. на РС Асеновград. Решението се обжалва с оплакване за
незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. Оспорват се изводите на РС за нищожност на сключения между
страните договор. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и
вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът С. В. И., ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно е
процесуално допустима.
1
При извършената служебна проверка в изпълнение разпоредбата на чл.
269 от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на служебно дължимата
проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид
предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по предявени от С. В. И., ЕГН
********** против „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* (с
предишни наименования „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, а преди това -
„Кредихелп“ ООД с ЕИК *********) обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.чл. 22 от ЗПК и чл. 55 ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД. От съда се иска да постанови решени, с което да прогласи за нищожен
сключеният между страните договор за заем № 221311/20,07,2017 г. евентуално –
да прогласи за нищожна поради противоречие с добрите нрави и нарушение на чл.
19, ал. 4 от ЗПК клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора; както и да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от да заплати на ищеца сумата от 50 лв.,
представляваща получена при липса на основание неустойка по посочения по-
горе договор за заем.
Ответникът заявява становище за неоснователност на исковете.
Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор за заем,
оспорва възраженията за нищожност на същия или на клаузи от него.
Безспорни пред настоящата инстанция са установените пред РС
обстоятелства: Между страните е сключен посочения по-горе договор за заем и
въз основа на същия ответникът е представил, а ищецът е получил в заем сумата
от 255,65 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на
БНБ, със срок на заема 26 седмици и размер на двуседмична погасителна вноска
от 21,83 евро (или 42,70 лв.) при лихвен процент 40,00 % и ГПР 40,46 %, с общ
размер на плащанията от 283,82 евро (или 555,10 лв.).
Според чл.12 от договора, заемателят е поел задължението в срок от три
дни след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за
връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви , разходи и неустойка,
което трето лице следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в
страната и да сключи договор за встъпване в дълг. Третото лице следвало да
отговаря кумулативно на минимум следните условия: да бъде дееспособно
физическо лице , навършена възраст 25 години, минимален осигурителен брутен
2
доход за последните шест месеца 1500 лв. месечно, валидно трудово
правоотношение от поне 6 месеца преди сключването на договора за заем,
стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемните продукти на
заемодателя или поръчител по друг активен паричен заем. Уговорено е, че при
неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 173,28
евро (или 338,91 лв.), платима на вноски, ведно с вноските по кредита, съгласно
посочен в ал. 6 на чл. 12 от договора погасителен план.
Така уговорена, неустойката по чл. 12, ал. 4 от процесния договор
надхвърля присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Тази „неустойка“ е предвидена за неизпълнение на задължението на
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за
заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението
му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора
за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди
сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит
без обезпечение. В обичайната практика при предоставянето на заемни средства с
договорка за обезпечение, заемът не се отпуска в случай на непредставяне на
обезпечение. В случая заемът е отпуснат независимо дали е обезпечен или не.
Наред с това, изискванията, на които поръчителят следва да отговаря, както и
срока за предоставяне на обезпечението, са уговорени по начин изпълнението им
да е трудно осъществимо, на практика така то изцяло се възпрепятства.
Изложеното обосновава извода, че така уговорената неустойка по чл. 12
ал. 4 от договора е по същество допълнително възнаграждение за заемодателя.
Процесният договор представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици приложение намират
изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред
които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора.
3
Процесният договор за кредит формално отговаря на тези изисквания,
доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя.
Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В нарушение на посочената разпоредба (чл. 19, ал. 1 от ЗПК), в
посочения в процесния договор ГПР не е включена предвидената в чл. 12, ал. 4 от
договора неустойка, представляваща, по съществото си скрито възнаграждение за
заемодателя. Според заключението на приетата пред РС съдебно-счетоводна
експертиза, оскъпяването на кредита с уговорената в чл. 12 ал. 4 от договора
неустойка е в размер на 187,43 %. Следователно формално посочения в договора
ГПР от 40,46 % не отговаря на действителния прилаган в правоотношението,
поради което е налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. С посочването в
договора за заем на ГПР, който е формиран в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, се
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита и се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване
относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на
прекомерното оскъпяване на кредита.
Установеното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е основание
процесният договор за заем да се приеме за недействителен, съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. До този извод е достигнал и първоинстанционният
съд като е признал за установена нищожността на сключения между страните
договор за заем № 221311/20,07,2017 г. Затова обжалваното решение следва да
4
бъде потвърдено като законосъобразно. Същото не съдържа произнасяне по иска
за връщане на сумата от 50 лв., за която се твърди да е получена без основание
неустойка по процесния договор, н в тази насока никоя от страните не е поискала
допълване на решението в определения за това срок.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за настоящата
инстанция разноски, които се констатираха в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57/27,02,2023 г., постановено по гр. д. №
1220/2022 г. на РС Асеновград.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********; да
заплати на С. В. И., ЕГН **********, сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5