Р Е Ш Е Н И Е
№
260230 / 17.09.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на седемнадесети август две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 669 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против С.П.П., за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1956.90 лв. – неплатена
главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** год. между него и „БНП Париба пърсънъл
файненс“ ЕАД; 386 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за
периода от 20.09.2018 год. до 20.12.2019 год.; 169.66 лв. - мораторна лихва, за
периода от 21.09.2018 год. до 29.08.2019 год., както и законната лихва,
начислена върху главницата, за периода от 30.08.2019 год. до окончателното
плащане, които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
и за които по ч.гр.д. № *******/2019 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
При
условията на евентуалност, в случай, че така предявените установителни искове
се окажат неоснователни, се претендира осъждане на ответника да заплати
посочените суми.
Исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 във вр. с
чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като първоначалните са предявени по реда на
чл.422 от ГПК.
В
съдебно заседание
ищцовото дружество не се представлява. С
нарочна молба процесуалният представител на същото поддържа исковете, ангажира
доказателства.
Ответникът
не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, също не се явява и не се
представлява.
Бургаският
районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба
твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На ***** год. между „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД и С.П. е сключен договор за потребителски кредит
№ *******, по силата на който дружеството му е предоставило сумата
от 2299 лв., а той се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в размер
на 26.28 % и застрахователна премия в размер на 441.41 лв., или общо 3529.68
лв., на 24 равни месечни вноски, всяка от по 147.07 лв., в срок до 20.12.2019
год. ГПР е посочен на 29.69 %.
В
чл.2 от договора е отразено, че погасителните вноски по кредита се състоят от
главница, ведно с надбавка, представляваща печалба на кредитора.
Договорът
е сключен за финансиране покупката на стоки, поради което продажната им цена
(стойността на кредита) е заплатена от кредитора на търговеца, предлагащ
закупената стока.
С
рамков договор за цесия от 27.07.2017 год., „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД - цедент и ищцовото дружество - цесионер, са се
съгласили цедентът да прехвърля възмездно на цесионера, ежемесечно, за срока на
действие на договора, свои вземания, описани в нарочно приложение и произтичащи
от договори за потребителски кредит, сключени с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях.
Такова
приложение с № 1 е подписано от страните на 12.02.2019 год., с посочване, че е
съставено към рамковия договор за цесия от 27.07.2017
год., в което на ред № 215 от същото, фигурира ответникът, с посочен
договор за кредит, непогасени главница от 1956.90 лв., договорна лихва от 386
лв., лихва за забава от 60.58 лв. и общ остатъчен дълг от 2403.48 лв.
Съгласно §
6, ал.1 от рамковия договор, срокът на действие на същия е определен от
страните на 1 година, който би могъл да се продължи само за още 1 година, но по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено в допълнително споразумение.
По заявление на ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.
№ *******/2019 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за процесните суми.
При така
очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд
намира исковете за неоснователни.
„БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД и П. са били валидно
обвързани от договора за кредит и при липса на доказателства в обратна насока
(т.е. за плащане на всички или част от исковите суми), следва да се приеме, че ответникът
се явява длъжник по договора, сключен между него и това дружество.
Но
ищцовото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не доказа своята активна
материалноправна легитимация, т.е. че тъкмо то е станало носител на
претендираните вземания. Рамковият договор между него и „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД, уреждащ бъдещи придобивания на вземания (цесии), е ограничен с
едногодишен срок, считан от сключването му, т.е. до 27.07.2018 год., без
възможност за автоматично продължаване, а само по изрично обективирано в
писмена форма (допълнително споразумение), взаимно съгласие на
съдоговорителите. Такова допълнително споразумение, предхождащо приложението, липсва
по делото, поради което следва да се приеме, че представеното приложение
(съставено далеч след изтичане срока на договора), като такова по договор с
изтекъл срок и прекратено действие, само по себе си не може да породи прехвърлителен
ефект за описаните в него процесни вземания.
Затова
няма как да се приеме, че същите са станали част от патримониума на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, респ. че в негова полза съществуват вземания към П.
за исковите суми, което налага постановяване на решение, с което предявените установителни, а също и евентуалните
осъдителни искове, да се отхвърлят.
Водим
от горните съображения, на основание чл.
235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания”
ЕAД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.*********,
представлявано от Д* Б*, предявени против С.П.
***, ЕГН – **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 1956.90
лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен
на ***** год. между него и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД; 386 лв. –
договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 20.09.2018 год.
до 20.12.2019 год.; 169.66 лв. - мораторна лихва, за периода от 21.09.2018 год.
до 29.08.2019 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за
периода от 30.08.2019 год. до окончателното плащане, които вземания са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” АД и за които по ч.гр.д. № *******/2019
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а евентуално - за осъждане на ответника С.П.П.
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД горепосочените суми.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е