№ 111
гр. , 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20211860100616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Производството е образувано по молба от П. Т. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П.,
ул. „Х.Б.“ №41, срещу Р. Н. Д, с ЕГН: **********, съдържаща твърдения и данни за
извършен от ответницата спрямо молителя акт на домашно насилие, без отправени с
молбата конкретни искания.
Сочи се в молбата, че на 16.10.2021г. Р.Д. е проявила срещу молителя Б. насилие в дома
му, пред неговите родители и в присъствието на неговата баба Радка Сърбинова, като
насилието се изразявало в нанесени по лицето и по ръцете удари спрямо молителя и
крещене повече да не взима детето им от детска градина. Молителят сочи, че с ответницата
имат син – П.П. Б., който по време на случката, описана в молбата, е бил в другата стая и по
случайност не е станал свидетел на насилието, осъществено от майката. Молителят сочи, че
заради предишни предизвикателства на ответницата спрямо него има издадена заповед за
защита, но идвайки в дома им Д. умишлено нарушила дистанцията от 100 метра, която той
трябвало да спазва, провокирала го със заплахи, че повече няма да вижда детето. Посочено е
в молбата, че към настоящия момент е висящо гр. дело № 274/2021г. със страни той и Д. за
родителски права над сина им П. Б..
В открито съдебно заседание молителят П.Б. се явява лично и с упълномощения
адв.И.С. от САК, който поддържа молбата за защита от домашно насилие и уточнява устно
пред съда, че процесните събития са се случили между 16.00 часа и 17.00 часа, т.е. около
16.30 часа на 16.10.2021г. в дома на П.Б. и по-конкретно къщата на неговата баба по
майчина линия, на остъклената тераса на дома, свързана с кухнята. Иска се от съда да
1
наложи забрана на Р.Д. да доближава на по-малко от 100 метра П.Б., включително от
имотите, които той обитава в гр.П. и с.Душанци. Твърди се, че Д. се е появила с ясното
съзнание, че самата тя предизвиква погазване на ограничителна заповед за домашно
насилие, която П.Б. има и се старае са спазва. Инцидентът се случил по повод вземане на
детето от бащата от детска градина- нещо, което според адв.С. е обичайно, при условие, че
съдът няма произнасяне по делото за родителски права, включително с привременни мерки.
Счита, че вземането на детето от детска градина от бащата не би следвало да предизвиква у
майката такава агресия, а в конкретния случай било точно така- тя отишла в дома на бащата,
направила луд скандал и му посегнала, удряйки го по лицето и по рамото, през което време
детето било в другата стая и си играло. Твърди се, че единственото, което Б. направил, е да
държи майката на дистанция и да я успокои. В хода по същество на делото адв.С. моли съда
да уважи молбата за защита от домашно насилие и счита, че в рамките на две съдебни
заседания са провели пълно доказване относно проявата на Д., уточнявайки този път, че
проявата е от 15.10.2021г. Адв.С. описва събитията такива, каквито са се случили според
него, след което в хода по същество молителят Б. също сам описва случилото се, твърдейки
че е станал обект на насилие от страна на Д. и считайки, че го доказва. Според адв.С. Р.Д. е
връхлетяла в къщата, която П. обитава с неговите родители и неоснователно и безпричинно
се е нахвърлила срещу неговия доверител, обиждала го е, удряла го е, като се сочи, че назад
във времето нейните прояви на насилие са били системни. Адв.С. определя поведението на
Д. като недостойно, мотивирайки това свое становище. Сочи, че доверителят му просто се е
опитал да спази дистанция и не следва да се кредитират свидетелските показания на
свидетеля П. Д., който се опитва да припише на Б. агресивно поведение, при случай, на
който не е присъствал. Адв.С. иска от съда да предупреди Р.Д. да не упражнява към неговия
доверител домашно насилие и да определи 100 метра, на по-малко от които Д. да не се
доближава до него. Претендират се разноски.
Ответницата Р.Д. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощената адв.П.Н. от
САК, като и двете заявяват, че оспорват молбата за защита по ЗЗДН. Адв.Н. заявява, че на
сочената в молбата дата ответницата не е била в дома на бабата на молителя и изложените
факти не са се осъществили. Същото е посочено и в представения писмен отговор, като е
допълнено, че на 16.10.2021г. П. Б. не е пребивавал при баща си и неговите роднини в гр.П..
Сочи се, че изложеното в молбата и декларацията по чл.9 ЗЗДН не отговаря на
действителното положение, фактите се изопачават, за да се създаде погрешно впечатление,
че Д. е агресивна личност, чиито прояви се отличават с дързост, цинизъм и незачитане на
основни човешки права. Според посоченото в молбата, не е необходимо да се предоставя на
молителя П.Б. защита по ЗЗДН. Страната счита, че в случая пряко се цели злоупотреба със
защитните мерки по ЗЗДН, като извън присъщото им предназначение, поставянето им в
действие е замислено като инструмент за разрешаване на спор между страните за
упражняването на родителските права, личните контакти и издръжката на малолетното им
дете П. Б.. В хода по същество на делото адв.Н. заявява, че през призмата на разпоредбата на
чл.2, ал.1 ЗЗДН като „домашно насилие“ следва да се квалифицира всеки едностранен акт на
непредизвикана агресия, като обаче не може да се приеме като такова действие на лице, с
2
проявен афект или във връзка с уреждане на спорове на страните в производството, извън
кръга на споровете по този закон и счита, че молителят е образувал настоящото
производство с идеята за допълнение или продължение на производството, водено между
тях за родителски права. Адв.Н. сочи, че дори да се приеме, че е имало някакво въздействие
по отношение на молителя то не е на сочената в декларацията по чл.9 ЗЗДН дата. Моли съда
да не кредитира свидетелските показания на родителите на П.Б., които си противоречат и
изхождат от лица, силно заинтересовани от изхода на спора. От друга страна, житейски
нелогично било, жена, която е изпитвала агресията на молителя, заради които има издадена
заповед за защита от домашно насилие, да си позволи нещата, описвани от молителя. Според
адв.Н. следва при вземане на решението, съдът да държи сметка и за целта, с която Р.Д. е
отишла в дома на Б.и, а именно: да вземе детето си и да реализира обещаното му
мероприятие. Като недоказани намира твърденията на молителя, доуточнявани в първото и
последното съдебно заседания и преживените от него негативни емоции и счита, че
случилият се конфликт не може да се квалифицира като акт на домашно насилие, а е само и
единствено продължение на водения граждански процес с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Ответницата Р.Д., в хода по същество на делото, също излага своята гледна точка, за
процесните събития, представяйки друга перспектива за тях, според която тя е била жертва
на домашно насилие от страна на П.Б., който си е позволил да я наплюе, да я обижда, да я
бута и да й посегне, успявайки да й скъса обицата от едното ухо. Самата тя твърди, че не е
осъществила акт на домашно насилие и че възпитанието й не позволява да извърши
вменените й действия пред родителите на П.Б., а и сочи, че не би ги извършила, защото
изпитва страх от Б.. Адв.Н. и самата ответница молят съда да отхвърли молбата за защита от
домашно насилие, като неоснователна и недоказана и също претендират разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното Удостоверение за раждане № ***********, издадено на
16.09.2016г. от Столична община, район „Младост“ страните по делото са родители на
малолетния П.П. Б., роден на 12.09.2016г. Този факт се явява и безспорен между тях, както и
че двамата са живели във фактическо съжителство в предходен период, макар към датата, на
която се твърди да е осъществено насилието, да са били вече разделени. Безспорно е още, че
между тях към момента се води и е висящо гражданско дело № 274/2021г. по описа на
Районен съд-П.. Висящността на това дело и неговият процесуален етап- съдебно следствие,
са известни на съда и поради факта, че настоящият съдия-докладчик е същият, който
разглежда и делото с предмет чл.127, ал.2 СК между същите страни. Не е спорно между
страните още, че Р.Д. разполага със Заповед за защита от домашно насилие срещу П.Б.,
издадена от друг съдебен състав в предходен момент. Тъй като тези факти са безспорни, не е
искано събиране на доказателства за тях.
Като доказателство към молбата е представена и е приета по делото декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН от молителя П.Б. /л.3-5 от делото/, според която на 16.10.2021г. молителят е
станал жертва на физическо, психическо, емоционално насилие и принудително
3
ограничаване на личния му живот. Като извършител е посочена Р. Н. Д. Като място на
осъществяване на насилието е посочено: гр.П., жилище на бабата на декларатора, на ул.
„Х.Б.“ № 41. Посочено е, че Р.Д. се е нахвърлила върху него, започнала да го удря по лицето
и през ръцете; крещяла му, че забранява да взима детето от детска градина; нахвърлила се
нервно на майка му и заповядала да събере всички дрехи на детето. Посочено е в
декларацията, че детето не е присъствало на насилието от Р.Д., тъй като е било в другата
стая, но е възможно да е чуло виковете на майка си. Декларацията е с посочена дата
20.10.2021г. и е положен подпис за „декларатор“.
По делото бе представено писмо изх. № ПР/Д-СО-ПП/40-001/27.10.2021г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ /ДСП/- П., с което бива информиран съдът, че на 20.10.2021г. в
отдел „Закрила на детето“ при ДСП-П., в хода на проведени с П.Б. и Р.Д. срещи, всеки от
тях е съобщил за възникнал между тях конфликт. Към писмото са приложени 2 бр.
формуляри за приемане на устен сигнал от 20.10.2021г. Според единия формуляр, с устния
си сигнал П.Б. е съобщил, че детето П. Б. е било свидетел на конфликт между родителите,
при който майката е упражнила физическо и вербално насилие над бащата. Според другия
формуляр, с устния си сигнал Р.Д. е съобщила, че детето е било свидетел на конфликт
между родителите, при който бащата е упражнил физическо и вербално насилие над
майката. Съставени са два протокола от проведените срещи, в които социалният служител е
отразил твърденията на страните.
Разпитани са по делото общо петима свидетели, двама- доведени от молителя и трима-
доведени от ответницата.
Свидетелят В.И.Б. – майка на молителя П.Б., твърди, че на 16-ти октомври в петък е
станала пряк свидетел на възникнала между сина й и Р.Д. ситуация, при която Д. „нахлула“
/цит./ в дома на майката на свидетелката в гр.П., на ул. „Х.Б.“ №41 и „започнала да прави
скандали“ /цит./. Сочи, че случката се развила между 16.10 часа и 16.30 часа, като в този ден,
както винаги, синът й П. бил взел детето от детска градина и го завел в къщата, в чиято
кухня се били събрали семейството и след няколко минути дошла и майката на детето.
Според свидетелката Р.Д. „нахлула“, тъй като вратата била отключена, и започнала да се
кара с П. защо е взел детето и крещяла, обиждайки го с думите „простак“, „идиот“,
започнала „да скача да се бие“ /цит./ и го ударила по рамото, при което той я оттласнал, а тя
го зашлевила през лицето. Според свидетелката Б.а подобно нещо не се случва за първи път,
а и знае от П., че и преди тя му е удряла шамари. Според свидетелката е силно казано, че Д.
е „била“ П., но го ударила по рамото и бузата. Тя твърди, че през това време детето било в
кухнята, а самата свидетелка, П. и Р. били на остъклената тераса, която е част от къщата.
Свидетелката твърди още, че синът й не проявил реакция на случващото се спрямо него, а
само мълчал, без да посяга на Д., като свидетелката изразява убеждение, че пред родителите
си П. не би й посегнал. Свидетелката не знае дали в конкретния ден П. се е обадил на Р., за
да я уведоми, че ще вземе детето, но самата тя си помислила, че щом Р. се кара защо е взето
детето, явно не е била уведомена. При тази ситуация свидетелката казала на сина си П. да
взима детето едва когато съдът реши въпроса, макар че до сега никога детето не било стояло
4
в къщата им против волята на майката, а напротив- тя била тази, която ги молила да го
вземат. Репликите, които свидетелката твърди, че разменила с Р.Д. били под формата на
въпрос какво Д. иска от тях, след като постоянно гледат детето, а в отговор й било заявено
от Д. да му събира дрехите, като вероятно имала предвид детето П. да не идва повече у тях.
Свидетелката Б.а твърди, че нейният съпруг- дядото на детето и нейната майка- прабабата
на детето били в другата стая и двамата също излезли на терасата. Майката на свидетелката
също попитала какво лошо има в това, че са взели детето, а след като дядото на детето,
който тя извикала,, излязъл, Д. си заминала с детето. Случката се развила за около 10
минути. През това време детето било в кухнята и не било свидетел на случката, но не знае
дали то е чуло нещо. Свидетелката твърди, че чула как Д. забранила на сина й повече да
взима детето. Свидетелката е наясно, че срещу сина й има издадена „ограничителна
заповед“ /цит./ по отношение на Р.Д. и затова счита, че е недопустимо тя да отива в дома им
и да прави скандали, още повече, че в предходен момент тя самата я била предупредила да
не го прави. Свидетелката определя Р.Д. като „агресивна“. Казва, че не са я гонили, макар да
е имало предишни случаи с изгонване. В настоящия случай единствено свидетелката й
казала да си ходи и да не прави скандали.
Разпитан е като свидетел и бащата на ответника- Т. Петров Б., който казва, че някъде
по средата на месеца (без да си спомня конкретна дата) си лежал в стаята на къщата в гр.П.,
на ул. „Х.Б.“ и гледал телевизия, когато чул някаква глъчка и викове на по-сериозен тон.
Отишъл в другата стая и заварил скандал между Р.Д. и сина му-П.. Когато ги видял, те били
на остъклената тераса при кухнята и „се бутали“ /цит/. Не видял някой някого да удря, но се
бутали взаимно, а с дясната си ръка Р. посягала към П., който се отместил. Тя го наричала
„простак“, „глупак“ и други такива, но не помни дали П. й е отговорил на обидите.
Съпругата на свидетеля също била на терасата и я видял да „подскача около тях като петле“
/цит./. От караницата свидетелят разбрал, че е станал проблем за това, че П. е взел детето.
Чул, че Р. попитала П. защо е взел детето, а когато си тръгвала им казала да му съберат
всички дрехи и каквото има у тях. Според свидетеля случката се е развала за около 5
минути, в интервала между 16.00 и 17.00 часа. Според свидетеля майката на жена му е била
на кревата в кухнята, но и да е идвала при тях на терасата, „не е обърнал внимание“ /цит./.
Свидетелят казва, че се е притеснил от това, че Р. е дошла у тях, защото синът му има
„ограничителна заповед“ /цит./ заради нея. Свидетелят твърди, че детето също било на
терасата на къщата, „при гюрултията“ /цит./ и се чудело какво става. Свидетелят твърди, че
казал на Д. да си върви, тя си взела детето, без никой да я ограничава и си тръгнала.
Свидетелят казва, че на него самия „му се доплакало“ /цит./, защото детето си тръгнало
много уплашено.
Като свидетел е разпитан и В.Г.Г. – големият син на ответницата Р.Д. от друга връзка.
Момчето казва, че живее с майка си в гр.П., на ул. „С.С.“ №16 и брат му П. също живее с
тях. Свидетелят Г. твърди, че знае за случай от 15-ти или 16-ти септември тази година
(свидетелят заявява датата неубедено, запитан няколкократно), когато майка му отишла да
взема брат му и П.Б. й бил посегнал, като й скъсал и обицата. За месец октомври свидетелят
5
казва, че не знае и няма спомен майка му да е ходила в дома на П.Б..
Свидетелски показания е дала и Л.Н. Д.- сестра на Р.Д., която заявява, че живее
приоритетно при приятеля си, но редовно ходи и при сестра си, като на 15-ти, 16-ти и 17-ти
октомври била почивка от работа и била при сестра си. Същата твърди, че на 15-ти
октомври- петък, сестра й отишла да вземе детето си от детска градина, но разбрала, че
детето го няма там и тогава отишла у П.Б. да го вземе, защото знаела, че то е там, въпреки че
с бащата не се били разбирали той да го взима. В конкретния ден и цялата съща седмица Р.
била в болничен. Причината да бърза майката да вземе детето била, че му било обещано да
си играят с едно комшийче, същевременно бащата го взел, без да предупреди. Свидетелката
знае, че П.Б. има „ограничителна заповед“ /цит./ по отношение на сестра й, но Р. проявила
смелост да отиде у Б., защото била обещала на детето да го вземе. Свидетелката твърди, че
Р. се прибрала с детето към 18.00 часа без нещо и видът й бил „потресаващ“ /цит./. И детето
и Р. били уплашени, когато се прибрали. Видимо било, че Р. е „ревала“, а детето повтаряло,
че не иска да ходи. Сестра й споделила, че у Б.и са я наругали, питали са я какво прави там и
„са я били“ /цит./. През това време детето било при тях, присъствало на скандала, както
всеки път. За дата 16-ти октомври – събота, свидетелката е категорична, че Р. си е била цял
ден у дома, освен когато отишла да вземе другото дете, с което била обещала на П. да си
играят, а детето не било взимано от семейството на П.Б. в този ден.
Като свидетел по искане на ответницата е разпитан и нейният братовчед П. Д., който
споделя, че познава П.Б. и знае за проблемите между него и братовчедка му- Р., които счита,
че произтичат от агресивното поведение на Б. спрямо Р.Д., на каквото твърди да е ставал
свидетел. Свидетелят Д. твърди, че на 15-ти октомври два пъти се е виждал с братовчедка
си, като първият път е било около обяд, когато е отишъл в дома й, за да се видят и тогава е
станал свидетел на обаждане от страна на П.Б. по телефона, при което чул Р. да му казва, че
тя ще вземе детето от градина. След това се видял отново около 17.00 часа с братовчедка си,
този път- случайно, на центъра на гр.П. и установил, че тя е разстроена. Разказала му, че е
била в детската градина, където учителките са й казали, че бащата е взел детето и тя
съответно отишла да си вземе детето и там станал конфликт. Разказала му, че конфликтът
първо е започнал отпред пред къщата, където Б. започнал да я обижда и да я плюе, след
което излязла и майка му и й казала да влязат в къщата, за да не ги слушат комшиите, при
което тя влиза вътре и там конфликтът продължил. Разбрал още от братовчедка си, че когато
детето излязло тя искала да си го вземе и да си тръгне и тръгвайки си, в същото време Б.
посегнал, дръпнал й обицата от едното ухо и я ударил на пътеката на излизане от къщата.
Счита, че Р. се е държала спокойно в дома на Б., тъй като я познава като спокоен човек,
който никога не повишава тон и не би нападнала друг човек дори словесно, макар че в
случая била ядосана от това, че детето е взето от детската градина, въпреки предварителната
уговорка майката да го вземе, защото му била обещала да го заведе на развлечение.
Свидетелят твърди, че понякога излиза с братовчедка си, за да може да я защити от П.Б.,
който я следи, заплашва я, отсича й пътя. Твърди, че за конкретния случай братовчедка му
не е подала жалба, тъй като от полицията са я насочили към прокуратурата и тя преценила,
6
че щом самата тя няма вина, не би искала да се занимава с това нещо.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за „домашно насилие“ се счита „всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права“, извършени спрямо посочените в нормата лица. Съгласно разпоредбата на
чл.10 ЗЗДН, молбата за издаване на заповед се подава в срок от един месец от акта на
домашно насилие. В разпоредбата на чл.3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от
субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Безспорно страните по делото
попадат в обхвата на регулация при условията на чл.3, т.2 и т.3 ЗЗДН - лице, с което
молителят е бил във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете. Молбата е
подадена в преклузивния срок по чл.10 ЗЗДН, доколкото се твърди, че актът на насилие е
реализиран на 16.10.2021г., която дата впоследствие бива коригирана в изявленията на
молителя и неговия адвокат на 15.10.2021г.
Предвид изложеното, съдът намира, че РС-П. е бил сезиран от активно легитимирано
по смисъла на чл.3 ЗЗДН лице, в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения
за осъществени действия от кръга на изброените в чл.2 от същия закон и в този смисъл
намира, че молбата е процесуална допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Молбата на молителя в настоящото производство следва да се разгледа в две посоки: 1)
дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по
смисъла на чл.2 ЗЗДН и 2) дали по делото са събрани доказателства, от които да се
установява тяхното осъществяване.
В разглеждания случай страните са бивши партньори, живели заедно в минал момент и
имащи общо дете, чиито отношения безспорно са изключително влошени. Това, което съдът
установи по несъмнен начин е, че страните не са в състояние да разрешат съществуващите
проблеми между тях, обострянето, на които продължава и в хода на делото за родителски
права, водено по между им. Вследствие на тези влошени отношения и на факта, че бащата е
взел сина им П. от детска градина, въпреки противопоставянето на майката и желанието й тя
да го вземе и го е завел в дома на родителите си, на 15.10.2021г. ответницата доказано е
извършила определени действия- отишла е в дома на бабата на П.Б., където е била наясно,
че той може да заведе детето и се е развил конфликт. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Валентина Б.а и Т. Б. по отношение на факта, че Р.Д. в действителност е ходила
в къщата им в гр.П., на ул. „Х.Б.“ №41, но не и по отношение на датата, когато това се е
случило. Двамата свидетели- родители на молителя, както и той самият в молбата си,
твърдят, че случаят е от 16.10.2021г., което обаче не съвпада с твърдението, че денят е бил
петък и П. е взел детето от детска градина. Фактологията сочи, че случаят е наистина от ден
петък, но датата е 15.10.2021г., което съвпада с показанията на свидетелите Л. Д. и П. Д..
7
Поради факта, че в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, попълнена от П.Б., е посочена невярна
дата, същата автоматично се превръща в негодно доказателство, дискредитирано от
останалите такива, доколкото нова декларация с коректната дата не е била попълнена, след
като молителят е установил грешката си относно датата. Освен това, при наличие и на други
доказателства, от които могат да се установят фактите, декларацията има стойност само на
едно от съвкупността от доказателства. Независимо обаче, че установената дата на
посещението на Р.Д. в дома на бабата на П.Б., е 15.10.2021г., а не както молителят е заявил-
16.10.2021г., това посещение е доказан факт. Спорно е между страните дали по време на
това посещение Р.Д. е извършила акт на домашно насилие спрямо П.Б.. От съвкупния
анализ на доказателствата, съдът приема, че срещата не е преминала спокойно. Това е
резултат от факта, че детето е било взето от бащата, без съгласието на майката, което
очевидно е предизвикало у нея доза яд и агресия, за която молителят и свидетелите- негови
родители настояват, че се е пренесла в поведението на Д., когато е отишла в дома им. Тук
съдът кредитира показанията на свидетелите Б.и, че Д. е влязла в къщата, без да чука или да
чака разрешение за това, афектирана от ситуацията, при която не е открила детето в детската
градина, когато е отишла да го вземе и с непремерен тон е потърсила сметка на бащата защо
го е взел, без да я уведоми. Непротиворечиви са показанията на тези двама свидетели и по
отношение на репликите, с които Д. се е обърнала към П.Б., а именно: „простак“, „идиот“ и
подобни. Има обаче известни други противоречия в показанията на двамата съпрузи Б.и, що
се отнася до това дали са нанасяни удари от страна на Р.Д. спрямо П.Б.. Свидетелката
Валентина Б.а твърди, че е видяла Д. да удря сина й по рамото и през лицето. Свидетелят Т.
Б. пък е видял двамата единствено да се бутат и Д. да замахва да го удари, при което той се
отместил. Тези противоречия е възможно да се дължат на факта, че свидетелят Т. Б. е
пропуснал част от събитията, тъй като е излязъл едва след като е чул, че на терасата се вика,
но е напълно възможно и да са резултат от желанието на майката да подпомогне градената
от сина й теза, че е бил обект на домашно насилие. Дори съдът да не приеме за доказани
удари от страна на Д. към П.Б., то физическа схватка между тях несъмнено е имало и поне
опит от нейна страна да го удари. И двамата свидетели заявяват неодобрението си към
случилото се и сочат, че са помолили Д. да си тръгне, като определят нея за агресивна и
инициатор на конфликта, а него като напълно пасивен. Доста нелогична житейски и предвид
историята на отношенията между двамата е пасивността, която родителите на Б. му
придават по време на викане, обиди и нанасяне на удари спрямо него, като обаче не може да
бъде изключено същият да е запазил доста по-голямо самообладание отколкото Д., поне
докато родителите му са били там, защото същият не би искал да се покаже в лоша светлина
пред тях, а и е осъзнавал, че ако наруши заповедта за защита, от която се ползва Д. срещу
него, това може да влече за него наказателна отговорност. Многопластовост на факторите,
повлияли на ситуацията, се наблюдава в конкретния случай, но съдът следва да посочи, че
това, на което той дължи преценка е единствено осъществен ли е актът на домашно насилие,
като причините и съпътстващите фактори могат да повлияят единствено на преценката за
тежестта на извършеното, т.е. да имат отношение към вида и интензитета на мерките на
въздействие спрямо извършителя на домашно насилие, които съдът следва да приложи.
8
Предмет на доказване са конкретни обстоятелства – определено човешко поведение, на
което правната норма на чл.2 ЗЗДН придава смисъл на “акт на домашно насилие”. В случая
релевантна е единствено преценката дали наведените и установени факти обективират или
не такъв акт. Според настоящия състав случилото се на 15.10.2021г. в дома на П.Б. може да
се квалифицира като битов скандал, който има обаче и белезите на домашно насилие.
Житейски погледнато, викането и произнасянето на обидни думи е често срещан механизъм
на доста хора в обществото да отстояват позицията си и да надделеят над съответен друг
човек в отстояване на своята позиция. Това обаче не може и не следва да се квалифицира
като нормално поведение, предвид че специалният закон- ЗЗДН, както впрочем и
Наказателният кодекс, отричат нанасянето на обиди. Крещенето и обидите, които Р.Д. е
реализирала и които съдът приема за доказано извършени, излизат от рамките на
нормалното човешко поведение и са в състояние да повлияят негативно на психиката на
лицето, спрямо което са насочени – в случая това е П.Б., следователно могат да бъдат
причислени към актовете на психическо насилие, като степента му има значение само при
преценка на адекватните мерки за закрила. Съдът не може да приеме с категоричност за
доказано по несъмнен начин, че Р.Д. е осъществила и физическо насилие над П.Б.. От една
страна, за да се приеме за такова, насилието следва да е годно да засегне физически
отсрещното лице. В случая, опитът на Д. да удари Б., дори и да е успешен, както твърди
свидетелката Валентина Б.а, не е годен да го нарани, тъй като мъж с неговата физика, без
проблем би отблъснал нейното нападение, поради което защита от бъдещо такова поведение
от една страна не му е нужна, от друга страна- в случая то се причислява по-скоро към
психическото насилие, тъй като опитът /успешен или неуспешен/ един мъж да бъде ударен
от жена, пред други хора, каквито са близките роднини на П.Б., би го поставил в неловка
ситуация и психически би рефлектирал върху неговото самочувствие. Формите на
психическо насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или
всякакво друго нездравословно поведение, дори и физическо, което може да намали
самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и
поведение. Фактът, че ответницата разполага със заповед за защита срещу молителя не е
пречка същият да се защити от физическо нападение срещу себе си, при нужда от това, тъй
като това не би следвало да се приема за нарушение на заповедта за защита, но при всички
положения е фактор, който води до психическо напрежение по отношение на ситуации, в
които, както в процесния случай, спрямо него се демонстрира обидно и нападателно
поведение, тъй като от него се очаква да реагира по начин, ненарушаващ заповедта за
защита.
Тъй като осъществените от ответницата действия според съда попадат в законовата
дефиниция за “домашно насилие”, макар нейният процесуален представител умело и
убедително да се опита да мотивира защо същите следва да се изведат от категорията
„домашно насилие“ и да се поставят в категорията на отношенията по повод на
родителството, спрямо Р.Д. следва да се задейства механизмът на принудително въздействие
върху правната й сфера, независимо какви мотиви е имала тя да извърши действията. Без
всякакво легално значение по отношение на специфичното поведение, попадащо в обхвата
9
на ЗЗДН, е дали е имало обуславяща причина за това поведение на Д.. В житейски план е
разбираемо, че същата се е ядосала от действията на бащата, който е взел детето без нейно
съгласие, но тези негови действия не са предмет на обсъждане, а и както правилно заяви
процесуалният му представител- по отношение на детето към този момент не са били взети
привременни мерки за това кой от двамата родители ще осъществява родителските права, не
е било определено местоживеенето на детето при някой от двамата родители, поради което
П.Б. не е пристъпил някакви императивно вменени положения, за да става това причина за
излизане на майката от самоконтрол и уравновесеност. Двамата родители са можели по своя
преценка да осъществяват родителските права спрямо детето в пълнота, включително всеки
от тях е разполагал с правото да взема детето със себе си, след детска градина, което
изключва бащата да е извършил нещо неправомерно и поради това майката е следвало да
премисли ситуацията и да съобрази, че действията, които е предприела, биха могли
единствено да я дискредитират и да доведат до неблагоприятни резултати за нея, а и за
психиката на детето, което неволно е станало свидетел, според доказателствата по делото,
на словесния и физически сблъсък между родителите ми.
Възражението на ответницата, че настоящата жалба против нея цели злоупотреба със
защитните мерки и същите биха могли да се ползват като инструмент за разрешаване на
спора за упражняване на родителски права, е по същността си едно твърдение, което няма
необходимост да бъде изследвано, а делото за родителски права е съвсем отделно
производство, при което характеристиките на родителите ще бъдат изследвани задълбочено
и преценени непосредствено, поради което изходът на настоящото дело не го обуславя по
никакъв начин.
Твърдението на ответницата, че тя самата е била обект на насилие от страна на П.Б.,
преди да излязат родителите му и впоследствие- когато тя е напускала къщата, е твърдение,
което е споделила и пред своя братовчед-П. Д. и което е възможно да почива на
действителни факти, но то има значение за преценката е или не е нарушил П.Б. издадената
срещу него заповед за защита, което пък е преценка, която следва да се направи от
Прокуратурата, а настоящият съд не може да я ползва, за да оправдае поведението на
ответницата. В този смисъл, дори да се установи, че лицето, станало обект на физическото
посегателство, само е осъществило такова /извън случаите на самозащита/, това не би
отнело или неутрализирало неправомерността на поведението на ответника и не би го
освободило от отговорността, предвидена в ЗЗДН. Отделен е въпросът, че молителят в
случая е поставен в по-благоприятното положение ситуацията да се е случила в неговия
дом, където свидетели да са станали единствено неговите най-близки роднини, които е
закономерно да потвърдят само фактите, които ползват сина им. Дори и насилието да е било
двустранно, както твърди ответницата Д. и което според историята на взаимоотношенията е
твърде възможен сюжет, макар и трудно доказуем, нейните действия не губят качеството си
на действия от категорията „домашно насилие“.
Установеното по делото насилие е с нисък интензитет и по-скоро се доближава до
обикновен конфликт, като по-притеснителното според съда е поведението и на двамата
10
родители - Д. и Б., един спрямо друг, когато детето им е в близост и бива превръщано в
свидетел на уреждане на междуличностните им неразбирателства, дори чрез престъпване и
от двамата на границите на нормалното поведение, но в случая защитата на детето не е
предмет на делото, поради което съдът единствено може да обърне внимание на страните, че
подобни бъдещи конфликти между тях съвсем закономерно биха могли да се оценят като
„домашно насилие“ спрямо детето.
Деецът- Р.Д. съдът преценява като лице с ниска степен на обществена опасност, чиито
действия са били ръководени главно от мотива да установи ред в родителските действия
спрямо детето и настоящият съдебен състав намира, че целта на закона в случая може да
бъде постигната с постановяване само на мярката по чл.5, т.1 ЗЗДН – задължаване на
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя
под страх от наказателна отговорност при извършване на нов акт на насилие, която мярка е
безсрочна, тъй като законодателят не е предвидил и регламентирал срок на тази мярка и
каквато мярка действа и по отношение на П.Б. спрямо нея. Поисканата от молителя мярка
„забрана ответницата да доближава него, домовете, които обитава и местата му за социални
контакти на по-малко от 100 метра“ не се явява необходима, доколкото в хода на делото не
се установиха прояви на домашно насилие с висок интензитет, предопределящи налагане на
ограниченията по тази мярка, а и с оглед бъдещото предаване и вземане на детето, след
определяне режим на упражняване на родителски права и лични отношения спрямо сина на
страните- П., би могла единствено да създаде затруднения, поради което съдът прецени да
не я налага. Постановяването на такива мерки би довело на практика до невъзможност на
страните да контактуват, което е недопустимо, най-малкото с оглед осъществяването на
контакти във връзка с личните отношения с детето, като съдът не може да коментира
преценката на другия съдебен състав, който е наложил такава мярка със заповедта за защита
на Р.Д. спрямо П.Б., още повече при непознаване на фактите по другото дело, но така или
иначе тази мярка, която е временна, ще изтече и за П.Б. и за двамата родители следва да
остане да действа и да е достатъчно възпираща мярката „задължаване да се въздържа от
домашно насилие“ спрямо другия. При неспазване на тази, макар и единствена мярка по
двете заповеди за защита, всеки от тях ще носи наказателна отговорност при доказване на
осъществени бъдещи актове на насилие.
На ответницата следва да бъде наложена глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН в минимален размер
от 200 лв., при отчитане на факта, че за да извърши акта на насилие ответницата е имала
мотив и убеждение, че постъпва правилно в интерес на сина си.
С оглед основателността на молбата за защита и на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН ответницата
следва да заплати и държавна такса по делото в размер на 25 лв., която се определя по чл.16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (извод от т.22 на
ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 6/2012 г.), както и претендираните от другата страна
разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд - П.
11
РЕШИ:
ДОПУСКА защита на П. Т. Б., ЕГН: ********** от домашно насилие, извършено от Р.
Н. Д, ЕГН: **********, чрез налагане на следната мярка:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, Р. Н. Д, ЕГН: **********, с адрес:
гр.П., ул. „С.С.“ №16, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие
/физическо, психическо или друго/ по отношение на лицето, с което е живяла във
фактическо съжителство и от което има дете – П. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес в гр.П., ул.
„Х.Б.” №41.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.2
ЗЗДН.
НАЛАГА на Р. Н. Д, ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „С.С.“ №16 ГЛОБА в размер
на 200.00 лв. /двеста лева/ в полза на бюДта на съдебната власт, платима по сметка на
Районен съд-П..
ОСЪЖДА Р. Н. Д, ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „С.С.“ №16 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС-П., в полза на бюДта на съдебната власт, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН,
държавна такса в размер на 25.00 лв./двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Р. Н. Д, ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „С.С.“ №16 ДА ЗАПЛАТИ на
П. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес в гр.П., ул. „Х.Б.” №41, разноски по делото в размер на
400.00 лв. /четиристотин лева/ за заплатен адвокатски хонорар.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на П. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес в гр.П., ул.
„Х.Б.” №41, която да се връчи незабавно и подлежи на предварително изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. Н. Д, ЕГН: **********, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на Прокуратурата, на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН, доколкото неизпълнението на
заповедта съставлява престъпление по чл.296, ал.1 НК.
Препис от решението и от заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото и
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на РУ-П., съгласно чл. 16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Окръжен Съд в 7-дневен
срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12