№ 240
гр. *****, 01.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000109 по описа за 2022 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, чрез адв. Г., и насрещна
въззивна жалба подадена от М. Р. Ч. от гр. София, К.Ч. М. от гр. ***** и Г. Р.
М. от гр. *******, и тримата чрез адв. Н., срещу решение № 435/10.11.2021г.,
постановено по т.д. № 1240/2020год. по описа на ОС – *****, с което съдът е
осъдил "ЗД "БУЛ ИНС"" АД да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и
чл.84, ал.3 от ЗЗД, следните суми:
на КР. Ч. М. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на съпруга й Р.Г. М.,
в резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан
Микра“ с per. № ******, застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й
изплащане;
на М. Р. Ч. сумата от 112 000 лв. , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на баща й Р.Г. М., в
резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан
1
Микра“ с per. № ******, застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й
изплащане,
на Г. Р. М. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на баща му Р.Г. М., в
резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан
Микра“ с per. № ******, застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й
изплащане,
като е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции в следните части:
предявения от КР. Ч. М. иск за горницата над присъдената сума от 120
000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.;
предявения от М. Р. Ч. иск за горницата над присъдената сума от 112 000
лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. и
предявения от Г. Р. М. иск за горницата над присъдената сума от 120 000
лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.;
предявения от Д. Г. ИВ. против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД иск с правно
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от загубата на брат й Р.Г. М., в резултат на
ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан Микра“ с per.
№ ******, застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, чрез адв. Г., обжалва решението в
частта, с която съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на
ищците, както следва:
на КР. Ч. М. – разликата на 70 000 лв. до присъдените й 120 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до
2
окончателното й изплащане;
на М. Р. Ч. – разликата над 60 000 лв. до присъдените й 112 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до
окончателното й изплащане;
на Г. Р. М. – разликата над 70 000 лв. до присъдените му 120 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до
окончателното й изплащане.
Наведени са оплаквания и досежно неправилно определения начален момент,
от който следва да се присъди обезщетението за забава, като счита за
приложима в настоящия случай разпоредбата на чл. 497 КЗ. Поддържа
възражението за съпричиняване на пострадалия Р. М., като уточнява, че
следва да се направи отграничение между съпричиняване на ПТП и
съпричиняване на вредоносен резултат. Излага, че съдът неправилно е
възприел, че е било необходимо предприемането на допълнителни
обезопасителни мерки или по-голяма грижа за обезопасяването си, което
ответната по иска страна не е имала предвид. Моли съда да отмени решението
в обжалваните му части. Претендират се сторените по делото разноски за
въззивната инстанция. Не се прави искане по доказателствата.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от М. Р. Ч., К.Ч.
М. и Г. Р. М., чрез адв. Н., с който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Намира, че в
разглеждания случай не е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Счита за правно определен началният момент, от който ответното дружество
дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение. Моли съда да остави
без уважение въззивната жалба на ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Не се
правят искания по доказателствата.
Въззивниците М. Р. Ч., К.Ч. М. и Г. Р. М., чрез адв. Н., обжалват
първоинстанционното решение в частта, с която съдът е приел, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 % и е ОТХВЪРЛИЛ
исковите претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
на осн. чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД в следните части:
по предявения от КР. Ч. М. иск за горницата над присъдената сума от
120 000 лв. до претендиран размер от 150 000 лв.;
3
предявения от М. Р. Ч. иск за горницата над присъдената сума от 112 000
лв. до пълния претендиран размер от 140 000 лв. и
предявения иск за горницата над присъдената сума от 120 000 лв. до
пълния претендиран размер от 150 000 лв..
Счита обжалваното решение за постановено съобразно правилата на чл. 52
ЗЗД и с общественото разбиране за справедливост в момента. Правят
оплаквания за за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните
части предвид неправилното приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ГПК.
Излагат се подробни съображения за това, че в настоящия случай липсва
съпричиняване от страна на пострадалия Р. М., като по делото възражението
за съпричиняване на ответното дружество е останало изцяло недоказано.
Цитира относима към случая съдебна практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части.
Претендират се сторените по делото разноски, включително и адвокатски
хонорар на осн. чл. 38 ЗАдв. за двете инстанции. Не се правят нови искания
по доказателствата.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ""ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, чрез адв. Стефанова, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за
това. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на М. Р. Ч., К.Ч. М.
и Г. Р. М., чрез адв. Н.. Претендират се съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция. Не се правят искания по доказателствата.
Постъпила е и частна жалба депозирана от М. Р. Ч., К.Ч. М., Г. Р. М. и
Д. Г. ИВ., всички чрез адв. Н., срещу постановеното по т.д. № 1240/2020г. по
описа на ВОС определение № 1691/14.12.2021г., с което съдът е оставил без
уважение молбата на страната за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Навеждат се оплаквания за недължимост, в
условията на евентуалност за прекомерност на присъдения на ответното
дружество адвокатски хонорар, с подробно изложени съображения за това.
Моли за изменение на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК на присъденото на осн. чл. 78,
ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение в полза на ответното дружество, като
същото бъде намалено, конкретизирайки размера по отношение на всеки един
от задължените за разноските ищци.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ""ЗД "БУЛ
4
ИНС"" АД, чрез адв. Стефанова, с който се изразява становище за
неоснователност на частната жалба. Счита за правилно определените от съда
разноски.
След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за
редовността на жалбите, съдът установи следното:
Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалването. По отношение на дължимата
държавна такса, съдът след извършена проверка установи, че е внесена в
пълния размер, както по въззивната жалба, така и по исковата молба.
Частната жалба, като предявена в срок и редовна, съдът приема за
процесуално допустима.
Предвид гореизложеното ВАпС преценява въззивна жалба подадена от
ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, чрез адв. Г., и насрещна въззивна жалба
подадена от М. Р. Ч. от гр. София, К.Ч. М. от гр. ***** и Г. Р. М. от гр.
*******, и тримата чрез адв. Н., срещу решение № 435/10.11.2021г.,
постановено по т.д. № 1240/2020год. по описа на ОС – *****, за процесуално
допустими и редовни, поради което следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба подадена от ЗД „БУЛ ИНС“
АД-гр. София, чрез адв. Г., и насрещна въззивна жалба подадена от М. Р. Ч.
от гр. София, К.Ч. М. от гр. ***** и Г. Р. М. от гр. *******, и тримата чрез
адв. Н., срещу решение № 435/10.11.2021г., постановено по т.д. №
1240/2020год. по описа на ОС – *****, ведно с частната жалба депозирана от
М. Р. Ч., К.Ч. М., Г. Р. М. и Д. Г. ИВ., всички чрез адв. Н., срещу
постановеното по т.д. № 1240/2020г. по описа на ВОС определение №
1691/14.12.2021г.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 109/2022г. по описа на ВАпС в
о. с. з. на 11.05. 2022 г. от …14.45………… часа.
5
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6