Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 453
01.07.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Николай
Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 370
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково, чрез процесуален представител,
против Решение № 59/09.03.2022 г., постановено по АНД № 20215640201258 по описа
на Районен съд – Хасково за 2021 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Цитира се разпоредбата на чл. 239, ал. 2
от ЗУТ, съгласно която едногодишният срок по Закона за административните
нарушения и наказания за образуване на административно-наказателно производство
за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и
нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване
на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строежа. В тази разпоредба, която се явявала специална по отношение на
посоченото в наказателното постановление нарушение, изрично било посочено кога
започва да тече едногодишният срок, като тази дата в случая била 20.11.2020 г.
- датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа,
за който нарушителят, в качеството си на технически ръководител, пропуснал да
обяви заверената от него заповедна книга. С оглед на така изложеното, се моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение,
с което да бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № Х-14-12/16.11.2021
г. на Началника на РДНСК - Хасково.
Ответникът –
А.К.К.-Ч. не се явява и не се представлява, съответно не изразява становище по
основателността на депозираната касационна жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО изразява становище за основателност на
жалбата. Споделя изложените в касационната жалба мотиви и намира, че решението
на РС – Хасково е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а
разгледана по същество – за неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
– Хасково е отменил Наказателно постановление № Х-14-12/16.11.2021 г. на
Началник на РДНСК - Хасково и е осъдил РДНСК - Хасково да заплати на А.К.К.-Ч.,
ЕГН : ********** *** сумата в размер на 300 лв. - разноски по делото -
адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.09.2021 г. във
връзка с обявяване от инж. А.К.К.-Ч. - управител на „Строителна компания „Алмекс“
ЕООД гр.Я. на заверена на 02.03.2017 г. заповедна книга № 4 за строеж: “Навес
за съхранение на селскостопанска техника, пристройка, основен ремонт и промяна
предназначението на жилищна сграда в битова сграда с офиси“, находящ се в УПИ
1-238, 239, кв. 4 по ПУП на с.К. р., община Т., обл.Х. била извършена проверка
от работна група на РДНСК -Хасково. При проверката се установило, че в
законоустановения 7-дневен срок заверената на 02.03.2017 г. заповедна книга № 4
за горепосочения строеж не била обявена от страна на жалбоподателката, съгласно
разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, за което нарушение й бил съставен АУАН и
впоследствие издадено и атакуваното НП.
Районният съд е цитирал разпоредбата
на чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, предвиждаща, че лицето, упражняващо строителен
надзор, или техническият ръководител за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за
Камарата на строителите в тридневен срок от съставянето на протокола по ал. 1,
а когато такъв не се изисква - преди започването на строежа, заверява
заповедната книга на строежа и уведомява писмено в 7-дневен срок от заверката
общината, специализираните контролни органи и регионалната дирекция за
национален строителен контрол, както и разпоредбата на чл. 233 от ЗУТ, според
която за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет,
съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и
предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по
друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
Съдът е приел, че при съставяне
на АУАН не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, че актът отговаря на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, съдържайки дата и място на нарушението
и описание на обстоятелствата по неговото извършване, а също и че липсва допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 34, aл. 1 от ЗАНН. Цитирал е текста на чл. 239,
ал. 2 от ЗУТ, който се явява специален по отношение разпоредбата на чл. 34, ал.
1 от ЗАНН, и според която разпоредба едногодишният срок по ЗАНН за образуване
на административнонаказателно производство за нарушения по ЗУТ и нормативните
актове по прилагането му, започва да тече от деня на издаване на разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не
се изискват такива - от деня на извършване на нарушението. В тази връзка е
посочил, че въпросният строеж е от четвърта категория, видно от приложеното по
преписката Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 4/20.11.2020 г. Посочил
е, че разпоредбата на чл. 177, ал. 3 изр. първо от ЗУТ предвижда, че строежите
от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на
удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за
строеж, както и че в разглеждания случай органът, издал разрешението за строеж,
бил Главният архитект на Община Тополовград, който издал и Удостоверение №
4/20.11.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строежа. При това положение е
приел, че едногодишният срок по ЗАНН за започване на
административнонаказателното производство, съгласно нормата на чл. 239, ал. 2
от ЗУТ, е започнал да тече от 20.11.2020 г., а не от датата на извършване на
нарушението - 10.03.2017 г., съответно, че АУАН е бил съставен на 28.10.2021
г., тоест в рамките на този срок.
Относно възражението на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност по НК съдът е посочил, че административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставяне на 28.10.2021 г. на АУАН
№ Х-14/28.10.2021 г. за извършено на 10.03.2017 г. нарушение по чл. 158, ал. 2
от ЗУТ. Приел е, че погасителната давност започва да тече от довършването на
престъплението, като в случая обвинението било за нарушение по чл. 158, ал. 2
от ЗУТ с дата на неговото извършване - 10.03.2017 г., от който момент започвали
да текат погасителните срокове по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал, 1, т. 3 от НК.
За процесното административно нарушение, предвид санкцията по чл. 233 от ЗУТ, която
била глоба, давността следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК, според която давностният срок е тригодишен, с оглед вида на
наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието. Посочил е,
че съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изтекъл
срок, който надвишава с 1/2 визирания в чл. 80 от НК. В случая, след
увеличаването на предвидения тригодишен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК с ½,
се получавал общ сбор от 4 години и 6 месеца. От изложеното следвало, че
абсолютната давност за администратвнонаказателно преследване, съобразно датата
на която било довършено деянието - 10.03.2017 г., е изтекла на 10.09.2021 г.,
тоест преди съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. По
тези съображения съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3,
вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното
производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Посочил
е, че е изтекла и относителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, защото
АУАН бил съставен на 28.10.2021 г., а обжалваното наказателно постановление било
издадено на 16.11.2021 г., от които процесуални действия, предприети в рамките
на административнонаказателното производство със значение по чл. 81, ал. 2 от НК тригодишен давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК бил вече изтекъл - на
10.03.2020 г. съответно е приел, че последиците от изтичане на давността за
преследване са настъпили, доколкото липсвали каквито и да е доказателства за
предприети от наказващия орган действия за прекъсване на давността или
обуславящи основание за спирането й. В резултат, обжалваното НП е отменено само
на това основание, като не са обсъждани въпросите по съществото на спора.
При осъществената касационна
проверка настоящата инстанция намери, че не са налице наведените касационни
основания и така постановеното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено. Изложената от районния съд фактическа обстановка и правни
изводи изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не се налага да
бъдат преповтаряни. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства и е анализирал същите от правна
страна, като е изложил подробни мотиви, въз основа на които е формулирал
крайния си правен извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В
тази връзка касационната инстанция споделя изцяло изложените мотиви относно
това, че макар и с оглед разпоредбата на чл. 239, ал.
2 от ЗУТ, установяваща началото на едногодишния срок по ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство за нарушения по ЗУТ и нормативните
актове по прилагането му, да не са изтекли сроковете, предвидени в чл. 34, ал.
1 от ЗАНН, е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно
преследване по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал, 1, т. 5 от НК. В случая меродавна
е именно датата, на която деянието е довършено – 10.03.2017 г., доколкото
текстът на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ касае само едногодишният срок по Закона за
административните нарушения и наказания за образуване на
административнонаказателно производство и същият не може да се тълкува
разширително. В този смисъл следва да се приеме, че абсолютната давност за
административнонаказателно преследване е изтекла на 10.09.2021 г.
По изложените
съображения, настоящият състав на съда намира за неоснователни доводите,
развити в касационната жалба, съответно решението на Районен съд – Хасково като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
59/09.03.2022 г., постановено по АНД № 20215640201258 по описа на Районен съд –
Хасково за 2021 г.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.