Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………….2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на 07.02.2020, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16409 по описа на съда за 2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е въз основа на предявен от Й.Д.Й.,
ЕГН: ********** срещу „Д.З.“ АД, ЕИК: *** частичен осъдителен иск, изменен по реда на чл. 214 от ГПК,
в размер на 2463.21 лева от общия размер на целия иск в размер на 3 018.67
лева, която сума представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на врата предна лява, врата задна лява, праг ляв облицовка, основа
праг ляв и калник заден ляв, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие по договор № ***/11.12.2018 г. за „Каско“
на л.а. марка *** както и законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажират се доказателства.
Ищецът твърди, че на 11.12.2018 г. е сключил Застраховка
„Каско", клауза „Пълно каско"
на личния си автомобил марка ***с ответника „Д.З." АД, със срок на
действие от 13.12.2018г. до 12.12.2019г.
Посочва, че автомобилът бил застрахован за сумата от 12
250.00 лева, като застрахователната премия възлизала на 874.65 лева, разсрочена
на 4 вноски, като към момента били изплатени.
Навежда твърдения, че на 11.06.2019г., около 09.30 часа,
управлявайки л.а. ***ищецът излязол от паркинга на
магазин *** ****, включих
се в движението, като намерението му било да продължи движението си към център
на гр.Варна. Навлизайки в кръговото кръстовище се движел в дясната лента. Зад
него, в лявата лента се движел ***, като на изхода за к.к.
Зл.Пясъци, водачът на л.а. ***,
предприел излизане от кръговото кръстовище, не пропуснал ищеца, поради което
последният бил блъснат.
За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП, като в протокола, като виновен бил посочен водача на ***.
Твърди, че ответникът бил уведомен на 11.06.2019г. за
настъпилото застрахователно събитие, като последният извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение №
*********/11.06.2019г. В описа, като увредени детайли били описани: врата
предна лява, врата задна лява, праг ляв облицовка, основа праг ляв и калник
заден ляв.
Ищецът заявява, че ответникът му определил
застрахователно обезщетение в размер на 632.85 лв., от които 218.67 лв. били
удържани за последната вноска по полицата, а останалите 414.18 лв. били
преведени по банкова сметка ***.
Ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи
се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, от които установил, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3 651.52 лв, тъй като увредените части били оригинални и следвало
същите да бъдат подменени също с оригинални.
В тази връзка ищецът посочва, че Сумата, която
застрахователят следвало да му изплати 3 018.67 лева, след приспадане на
заплатената до момента сума в размер на 632.85 лева.
Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на
разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между страните по застраховка „Каско“, както и
настъпването на застрахователно събитие на 18.06.2019 г., вкл. заплащането на
сумата от 632.85 лева чрез плащане и прихващане с последна вноска от премията.
Оспорва размера на вредите с твърдения, че е налице
„невъзстановена щета“ по смисъла на чл. 57.2 и т.57.3 от ОУ по задна лява
врата, доколкото било изплатено обезщетение по щета ********* за предходно
застрахователно събитие – градушка за цялостно боядисване на задната лява
врата, което не било сторено към датата на новото събитие, представляващо
неизпълнение на т. 45.11 от ОУ. В този смисъл застрахователя твърди, че не
дължи обезщетение за боядисването на задната лява врата.
Отделно посочва, че застрахователното обезщетение
следвало да бъде определено по експертна оценка, съгласно методиката за
определяне на размера на застрахователното обезщетение по застрахова „Каско“. Изразява подробни доводи. В заключение посочва, че претендираните от ищеца стойности на увредените части били
силно завишени.
Искането е за отхвърляне на претенциите.
В
открито съдебно заседание ищецът се представлява от своя процесуален
представител, който поддържа предявения иск и моли за уважаването й. Ответникът
не изпраща представител. Същият е депозирал становище по имейл, в което
поддържа депозирания писмен отговор. Оспорва исковата претенция. Моли за
отхвърлянето й. Прави искане за назначаване на повторна САТЕ. Третото
лице-помагач не изпраща представител. Депозира становище, с което прави доказателствено искане за допускане на САТЕ. Оспорва
предявения иск. Моли за отхвърлянето му.
След като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът е предявил частичен осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Основателността
на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало застрахователно
правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско
на МПС“ с предмет увредения автомобил; настъпване на застрахователно събитие в
периода на покрития риск; причиняването на вредите по застрахования автомобил,
както и причинно-следствената им връзка със застрахователното събитие. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника
защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу основанието и размера на претенцията.
С изготвения доклад по
делото е прието като безспорно и ненуждаещо се от доказване, с оглед липсата на
спор между страните, че между ищеца, като собственик на лек автомобил, марка „*** и ответното дружество, е сключена застраховка
„Каско на МПС”, обективирана
в полица № ***, валидна за периода от 13.12.2018 г. до 12.12.2019 г., като в срока на застраховката на 11.06.2019 г.
е настъпило пътно-транспортно произшествие, както и че ответникът е заплатил в
полза на ищеца сумата от 632.85 лева чрез плащане и прихващане с последна
вноска от премията. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените
писмени доказателства.
По делото се установява,
също така, пълно и главно от ищеца, че в периода на покрит риск на 11.06.2019 г.,
около 9:30 часа в гр. Варна, ищецът управлявайки лек автомобил марка „***, се е движиолдясната
лента в кръковото кръстовище до Пикадили
парк, с намерение да продължи движението в посока към центъра на гр. Варна. Зад
ищеца се е движил лек автомобил марка „***, управляван от ***. На изхода кръговото
кръстовище в посока к.к. Златни пясъци, водачът на
лек автомобил марка *** е предприел излизане
от кръстовището, като е започнал пресичане на дясната лента за движение и е
ударил лек автомобил марка „****, управляван от ищеца
Мястото не
е било посетено
от контролните органи на КАТ, респ. не е бил съставен Протокол
за ПТП, а двустранен констативен протокол
за ПТП, между самите участници в ПТП-то.
По
отношение на спорния по делото въпрос кои са щетите по автомобила, които са в
пряка причинно-следствена връзка с маханизма на
настъпилото застрахователно събитие на 11.06.2019 г., съдът намира, че щетите,
които са пряка последица от настъпилото ПТП са врата предна лява, врата задна
лява, облицовка праг ляв, основа праг ляв, калник заден ляв, като съображенията
за това са следните:
По
делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло в т. 1 – т. 4, тъй като същата е изготвена след
задълбочена проверка и анализ на събраните по делото писмени доказателства и предоставения
от ответника на вещото лице снимков материал по двете заведени щети № *** и №*** – последната образувана
във връзка с процесното
ПТП, настъпило на 11.06.2019 г.
Експертизата
посочва, че уврежданията по автомобила, установени при оглед от представител на
застрахователя и видими на предоставения на вещото лице снимков материал, са
както следва:
1. Врата
предна лява - увреждането се изразява в наранено лаково покритие и деформация
на детайла в задна долна част, непосредствено до врата задна лява. Увреждането
е получено вследствие съприкосновение с твърд предмет, какъвто би могъл да бъде
външен детайл на друго превозно средство. Увреждането кореспондира с
уврежданията на врата задна лява и праг ляв. За възстановяване на уврежданията
е необходимо ремонт на степен 2 на детайла и неговото боядисване.
2. Врата
задна лява - увреждането се изразява в наранено лаково покритие и деформация на
детайла по цялата му площ. Увреждането е получено вследствие съприкосновение с
твърд предмет, какъвто би могъл да бъде външен детайл на друго превозно
средство. Увреждането кореспондира с уврежданията на врата предна лява, калник
заден ляв. Експертизата посочва, че за възстановяване уврежданията по врата
задна лява е необходимо подмяната на детайла и неговото боядисване.
3. Облицовка
праг ляв - увреждането се изразява в наранено лаково покритие и деформация на
детайла от средата му до задният му край. Увреждането е получено вследствие
съприкосновение с твърд предмет, какъвто би могъл да бъде външен детайл на
друго превозно средство. Увреждането кореспондира с уврежданията на врата
предна лява, врата задна лява и калник заден ляв. За възстановяване на
уврежданията е необходимо ремонт на степен 2 на детайла и неговото боядисване.
4. Основа
праг ляв - увреждането се изразява в деформация на детайла в задната му част.
Увреждането е получено след удар в облицовка праг ляв, калник заден ляв и врата
задна лява и последващите измествания и деформации на
детайлите. Увреждането кореспондира с уврежданията на облицовка праг ляв, врата
задна лява и калник заден ляв. За възстановяване на уврежданията е необходимо
ремонт на степен 3 на детайла и неговото боядисване.
5. Калник
заден ляв - увреждането се изразява в наранено лаково покритие и деформация в
предната част на детайла, непосредствено до врата задна лява и праг ляв.
Увреждането е получено вследствие съприкосновение с твърд предмет, какъвто би
могъл да бъде външен детайл на друго превозно средство. Увреждането
кореспондира с уврежданията на врата задна лява, облицовка праг ляв и основа
праг ляв. За възстановяване на уврежданията е необходимо ремонт на степен 2 на
детайла е неговото боядисване.
Вещото
лице е стигнало до извода, че гореописаните увреждания, включително по задна
лява врата, са пряко следствие на процесното
произшествие. Съдът кредитира изцяло експертизата в тази част, като приема за
доказан този задължителен елемент от фактическия състав на договорната
отговорност на ответника.
По
отношение на възражението на ответника, че е била налице щета по задна лява
врата, в резултат на предходно застрахователно събитие, настъпило на 21.05.2018
г., която не е била възстановена към момента на процесното
ПТП, съдът намира това възражение за ирелевантно за
основателността на предявения иск по следните съображения:
По
делото се установява, че по преписка № ***/21.05.2018 г.
са били претендирани увреждания по детайл врата задна
лява, изразяващи се в наранено лаково покритие на три места над хоризонталния
ръб на панела на вратата с големина няколко милиметра всяко и деформация с
приблизително кръгла форма и големина няколко милиметра в средата на детайла,
като за отстраняването на тези увреждания е било нужно боядисване на детайла.
Същият
детайл, от настъпилото ПТП на 11.06.2019 г., е бил деформиран до такава степен
от удара с ***, че е била
нужна неговата пълна подмяна. Поради тази причина е без значение обстоятелството
какво е било състоянието на този детайл преди това събитие, тъй като независимо
от факта, че лаковото покритие на врата задна лява е било увредено и дали щетата
е било възстановена към момента на процесното ПТП, то
нуждата от пълна подмяна на детайла пак би била налице. В тази насока са и
разсъжденията на вещото лице в о.с.з., които са в смисъл, че нарушаването на
лаковото покритие на задната лява врата на 21.05.2018 г. не е от естество да
допринесе по никакъв начин за настъпването на процесното
увреждане, респ. не се намира в каквато и да е причинна връзка. Ето защо следва
да се приеме, че е без значение обстоятелството дали ищецът е възстановил
лаковото покритие по задна лява врата по автомобила, щом резултатът от
настъпилото на 11.06.2019 г. ПТП върху врата задна лява би бил един и същ. Нещо
повече, вещото лице заявява в о.с.з., че
неотстраняването на предходното увреждане по никакъв начин не оскъпява ремонта.
Ето защо,
съдът счита, че увреждането (деформирането) на врата задна лява е пряка
последица от процесното ПТП и е типичен, обичаен
резултат от подобен вид ПТП, като процесното.
По
отношение на стойността на гореописаните увредени детайли, в случая е налице
хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, поради което,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като
пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие.
В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана
в решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.); , но актуална при
действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
Вещото
лице след задълбочено проучване пазара дава заключение, че общата стойност ремонтът
на автомобила е в размер на 3 096.06 лв., от които: общо за Врата предна лява -
424.50 лв.; общо за Врата задна лява - 1656.48 лв.; общо за Облицовка праг ляв
- 201.24 лв.; общо за Основа праг ляв - 423.54 лв.; общо за Калник заден ляв -
319.05 лв.; Общо за Общи операции - 71.25 лв.
Посочената
сума съответства на средните пазарни цени към момента на настъпване на
застрахователното събитие и кореспондира с изискването за покриване на
стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към
момента на увреждането, без не надвишава застрахователната сума. Затова
съобразяването с посочения вариант по т. 2 от експертното заключение и
определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на
действително претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие.
Съдът
кредитира определената от вещото лице пазарна стойност за възстановяване на
увредените детайли, тъй като вещото лице, при определяне на стойността на
ремонта на гореописаните части, е проверило ценовите листи за оригинални
резервни части на официалния представител на марката „***“ – „Тандер корпорация“, „ИнтерКарс“,
„Тарос Трейд“ и на онлайн платформа www.avtochastionline24.bg и www.autopower.bg, както и цените
за резервни части, предлагани от алтернативен производител. Вещото лице се е
аргументирало по поставената задача и е обосновало своето заключение, въз
основа на съществуващата в страната конюнктура на автомобилния пазар.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника, според които
застрахователното обезщетение следва да бъде определено по Методиката за
определяне размера на обезщетенията по експертна оценка на щети по застраховка
"Каско на МПС", утвърдена от застрахователя
и не кредитира варианта по т. 5 от заключението на САТЕ, определящ размера на
застрахователното обезщетение по тази Методика. Действително, т. 56 от ОУ
предвижда, че за частични щети експертната оценка се изготвя по цени и каталози
на застрахователя, но тази клауза ограничава пазарните аналози, което води до
пряко противоречие на императивните законови правила, обективирани
в разпоредбите на чл. 386 и чл. 400 КЗ. Смисълът на законодателната уредба е да
бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия по такъв начин, че да бъдат напълно репарирани претърпените от
реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния
договор. Затова всички клаузи, уговорки и изявления, които дерогират
императивната уредба, респ. препятстват настъпването на целения със същата
резултат, не могат да бъдат противопоставени на застрахования. Методиката на
застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна граница в
случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото съобразно
предвидените императивни законови правила. В разглеждания казус приложимите
съгласно т. 6. 2. от Методиката параметри за определяне на размера на
обезщетението не отразяват адекватно действителната стойност на причинените
вреди, тъй като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуване на имущество от същия вид, респективно пазарната
стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда.
При
тези изводи съдът не намира за необходимо да обсъжда релевираното
от ищеца възражение за нищожност на клаузите на т. 53 и 56 ОУ на
застрахователя.
Съдът
не е съгласен с възраженията на ответника, че определената от вещото лице
средната пазарна стойност на сервизния час, в размер на 28.50 лева, е „силно
завишена“. Вещото лице е взело предвид цената за труд в три различни
лицензирани автосервизи, притежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, както и в три сервизи, непритежаващи такъв сертификат, от което е
определена и средна пазарна цена на труда за 1 нормочас.
Съдът
не споделя и възражението на ответника, че цената на врата задна лява следвало
да се определи, съобразно цените „втора употреба“, тъй като това възражение противоречи
на чл. 400, ал. 2 от КЗ, която гласи, че за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество.
Горните изводи, водят до логичното заключение,
че размерът на обезщетението за причинените на ищеца имуществени вреди от
настъпилото застрахователно събитие на 11.06.2019 г., е в размер на 3096.06
лева, съобразно т.1 заключението на приетата по делото САТЕ.
От
тази сума следва да бъде приспадната заплатената до момента от ответника сума в
размер на 632.85 лева, или сумата, която застраховятелят
следва да заплати на ищеца е в размер на 2463.21 лева, толкова, колкото е и
предявената частична искова претенция след извършеното изменение на размера й
по реда на чл. 214 от ГПК. Предявеният частичен иск следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски. Видно от представения
списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е направил разноски в размер на 756,53 лева, от
които 50.00 лева за д.т., 175.00 лева депозит за вещо лице, 48.53 лева д.т. за
увеличение на иска и 483.00 лева с ДДС за заплатен адвокатски хонорар. Съдът
счита за неоснователно възражението на третото лице-помагач за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото
е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Разноските следва да
бъдат присъдени в пълен размер, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК:
*** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Й., ЕГН:
********** сумата в размер на 2463.21
(две хиляди четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки) лева,
представляваща частичен иск от общия размер на целия иск в размер на 3
018.67 лева, която сума представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на л.а. марка ***, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 11.06.2019 г., по договор № ***/11.12.2018 г.,
както и законната лихва от датата на исковата молба – 11.10.2019 г. – до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д*** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Й., ЕГН: ********** сумата от 756.53 (седемстотин петдесет и шест лева и
петдесет и три стотинки) лева, представляващи сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението
по настоящото дело е постановено при участието на *** като трето лице
– помагач на страната на страната на ответника Д.З.“ АД, ЕИК: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;
РАЙОНЕН СЪДИЯ: