Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 10. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и пети септември през двехиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3154 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.Г.Г.
от гр. П. против Г.Д.„П.Б. и З.Н.“ гр. С. . Ищецът твърди, че през периода 20. 05.
2016 год.- 31. 03. 2019 год. е работил на длъжността „началник дежурна смяна“ в
РДПБЗН- П. при ГДПБЗН гр. С. . Твърди се, че ищецът е осъществявал трудовата си
дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на нощна смяна от
22. 00 до 06. 00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. Твърди се, че на основание чл. 187 ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди се, че редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, за режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се,
че в процесния период е действала Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год.
/обн. ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от същата дата/, като в нея
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди
се, че такъв алгоритъм е бил предвиден в преходната Наредба № 8121з- 407 от 11.
08. 2014 год., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа се умножава по 0. 143.
Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал. 2 от горната наредба при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди се, че за процесния период ищецът е
положил общо 1 693 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент
1. 143, което води до извънреден труд от 242 часа, който следва да бъде
заплатен допълнително. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 1 967, 46 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
от 20. 05. 2016 год. до 31. 03. 2019 год., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 25. 09. 2019
год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск
по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР като същият е намален от 1 967, 46 лв. на 1 573, 72
лв.
Ответникът ангажира становище,
че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Между страните не е налице
спор, че през процесния период от
20. 05. 2016 год. до 31. 03. 2019 год. ищецът
е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжността „началник
дежурна смяна“.
Следователно в конкретния случай
отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал.
3 от
ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата
на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на
чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
От съществено значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по
отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията
на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11.
07.
2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з-
776 от 29.
07.
2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съобразно чл.
31 ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл.
9 ал.
2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода от 20. 05. 2016 год. до 31. 03. 2019 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.
143 за превръщането му в
дневен труд възлиза общо на 235, 24 часа, като дължимото незаплатено от
ответника възнаграждение е в размер на 1 573, 72 лв. Предвид
изложеното предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло, като на
ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба
в съда- 20. 05. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в
размер на 300 лв.
На основание чл. 78
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса
по уважения иск в размер на 62, 95 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150
лв.
По тези съображения П. ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.„П.Б. И З.Н.“, с
адрес на управление ***, представлявана от директора Н.С.Н. , да заплати на Г.Г.Г. от гр. П.
, ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 1 573, 72 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 20. 05. 2016 год. до 31. 03. 2019 год., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 20. 05. 2019 год.,
до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 300, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.Д.„П.Б. И З.Н.“, с
адрес на управление ***, представлявана от директора Н.С.Н. , да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 62,
95 лв., както и разноските за
вещо лице в размер на 150, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: