Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV “Г” въззивен
състав, на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
секретар Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д. №1679 по описа за 2020год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл.ГПК.
С
решение №268670 от 07.11.2019год. СРС, 64-ти състав, постановено по гр.дело №33698/2018год.
е осъдил „М.ц.А.2.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** В да заплати на А.А.М., ЕГН **********
на основание чл.222, ал.3 КТ сумата от 6155,02
лева - нетен размер на дължимо обезщетение при прекратяване на трудов
договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, като е отхвърлен иска за разликата
до пълния предявен размер от 11 364 лева. Осъден е „М.ц.А.2.“ ЕООД, ЕИК ******
да плати на А.А.М. на основание чл.269, ал.2 КТ сумата от 26,80 лева -
непогасен остатък от допълнително възнаграждение за извършена дейност за
м.02.2018г. като е отхвърлен искът за
разликата до пълния предявен размер от 1439 лева и за неплатено допълнително
възнаграждение за извършена дейност за м.03.2018г. Осъден е „М.ц.А.2.“
ЕООД да плати на А.А.М. на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 439,39 лева - разноски. Осъдена е А.А.М. да заплати
на „М.ц.А.2.“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 620,59 лева –
разноски по делото. Осъден е „М.ц.А.2.“ ЕООД да плати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 370,83 лева - разноски.
Срещу така постановеното решение само по иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ в осъдителната част за сумата от 6155,02 лева - нетен размер на дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е постъпила въззивна жалба от ответника „М.ц.А.2.“ ЕООД, подадена чрез пълномощника по делото адв. Т., в която излага, че в обжалваната част решението е неправилно и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Посочва, че решението е неправилно, като не са съобразени всички събрани по делото доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон. Излага, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, от които да е видно по каква причина процесните допълнителни възнаграждения се причисляват към такива, определени според прилаганата система за заплащане на труда и които да имат постоянен характер. Смята, че допълнителните трудови възнаграждения, уговорени с допълнителното споразумение между страните от 2016год. нямат постоянен характер и поради това същите не са взети в предвид при изчисляване на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, като същите не са нито предвидими, нито сигурни. Посочва, че видно от приложените по делото вътрешни правила за формиране и разпределяне на средства за работна заплата на ответника допълнителното възнаграждение се разпределя само при наличие на остатък от средства след заплащане на месечното възнаграждение за действително отработеното време и не е налице изисканата предпоставка възнаграждението да се определя от извършената работа и служителя няма възможност да влияе върху разпределение на средствата и по този начин да определя остатък, който да бъде разпределян. Претендира за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на въззивника адв. Т. поддържа въззивната жалба и претендира за присъждане на разноските, за което прилага списък на разноските.
Въззиваемият ищец А.А.М., чрез своя пълномощник по делото
адв. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли да се
потвърди решението в обжалваната част. Поддържа, че единственото
непредвидимо в случая по относно допълнителното трудово възнаграждение е
сумата, която се следва след приключване на месеца и обобщаване на извършените
от нея процедури и прегледи на пациентите и след като ищцата е получавала ежемесечно
допълнителните трудови възнаграждения към основната си заплата и което е било
дължимо, независимо от наличието или липсата на остатък от средствата в
предприятието, тъй като то е уговорено в трудовия договор и споразуменията към
него. Направено е искане за присъждане на лихви върху уважената част от иска от
датата на завеждане на исковата молба 28.05.2018год. до окончателното изплащане
на сумата, което не е направено с подадената искова молба в съда и което искане
смята, че може да се направи до края на устните състезания на въззивното
производство. В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на въззиваемата адв.Т.
поддържа отговора на въззивната жалба, оспорва същата и претендира за присъждане на разноските, за
което прилага списък на разноските, като е направено възражение за прекомерност
на разноските на въззивника. Представени са писмени бележки по делото.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените
с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е и правилно, като споделя изложените в
мотивите му съображения, обосноваващи окончателния извод за основателност на
предявения иск с правно основание чл.222,
ал.3 от КТ за присъденото обезщетение и с оглед на чл. 272 ГПК препраща към тях, като намира, че следва да
се има в предвид и следното:
Първоинстанционното решение е
влязло в сила в отхвърлителните части по иска с правно
основание чл.222, ал.3 КТ за разликата до пълния претендиран размер, както и в
осъдителната част по иска за незаплатено допълнително трудово възнаграждение за
извършена дейност за м.02.2018год. за сумата от 26,80лв., както и в
отхвърлителната част за разликата до пълния предявен размер от 1439лв. и за
м.03.2018год.
Ищцата А.А.М. е предявила срещу „М.ц.А.2.“
ЕООД иск по чл.222, ал.3 КТ за сумата от 11364 лева - непогасен остатък от
дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор № 6/18.08.2003г., след
като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага в
исковата си молба, че е работила по трудов договор при ответника, който бил
прекратен със заповед № 3/29.03.2018г. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, като
с допълнително споразумение от 08.01.2016г. на ищцата били определени трудови
възнаграждения като част от трудовото й възнаграждение за всяка извършена от
нея дейност и на база ежемесечни отчети за извършена специализирана
извънболнична медицинска помощ и смята, че тези допълнителни възнаграждения са
елемент от трудовото възнаграждение и се включват като база за дължимото
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Посочва, че платеното й на основание чл.222,
ал.3 КТ обезщетение не включвало като база допълнителните възнаграждения за
извършената от нея дейност, поради което не бил платен пълният дължим размер на
обезщетението и което претендира да й бъде заплатено.
Ответникът „М.ц.А.2.“ ЕООД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по чл.222, ал.3 КТ, тъй като в базата за определяне на обезщетението не следва да се включва
допълнително възнаграждение по споразумението от 2016г., доколкото то не е
плащане е постоянен характер - няма сигурност в неговото получаване, защото
зависи от обема на свършената работа, което разбиране е съответно и на приетите
от ответника Вътрешни правила за формиране и разпределение на средства за
работна заплата.
Първоинстанционният съд, за да
уважи частично предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ за сумата от 6
155,02лв. - нетен
размер на дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор на основание
чл.328, ал.1, т.10 КТ е приел, че страните не спорят, че трудовия договор с
ищцата е прекратен на 29.03.2018год. поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като ищцата е работила повече от десет години при
ответника и и се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срок от 6 месеца. За да определи размера на обезщетението,
първоинстанционният съд при съобразяване на чл.228, ал.1 КТ, че за база за
определяне на обезщетението служи брутното трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение
или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено, е приел, че при
определянето му следва да се вземе в предвид и
допълнителното трудово възнаграждение, което е заплащано на ищцата над
основната заплата според прилаганата система за заплащане на труда по смисъла
на чл.17, ал.1, т.2 от НСОРЗ и с оглед на допълнително споразумение от
08.01.2016год. между страните, с което е предвидено заплащане на процент от
извършените от ищцата дейности като лекар и съобразно ССЕ, която не е оспорена
и при отчитане и приспадане на
изплатената част от обезщетението.
По делото не е спорно, а се
установява и от събраните писмени доказателства, че страните са били обвързани
от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 18.08.2003год.
трудов договор, по който ищцата А.А.М. е
заемала длъжността „ординатор-лекар“, специалист с висше медицинско образование
при ответника- МЦ „А.****“, при договорени основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 450лв. и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит. С Допълнително споразумение към
трудовия договор от 01.10.2012г. основното месечно трудово възнаграждение на
ищеца било определено на 600лв. и допълнително трудово възнаграждение от НЗОК
от 20% на 25%. С допълнително споразумение №15 от 08.01.2016год. към трудовия
договор, подписано от страните е договорено да се заплаща допълнително: 25 % от
личната заработка по НЗОК, 40 % от платени прегледи, 40% от ВСМД по НЗОК, 40 %
от прегледи по НЗОК, 40% от платени ВСМД
и 15 % от платени процедури.
Не се спори между страните, че с
посочената в исковата молба заповед от
29.03.2018год. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание
чл.328, ал.1,т.10- поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и на същата е заплатено обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ от 4 537,20лв.-нетна сума, формирана за шест месеца от БТВ
за м.02.2018год., като в него е включено само основното трудово възнаграждение
и допълнително трудово възнаграждение за професионален опит, но не и допълнително
трудово възнаграждение от РЗОК и платени услуги, съобразно извършените от ищцата прегледи и медицински услуги.
Не се оспорва по делото и с оглед на
представените фишове от заплати за 2018год., че на ищцата ежемесечно е начислявано и заплащано освен
основна заплата, допълнително възнаграждение за трудов стаж и проф.опит 37% и
доплащане-РЗОК- от 1703,14лв. за м.01., което доплащане за минал месец е
начислено и заплатено и към представен
фиш за април 2018год. от 1241,24лв. за февруари и от 1519,28лв. за м. март
2018год. и в тази връзка е и посоченото
в заключението на ССЕ, която не е оспорено от страните. В ССЕ, вещото лице е
посочило, че за м.02.2028год., който е последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, според отчет за извършена за специализирана
извънболнична медицинска помощ от лекар в лечебното заведение по договор
№222333, който и е приложен по делото с оглед на извършените от ищцата медицински
дейности- отчетени към касата и заплатени в МЦ „А.****“ ООД- процедури, лазар
терапия и прегледи към РЗОК и платени услуги допълнителното трудово възнаграждение е в размер на 1 268,04лв., а за месец март 2018год. е
в размер на 1519,28лв. и които са изплатени на ищцата през м.04.2018год., като
при определянето им са съобразени процентите, които са посочени за ищцата в
допълнителното споразумение към трудовия
договор от 01.10.2012год. и от 08.01.2016год., както и чл.8, ал.2 от Вътрешните
правила за формиране и разпределение на средствата за работна заплата, като от
заработеното и начислено трудово възнаграждение с оглед на извършената
специализирана извънболнична медицинска помощ от лекар и възнагражденията по
РЗОК общо за ищцата е извадено начисленото нетното трудово възнаграждение за
месеца./-чл.8, ал.2/. В ССЕ е посочено, че ако се вземе в предвид
допълнителното трудово възнаграждение от РЗОК и платени услуги, като се има в предвид, че на
ищцата е заплатена сума по чл.222, ал.3 КТ от 4537,20лв. разликата в нетната
сума на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е в размер на 6 155,02лв.
В приложените Вътрешни правила за формиране и разпределение
на средствата за работната заплата при ответника е посочено в чл.8, че брутните
месечни възнаграждения на персонала се
определят в съответствие с индивидуалните трудови договори и в зависимост
квалификацията, трудовия стаж, количеството и качеството на извършената работа
и личния принос на специалистите в приходите от медицински услуги за месеца. В
същия член е посочено, че индивидуалните месечни трудови възнаграждения се
определят като брутното месечно възнаграждение включва: основна работна
заплата, възнаграждение над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения,
определени по реда на наредбата. Посочено е, че допълнително трудово
възнаграждение за платени медицински услуги, за здравна дейност, процентното
плащане от месечния приход се начислява при наличие на остатък от средства след
изплащане на месечното възнаграждение за действително отработеното време и
други, като същите представляват допълнително трудово възнаграждение с
непостоянен характер - чл.5, ал.2 от Вътрешните правила. Съгласно чл.8, ал.2 от
Вътрешните правила допълнителните възнаграждение с непостоянен характер се
изплащат като процент на приход от месечния приход от СЗОК, месечен приход на
МЦ от СЗОК, от платените услуги за лекаря изпълнител и други и се изчисляват на
база договорени проценти, като от формираната сума се приспадне нетното трудово
възнаграждение по основния трудов договор.
Съгласно чл.222, ал.3 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните десет години от трудовия му
стаж-на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца, като обезщетението може да се изплаща само веднъж. В случая при
приетите по делото за установени от фактическа страна обстоятелства и по
отношение на които страните не спорят, както и, че ищцата към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника е придобила правото си
на пенсия за изслужено време и възраст,
съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.222, ал.3 КТ за заплащане на обезщетение, което има
гратификационен характер, съставлява парично изразена благодарност от страна на
работодателя за продължителната служба след като, е налице прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от основанието, ищцата е придобила право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като през последните 10 години е
работила при същия работодател и обезщетение на това основание не й е
заплащано.
При изчисляване размера на
обезщетенията по Раздел ІІІ, Глава Х КТ за база се взема брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено- чл.228 КТ. Според нормата на чл.17, ал.1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение в
случаите на чл.228 КТ се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи
за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или
индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото
друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В
чл.15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са
определени тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за
придобит трудов стаж и професионален опит /посочени в чл.11 и чл.12 НСОРЗ/-
ал.1, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно
с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време- ал.2. Следователно освен основното трудово
възнаграждение, в брутното трудово възнаграждение се включват и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни,
определени в колективен трудов договор /КТД/ и/или във вътрешните правила за
работната заплата /ВПРЗ/ в предприятието и в индивидуалния трудов договор. В
случая обаче при съобразяване на
клаузите в допълнителните споразумения от 01.10.2012год. и от
08.01.2016год. към трудовия договор, подписани от страните е видно, че са уговорили заплащане
освен на основно месечно трудово възнаграждение от 600лв. и допълнително
възнаграждение по НЗОК, в процент от
прегледи и от платени процедури, осъществени от служителя и които имат за
критерий извършената работа/постигнати резултати/ и приноса на служителя, поради което по своята същност са
възнаграждения над основана работна заплата, определени според системата за
заплащане на труда- чл.17, ал.1,т.2 от НСОРЗ, като същите са начислявани и
заплащане ежемесечно, независимо от посочването във вътрешните правила, че са
допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер. Същите имат
постоянен характер, като за определянето им като такива, независимо, че са в
различен размер, но дължимостта им се
определя ежемесечно и не според преценката на работодателя, а с оглед
осъществените прегледи и резултата от
извършеното и отчетено по договор с НЗОК и са определяеми от една страна от
цените на медицинските услуги, съгласно
цени в отчета, но с оглед на
уговореното и посочено в допълнителните споразумения към трудовия
договор процентно съотношение, като от общия размер на месечния приход в
резултат на осъщественото лично от
лекаря медицински дейности се приспада нетното възнаграждение по основния
трудов договор. В тази връзка след като критерия за заплащане на възнаграждението
е извършената работа/проведените прегледи, процедури и терапия, съгласно
ежемесечни отчети/ и за което след извършването им, отчет, одобрение от НЗОК се
заплащат ежемесечно сумите по договор със СЗОК на ответния медицински център, а
на ищцата в процентно отношение от личния й принос и заработеното, същото като
възнаграждение с постоянен характер, не се определя по преценка на
ръководителя, а е от значение конкретно извършената дейност, съгласно отчет за
извършена специализирана извънболнична медицинска помощ от лекаря в лечебно
заведение и според процента за разпределение, съгласно допълнителните споразумения
към трудовия договор между страните и касае конкретния принос на ищцата за
реализираните приходи на ответника и които са източник за формиране и на
средствата за работна заплата в центъра, поради което при определяне на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ следва да се
съобрази именно брутното трудово възнаграждение, което е
следвало да се заплати на ищцата с оглед на изработеното от нея през
м.02.2018год. с включване на
възнаграждението й по заработеното от нея по процедури, терапия и прегледи, платени от РЗОК, както и платени
услуги, за които се определя общо възнаграждение при условията на вътрешните
правила и с оглед на размера, посочен в ССЕ. Поради което е неоснователно
възражението на въззивника, че в базата за определяне на обезщетението по
чл.222, ал.3 КТ не следва да се включи и дължимата за м.02.2018год., начислена
и заплатена в последствие през април 2018год. сума за положения труд на ищцата за
извършени от нея прегледи, терапия и процедури по договор със СЗОК и платени
услуги, след като то е предвидено за
заплащане според прилаганата система за
заплащане на труда, в случая смесена, има постоянен характер, независимо, че
размерът е различен, но определяем и ежемесечно се начислява и дължи на
служителя с оглед на извършената от него работа и принос за реализираните
приходи на работодателя. В какъвто смисъл е и цитираната в първоинстанционното
решение съдебна практика и относно възнаграждения на лекари по клинични пътеки
и договор с НЗОК. Поради което предявения иск за заплащане на разликата между
изплатеното и дължимото обезщетенение с правно основание чл.222, ал.3 КТ се
явява основателен за сумата от 6 155,02лв. и в какъвто смисъл е и
постановеното решение от първоинстанционния съд.
По искането на въззиваемата
страна, ищец за присъждане на законна лихва върху уважената част от иска по чл.222, ал.3 КТ от
датата на завеждане на исковата молба 28.05.2018год., същото е направено
едва пред въззивна инстанция в отговора на исковата молба, поради
което настоящия състав на въззивния съд
намира, че независимо, че с оглед на разпоредбата на чл.214, ал.2 ГПК, че
прибавянето на лихви след завеждане на исковата молба не е предявяване на
отделен иск, има самостоятелно материално правно съществуване и представлява
различно от главницата вземане и следва да бъде предявено от ищеца, за да се
разгледа от съда и което следва да заяви като претенция до приключване на
устните състезания във въззивното производство, но и, за да се уважи, първоинстанционното решение не следва да се
обжалва единствено от ответника, както е в случая и заради забраната за
влошаване на неговото положение, което ще е налице в конкретния случай ако се
уважи искането.
Поради изложените съображения и
поради съвпадението на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението
на първоинстанционният съд като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат разноски на въззивника, а на
въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на разноски за
въззивна инстанция и представени доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение от 600лв. с оглед на договор за правна защита и
съдействие от 31.01.2020год., в който е посочено, че същите са заплатени,
следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №268670 от
07.11.2019год. на СРС, 64-ти състав, постановено по гр.дело №33698/2018год. в
обжалваната част, с която по иска с
правно основание чл.222, ал.3 КТ е осъден „М.ц.А.2.“ ЕООД, с ЕИК ****** да
заплати на А.А.М., с ЕГН ********** сумата от 6155,02 лева - нетен размер на
дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор на основание чл.328,
ал.1, т.10 КТ.
ОСЪЖДА
„М.ц.А.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на А.А.М., с ЕГН ********** сумата от 600лв.-разноски за въззивна инстанция.
Решението в останалата част като
необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се
обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.