Р Е Ш Е Н И Е
№ 245 18.06.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на осми юни две хиляди двадесет
и първа година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
при секретар: Зорница Делчева, като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев административно дело №254 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Н.Г.Х., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника си адвокат Д.К. от АК - Кърджали против решение №2153-23-13
от 01.04.2021 год. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Стара Загора /ТП на НОИ –Стара Загора/, с което е
отхвърлена, като неоснователна, подадената от Н.Г.Х. жалба срещу разпореждане №**********
от 05.01.2021 год. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара
Загора. С последното на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, считано от
18.12.2017 год., пожизнено е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателката и е отменено разпореждане №********** от
20.11.2018 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора във връзка
със зачетен осигурителен стаж от осигурителя „Вазон“ЕООД, гр. София.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване
на решението и на потвърденото с него разпореждане при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че неправилно и необосновано решаващият административен
орган, в лицето на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, е приел, че са налице
предпоставките, визирани от разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО,
предвиждаща възможност за изменение или отмяна на влязло в сила разпореждане по
чл. 98 от КСО в случаите, в които се установи, че пенсията е отпусната въз
основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно
съдържание. Жалбоподателката посочва, че не е представяла подобен документ,
както и че не е уведомена за наличието на такъв. Твърди, че от разпореждане
№********** от 05.01.2021 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора не ставало ясно в какво точно се изразява извършеното изменение на
личната й пенсия, както и кои документи
административният орган е приел за неистински, подправени или с невярно
съдържание. Посочва, че едва в оспореното понастоящем решение на директора на
ТП на НОИ, гр. Стара Загора са изложени съображения за извършеното изменение,
но същите били свързани с наличието на служебно заличени данни за осигурителен
стаж и доход, което не попадало в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Поддържа се, че са налице достатъчно доказателства, сочещи към полагането
на трудова дейност по сключения с работодателя „Вазон“ ЕООД, гр. София трудов договор за периода от месец 07.2017 год. до месец
03.2019 год., като в този смисъл, фактът, че определеното място на работа е в
гр. Стара Загора, в обект на „П. **“ ЕООД, е ирелевантен по отношение
действителното полагане на труд и провеждането на социално осигуряване, доколкото
в сключения трудов договор с „Вазон“ЕООД, гр. София изрично било отбелязано мястото на работа и същото съвпада с
мястото, на което Х. реално е изпълнявала трудовите си задължения.
Жалбоподателката поддържа, че е нарушено правото й на защита, тъй като е била
лишена от възможността да участва в производството по извършване на проверка на
осигурителя „Вазон“ЕООД, гр. София в т.
ч. и в производството по издавана на задължителните предписания за заличаване
на подадените за него данни, за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО, което обстоятелство на по-късен етап е послужило и за постановяване на
оспореното разпореждане с правно основание чл.99, ал.1, т.2, б.
„а“ от КСО. По подробно изложени в жалбата съображения е
отправено искане да бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Стара
Загора и потвърденото с него разпореждане на ръководител ПО. Претендират се и
сторените по делото разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един
адвокат.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно и своевременно
призована се явява лично и с пълномощника си по делото, който поддържа изцяло
депозираната жалба и направените в нея искания.
Ответникът
по жалбата – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не се явява, като се представлява от старши юрисконсулт И.. Същата оспорва
жалбата, като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава. В
представено по делото писмено становище се излагат подробни съображения във
връзка с правилността на изложените в оспореното решение на директора на ТП на
НОИ - гр. Стара Загора мотиви, които се поддържат изцяло. Посочва се, че
основание за провеждане на социално осигуряване е упражняването на трудова
дейност от страна на лицата, като в случая и с оглед факта, че „Вазон“ЕООД, гр. София не е извършвал търговска дейност за процесния период,
безспорно се доказва и липсата на полагане на труд от страна на жалбоподателката.
Твърди се, че в правомощията на длъжностното лице по пенсионно осигуряване не
влиза задължението да извършва преценка относно действията на контролните
органи на НОИ, като в този смисъл и с оглед наличието на заличени данни за
осигурителен стаж и доход за Х. били налице предпоставките, визирани в
хипотезата на чл.99, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, при наличието на
които пенсията е изменена. Поради това законосъобразно се явявало първоначално
постановеното разпореждане и оспореното понастоящем, потвърждаващо го решение,
като същите следва да бъдат оставени в сила. Отправя се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с подадено от Н.Х.
заявление с вх. №2113-23-914 от 27.04.2016 год. /лист 33-35/, с разпореждане №**********
от 11.05.2016 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора /лист 54/
на жалбоподателката е отпусната, считано от 21.04.2016 год., пожизнено, лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, като същата е
определена в минимален размер съгласно чл.70, ал.9 от КСО. С разпореждане №**********
от 17.06.2016 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора /лист
57-58/ на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО /в относима редакция/ пенсията е
изменена, считано от 21.04.2016 год., пожизнено, и е определена в действителен
размер от 200.93 лв. Видно от приложените по административната преписка доказателства
пенсията на Х. е изменяна и осъвременявана през годините с разпореждания на
длъжностното лице по чл.98 от КСО включително и във връзка с придобит след
пенсионирането й осигурителен стаж и доход. С разпореждания от 13.02.2018 год.
/лист 64/, от 20.11.2018 год. /лист 69/, от 10.02.2020 год. /лист 74-75/
личната пенсия на жалбоподателката е изменяна на основание чл.102, ал.1 от КСО
във връзка с чл.21, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/,
съответно чл. 102, ал. 3 от КСО, като е включван и осигурителен стаж от трудови
правоотношения с „Вазон“ЕООД, гр. София. В
подадените заявления изрично е посочено, че Х. желае да ползва наличните данни
в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/, подадени от осигурителите й по реда на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО.
Във
връзка с осъществяване на контрол по спазване на осигурителното
законодателство, от страна на контролните органи при ТП на НОИ – София град е
извършена проверка по разходите на ДОО на „Вазон“ЕООД, гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж. к. Зона Б18, бл.9, ет.4, ап.19, констатациите от която са обективирани в
констативен протокол №КВ-5-21-00764414 от 05.06.2020 год. /лист 85 – 92/.
Проверката е във връзка с постъпил сигнал и по повод възникнало съмнение за
нарушение на осигурителното законодателство и произтичащи от това злоупотреби
със средства от ДОО. На основание чл.107 от КСО и чл.11, ал.1 от „Инструкция №1 от 3.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт“ и Заповед №ЗР-5-21-00545791
от 01.04.2019 г. е инициирано и извършването на пълна ревизия по разходите на
ДОО на „Вазон“ЕООД, гр. София.
В
хода на проверката е установено, че „Вазон“ЕООД, гр. София е регистрирано на 01.08.2007 год. с едноличен собственик на
капитала и управител И.М.З.. Считано от 01.12.2016 год. дружеството е
прехвърлено и едноличен собственик на
капитала и управител е С.П.Л.. От извършената проверка в „Регистър на трудовите
договори“ е видно, че от страна на дружеството са подавани уведомления по
смисъла на чл.62, ал.5 от Кодекса на труда КТ/, като към момента на проверката
липсват действащи трудови договори. Данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата
са подавани с отразен минимален осигурителен доход, като същите се отнасят за
период от месец 06.2008 год. до месец 03.2016 год. и за период от месец 07.2017
год. до месец 02.2019 год. Налице са внесени осигурителни вноски за част от
периодите, като за друга част в т. ч. и за периода от месец 07.2017 год. до
месец 02.2019 год. такива не са внасяни. От контролните органи
са взети предвид и данните предоставени от ТД на НАП, гр. София, според които:
за дружеството няма подадени данъчни декларации за 2016 и 2018 год. по смисъла
на чл.92 от ЗКПО, като има подадена такава единствено за 2017 год. с
декларирани в нея приходи, разходи и счетоводна загуба; дружеството е имало 4
бр. касови апарати с отчетени обороти до 24.11.2016 год. за обекти – павилиони
и магазини за плодове, зеленчуци и фреш, всичките с адреси в гр. София;
дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, като за периода от 01.01.2016 год.
до 31.12.2018 год. е извършвало покупки от регистрирани по ЗДДС лица, без да са
налице данни за извършвани продажби от дружеството към регистрирани по ЗДДС
лица; информацията по чл.5, ал.4 от КСО е подавана по електронен път с КЕП и от
името на настоящия управител С.Л.; налице са данъчно-осигурителни задължения за
дружеството; за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год. дружеството е
имало 90 наети лица по трудови договори, като съответно за същия период са били
подавани декларации Обр. 1 и 6.
В хода на проверката от страна на
контролните органи е извършено посещение на известните вече обекти на „Вазон“ЕООД, гр. София, като на съответните адреси не са били открити магазини и
павилион за продажба на плодове и зеленчуци. Последователно са изпратени
задължителни предписания до дружеството и неговия управител, както на адреса по
седалище и управление, така, така и на постоянния и настоящ адрес на С.Л. за
предоставяне на необходимите документи за извършване на ревизията. След
надлежното им получаване, лично от управителя, същият не се е явил в ТП на НОИ
– София град, нито е предоставил изисканата документация. При посещение на
адреса по седалище и управление на дружеството не е открит офис или
представител на осигурителя. Потърсено е и съдействие от СДВР, като
предприетите действия по издирване и призоваване на управителя са били
неуспешни. С оглед обективно установяване на относимите факти и обстоятелства,
от лицата, за които е подавана осигурителна информация от „Вазон“ ЕООД, гр. София и за които има данни за извършвани осигурителни плащания от
ДОО е изискано предоставянето на писмени обяснения по реда на чл.44 и сл. от АПК, като измежду тях е и жалбоподателката Х.. Същата е декларирала, че
е работила в гр. Стара Загора в обект на „П. **“ ЕООД, находящ се на адрес гр.
Стара Загора, ул. ***, по трудов договор №3 от 17.07.2017 год. с дата на
постъпване 17.07.2017 год., на длъжност „продавач консултант“, с възнаграждение
от 545.00 лв., работно време от 9.00 ч. до 18.00 ч. и дата на прекратяване на
трудовия договор – 01.03.2019 год.
В заключение и предвид направените в
хода на проверката установявания е възприето от страна на контролните органи,
че „Вазон“ЕООД, гр. София не е извършвало стопанска дейност по смисъла на ТЗ за времето
от месец юли 2017 год. до месец март 2019 год., която съответно да предполага
наемането на лица по трудов договор за осъществяването й, като съобразно
липсата на приходи е неоправдано изплащането на възнаграждения на лицата в т.
ч. и на жалбоподателката. Въз основа на така формирания извод, на осигурителя
са издадени задължителни предписания №ЗД-1-21-00764420 от 05.06.2020 г. /лист
93-95/ за подаване на декларация обр. №1 с код заличаване, относно подадените
данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за наети в дружеството лица, за периода
от месец юли 2017 год. до месец март 2019 год. Подобно задължение е вменено на
„Вазон“ЕООД, гр. София и за осигурителните данни на Н.Г.Х. за периода от
17.07.2017 год. до 28.02.2019 год. По делото не са налични доказателства за осъществени действия по
връчване на предписанията лично на представител на дружеството, по пощата с
обратна разписка или по другите, предвидени съобразно разпоредбата на чл.110,
ал.4 от КСО във връзка с чл.18а от АПК способи, както и доказателства за
изпълнението на задължителните предписания. Апропо, липсват и конкретни доказателства
за извършеното заличаване на данните и лицата, които са го сторили, като
фактът, че осигурителната информация е заличена е на просто твърдение и то само
от страна на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, който лаконично посочва,
че общият стаж на Х. е намален с този за периода от 17.07.2017 год. до
01.03.2019 год., „тъй като същият е заличен в РОЛ в изпълнение на
задължителните предписания…“.
С разпореждане №**********
от 05.01.2021 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора /лист 30-31/,
на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО е изменена получаваната от
жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
18.12.2017 год., пожизнено, като е зачетен общ осигурителен стаж от 37 г., 07
м. и 18 дни. С така зачетения стаж е извършено последователно осъвременяване,
преизчисляване и индексиране на пенсията, съобразно нормативната уредба,
действала след датата на отпускане на пенсията, като за целта в разпореждането
се съдържат съответните изчисления. Определена е нова месечна сума за изплащане
към 18.12.2017 год., 01.07.2018 год., 01.07.2019 год., 01.07.2020 год. и
01.01.2021 год. Разпоредено е надвзетата сума /която не е посочена по размер/
да не се удържа от лицето на основание чл.114, ал.2 от КСО. С разпореждането е
възложено на контролните органи на КПК при НОИ да съставят акт за начет за
цялата сума, с която е ощетен бюджета на ДОО на „Вазон“ЕООД, гр. София, който е
подал невярна информация в РОЛ. Отменено е и разпореждане №********** от
20.11.2018 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора във връзка
със зачетен осигурителен стаж от „Вазон“ЕООД, гр. София. В разпореждането липсват изложени съображения по отношение
наличието на предпоставките на приложената хипотеза от чл.99,
ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, както и конкретно посочване на осигурителния стаж,
който „явно“ се изключва от общия такъв, което от своя страна води и до промяна
в параметрите на получаваната пенсия.
Разпореждането е връчено на Н.Д. –
снаха на жалбоподателката, на 11.02.2021 год., видно от приложената по делото
обратна разписка /лист 32/.
В законоустановения
срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО срещу постановеното разпореждане е постъпила
жалба /лист 24 -26/ с приложени към нея доказателства – трудов договор, заповед
за прекратяване на трудово правоотношение. В нея се заявява се, че оспореното
разпореждане е лишено от мотиви, които да обусловят приложението на хипотезата
на чл.99, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО от гл. т. наличието на неистински, подправен
или документ с невярно съдържание. Чрез жалбата се оспорват съображенията на
административния орган, като Х. изрично заявява, че е работила по договор с „Вазон“ЕООД, гр. София за периода от 17.07.2017 год. до 01.03.2019 год. на обект - сервиз
в гр. Стара Загора с адрес ***.
За да потвърди оспореното
разпореждане №********** от 05.01.2021 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ –
Стара Загора, директорът на ТП на НОИ –
Стара Загора изцяло е възприел и пресъздал фактическите установявания и изводи
на контролните органи на НОИ, извършили проверката на „Вазон“ЕООД, гр. София, съдържащи се в констативен протокол №КВ-5-21-00764414 от
05.06.2020 год., като единствените съображения по отношение наличието на
материалноправните предпоставки за прилагането на основанието по чл.99,
ал.1, т.2, б.„а“ от КСО са сведени до обстоятелството, че данните в РОЛ за
осигурителния стаж на Х., положен във „Вазон“ЕООД, гр. София са заличени вследствие на дадените от контролните органи
задължителни предписания. Решение №2153-23-13 от
01.04.2021 год. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Стара Загора /лист 9-11/ е изпратено на
жалбоподателката на посочения от нея съдебен адрес и получено от адвокат К. на
06.04.2021 год., видно от приложената на лист 22 от делото обратна разписка.
Представени и приети като
доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, както и
допълнително представените от страна на ответника документи. По делото е
наличен трудов договор №6 от 17.07.2017 год. /лист 18-19/ със страни по него - „Вазон“ЕООД, гр. София, представлявано от С.Л., в качеството му на работодател и Н.Г.Х.,
в качеството му на изпълнител, както и заповед №93 от 01.03.2019 год. /лист
20/, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовото правоотношение
между работодател и работник е прекратено, считано от 01.03.2019 год.
По делото бе допуснато и събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля И.Т.В., като за същия са представени
доказателства, че е бил назначен по трудов договор, сключен с „Вазон“ЕООД, гр. София от дата 17.07.2017 год., за изпълнение на трудови задължения в
автосервиз, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ***.
Свидетелят
И. В. заявява, че познава Х., тъй като с нея са работили в едно и също
дружество - „Вазон“ЕООД, гр. София от
лятото на 2017 год. до месец март 2020 год. Твърди, че жалбоподателката е
работила в офиса на фирмата, като се е занимавала с снабдяването с части.
Дейността на търговеца била свързана с ремонт на автомобили, като автосервизът
се намирал в гр. Стара Загора на адрес ул.*** и от 2017 год.
се управлявал от „Вазон“ЕООД. Във връзка с това били сключени и нови трудови договори с
място на работа – автосервиз находящ се в Стара Загора. Заплатите на
работниците били изплащани от счетоводител на „Вазон“ЕООД. Свидетелят заявява,
че за спорния период Х. в действителност е работила в автосервиза. Конкретни
задачи били поставяни от управителя на обекта, а не от представляващия „Вазон“ЕООД
– С.Л.. Към настоящия момент В. имал сключен трудов договор с „П. **“ЕООД и
продължавал да работи в същия обект.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законовоустановения
срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореното решение №2153-23-13 от
01.04.2021 год. е постановено от материално и териториално компетентния по
смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО административен орган - директор
на ТП на НОИ – Стара Загора, но се явява незаконосъобразно, като издадено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби.
Допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила се изразяват в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК за форма на административния акт – непосочване в случая на
фактическите и правни основания за издаване на акта, както и в нарушение на
разпоредбата на чл. 35 от АПК.
Съгласно този текст индивидуалният административен акт се издава след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.
Според
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1
от КСО пенсиите и добавки към тях се отпускат, изменят, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване
в териториалното поделение на НОИ или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на ТП на НОИ. Разпореждането съставлява индивидуален
административен акт, който има за правна последица възникването на конкретни
права и задължения за страните по административното правоотношение. Като
индивидуален административен акт, с влизането му в сила разпореждането
придобива стабилитет, като се преклудира правомощието на административния орган
да въздейства върху разрешения по вече приключило производство въпрос. Именно
поради това законодателят е предвидил отделно, императивно уредено
производство, само в рамките на което е възможно да се измени или отмени
разпореждане издадено по реда на чл.98 от КСО.
Коментираната регламентация е поместена в чл.99 от КСО,
като правната норма изброява предпоставките, даващи възможност да се образува
производство по изменение, респективно отмяна на влязло в сила разпореждане за
отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, прекратяване, възобновяване и
възстановяване на пенсия, като същите са обособени в две групи. В случаите по чл.99, ал.1, т.1
от КСО производството се инициира по заявление на пенсионера, а по чл. 99, ал. 1, т.
2 от б „а“ до б „д“ от КСО
правосубектен да възобнови производството е административният орган.
Както беше
посочено по-горе, като правно основание за издаване на разпореждане №**********
от 05.01.2021 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора е посочена разпоредбата
на чл.99, ал.1,
т.2, б.“а“ от КСО – „пенсията е отпусната въз основа на неистински
или подправен документ или документ с невярно съдържание“. Преди всичко нито в
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Стара Загора, още по-малко в
потвърденото с него разпореждане са посочени ясно кои са тези документи с
невярно съдържание, неистински или подправени такива /както е формулирал
основанието си ръководителя на ПО/, въз основа на които е издадено измененото
разпореждане от 13.02.2018 год. и отмененото разпореждане от 20.11.2018 год. В
първоначално оспореното разпореждане се съдържа текст, който насочва към извод
за наличието на невярна осигурителна информация, подадена от „Вазон“ЕООД, гр.
София в РОЛ, касаеща правата на жалбоподателката, но нищо повече. Едва в процесното
решение на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и то крайно неясно и
лаконично е посочено, че поради заличаване на осигурителната информация за
жалбоподателката, за периода от 17.07.2017 год. до 01.03.2019 год., правилно е
приложена хипотезата на чл.99, ал.1,
т.2, б.“а“ от КСО.
Всъщност,
за да бъде
приложима хипотезата на чл.99, ал.1, т.2,
б.„а“ от КСО следва първоначално представени документи, послужили
като доказателство за осигурителен стаж и/или доход, въз основа на които е
отпусната/изменена пенсията и е определен нейния следващ се размер, да бъдат
признати за неистински или подправени или за документи с невярно съдържание. В
тази връзка документ с невярно съдържание е този, който е издаден от
оправомощено за това лице, но чието съдържание не съответства на обективната
действителност. Неистински пък е този документ, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило, а "подправен" е документът, в който след
неговото правомерно издаване са нанесени промени, които не отговарят на
първоначалната воля на издателя. Установяването на тези факти обаче става
единствено по надлежния съдебен ред - с исково производство по ГПК или в
производство по НПК. Както се посочи по-горе данни за това по делото няма, а и
не се твърдят от ответника. Напротив, административният орган по никакъв начин
не заявява, че въобще са налице документи, които според него отговарят на
горните дефиниции. В тази връзка съдът не споделя съображенията на решаващия
орган в лицето на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, че последващата
липса на осигурителна информация в РОЛ, т. е. заличаването на данните за
осигурителен стаж за жалбоподателката обуславят наличието на материалноправните
предпоставки, необходими за ангажиране хипотезата на чл.99, ал.1, т.2,
б.„а“ от КСО. Както бе вече посочено правната норма изисква
безусловното установяване и то по надлежен ред, в съдебно производство на
неистински, подправени или документи с невярно съдържание, като в случая
заличаването на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО не е сред юридическите факти,
съдържащи се в хипотезата на нормата. Вярно е, че данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, относно осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните
в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ
на работниците и служителите се представят в НАП от осигурителите с нарочни
декларации, но в случая не са налице, а и не се твърдят доказателства, досежно
факта, че е оборена тяхната доказателствена стойност, още повече, че подобни
документи въобще не се представят или споменават, нито от ръководител ПО, нито
от директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора.
В случая за да издадат
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, административните органи
формално са се позовали на разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2,
б.„а“ от КСО, като са обосновали тази си теза с твърдението за наличие
на заличени данни в РОЛ т. е. на липсата на информация за осигурителен стаж,
въз основа на която личната пенсия на Х. е била преизчислявана с измененото и
отменено разпореждания. От една страна в решението на директора на ТП на НОИ, гр.
Стара Загора са изложени просторни съображения за липсата на основание за
провеждане на социално осигуряване на жалбоподателката при осигурителя „Вазон“ЕООД,
гр. София, но не и такива, свързани с наличието на доказателства, обуславящи
изменение и отмяна на влезли в сила разпореждания в хипотезата на чл.99, ал.1, т.2
б.„а“ от КСО. При това положение безспорно е налице противоречие
между фактическите и правни основания, съдържащи се и в двата административни
акта, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на
властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за
да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност. Посочването на
конкретното правно основание разкрива целта на органа и ако фактите, установени
по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на
съответната правна норма, органът не може да постигне целта си. От друга страна
безкритичното приемане и позоваване само на констатациите, на контролния орган
при ТП на НОИ-София-град от страна на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора
е довело и до нарушение на чл.35 от АПК,
тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелствата от значение за случая.
Допуснатите
нарушения на процесуалните правила са от вида на съществените такива и са
достатъчно основание за отмяна на оспорения акт, тъй като от една страна са
довели до нарушаване правото на защита на оспорващата, която е била лишена от
възможността да разбере какво нарушение на закона е извършила и съответно да
организира защитата си, а от друга страна прави невъзможен съдебния контрол
върху оспорения административен акт. Така допуснатите нарушения са довели и до
нарушаване на материалния закон, поради липса на законовите предпоставки по чл.99, ал.1, т.2
б.„а“ от КСО, при наличието на които би
могло да бъде изменено/отменено влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО.
Съгласно
изложените аргументи и при липса на различни фактически установявания от
съществуващите, следва да се приеме, че оспореното разпореждане се явява
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Отхвърляйки жалбата срещу този акт, директорът на ТП на НОИ – Стара
Загора е постановил неправилно и необосновано решение, което налага неговата
отмяна, а от там и отмяна на незаконосъобразното разпореждане №********** от
05.01.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара
Загора.
При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, същото следва да бъде уважено, като в тежест на ТП на НОИ-Стара Загора бъде възложено заплащането на сумата от 500.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие №27/18.05.2021 год.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 1
от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на Н.Г.Х. ***, решение №2153-23-13 от 01.04.2021 год. на Директора на ТП
на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №********** от
05.01.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора, като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – Стара Загора, представлявано от
Директора Димитър Щерев и с адрес гр. Стара Загора, бул.„Руски“№44 да заплати
на Н.Г.Х., ЕГН ********** *** сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/,
представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: