Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
І-9 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното
от съдията М. Кузманова гр. дело № 4545 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 23,
ал.2 от СК.
Ищцата
твърди в ИМ, че от 1983 г. е била в брак с ответника. На 19.09.2011 г. е
продала лично неин апартамент с обзавеждането, за което е получила 69 000 евро.
На 05.10.2011 г. ответника закупил ½ ид.част от двуетажна жилищна сграда
находяща се на ул. **********“ № * в гр. София за сумата от 50 000 евро, която
била заплатена с получената от ищцата цена за продажбата на собствения ѝ
апартамент. Затова моли съда да я признае за изключителен собственик на ½
ид.част от описаната двуетажна сграда на
посочения адрес. Претендира разноски.
Ответникът
в писмения отговор, не оспорва, че от 1983 г. е бил в брак с ищцата. Сочи, че описания
в ИМ недвижимият имот е бил собственост на неговите родители, след чиято смърт
той и сестра му са получили по ½ ид.част от него. Сестра му получила и
собствеността върху апартамент находящ се на бул. „Патриарх Евтимий“, поради
което се съгласила да продаде нейната ½ ид.част на ответника за цена от 50 000 евро,
въпреки че пазарната стойност била около 260 000 евро. Твърди, че част от продажната
цена за закупуването на процесния недвижим имот - в размер на 39 000 евро е
била дадена от ищцата, но остатъка от 11 000 евро е бил осигурен от него с
лични средства. Затова смята, че приносът на ищцата в придобиването на
процесиите ид.части от имота възлиза на осигурената от нея сума от 39 000 евро,
а неговият принос е 91 000 евро, колкото е остатъка до действителната пазарна
цена. Заявява, счита, че процесиите ид.части се притежават от него и ищцата в
режим на СИО при съвместен принос и равни дялове. Претендира разноски.
Съдът като обсъди
доказателствата по делото, становищата и доводите на страните приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорно по делото, че страните са сключили граждански
брак през 1983 г., приложим към имуществените отношения по време на брака им е
бил законовия режим на общност, по време на брака ответника е закупил ½
ид.част от недвижим имот находящ се в гр. София, ул. **********“ № *за сумата
от 50 000 евро и че 39 000 евро от цената на имота са били осигурени от
ищцата,поради продажбата на неин личен имот.
От представената банкова сметка ***
А.Н. е видно, че на 19.08.2011 г. е постъпила сума в размер на 6 900 евро
с основание „Капаро за покупка на недвижим имот и обзавеждане“, с наредител В. С.Ш.“;
на 19.09.2011г. е постъпила сума в размер на 10 000 евро с наредител В. С.Ш.
с основание “за покупка за обзавеждане“; на 19.09.2011 г. е постъпила сума 40 100
евро“ с наредител В. С.Ш. с основание „Покупка
на недвижим имот“; на 19.09.2011 г. е постъпила сума в размер на 11 000
евро с основание „Захранване на сметка“, с наредител Ц.Д. О.“. Впоследствие на
05.10.2011 г. от сметката е наредена сума в размер на 43 000 евро от титуляря А.И.Н.
по сметка на М.Д.О. с основание „Покупка на имот“; на 05.10.2011 г. от сметката
е наредена сума в размер на 20 000 евро с основание „Саниране ремонт и
обзавеждане“.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
През време на
брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и
права върху вещи - чл. 22 СК и в съпружеска имуществена общност (СИО) - чл. 21 СК. СИО възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време
на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са
придобити - чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита
вещта (имотът), може да се установява трансформация на лично за всеки от
съпрузите имущество.Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при
възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко- продажба на
недвижим имот - чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество
в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се
характерът на вложените в придобиването средства.
При иска за
трансформация на лично имущество в придобит по време на брака имот, следва да
се установи, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия го съпруг и
не се притежава в СИО. Придобитото през време на брака, независимо на чие име,
е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти
лични на единия съпруг,другият няма принос в придобиването - изцяло или за
съответната част, дори да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство
за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в придобиването, а не това
на чие име е придобит имотът. (арг. ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. №
5/2013 г., ОСГТК).
Процесният имот е придобит по възмезден начин по време
на брака на страните при режим на СИО, поради което принадлежи общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име е придобит - съвместният принос се
предполага до доказване на противното.
Когато придобиването на вещи и вещни права е по време
на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично
имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна
или частична трансформация, съгласно чл. 23 СК. При предявен по реда на чл. 23,
ал. 2 СК иск основният спор между страните е, какъв е произходът на средствата,
вложени при придобиване правото на собственост върху имота. Ако събраните
доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния
придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено
значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при
придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на
предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена.
В случая съдът приема за доказано, влагането на
получената от ищцата сума от продажбата
на личния й апартамент, придобит през 1978 г. за покриване на цялата
продажната цена за процесната ½ ид.част от недвижим имот 50 000 евро видно от приложения н.
акт № 76,т.ІІІ, рег.№ 6464, н.д. 413 /2011 г. , с което се оборва презумпцията
по чл. 21, ал. 1 СК. Ответника от своя
страна не доказа, че е вложил лични средства (с несемеен характер) при
придобиване на процесния имот по време на брака му с ищцата, а именно 11 000
лева – получени от трудовата му дейност през годините. Представените от ответника данъчни декларации доказват лични
доходи през годините, но по никакъв начин не доказват същите да са разходвани
именно за заплащане на част от продажната цената на процесната ½ от
недвижимия имот. Събраните по делото гласни доказателства също не установиха твърденията
на ответника по делото.
За закупуването на процесния имот на 05.10 2011 год. са
преведени от банковата сметка на ищцата
на продавача; 43 000 евро за
покупка на имота и още 20 000 евро с основание „саниране ремонт и
обзавеждане“. Личните средства на ищцата в размер на получените от продажбата
на личния й имот (57 000 евро) са вложени в придобития имот, като дори
първата сума 43 000 евро съответна
на продажната цена – 50 000 евро не е незначителна по см. на чл. 23, ал. 2 СК. Освен тези 40 000 евро са
вложени –изплатени на продавача още 20 000 евро парични средства на ищцата за „Саниране ремонт и
обзавеждане“. Поради това съдът намира, че е налице трансформация на получените
от продажбата 50 000 евро лични средства на ищцата в процесния имот, което
оборва презумцията за съвместен принос.
С оглед изложеното следва
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик по силата на пълна трансформация на лични средства на ½
идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. **********“
№ 9.
По
разноските:
С
оглед изхода по делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 2 755.58
лева.
По изложените съображения съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
23, ал.1 СК по отношение на Ц.Д.О., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н Витоша,
бул. „*********, че А.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** е изключителен
собственик на ½ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. **********“ № 9 (подробно описан в Нотариален акт
№ 76, т. IIІ, рег.№
6464, н.д.№ 413/2006 г. на нотариус И.И.с рег. № 384, с район на действие СРС),
закупен по време на брака им, поради пълна трансформация на нейни лични
средства.
ОСЪЖДА Ц.Д.О., ЕГН **********, с адрес:
***, р-н Витоша, бул. „********* на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
на А.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** на осн. чл. 78 ал.1 ГПК сумата от 2
755.58 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.