Р Е Ш Е Н И Е № 21
гр.Тополовград,
11.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА
при участието на секретаря: А.А.
като разгледа докладваното от
съдията АХД № 13 по описа на 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против
него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени
административно-процесуалните правила и материалния закон, предвид на това, че не са спазени разпоредбите на НИКТГУРНТК,
касаещи вземането и съхраняването на пробите от процесното гориво, както и
разпоредбите на ЗАНН, относно съставянето на АУАН в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН и относно описанието на самото нарушение, както и мястото на извършването
му в АУАН и НП, като се твърди нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Освен това, жалбоподателят твърди, че в случая е налице основание за прилагане
на чл.28 от ЗАНН, а АНО не е изследвал наличието на тези предпоставки, след
като е бил задължен да ги направи.
Поради
което се претендира да бъде отменено като не законосъобразно и необосновано
обжалваното НП.
В
съдебно заседание по същество
процесуалният представител на жалбоподателя доразвива възраженията описани в
жалбата и претендира нейното уважаване с всички законни последици.
Ответникът по жалбата – Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор – гр.София не изпраща представител в съдебно заседание и не
вземат становище по жалбата.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 24.06.2019 г. на основание чл.16 от
НИКТГУРНТК е извършена проверка от служители на ДАМТН на обект „********“, село
******, управляван от „Петрол“АД със седалище ***. В посочения ден е взета
проба от течно гориво – автомобилен бензин А95Н и от дизелово гориво от същия
обект, за което е съставен протокол № Хс-061/24.06.2019 г. В този протокол е
описано подробно как е взета пробата, какво количество е горивото и действията,
които са извършени от служителите, съгласно горецитираната наредба. Протоколът
е подписан от проверяващия – актосъставител, от свидетелката Д. – служител-взел
пробата, както и от присъствалата на проверката и вземането на пробите С.Й. –
управител на обекта. Съответно са изготвени заявки за изпитване на течните
горива, съответно с №№ В-160 от 26.06.2019 г.до подвижна лаборатория –
гр.Бургас, като в заявката кодовият номер на процесното гориво автомобилен
бензин е 0481, а кодовият номер на дизеловото гориво е 0483. В заявката е
посочено, че пробите и заявката са предадени от старши инспектор на 26.06.2019
г. и има подпис и име на приелия пробите. Освен това е пусната и заявка за
изпитване на течни горива с № С-243 от 26.06.2019 г. до стационарна лаборатория
– София само относно автомобилния бензин, като в тази заявка той е под кодов №
0746. Заявката отново е предадена заедно с пробите от съответен служител –
старши инспектор и приета от друг на 26.06.2019 г.
Въз
основа на първата заявка от подвижната
лаборатория – Бургас е изготвен протокол за изпитване с № В-0160-1 от
26.06.2019 г. за автомобилния бензин с кодов № 0481 и в този протокол са
нанесени резултатите от изпитването. Въз основа на този протокол от подвижната
лаборатория е изготвено експертно заключение за съдържание на биогориво в течно
гориво с № ЕЗ-0479-Е от 26.06.2019 г. В това заключение е записано, че
полученият резултат за съдържанието е под изискването на ЗЕВИ за минимално
съдържание от 9% обемни, както следва: съгласно параграф 1 т.1 б“б“и „в“ от ДР
на ЗЕВИ резултатът за съдържание на биогориво в автомобилен бензин е 6,4 % обемни, в това число: 6,0% биоетанол
и 0,4% етери, произведени от биомаса и съответно заключението е, че след
прилагане на чл.7 от Наредбата, при получен резултат от изследването под 8,65%
обемни, продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво,
съгласно чл.47 ал.1 т.5 и ал.4 от ЗЕВИ.
Въз
основа на втората заявка от стационарната
лаборатория – София е изготвен протокол за изпитване с № С-0243 от
26.06.2019 г. за автомобилния бензин с кодов номер 0746 и в резултатите от
изпитването е посочено съдържание на етанол 5,8% и 0,8%=0,04% .
На
26.06.2019 г. е изготвен констативен протокол с № КП-0341-Е , в който е
посочена заявката и протокола от изпитване в стационарната лаборатория и
съответно е посочено съдържанието на биогориво в автомобилния бензин 6,1 %
обемни, в това число: 5,8% биоетанол и 0,3% етери, произведени от биомаса. Съответно
на 27.06.2019 г. до жалбоподателя са изпратени копия от всички протоколи. На
11.07.2019 г. е изпратена покана до представител на жалбоподателя да се яви на
30.08.2019 г., с посочени часови, времеви периоди от 09.00 до 12.30 часа и от
13.00 до 17.00 часа, в офиса на проверяващите, за съставяне и връчване на АУАН,
като е конкретизирано и нарушението. Съответно на 30.08.2019 г. в град Хасково
е съставен АУАН № А-004, в който е записано подробно обстоятелствата, при които
е извършено визираното нарушение, както и законовите разпоредби, които са
нарушени. Актът е съставен за това, че на 24.06.2019 г. на процесния обект е
предлагано течно гориво – автомобилен бензин А95Н, за което на 26.06.2019 г. с
констативен протокол № КП-0341-Е е установено несъответствие на горивото с
изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно чл.47 ал.1 т.5
и ал.4 от ЗЕВИ. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, подписан от
актосъставителя и свидетеля по акта и на 05.09.2019 г. представител на
жалбоподателя е запознат със съдържанието му, за което е поставен подпис на
нарушителя и съответно представена разписка за получаване на АУАН. Въз основа
на този акт е издадено НП № КГ-2281 от 28.01.2020 г., издадено от Председателя
на ДАМТН, с което на основание чл.67 ал.3 от ЗЕВИ е наложена имуществена
санкция на дружеството – жалбоподател в размер на 50 000 лева и са
възложени разходите за вземане и изпитване на пробата. НП е връчено на
04.02.2020 г. и съответно жалбата е подадена и входирана в ДАМТН на 13.02.2020
г.
По
делото са разпитани актосъставителя и свидетелките Д. и Й., като първата
свидетелка е присъствала при установяване на нарушението и съставянето на акта,
а втората само при установяване на
нарушението на процесния обект. Всички
те посочват обстоятелствата, при които са взети пробите от горивото и е
извършена проверката, както и обстоятелствата свързани с изготвянето на АУАН.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени
доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма
и ред, и от показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са
обективни и непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по
делото.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.
Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл.67 ал.3 от ЗЕВИ, за извършено от него
нарушение на чл.47 ал.1 т.5 и ал.4 от ЗЕВИ. Съгласно горепосочените текстове
административнонаказателната отговорност се носи от крайния разпространител на
горива, който предлага на пазара течни горива в нарушение на чл.47 ал.2 или
ал.4 от ЗЕВИ. Съгласно чл.47 ал.4 от ЗЕВИ за каквото нарушение е съставеният
АУАН на жалбоподателя, крайните разпространители предлагат горивата за дизелови
и бензинови двигатели в транспорта, в съответствие с изискванията на ал.1 т.3,
4 и 5. Съгласно т.5 от 01.03.2019 г. горивото за бензинови двигатели трябва да
е със съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от биомаса минимум 9%
обемни. В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че жалбоподателят има качеството на краен разпространител на горива и предлага
на пазара автомобилен бензин А95Н, за който е безспорно установено, че е със
съдържание на биоетанол и етери под изискуемият минимум от 9% обемни, визиран в
т.5 на чл.47 ал.1 от ЗЕВИ. От обективна и субективна страна административното
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е безспорно установено и доказано. Самият жалбоподател не оспорва
резултатите от изпитването на подвижната лаборатория в гр.Бургас и на
стационарната такава в София и не твърди в жалбата си, че предлаганото от него
гориво е със съдържание на биоетанол и/или етери в изискуемия минимум. Въпреки
че има известно разминаване в процентното съдържание, посочено в протокола за
изпитване на подвижната лаборатория и в този на стационарната такава, което е
почти минимално и в двете лаборатории се установява съдържание под минимума от
9%. Още повече, че контролните органи са спазили изискванията на чл.22 ал.3, 4,
5, 6 и 7 от НИКТГУРНТК и законосъобразно е изготвено експертно заключение, въз
основа на протокола от изпитване в подвижната лаборатория и съответно
констативен протокол, въз основа на протокола от изпитване на стационарната
лаборатория в посочените в ал.7 на чл.22 от Наредбата срокове.
Правилно АНО, след като е установил извършеното нарушение е наложил
визираната в чл.67 ал.3 санкция, която е в точно определен размер от
50 000 лв. /в този текст не е посочен минимум и максимум на имуществената
санкция за този вид нарушение/.
Съдът не констатира и нарушения на процесуалните правила при вземането на
пробите, при изпращането им за изпитване в лабораториите, при съставяне на АУАН
в отсъствие на нарушителя, както и нарушение на процесуалните правила, визирани
в жалбата, относно минималното описание и съдържание на визираното нарушение в
АУАН и НП. Възраженията, посочени в
жалбата в тази насока съдът не възприема и същите не бяха доказани от
жалбоподателя. Напротив, от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че са спазени всички процесуални правила, касаещи установяване
на нарушението и съставянето на АУАН и НП.
Не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че не е спазена
НИКТГУРНТК при вземането на пробите от контролните органи. Установи се, че
пробите са взети в присъствие на лице, предвидено в чл.18 ал.3 от НИКТГУРНТК,
където е записано, че такова може да бъде не само собственика, но и
ръководителя или служител на проверявания обект. В случая, св.Й., която е
управител на процесния обект и е разпитана като свидетел по делото е
присъствала на проверката и обяснява в какво се е изразявала последната. В
самия протокол за вземане на пробите, изготвен от контролните органи на
24.06.2019 г. подробно е записано по какъв начин са взети тези проби, в какви
съдове, как са затворени, етикетирани и пломбирани, и от този протокол също се
установява, че са спазени разпоредбите на чл.18, 19 и 20 от процесната наредба.
Не се установи нарушение на ал.1 на чл.18, след като е записано, че пробите са
взети, така както изисква този текст, от дозиращия накрайник с помощта на
удължител. Установено е, че съдовете са промити съгласно изискването на ал.2,
съответно са затворени, етикетирани и пломбирани, както изисква разпоредбата на
чл.20 и транспортирани по законовия ред. В чл.21 от наредбата е посочено
единствено, че пробите се вземат в предварително охладени съдове и се
транспортират, като се вземат мерки за охлаждането им. Не е посочена някаква
специална температура, по какъв начин да бъдат охладени и пр. От разпита на
актосъставителя и св. Д., включително и от разпита на св.Й. – служител на
жалбоподателя се установява, че разпоредбата на чл.21 от наредбата е спазена. Относно
възражението за това, че промиването на съдовете е изпълнено фиктивно, то
също е несъстоятелно, тъй като в чл.18
ал.2 от наредбата е записано, че съдовете се промиват със съответното гориво,
което е направено и в случая, а в чл.19 от тази наредба е посочено, че общото
количество на взетата проба, т.е. това, което е необходимо до запълване на
съдовете на около 85 на сто и това, което е необходимо за промиването им, не
може да надвишава 6,5 литра, като е записано, че това количество което е взето
се отбелязва в протокола за проверка. В конкретния случай проверяващите са
записали подробно, че общото количество, което е взето е 6 литра, което е малко
под максималното такова, посочено в
чл.19 и съдовете са промити с по около 0,2 л. от горивото. Това е в
съответствие със заявките за изпитване на течните горива, от които е видно, че
съдовете, в които е взета пробата са запълнени до 0,8 литра, а не максималното
– 0,85 на сто. Затова не може да се приеме възражението, че количеството
гориво, с което са промити съдовете не е достатъчно за промиването им така, че
в тях да не останал евентуални примеси. Никъде в наредбата не е посочено
изискване какво е минималното количество гориво, с което следва да бъдат
промити съдовете, казано е само, че те се промиват със съответното гориво, без
да е уточнено количеството и от тук няма как да се направи извод в случая, че
това количеството не е било достатъчно. Затова съдът счита, че всички
разпоредби, касаещи вземането на пробите са спазени от контролните органи и не
е установено тяхното нарушаване.
Съдът счита, че не е налице и нарушение разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН,
относно съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Установено е, че е
изпратена покана до жалбоподателя, в която е записано деня и часови интервали,
в които той е следвало да се яви в офиса на контролните органи за съставяне на
акта. Крайният час е 17.00 часа на 30.08.2019 г. От разпита на
актосъставителката и св.Д. се установява, че работното време е до 17.30 часа и
това, че АУАН е съставен на същия ден – 30.08.2019 г., не означава че са
нарушени законовите разпоредби за неговото съставяне, след като часовият
интервал за явяването на нарушителя, посочен в поканата е до 17.00 часа, с
оглед съвременните компютърни технологии, няма пречка АУАН да бъде изготвен в
оставащият половин час на работното време на същия ден. Никъде в ЗАНН не е
записано, че следва да се изготви АУАН в следващия ден, следващ деня посочен в
поканата. Това важи само в случая, в който не са посочени часови интервали, а
само датата на явяване. В конкретния случай е посочен и час, и след изтичането
му и неявяването на нарушителя до този
час, може да бъде съставен АУАН в отсъствие на нарушителя.
Освен това, посочено е самото нарушение и мястото му на извършване,
индивидуализирано е и детайлизирано изцяло, посочено е общото количество на
горивото находящо се в резервоара и от описаното нарушение става ясно за какво
е ангажирана административнонаказателната отговорност. Затова и визираните в
жалбата нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не могат да се приемат
за извършени.
В случая съдът счита, че не са налице и основания за приложението на чл.28
от ЗАНН, както се твърди в жалбата, предвид високата степен на обществена
опасност на административното нарушение, въпреки извършените действия от
жалбоподателя след установяване на нарушението, свързани с бракуване на
горивото. В случая, при установено несъответствие е недопустимо да продължи
предлагането му на пазара от крайния разпространител и това е предвидено в
разпоредбите на ЗЧАВ, където е записано, че когато се констатира такова
несъответствие течното гориво се изтегля от пазара.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
КГ-2281 от 28.01.2020 год. на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор – София, с което на „ПЕТРОЛ“АД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК *******, представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д. е наложена имуществена
санкция на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: