Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. София, 12.08.2020г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                      

                                                       

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                           СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 212 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по съвместна въззивна жалба на “Е.” АД и на ищеца В.С.С., действащ като процесуален субституент на това дружество, срещу решението от 21.10.2019г. по гр. дело № 55828/2017г. на Софийския районен съд, ГО, 36 състав, с което съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците “Б.И.Г.АДСИЦ, “А.Х.” АД  и “С.Г.” АД да заплатят разделно – всеки по 1/3 на “Е.” АД сумата от общо 50 404, 50 лева представляваща задължения във връзка с ползването на имот, находящ се в сграда “Бизнес център Е.”, гр. София, ул. “*****, представляващ офис № 1 с площ от 119, 87 кв.м. за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г., формирана като сбор от следните суми: “Б.И.Г.АДСИЦ да заплати 14 293, 34 лева главница – обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. и 1 714, 85 лева лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2015г. до 28.02.2017г., 755, 59 лева – главница за топлинна енергия и 43, 29 лева – лихва за забава върху тази сума за периода от 14.01.2016г. до 28.02.2017г.;  “А.Х.” АД  да заплати 14 293, 34 лева главница – обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. и 1 714, 85 лева лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2015г. до 28.02.2017г., 370, 11 лева – главница за топлинна енергия и 14, 59 лева – лихва за забава върху тази сума за периода от 30.09.2016г. до 28.02.2017г. и “С.Г.” АД да заплати 14 293, 34 лева главница – обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. и 1 714, 85 лева лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2015г. до 28.02.2017г., 1 098, 81 лева – главница за топлинна енергия и 97, 36 лева – лихва за забава върху тази сума за периода от 29.04.2015г. до 28.02.2017г.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон. Конкретно се сочи, че неправилно е прието от СРС, че в исковия период между двама от ответниците и “Е.” АД е действал договор за заем за послужване с предмет собствения на дружеството офис № 1. Оспорват се изводите на съда, че уведомленията и поканите до ответниците за заплащане на цена за ползването на процесния офис свидетелствали единствено за желанието на ищеца като заложен кредитор да получава такава цена. Тази покана обаче била отправена въз основа на изрично упълномощаване от името на “Е.” АД, извършено по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от сключения на 28.01.2015г. договор за залог на вземания. На следващо място, поддържа, че с уведомленията до ответниците, заемодателят “Е.” АД е упражнил правото си по чл. 249, ал. 2 от ЗЗД да прекрати сключения договор за заем за послужване. Счита, че с направеното искане за заплащане на цена за ползването на вещта, заемодателят имплицитно обективирал волеизявление да прекрати осъществяваното безвъзмездно ползване въз основа на договора за заем за послужване. Жалбоподателят счита, че прекратяването на договора за заем било установено и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. Д.и свид. С.. По тези съображения се поддържа, че по делото било безспорно установено обогатяването на ответниците за сметка на собственика на офиса, изразяващо се в спестяването на суми за наем за ползването на имота в размер на пазарния наем за исковия период. Навеждат се и аргументи за основателност на исковете за заплащане на сумите, претендирани за ползваната в имота топлоенергия, за която били издадени фактури, осчетоводени от ответниците. Оспорва се правилността и на изводите на СРС, че ответникът “С.Г.” АД не е ползвател на офиса за исковия период. Напротив, счита, че от събраните по делото доказателства – фактури за ползвана топлинна енергия и свидетелските показания, се установява по безспорен начин, че и това дружество е ползвало офис № 1. С оглед изложеното прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер.

Насрещната страна – “С.Г.” АД оспорва въззивната жалба. Счита решението на СРС за правилно и обосновано. Поддържа, че действителният ползвател на офис № 1 е трето за спора лица – “Л.И.” АДСИЦ, което е публично дружество, а ответникът е негово обслужващо дружество. Поради тези причини издаваните фактури за консумирана топлинна енергия от публичното дружество били осчетоводявани и заплащани от “С.Г.” АД. Освен това се твърди, че ответникът действително ползва офис в процесната сграда, но това бил офис № 6, който фигурира и в посочения в Търговския регистър адрес на управление. По тези съображения прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемият “А.Х.” АД оспорва въззивната жалба. Счита решението на СРС за обосновано и постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства.

Ответникът “Б.И.Г.АДСИЦ изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че между страните по делото съществува договор за заем за послужване, което налага извод, че е налице основание за ползване на процесния офис. Освен това този договор не бил прекратен по надлежния ред с писмено изявления на заемодателя. Оспорва се твърдението, че ищецът е бил упълномощен да действа от името и за сметка на заемодателя, в това число и да отправя волеизявления за прекратяване на договора. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно изложеното в исковата молба ищецът В.С.С. в качеството му на заложен кредитор на “Е.” АД по договор за залог върху вземания от 28.01.2015г., и като процесуален субституент на “Е.” АД,  е предявил по реда на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на “Е.” АД сума в общ размер на 50 404, 50 лева представляваща задължения във връзка с ползването без основание на имот, находящ се в сграда “Бизнес център Е.”, гр. София, ул. “*****, представляващ офис № 1 с площ от 119, 87 кв.м. за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г.

На основание чл. 26, ал. 4 от ГПК във вр. чл. 134, ал. 2 от ЗЗД, с определение от 27.02.2018 г., като задължителен необходим другар на ищеца, като съищец по делото е конституиран и носителят на вземането “Е.” АД.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът В.С. е активно легитимиран да предяви иск за заложеното вземане в качеството му на заложен кредитор и е процесуален субституент на носителя на материалното право. Посочено е, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ответниците “Б.И.Г.АДСИЦ и “А.Х.” АД, от една страна, и собственикът “Е.” АД, от друга страна, е сключен договор за заем за послужване на процесния офис № 1 без определен срок, който не е бил прекратен към исковия период. При това положение е счел, че е налице основание за ползването на имота, което изключва възможността за претендиране на вземане, произтичащо от твърдение за неоснователно обогатяване. По отношение на ответника “С.Г.” АД е направен извод за липса на ангажирани доказателства, че това дружество е ползвало спорния имот, поради което предявените претенции са отхвърлени.

На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 28.01.2015г. между В.С.С. /в качеството на заложен кредитор/ и “Е.” АД /в качеството на залогодател/ е сключен договор за залог върху вземания от 28.01.2015г. с нотариална заверка на подписите от 28.01.2015г., рег. № 227, извършена от нотариус А.Г.с рег. № 437 на НК. В чл. 1./1/ от същия е уговорено между страните, че предмет на договора за залог са "всички настоящи и бъдещи вземания на “Е.” АД към трети лица, произтичащи от ползването на обекти, собственост на залогодателя - помещения или части от помещения, намиращи се на етажи първи, втори и трети на сграда - Бизнес Център "Е.", находяща се в гр. София, район “Младост”, ул. “*****, които обекти в цялост към момента са предмет на учредената с нотариален акт № 68, том I, рег. № 2075, дело № 62 от 29.06.2012 г., вписан в Служба по вписванията под акт № 61, том XIII, дело № 13339/2012 г. в полза на В.С.С. договорна ипотека, за обезпечаване на вземанията на заложния кредитор към залогодателя, индивидуализирани в чл. 1/2/. В чл. 2/1/ от същия договор се уточнява, че залогът по чл. 1 се учредява върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя към трети лица, произтичащи от ползването от страна на третите лица, на договорно или на извъндоговорно основание на собствени на залогодателя обекти - помещения или части от помещения в сградата на Бизнес център “Е.”, описани подробно, като в подточка 1.1. от обектите на първи офисен етаж е изрично посочен процесния Офис № 1, с площ от 119, 87 кв.м. В чл. 2, ал. 2 от договора е посочено, че към датата на сключване на договора залогодателят има следните вземания във връзка с ползването на обектите, които вземания се включват в предмета на договора, посочени в таблица по чл. 2, ал. 2, а именно: към ползвателя на 1/3 от офис № 1 – “Б.И.Г.АДСИЦ – вземане в ориентировъчен размер на 321 евро месечно без ДДС; към ползвателя на 1/3 от офис № 1 – “А.Х.” АД - вземане в ориентировъчен размер на 321 евро месечно без ДДС и към ползвателя на 1/3 от офис № 1 – “С.Г.” АД - вземане в ориентировъчен размер на 321 евро месечно без ДДС. В чл. 2, ал. 3 от договора  е уточнено, че вземането към тримата ползватели на Офис № 1 е формирано на базата на пазарната наемна цена на обекта, съобразно условията, предлагани от залогодателя на трети лица - ползватели на офиси в сградата, като заложените вземания са за период с начало 01.01.2015г. Посочено е, че основанието на тези вземания е ползването от страна на посочените в чл. 2, ал. 2 лица на съответните обекти, без заплащане на наем. Уговорено е също, че вземанията ще станат изискуеми след отправяне на писмено искане за плащане до съответните ползватели, за отправянето на което заложният кредитор се счита овластен от залогодателя с подписването на този договор. В чл. 5, ал. 1 залогодателят е упълномощил заложния кредитор да уведоми всеки от заложните длъжници, че вземането е заложено в полза на заложния кредитор, да покани длъжниците да заплащат дължимите от тях суми по сметка на заложния кредитор. В чл. 6, ал. 1 от договора за залог е уговорено правото и задължението на заложния кредитор да се грижи за събирането на заложените вземания, в това число да предприема всякакви действия по своя преценка, с оглед упражняване на правата му по договора, а в чл. 6, ал. 2 е уговорено, че при настъпване на изискуемост на заложено вземане, заложният кредитор е активно легитимиран да предяви иск за същото, в качеството на процесуален субституент, за сметка на залогодателя.

Действителността на договора за залог не е спорна между страните по делото на етапа на въззивното производство, а и въззивният съд не установява служебно пороци, водещи до неговата недействителност. Договорът за залог е сключен в изискуемата по чл. 162 , вр. чл. 156, ал. 2 от ЗЗД писмена форма, с достоверна дата – датата на нотариалната заверка на подписите на страните по него – 28.01.2015г., като в него са описани обезпеченото и заложеното вземане. Заложеното вземане е определяемо, и индивидуализирано в достатъчна степен - посочен е длъжникът по него и правното основание на вземането /неоснователно обогатяване от ползване без основание на Офис № 1/, падежът на вземането /краят на текущия месец, през който е осъществено ползването/, както и начинът, по който се определя размерът му /за периода от 01.01.2015 г., в размер на пазарният месечен наем за срока на ползването/, което е достатъчно да се установи идентичността между вземането, предмет на залога, и предявеното в настоящото производство. Заложеното вземане е с паричен характер, поради което е прехвърлимо, доколкото липсва законова забрана за прехвърлянето му, и естеството на вземането позволява това.

Не е спорно, че “Е.” АД е собственик на процесния офис № 1 с площ от 119, 87 кв.м., при съседи: от север – двор, от юг- фоайе и стълбищна клетка, от изток – офис № 2, от запад – двор, заедно с 1, 890 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, находящ се на първи офисен етаж от сградата "Бизнес център Е.", построена в УПИ 505, 535, 565, 577, от кв.14а, по плана на гр. София, НПЗ “Изток”, м. “Къро”, представляваща сграда № 1 с идентификатор № 68134.4081.505.1 по КККР.

От приемо-предавателен протокол от 01.11.2014г. се установява, че фактическата власт върху 1/3 от процесния Офис № 1 е била предадена от собственика “Е.” АД на “Б.И.Г.АДСИЦ за ползване на обекта за офис, като ползвателят се е задължил да заплаща 1/3 част от консумативите на описания имот. Не е спорно, че за исковия период ответникът е осъществявал държане върху имота.

С приемо-предавателен протокол от 01.11.2014г. фактическата власт върху 1/3 от процесния Офис № 1 е била предадена от собственика “Е.” АД на “А.Х.” АД за ползване на обекта за офис, като ползвателят се е задължил да заплаща 1/3 част от консумативите на описания имот. Не е спорно, че за исковия период ответникът е осъществявал държане върху имота.

С уведомление, получено от „Б.И.Г.АДСИЦ на 10.02.2015г., дружеството е било уведомено от В.С.С. за сключения с „Е.“ АД договор за залог на вземания от 28.01.2015г., както и че дължимата цена за ползването на офис № 1 в размер на 321 евро месечно следва да се заплаща по банковата сметка на заложния кредитор.

С уведомление, получено от „А.Х.” АД на 10.02.2015г., дружеството е било уведомено от В.С.С. за сключения с „Е.“ АД договор за залог на вземания от 28.01.2015г., както и че дължимата цена за ползването на офис № 1 в размер на 321 евро месечно следва да се заплаща по банковата сметка на заложния кредитор.

С уведомление, получено от „С.Г.” АД на 10.02.2015г., дружеството е било уведомено от В.С.С. за сключения с „Е.“ АД договор за залог на вземания от 28.01.2015г., както и че дължимата цена за ползването на офис № 1 в размер на 321 евро месечно следва да се заплаща по банковата сметка на заложния кредитор.

С покана, получена от „Б.И.Г.АДСИЦ на 31.03.2015г., дружеството е било поканено от В.С.С. в качеството му на заложен кредитор, да заплати натрупаните до момента суми във връзка с ползването на офис № 1 в размер на 1 998, 86 лева. Посочено е също, че при неплащане на това задължение в срок до 10.04.2015г., заложният кредитор ще предприеме действия на основание чл. 164 от ГПК по събиране на натрупаните към момента суми, а и на бъдещите такива при продължаване на ползването на обекта, с всички законоползволени средства, включително по съдебен ред.

С покана, получена от „А.Х.” АД на 31.03.2015г.,  дружеството е било поканено от В.С.С. в качеството му на заложен кредитор, да заплати натрупаните до момента суми във връзка с ползването на офис № 1 в размер на 1 998, 86 лева. Посочено е също, че при неплащане на това задължение в срок до 10.04.2015г., заложният кредитор ще предприеме действия на основание чл. 164 от ГПК по събиране на натрупаните към момента суми, а и на бъдещите такива при продължаване на ползването на обекта, с всички законоползволени средства, включително по съдебен ред.

С покана, получена от „С.Г.” АД на 31.03.2015г.,  дружеството е било поканено от В.С.С. в качеството му на заложен кредитор, да заплати натрупаните до момента суми във връзка с ползването на офис № 1 в размер на 1 998, 86 лева. Посочено е също, че при неплащане на това задължение в срок до 10.04.2015г., заложният кредитор ще предприеме действия на основание чл. 164 от ГПК по събиране на натрупаните към момента суми, а и на бъдещите такива при продължаване на ползването на обекта, с всички законоползволени средства, включително по съдебен ред.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, от които се установява следното:

Свидетелят В.Д.е изпълнявал длъжността председател на етажната собственост на сградата "Бизнес Център Е.", считано от 2014г. В това качество наетата фирма за поддръжка на общите части на сградата се е обръщала към него по различни въпроси. Той твърди, че наематели на офис № 1 от края на 2014г. до м.12.2017г. били и трите ответни дружества, който извод е направил след като на 09.12.2017г. от офиса били изнесени техни вещи, за което бил съставен протокол. По отношение на ползването от страна на “С.Г.” АД свидетелят сочи, че това е било извършвано от госпожа Л.С., която той виждал многократно да влиза и излиза от офиса.

Свидетелката Е.С., живееща във фактическо съжителство с ищеца В.С., установява, че консултирала изготвянето на договора за залог, сключен между В.С. и “Е.” АД. В нейните показания се съдържат сведения относно водените преговори между страните с оглед сключването на договор за залог на вземания, както и че по отношение ползването на процесния офис не бил сключен договор за наем. Твърди също, че след сключването на договора за залог, ищецът отправил няколко покани до ответниците за заплащане на наем, но такова плащане не било осъществено.

 Свидетелят Б.А.е работил във фирмата, която поддържа и управлява Бизнес център “Е.”, а именно – в “О.М.” ООД, и отговарял за техническата поддръжка на сградата. Сочи, че процесният офис № 1 бил ползван от три дружества - “Б.И.Г.АДСИЦ, “А.Х.” АД и “С.Г.” АД, като този извод е направен предвид обстоятелството, че фирмата за поддръжка фактурирала суми за консумативни разходи, които следвало да се заплащат от всички ползватели в сградата, в това число и от ответниците.

От показанията на свид. Ц.Л., която е била служител на ответника “А.х.” АД в периода от 2015-2017г., се установява, че това дружество е ползвало част от офис № 1, като в същия офис имало и други фирми. Свидетелката сочи, че познава колегите си К.П., П.Д.и И.Г., както и че е виждала Л.С. и М.Р.да влизат в този офис при колегите си, но не е виждала тези две лица да имат работно място в офиса.

По делото е разпитан като свидетел и К.П., който за исковия период е бил управител на дружество “С.к.г.” ООД и изпълнителен директор на “Л.И.” АДСИЦ. Свидетелят има непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства, тъй като неговото работно място е било разположено в процесния офис № 1. От неговите показания се установява, че офисът е бил ползван от “С.к.г.” ООД и от “Л.И.” АДСИЦ – конкретно те ползвали две от петте стаи в него, а останалите помещения били ползвани от “А.Х.” АД и от “Б.И.Г.АД. Свидетелят сочи, че “С.Г.” АД не е било ползвател на този офис, а е ползвало друг офис в същата сграда, разположен на ет. 2. Ответното дружество било обслужващо такова на регистрираното по ЗППЦК дружество “Л.И.” АДСИЦ и в това си качество е заплащало консумативни разходи за ползването на офис № 1.

Разпитаният свидетел П.Д.е бил прокурист на “Л.К.” АД и председател на управителния съвет на “Л.И.” АДСИЦ, както и притежава 80 % от дяловете на “С.к.г.” АД, “Б.И.Г.АД и “А.Х.” АД. От неговите показания се установява, че през 2009г., когато била построена сградата, била направена устна уговорка между него като собственик на 50 % от акциите и Я.Д.като собственик на другите 50 %, относно ползването на сградата. Разбрали се фирмите на Д.и тези на свидетелят – фирмите от структурата на “Л.К.” АД, да ползват офисите без да заплащат наем, а само консумативните и режийни разходи.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи – 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/. намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/. увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/. извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

Основателността на предявения иск за обезщетение за ползване без основание е обусловен от установяване по делото, че ищецът е собственик на недвижимия имот, който ответниците са държали, като не са имали основание за това, което е довело до обедняване на ищеца (лишило го е от възможност да ползва своя имот и/или да събира гражданските плодове от него) за сметка на обогатяването на ответниците, които са си служили с имота, както и от установяване размера на наема за такъв тип жилища, с който се съизмерява вредата за ищеца.

По делото е установено, че като ползватели на обект офис № 1 ответниците “Б.И.Г.АДСИЦ и “А.Х.” АД са уведомени от заложния кредитор с уведомление за сключен договор за залог на вземане, получено на 10.02.2015г., и са поканени от името на залогодателя да плащат дължимите суми, в това число и дължимата сума, съответно от по 321 евро за всеки месец, считано от 01.01.2015 г. за ползването на офиса. Този размер е формиран на база "пазарната наемна цена на бизнес сградата, респективно на база условията, предлагани от залогодателя на трети лица - ползватели на офиси в нея". Установено е връчването на нотариални покани, изходящи от В.С., съдържащи ново искане за плащане за ползването на офиса с предупреждение за предприемане на действия по принудително събиране на сумите.

         Ответниците “Б.И.Г.АДСИЦ и “А.Х.” АД поддържат, че по силата на споразумение с "Е."АД, на същите им е предоставен за безвъзмездно ползване без определен срок офис № 1 със задължение за заплащане единствено на обикновените разноски във връзка с ползването /енергия, вода и поддръжка на общите части/ като собственикът не е изразявал воля за противопоставяне на ползването на обектите по договорения начин, договорът за безвъзмездно ползване не бил прекратен, нито е бил с определен срок за ползване, който да е настъпил. Тези доводи са установени по делото от представените приемо-предавателни протоколи от 01.11.2014г. В същите е постигнато съгласие за предоставяне на ползването на офис № 1, без да е уговорена насрещна престация по правоотношението, дължима от ползвателите. При това положение се налага извод, че е правилен изводът на СРС, че в случая е установено сключването на договор за заем за послужване с предмет процесния офис № 1, който договор по дефиниция е безвъзмезден – чл. 243 от ЗЗД. С договорът за заем за послужване - заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът е едностранен и поражда задължения само за заемателя. Тези задължения са - да пази предадената вещ, да я ползва съобразно договореното и нейното предназначение и да я върне /при изтичане на уговорения срок, след ползването или при поискване/. В случая от представените приемо-предавателни протоколи се установява същественото съдържание на правоотношение с източник – заем за послужване.

         Спорен е въпросът дали това договорно правоотношение е прекратено за исковия период. Ищецът поддържа, че волеизявление за прекратяване е обективирано в получените от ответните дружества на 31.03.2015г. покани, като това волеизявление е направено от името и за сметка на „Е.“ АД – въз основа на упълномощаване по силата на сключения договор за залог на вземания. Настоящият съдебен състав приема, че договорното правоотношение не е прекратено по посочения от ищеца способ поради следните съображения:

Съгласно чл. 249, ал. 2 от ЗЗД ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта. В случая се установи, че правоотношенията по договора за заем за послужване не са уговорени с определен срок. Връчените на ответниците уведомления и покани съдържат искане на заложния кредитор, за което той е изрично упълномощен с договора за залог от собственика, заложен длъжник, да получава цена за ползването на процесния офис. Със същите не е упражнено потестативното право за прекратяване на договора за заем за послужване. Този извод се основава на обстоятелството, че поканите не обективират изрично волеизявление за прекратяване на договорната връзка при липса на заплащане на претендирана цена за ползването. Не е установено прекратяване на правоотношението и с конклудентни действия, доколкото с връчените покани не са претендирани последици от прекратяване/разваляне на договора, а именно – не е поискано връщане на вещта. Правото на безвъзмездно ползване може да се преустанови при налична воля за прекратяване на договора – изразена с изрично волеизявление или с искане за освобождаване и връщане на офиса. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на въззивника, че прекратяването на договора за заем за послужване може да настъпи и без да е налице искане от заемодателя за връщане на вещта, а само въз основа на отправено към заемателя предложение за заплащане на наемна цена. Искането на страна по договора за преуреждане на отношенията чрез въвеждане на задължение на ползвателя да плаща цена за ползването на вещта може да се тълкува единствено като предложение за сключване на договор за наем. При липса на съгласие за такова трансформирането на правното основание на облигационната връзка от другата страна – в случая от ползвателя, не може да се направи извод, че съществуващия договор за заем за послужване е прекратен автоматично /арг. от нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД/. Законът не е предвидил възможност за прекратяване на договора за заем за послужване с изразено от заемодателя противопоставяне на безвъзмездното ползване, но без да се иска вещта обратно. Волята за прекратяването на договора, следва да бъде несъмнена и нейн израз е искането за връщане на вещта.

В случая, от доказателствата по делото не се установява изявление до ответника за връщане на вещта. Както бе посочено, липсва такова искане за прекратяване на фактическата власт върху процесните имоти, което да е обективирано в представените покани. Волеизявление в този смисъл не може да се установи и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В.Д.и Е.С., които не съдържат никакви конкретика относно водени разговори между страните в тази връзка.

По тези съображения се налага извод, че при липсата на доказано прекратяване на сключените между „Е.“ АД от една страна и ответниците “Б.И.Г.АДСИЦ и “А.Х.” АД от друга страна неформални договори за заем за послужване на процесния имот, упражняваната през исковия период фактическа власт от тези ответници е на валидно правно основание. Ето защо не е налице твърдяното от ищеца обогатяване чрез спестяване на разходи за ползването на вещта, съответно липсва и обедняване, произтичащо от същото основание.

По отношение на исковете за заплащане на консумативни разходи, изразяващи се в стойността на ползвана топлинна енергия, следва да се посочи, че това задължение на ответниците произтича от сключения договор за заем – чл. 245 от ЗЗД. В случая предмет на предявените претенции не са искове за реално изпълнение по договора, а иск за неоснователно обогатяване, който е неоснователен по аргумент от нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.

По отношение на предявените искове срещу „С.Г.“ АД:

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в случая между страните по делото не е установено съществуването на договорно правоотношение за ползването на офис № 1. Не е установено обаче, че това дружество е държало имота през исковия период. Съображенията за това се извеждат при обсъждане на събраните гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява обстоятелството, че ответното дружество „С.Г.“ АД е ползвало процесния офис № 1 за исковия период. Показанията на свидетелите Д.и А.относно този факт не следва да се кредитират, тъй като същите представляват техни изводи и не са източник на непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. Свидетелят Д.сочи, че според него ползването на офиса от страна на „С.Г.“ АД се установява от намерените в имота вещи, за което бил съставен протокол от 09.12.2017. От съдържанието на този протокол, приет като доказателство по делото, не може да се направи извод, че в помещението са намерени вещи на „С.Г.“ АД, доколкото липсва такова отразяване. Напротив, в протокола е посочено, че е намерен 1 брой печат на друго дружество - „С.к.г.“ ООД. Показанията на двамата свидетели, освен че представляват единствено изводи за правно релевантните факти, се опровергават от показанията на свидетелите Ц.Л. и К.П., които имат непосредствени възприятия относно обстоятелството служители на кои дружества са имали работни места в процесното помещение. От техните показания се установява, че офисът е ползван от трето за спора лице, а именно от „С.к.г.“ АД. Друг извод не следва от установеното, че този офис е бил посещаван от Л.С. – изпълнителен директор на „С.Г.“ АД, тъй като не се доказа същата или служител на този ответник да е имал работно място в този офис.

Обстоятелството, че са издавани фактури за консумативни разходи с получател „С.Г.“ АД /в какъвто смисъл са показанията на свид. А.и което обстоятелство е установено по делото/ също не води до еднозначен извод, че този ответник е фактическият ползвател на част от офис № 1. Такъв извод не следва и от установените въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза данни, че ищцовото дружество е префактурирало на ответника “С.Г.” АД сумите, дължими за консумирана в имота топлинна енергия и тези фактури били осчетоводени от ответното дружество. Това обстоятелство може да се тълкува като извънсъдебно признание за задължението, което доказва неговото съществуване, но не установява правопораждащият това задължение юридически факт. Осчетоводяване на сумите с посочено във фактурите основание “топлинна енергия” представлява индиция за съществуването на договорно правоотношение между страните, по силата на което за ответното дружество е възникнало задължение за парична престация, което от своя страна обуславя извод за неоснователност на предявения иск по аргумент от нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.

По тези съображения се налага извод, че ищецът не се легитимира като кредитор на претендираното вземане за неоснователно обогатяване. Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат въззиваемите и такива са дължими, както следва:

В полза на „А.х.“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 1 100 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

В полза на „Б. И. Г.“ АДСИЦ следва да се присъдят разноски в размер на 1 100 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

В полза на „С.Г.“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 990 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 249917 от 21.10.2019г., постановено по гр.дело № 55828/2017г. по описа на СРС, ГО, 36 състав.

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и „Е.“ АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, „Бизнес Център Е.“, ет. 1, офис 2 да заплатят на „Б.И.Г.“ АДСИЦ, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и „Е.“ АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, „Бизнес Център Е.“, ет. 1, офис 2 да заплатят на „А.х.“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и „Е.“ АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, „Бизнес Център Е.“, ет. 1, офис 2 да заплатят на „С.Г.“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, „Бизнес Център Е.“, ет. 2, офис 6, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 990 /деветстотин и деветдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

 

                                      

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

                                                                   

                                

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                   2.