Решение по дело №6815/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2223
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330206815
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2223
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330206815 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КООП-1“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от – М. А. Т., срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия Г № 0029801 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
В жалбата се сочи, че е допуснато нарушение при издаване на
електронния фиш, изразяващо се в неправилно описание, доколкото чл.638,
ал.4 от КЗ изисква освен липсата на застраховка да е установено и управление
на съответното МПС, докато в обстоятелствената част на електронни фиш
никъде не е отразено дали нарушението се изразява само в липсата на
сключена валидна застраховка или в това, че описаният автомобил е бил
управляван. На следващо място сочи, че след посещение на *** в сектор
пътна полиция жалбоподателя е установил, че санкцията е разнесена по нейно
ЕГН – в качеството и на физическо лице. Още оспорва по същество
1
нарушението, като твърди наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Предлага обжалвания електронен фиш да бъде отменен.
Същото становище се поддържа и в Писмено становище на *** Т. с вх.№
66469 от 08.11.2021г. по описа на ПРС.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище на процесуалния си представител – гл.юрисконсулт П.
оспорва жалбата като сочи, че в електронния фиш са спазени изискванията,
залегнали в КЗ, както и че в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите
по контрол имат право да установяват нарушения на правилата за движение с
използването на такива технически средства или системи. Поддържа, че при
издаване на електронния фиш са спазени изискванията, залегнали в чл.189,
ал.4 от ЗДвП, която норма е изключва общите разпоредби за издаване на
АУАН и наказателно постановление. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 25.10.2021г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
2
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат.
Видно от приложените в административно наказателната преписка
материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор
„Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото
си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е
бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред
съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
От фактическа страна е установено, че на 18.01.2021г., в 12:39ч. на в
гр.Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка“ – надлеза, южно платно,
посока изток, с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 с номер
11743a било заснето движение на товарен автомобил марка „Мерцедес 316
ЦДИ“ с регистрационен номер „***“.
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, като дата и час на
нарушението били изведени показанията за дата 18.01.2021г. и час -
12:39:11ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, било
добавено описание административния адрес на мястото на нарушението, а
като нарушител било вписано името на дружеството – жалбоподател „КООП-
1“ ЕООД, ЕИК:*********.
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
3
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5129,
прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. за лабораторна
проверка, - автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 с номер
11743a е преминало проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи – от дата 18.01.2021г. от който е
видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е от запад на изток.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – товарен автомобил „Мерцедес 316 ЦДИ“ с регистрационен номер
„***“ се установява от приложеното заверено копие от Свидетелство за
регистрация – Част I, от което е видно, че последното МПС е собственост на
дружеството – жалбоподател „КООП-1“ ЕООД, ЕИК:*********.
4
Също от справка база Гаранционен фонд се установява, че към дата
18.01.2021г. за МПС с регистрационен номер „***“ е нямало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
Също от справка база Гаранционен фонд се установява, че сключената
застраховка „Гражданска отговорност“. на дружеството жалбоподател с
дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД от 17.08.2020г. е с дата на
прекратяване 18.09.2020г., в който смисъл е неоснователно твърдението на
жалбоподателя за наличие на договор за такава застраховка.
Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането – договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движени.
Също така, съгласно чл.638, ал.4 от Кодекса на застраховането - когато
с автоматизирано техническо средство или система е установено управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.1, т.2 от
Кодекса на застраховането. Съгласно последната разпоредба на чл.638, ал.1,
т.2 от Кодекса на застраховането – предвиденото наказание е имуществена
санкция от 2000 лв. - за юридическо лице.
Съдът намери за неоснователно и възражението на че е допуснато
нарушение при издаване на електронния фиш, изразяващо се в неправилно
описание, доколкото чл.638, ал.4 от КЗ изисква освен липсата на застраховка
да е установено и управление на съответното МПС, докато в
обстоятелствената част на електронни фиш никъде не е отразено дали
нарушението се изразява само в липсата на сключена валидна застраховка
или в това, че описаният автомобил е бил управляван. Безспорно е, че фактът
на управление на МПС следва да намери описание в електронния фиш, което
обаче в случая е сторено, доколкото в последния изрично се посочено, че
Управлението е установено с АТСС ARH CAM S1“, от което е видно, факта
на управление се сочи в обжалвания електронен фиш.
На следващо място неотносимо е възражението, че след посещение на
5
*** в сектор пътна полиция жалбоподателя е установил, че санкцията е
разнесена по нейно ЕГН – в качеството и на физическо лице. В обжалвания
електронен фиш съвсем ясно е отразено, че административното наказание е
наложено на юридическото лице, още повече – изрично се сочи, че се налага
наказание имуществена санкция, което съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН може
да бъда наложено само на юридическо лице, но не и на физическо такова.
Въпросът как същото наказание е разнесено в сектор „Пътна полиция“ няма
никакво отношение към законосъобразността на самия електронен фиш, е
въпрос на изпълнение на наказанието, защитата на трети лица при което не е
предмет на настоящото производство по чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо серия Г № 0029801 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на „КООП-1“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – ***, представлявано от – М. А. Т., на основание чл.638,
ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането му
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2
000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането.

ОСЪЖДА „КООП-1“ ЕООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на ОД
МВР - Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7