Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1544 18.06.2019
година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На пети юни две хиляди и деветнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 3027 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес управление: България, област София(столица), община Столична, град
София 1527, район Оборище, ул. Панайот
Волов 29, ет. 3, представляван заедно и поотделно от управителите от Н. Й. С. и
И. Ц. К., чрез пълномощника юрисконсулт Н. А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, тел. ***, срещу М.П.П.,
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, с която
моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че съществува вземането му по частно гражданско дело № ***/2017
г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № *** от 14.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/, по договор за паричен заем
№ *** от 29.11.2016 година, сключен с „***” АД, вземането по който е прехвърлено
на заявителя с договор за цесия: сумата 841,38 лева/осемстотин четиридесет и
един лева, тридесет и осем стотинки/, представляваща главница, сумата 545,20
лева/петстотин четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение, сумата 45,00 лева /четиридесет и пет
лева/, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата
32,75 лева /тридесет и два лева,
седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва, начислена за периода от 09.08.2017 година до 30.11.2017
година, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 08.12.2017 година
до нейното окончателно изплащане. Ангажира доказателства. Претендира
направените по делото разноски.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са
от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответницата М.П., своевременно
с отговора на исковата молба, чрез особения представител по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете, като неоснователни. Навежда
доводи за неяснота на погасителните вноски и липсата на погасителен план,
нищожност на неустойката и нищожност на процесния договор. Прави и други възражения
на плоскостта на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите. Моли, съдът да отхвърли главния иска изцяло или да го уважи до
размера на 151.34 лева/разлика между чистата стойност на кредита от 1600.00
лева и заплатеното от кредитополучателя/, на основание чл. 23 от ЗПК. Ако съдът
приеме договора за кредит за действителен, да отхвърли исковете за заплащане на
неустойката и разходите за извънсъдебно събиране. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните, намира, че установителните искове по делото са неоснователни,
поради следното:
Вземането по процесната заповед № *** от 14.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК произтича от договор
за паричен заем № *** от 29.11.2016 година, сключен с „***” АД,
вземането по който е прехвърлено на ищеца по делото „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, с договор за цесия. Твърди се в заповедното производство, че на
01 ноември 2017 година е подписано приложение № 1 към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения(цесия) от 30.01.2017 година, на основание чл.
99 от ЗЗД, между „***” АД ЕИК *********
и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на който процесните
вземания са прехвърлени в полза ищеца по делото изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Също в заповедното производство се твърди, че длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането. В
исковата молба няма допълнително посочени факти и обстоятелства, свързани с
уведомяването на ответницата П. за цесията. По делото не са представени
доказателства за връчването, респективно нередовното връчване на уведомлението
от стария кредитор до длъжницата П. за цесията, нещо повече, няма въведени и
фактически твърдения за дата на изпращане и/или дата на връчване на
уведомлението, включително способ за връчването.
Основателно е възражение на ответната страна по делото за
нередовното съобщение на цесията, по предвиждането на чл. 99 от ЗЗД. Действително,
нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, приложима в правоотношението, предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
Такава възможност за прехвърляне в процесния договор съществува/чл. 10/, но получаването
на уведомлението за извършена цесия от длъжника е релевантният факт от
материалния състав на цесията, който я завършва. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния/стария/
кредитор. При разпределението на доказателствената тежест по делото, съдът е
възложил на ищцовата страна да докаже главно и пълно валидното възникване,
съществуването на задълженията и техният размер, в който обхват попада и валидността
на цесията, каквото доказване няма проведено по делото/чл. 154, ал. 1 от ГПК/. На
пасивно легитимираната по делото страна й е достатъчно непълното доказване, с
което да разколебае доказването на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, проведено успешно. Следователно, от фактическа страна е налице
незавършен материален фактически състав на цесията/чл. 99 от ЗЗД/, защото
длъжникът не е уведомен за нея, поради което исковете по делото са
преждевременно предявени. Към исковата молба е приложено уведомление за
извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор, но въпреки това материалният състав остава
незавършен, защото връчването на първоначалните съдебни книжа по делото е по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначения особен представител. Нормата на
чл. 47 от ГПК е по съществото си процесуална фикция за връчване, която няма
действие върху материалното правоотношение на страните. Добросъвестността касае
само изпълнената част от облигационната връзка, действително осъществилото се/чл.
63 от ЗЗД/. Няма законово и/или договорно основание да се вмени във вина на
ответницата П. обстоятелството, че е сменила своя адрес и с тази вина да се
замести незавършеният фактически състав на цесията, до което се домогва по
делото ищцовата страна.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна, съдът
приема, че ищецът по делото не е правоимащ да получи вземанията по приложение №
1 към рамковия договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от
30.01.2017 година, сключен с „***” АД. Ето защо, без да бъдат разглеждани
другите възражения на ответната страна по делото, обективно съединените
установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и
недоказани.
Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: България,
област София(столица), община Столична, град София 1527, район Оборище, ул. Панайот Волов 29, ет. 3,
срещу М.П.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за установяване съществува
вземането му по частно гражданско дело № ***/2017 г. по описа на Районен
съд-Бургас, по което е издадена заповед № *** от 14.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по договор за паричен заем № *** от 29.11.2016 година,
сключен с „***” АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за
цесия: сумата 841,38 лева/осемстотин четиридесет и един лева, тридесет и осем
стотинки/, представляваща главница, сумата 545,20 лева/петстотин четиридесет и
пет лева и двадесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, сумата 45,00 лева /четиридесет и пет лева/, представляваща разходи
за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 32,75 лева /тридесет и два лева, седемдесет и пет
стотинки/, представляваща законна лихва,
начислена за периода от 09.08.2017
година до 30.11.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 08.12.2017 година до нейното окончателно изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия : (П)
Вярно с оригинала!
ММ