Решение по дело №2277/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3459
Дата: 27 октомври 2023 г.
Съдия: Любомир Нинов
Дело: 20223110102277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3459
гр. Варна, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110102277 по описа за 2022 година
Жалбоподателката В. Д. сочи, че кмета на район „Владислав
Варненчик“ е издал заповед №ПР-14/03.07.2015г. по заявление с вх.
№АУ054338ВЛ/05.06.2015г. по реда на пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която
наследниците на С. Д. С. п.24.06.1985г. се признава правото на собственост
при условията на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ с идентификационен
номер №662 по ПНИ на местност „Ментеше“, землище „Врадиславово“,
Общ.Варна с площ от 569кв.м. и граници и съседи по ПНИ: имоти №582,
№1335, №663 и №9551. Сочи се, че до издаване на заповедта Ст.Д.С. е
ползвал имота по реда на Постановление на МС №76/77г. Сочи се, че към
1994г. ползвателка на земята е била Д. Дим.Д., която е заплатила стойността
на земята и при действието на тогавашната редакция на пар.4 е станала
собственик без да е необходимо да се издава друг акт, а съпругът и е бил вече
починал-24.06.1985г. и поради това тя е била едноличен носител на правата
относно имота. Така когато Д. Д. почива през 2000г. имота се наследява от
тримата и наследника сред които е и жалбоподателката.
Сочи се, че заповед №ПР-14/03.07.2015г. е нищожна защото към
момента на издаването и имотът не е бил нито общински, нито държавен и се
моли да се обяви за нищожна заповедта поради съществени нарушения на
материално правните разпоредби и несъответствие с целите на закона.
Кмета на район „Владислав Варненчик“ Варна оспорва жалбата, като
сочи, че правото на ползване за имота е било предоставено еднолично на С. Д.
С. и поради това Д. Д. която е негова втора съпруга е придобила по
наследяване не право на ползване, а субективни права вкл. да придобие право
на ползване, като извършеното от нея еднолично заплащане на стойността на
имота съгласно оценителен протокол през 1994г. не е достатъчно за да се
1
приеме, че тя е станала собственик. Базирайки се на горните разсъждения
ответникът намира, че след като наследодателката на жалбоподателката не е
станала собственик с акта на плащането, то имотът е останал общинска
собственост и правомерно в последствие е признато право на собственост
върху него с обжалваната заповед.
Заинтересованите страни Р. Ст.Д. и С. Ст.Д. не са изразили становище
по жалбата.
Административният орган е представил по делото преписката по
издадената заповед от което се установява, че той е бил сезиран със заявление
за издаване на заповед на осн. пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Д. Ст.Д..
Преписката е окомплектована с удостоверение №425/22.04.1980г. на ОбщНС
с което на С. Дим.С. се предоставя правото на ползване върху хавра с площ от
0.6дка. в местност Владиславово „Ментеше“. Приложени към преписката са и
три броя вносни бележки от 1994г. с които от името на С. С., Д. Д. е заплатила
в полза на Община Варна общата сума от 23 774лв. съответстваща на
посочената в оценителния протокол оценка на земята.
По първият въпрос придобила ли е Д. Д. право на ползване върху имота
с акта на предоставяне на такова на С. Дим.С. съставът намира следното:
Страните не спорят, че Ст.Дим.С. и Д. Д. са били съпрузи към момента
на предоставяне на правото на ползване върху имота, като съгласно чл.13 от
СК от 1968г. придобитите права върху вещи са общи, а изключенията са
предвидени в ал.2 от същия текст на СК и не включват обсъжданото тук
право. При това положение съставът приема, че жалбоподателката е
придобила равни права на ползване на имота заедно със Ст.С..
На следващо място по въпроса за възникване и реализиране на правото
да се придобие собствеността върху земя с предоставено право на ползване
съставът приема, че:
Разпоредбата на пар.4а, ал.5 от ЗСПЗЗ редакция към 30.09.1994г.
предвижда, че ползвателят придобива правото на собственост след като
заплати чрез общинския съвет стойността на земята и не предвижда изискване
за постановяване на последващ административен акт, като оценителния
протокол издаван от Общината по реда на пар.4а, ал.1 и 2 представлява
финалният административен акт, с който се признава право да се придобие
собствеността при определени условия, а именно заплащането на сумата
определена по него. Аргумент в посочената насока се извлича и от мотивите
на решение №7346/31.12.1999г. на ВАС по адм.д.№4238/99г., ІV о. докладчик
съдия Аделина Ковачева. Иначе казано към момента на извършване на
плащанията по протокола законът не е изисквал настъпването на други
обстоятелства които да са предпоставка за придобиване правото на
собственост, като такива други обстоятелства биха могли да бъдат примерно
последващ акт на административния орган.
По делото е прието заключение са СТЕ от което се установява пълна
идентичност между имота по оценителния протокол и имота по обжалваната
заповед.
Воден от изложените съображения съставът приема, че праводателката
на жалбоподателката е придобила правота на собственост с факта на
заплащане на цената определена с оценителния протокол от 16.09.1994г. на
Общ.Варна-кметство Владиславово.
2
Съставът намира, че атакуваната заповед е постановена при тежко
нарушение на изискванията на закона водещо до нейната нищожност, тъй
като имотът към момента на постановяването и е бил частна собственост.
Предвид извода за основателност на жалбата съдът намира, че следва да
се уважи искането на жалбоподателката за присъждане на разноски и да се
присъди сумата от 1 500лв. сторени разноски по делото при зачитане на
направеното от ответника възражение за прекомерност и броя проведени
съдебни заседания.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна Заповед №ПР-14/03.07.2015г. на Кмета на
район „Вл.Варненчик“ при Община Варна.
ОСЪЖДА Кмета на район „Вл.Варненчик“ при Община Варна да
заплати на В. С. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 500лв.
сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАдм.С с
касационна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3