Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол,
11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ НАУМОВА
при
секретаря, Поля Видолова, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр.д.
133 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Български пощи ЕАД, чрез юрк.М.Г.
сочи, че ответникът А.Ф.П. ***, била призната за виновна, с влязла в
сила присъда по НОХД № 3/2019г. на НРС, за извършено престъпление по чл.204 б.“а“,
вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, ал.4, във вр.с ал.2 от НК. Ищцата твърди, че
в наказателното производство не е предявил граждански иск против ответника за
претърпените имуществени вреди.Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да и заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на
1901лв., в едно със законната лихва върху сумата от
датата на причиняване на увреждането , до окончателното плащане.Претендира разноски.
В срока за отговор на
исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не взема становище. В съдебно
заседание се явява лично и заявява, че иска е основателен и следва да бъде
уважен.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а се
установява и от вложеното към доказателствата НОХД № 3/2019г. на НРС, че с
влязла в законна сила присъда № 4/31.01.2019г. по същото дело А.Ф.П. е призната
за виновна в това, че на неустановени дати през месец юли 2018
година в село Асеново, област Плевен в пощенска станция на „Български пощи” ЕАД
при условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице –
служител, гише в пощенска станция /Началник пощенска станция V категория/, той
и пощенски раздавач, присвоила чужди пари – парична сума в общ размер на
1901.00 /хиляда деветстотин и един/ лева, връчени и в това и качество, като не
ги отчела в касата на Регионално управление „Северен централен регион” при
„Български пощи” ЕАД-Плевен, както следва:
1.на
неустановена дата през месец юли 2018 година в село Асеново, област Плевен в
пощенска станция на „Български пощи” ЕАД в качеството на длъжностно лице –
служител, гише в пощенска станция /Началник пощенска станция V категория/, той
и пощенски раздавач, присвоила чужди пари – парична сума в размер на 1217,88
/хиляда двеста и седемнадесет лева осемдесет и осем стотинки/ лева, връчени и в
това и качество, като не ги отчела в касата на Регионално управление „Северен
централен регион” при „Български пощи” ЕАД-Плевен
2. на
неустановена дата през месец юли 2018 година в село Асеново, област Плевен в
пощенска станция на „Български пощи” ЕАД в качеството на длъжностно лице – служител,
гише в пощенска станция /Началник пощенска станция V категория/, той и пощенски
раздавач, присвоила чужди пари – парична сума в размер на 683,12 /шестстотин
осемдесет и три лева и дванадесет стотинки/ лева, връчени и в това и качество,
като не ги отчела в касата на Регионално управление „Северен централен регион”
при „Български пощи” ЕАД-Плевен, като случаят е маловажен – престъпление по
смисъла на чл.204, б. „а”, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от Наказателния
кодекс на Република България.
Видно от мотивите на присъдата, съдът е
възприел заключението на оценителна експертиза, според която пазарната стойност
на присвоените пари, е в размер на сумата от 1901.00лв.
Съгласно разпоредбата
на чл.300 ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието и от кого,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно в конкретният
случай присъдата е задължителна за гражданския съд за онези положения, които са
елемент от фактическия състав на престъплението: наличието
на противоправно деяние, извършено от ответника като извършител на
престъпление – престъпление по чл.204, б. „а”, вр. с чл.201, вр. с
чл.26, ал.1 от НК и виновността на дееца – престъплението е
извършено умишлено. В конкретният случай следва да се приеме, че гражданският
съд е обвързан и от размера на причинените от престъплението вреди за ищцата.
Въз основа на гореизложеното
съдът приема, че по делото се установи по безспорен начин наличието на
непозволено увреждане: налице е деяние, в случая неправомерни
действия на ответника, изразяващи се в това, че на на неустановени
дати през месец юли 2018 година в село Асеново, област Плевен в пощенска
станция на „Български пощи” ЕАД при условията на продължавано престъпление в
качеството на длъжностно лице – служител, гише в пощенска станция /Началник
пощенска станция V категория/, той и пощенски раздавач, присвоила чужди пари –
парична сума в общ размер на 1901.00 /хиляда деветстотин и един/ лева, връчени
и в това и качество, като не ги отчела в касата на Регионално управление
„Северен централен регион” при „Български пощи” ЕАД-Плевен.
Настъпила е имуществена
вреда – на стойност 1901 лв., представляваща стойността на присвоените
пари, деянието е противоправно – престъпление по НК и по -
точно чл.204,
б. „а”, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК, деянието е извършено виновно – умишлено, налице е причинна
връзка между противоправното и виновно деяние, извършено от ответника
и вредите настъпили за ищцата.
Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съдът приема, че за ответника като извършител е
възникнала отговорност по чл.45 ал.1 ЗЗД да обезщети претърпените от ищцовото
дружество имуществени вреди в размера установен с влязлата в сила присъда. Не
са налице основания за намаляване на размера на определеното обезщетение.
Като съобрази
гореизложеното, съдът намира, че на основание чл.45
ал.1 вр. чл.51 ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество обезщетение в размер на сумата от 1901.00лв. за причинените му
имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането, каквато е трайната съдебна практика.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца, направени по делото разноски за заплатена д.т.
в размер на 76.05лв. и за юрискосултско възнаграждение в размер на 300.00лв.,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.45 ал.1 ЗЗД А.Ф.П. с
ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД гр.София с ЕИК *********, сумата от 1901.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършено на неустановена
дата през месец юли 2018г., в с.Асеново, общ.Никопол престъпление по чл.204, б. „а”, вр. с чл.201, вр. с
чл.26, ал.1 от НК ведно със законната лихва върху сумата от 1901.00 лв., считано от м.юли
2018г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ЗЗД А.Ф.П. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД гр.София с
ЕИК *********, сумата от общо 3776.05лв., представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: