№ 1939
гр. Варна, 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501030 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на „Оазис“ ЕООД - Варна против
определение № 3659 от 31.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10187 по описа за 2021 г. на
десети състав на Районен съд - Варна, в частта, с което е оставена без уважение молба с вх.
№ 15327 от 08.03.2022 г., подадена от „Оазис“ ЕООД с искане да бъде изменено
постановеното по делото решение № 480 от 28.02.2022 г. в частта, с която се иска
разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат възложени изцяло в тежест на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, поради
неоснователност.
В частната жалба се излага, че в случая е приложима разпоредбата на член 78, алинея 2
от ГПК, тъй като жалбоподателят с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за
завеждане на иска, поради което постановеният акт се явява незаконосъобразен. Желанието
на частния жалбоподател е да бъде отменено атакуваното определение.
Срещу частната жалба е подаден отговор от ТП на НОИ – Варна, в който се излага, че
същата е неоснователна и се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № 480 от 28.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 10187 по описа за 2021 г. на
десети състав на Районен съд - Варна, е признато за установено в отношенията между Д. Д.
СТ., „Оазис“ ЕООД и Териториално поделение на Национален осигурителен институт –
Варна, че за периода от 26.11.1979 г. до 09.07.1985 Д. Д. СТ. е полагала труд на пълен
работен ден при работодател „Обществено хранене“ – Варна с правоприемник „Оазис“
ЕООД на основание член 1, алинея 1, точка 3 от ЗУТОССР; както и са осъдени ТП на НОИ
– Варна и „Оазис“ ЕООД да заплатят в полза на Д. Д. СТ. сумата от 400 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като с посоченото по-горе
определение е изменено решението в частта за разноски като всеки един от ответниците е
1
осъден да заплати на ищцата сумата от по 200 лева.
Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза
съдът е решил делото. Тоест, отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която то се явява като санкция, като законодателят е
обективирал този принцип в разпоредбите на член 78, алинея 1 и алинея 3 от ГПК. страната,
срещу която съдът е постановил решението, носи отговорността за разноски даже и да е
положила на-голяма грижа да издири действителното правно положение преди да
предизвика делото. Отговорността за разноски е обективна и невиновна и не е такава за
вреди, защото обхваща само направените в хода на делото разноски.
Предпоставките по член 78, алинея 2 от ГПК за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски са: да не е дал повод за завеждане на иска /тоест да липсва
извънсъдебно или в хода на делото оспорване на предявеното от ищеца право/ и да признае
иска. В случая липсват данни ответникът „Оазис“ ЕООД да е оспорвал извънсъдебно
правата на ищцата, но не е налице признание на иска. Преценката за предпоставките на член
78, алинея 2 от ГПК се извършва въз основа на данните по делото за извънсъдебното и
процесуално поведение на ответника.
В конкретния случай ищцата е предявила иск, който е уважен изцяло. На основание
член 78, алинея 3 от ГПК и с оглед направеното искане от страна на ищцата, представения
списък по член 80 от ГПК и доказателства за сторени разноски, ответниците следва й да
заплатят на сторените от нея разноски изцяло.
Поради така направеният извод от въззивния съд атакуваното определение
следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3659 от 31.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10187
по описа за 2021 г. на десети състав на Районен съд - Варна, в частта, с което е оставена без
уважение молба с вх.№ 15327 от 08.03.2022 г., подадена от „Оазис“ ЕООД с искане да бъде
изменено постановеното по делото решение № 480 от 28.02.2022 г. в частта, с която се иска
разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат възложени изцяло в тежест на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3