Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени,
26.06.2018г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Радка
Цариградска
При секретаря Венка Миланова, като сложи за
разглеждане гр.дело N 141 по описа на съда за 2018 год. докладвано от съдията,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 150, ал.1 ЗЕ.
Ищецът „***” ЕАД излага чрез пълномощника си в
исковата молба, че ответникът е потребител на топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. С. на адрес Община *** за периода
м.02.2003г.-м.04.2010г., като съсобственик на същия. Твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на
месечните суми за топлоенергия в размерите по ежемесечно получаваните фактури,
както и че след изтичане на последният ден от месеца ответникът е изпадал в
забава, поради което е начислявана мораторна лихва. Посочва, че ответникът има
открита партида за задълженията си с абонатен № *** за процесния
имот, а услугата дялово разпределение на топлинна енергия се осъществява от „***“
ООД. Твърди, че разпределението е извършено съгласно чл.139 от Закона за
енергетиката като са начислявани прогнозни месечни вноски, а след края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че всички издадени фактури за дължими
от ответника суми, касаят действителен разход за дялово разпределение
инсталиране на отоплителните тела в имота. Твърди, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми, но последният е
възразил, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към него в размер
2233,28 лв. главница за незаплатена топлина енергия за периода месец Февруари
2003 год. - месец Април 2010 год., 1162,53 лв. лихва за забава за периода
31.03.2003 год. 09.02.2011 год. и законна лихва върху главницата от 18.04.2011
год. до изплащане на сумите, за събирането на които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и разноски по заповедното
производство. Претендира разноски.
Ответникът излага възражения по основателността на
предявения иск. Излага, че искът е погасен по давност - не е предявен в
едномесечен срок от възражението и при образуваното производство за
установяване на вземането пред СРС по Гр.д. №***/2011г. ответникът К. е участвал,
делото е било прекратено спрямо него и ищецът не е обжалвал прекратяването.
Възразява и по основателността на претенциите с възражение за погасителна
давност, като счита, че ищецът следва да се счита уведомен за направеното
възражение от ответника, считано от влизане в сила на определението за
прекратяване на производството, след което е изтекла нова кратка погасителна
давност. Алтернативно възразява, че той не е потребител на топлинна енергия,
тъй като не е живял в имота през процесния период,
собственик е само на 1/3 от апартамента и бракът му с титуляра
на партидата е прекратен на 03.11.2000г. Отрича да е получавал фактури за
задължения към ищеца и изобщо да е бил уведомяван за претендирани
вземания от ищцовото дружество към него. Твърди, че
не е уведомяван, не е участвал в общо събрание на етажната собственост за
определяне на фирма за топлинно счетоводство.
Като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
дружеството „***“, на което е било възложено топлинното счетоводство на
сградата. Третото лице в писмено становище по делото заявява, че за периода м.ноември
2005г. – м.април 2010г. сметките за потребено
количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесното
жилище са определени според законовите изисквания, като в апартамента има едно
отоплително тяло, лира в банята и два водомера за топла вода. На абоната се
начислява консумирана топлинна енергия за отдаденото от сградната
инсталация. За същия периода м.11.2005-м.11.2006 год. делът за топла вода е
изчислен на база служебни данни, поради липса на достъп до показанията на
приборите в СЕС, за да бъде изготвен финален отчет, а за периода м.11.200-м.04.2010год.-
по показанията на уредите за дялово разпределение, снети от края на
отоплителния сезон. Трето лице признава, че за периода до м.11.2005год.
документи за топлинното счетоводство за имота не се съхраняват.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното
към настоящото Ч.Гр.д.№***/2011г. по описа на СРС, на 18.04.2011г. е депозирано
заявление от ищеца „***.“ЕАД, въз основа на което е издадена Заповедза изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 19.04.2011г., с която е разпоредено двамата длъжници Б.К.К. и Д. А. В. да
заплатят „разделно“ сумата от 4466.75лв. главница за потребена
топлоенергия, 2325,06лв. молаторна лихва върху
главницата за периода 31.03.2003г.-09.02.2011г., лихва за забава от
18.04.2011г. до изплащане на вземането и 479,58лв. разноски по заповедното
производство. На втория длъжник заповедта е връчена на 18.07.2011г. и Д. В. е
депозирала възражение в срок, за което заявителят е бил уведомен. В
едномесечния срок за предявяване на установителен иск за вземането си против
това лице, ищецът е предявил иск против двамата длъжници
с правно основание чл.422 от ГПК, по който е образувано приложеното Гр.д. №***/11г.
по описа на СРС. Искът е предявен на 08.09.2011г. и против Б.К.К., който към този момент още не е бил известен за
издадената заповед. Същият получава обаче препис от исковата молба на 31.10.2011г.
/съобщение на л.47 от делото на СРС/ и взема участие в процеса като в срок
депозира отговор на 29.11.2011г., с който оспорва допустимостта и
основателността на иска. Представя и удостоверение, че с решение №***/03.11.2000г.
по гр.д. № ***/1999г. на РС П., е бил прекратен бракът между двамата длъжници.
С определението
си по чл.140 от ГПК от 30.04.2013г. съдът по Гр.д. №№***/11г. по описа на СРС прекратява
производството по отношение на ответника Б.К.К. с мотива, че на лицето все още не е връчен
препис от заповедта за изпълнение, същото не е подало възражение и искът спрямо
него се явява преждевременно предявен. Ведно с призовката за с.з. препис от
това определение е връчен на ищеца, който не е обжалвал прекратяването. С
влизане в сила на определението, съдебният състав изпраща писмо до **-ти състав
на СРС, на чийто доклад е заповедното производство с информация, че няма данни
за връчване на заповедта на длъжника Б.К.К.. Разпоредено е връчване на адреса на лицето в гр.П., което е
сторено лично на 07.06.2013г. К. представя възражение против ЗИ от
10.06.2013г., изпратено с клеймо от същата дата, заведено в СРС на 12.06.2013г.
Възражението е разменяно между двата състава,
т.е. било е налично и по Гр.д. №№***/11г. и оттам препратено, но съдията по Чгр.д. преценява с разпореждане от 03.12.2013г. /на л.49 от
цитираното заповедно дело/, че процедурата по чл.415 ГПК /т.е. уведомяване на
кредитора за възражението/ се обезсмисля, тъй като има предявен установителен
иск и против нововъзразилия длъжник. Към този момент
заповедният съдия няма данни за прекратения исков процес. Такива по делото се
получават донякъде на 14.09.2016г., когато служебно се изпратени преписите от
решенията на СРС и СГС по установителния иск и
по-късно – с изискването им от съдията по заповедното производство във връзка с
издаване на изпълнителния лист. Едва тогава на 08.03.2017г. съдът разпорежда
кредиторът да бъде уведомен за постъпилото от К. възражение, което е сторено на
27.03.2017г. Настоящият иск е предявен пред СРС на 27.04.2017г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Съдът е сезиран
с искове за установяване на вземания за главница, мораторна
и законна лихва, предмет на оспорена заповед за изпълнение, с правна
квалификация чл. 422, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Видно от предложените
писмени доказателства относно договорните отношения между страните, няма
индивидуален договор между ответника К. и ищеца. Първият не спори, че за процесния период е бил съсобственик на имота, титуляр на 1/3
ид.ч. от правото на собственост, което се установява
и от приложения нотариален акт с трима купувачи. Според цитираното по-горе
бракоразводно решение, ответникът е длъжникът Д. В. не са съпрузи от 2000г.,
което е преди процесния период и със същото решение процесното жилище е предоставено за ползване на В. Съдът
приема за основателни възраженията на ответника, че същият не може да бъде
считан за потребител на топлинна енергия за процесния
имот, тъй като по смисъла на §1, т.42 от ДР към ЗЕ в редакцията му преди
отмяната от 2012г. е „физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си“. Законът е изисквал, за
да е налице качеството „потребител“ съответното лице да има правно връзка с
имота като негов собственик или ползвател, както и фактическа такава – да
ползва енергията, доставяна до имота. В този смисъл, предвид постановеното
бракоразводно решение и предоставеното ползване на този имот на бившата съпруга
още през 2000г., ответникът е бил лишен от неговото ползване и фактически не е
обитавал имота, поради което не може да бъде третиран като абонат на ищцовото дружество. Към прекратяване на брака и ползването
на жилището все още не е действал изобщо Закона за енергетиката, придаващ на
собствениците качеството на потребители. С решенето но СГС по въззивно гражданско дело № *** по описа за 2015г. също е
прието, че абонат за процесния имот е бившата съпруга
Д. В. като „заварен“ такъв, но от същата е искана само половината от претендираната сума, в рамките на което се е произнесъл и
съдът.
Ако се приеме,
че новият материален закон придава и на собственика - неползвател качеството на
потребител на топлоенергия, следва първо да бъдат обсъдени възраженията за
погасителна давност, касаещи ефекта на процедурите по заповедното производство
върху давността.
Процесиите
вземания за заплащане на цената на доставена топлинна енергия представляват „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, за които е приложима
3-годишна погасителна давност /ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК, ВКС, имащо
задължителен характер за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесиите
за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В
частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни - според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От 31.03.2003
год. - когато изтича срока за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия за първия месец от исковия период /м.02.2003 год./, до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
/арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК/ - 18.04.2011г., са
изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за периода от
м.02.2003г. до м.02.2008г., включително и за тях правото на принудително
изпълнение е погасено. С погасяване на вземането за главницата е погасено и
вземането за мораторна лихва върху тях.
За задълженията за периода м.03.2008г. -
м.04.2010г. е започнала да тече нова тригодишна давност, считано от депозиране
на заявлението – 18.04.2011г. Считано от образуване на установителното
производство – от 08.09.2011г., предвид обстоятелството, че исковата молба по
чл. 422 ГПК има правните последици на прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД, първоначалано и новата давност е прекъсната, но с оглед
влязлото в сила определение от 30.04.2013г., с което искът спрямо отв. Б.К. е оставен без разглеждане, тази нейна последица е
отпаднала и срокът следва да се брои от 18.04.2011г. Ищецът е имал правен
интерес, но не е обжалвал прекратяването.
Настоящият
състав счита, че процедурите в хода на заповедното производство, последващи целения с него съдебен акт – заповед за
изпълнение, не са част от процес относно вземането и за този период давностният срок не спира да тече на осн.
чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД. Същият е спрял само за периода от старта на
заповедното производство до издаване на заповедта, т.е. за два дни, след което
с изтичане на тригодишен период или към 19.04.2014г. този срок е изтекъл и са
погасени всички процесни вземания. Ищецът като
заявител по заповедното производство не е проявил активност във връзка с
искането си за издаване на изпълнителен лист, имплементирано в заявлението,
дори след като е бил информиран в хода на исковото производство за възраженията
на отв.К., който очевидно не признава задълженията. В
този смисъл и втората част от претенцията се явява неоснователна и поради
погасяването й по давност.
По отношения доказаността на процесните
задължения по размер, по делото бе изяснено, че за голяма част от периода
ищецът не разполага с първични счетоводни документи за отчетен разход на
топлоенергия. Такива не се съхраняват и от третото лице-помагач. Вещото лице по
СТЕ дава заключение, че фактурирането на суми за ТЕ е правено от ищеца не на
база реално отчитане, а по отчет на общия топломер н сградата и прогнозни данни
на ФДР. При съществуващите дадености в конкретната етажна собственост – няма
топломер на БГВ в отоплителния период реалното отчитане не е възможно. Еспертното заключение е, че ищецът е нарушил методиката за
разпределение на ТЕ. Доколкото ищецът не съумя при условията на пълно и главно
доказване да установи размера на потребената в имота
топлоенергия по категоричен начин, и на това основание претенциите следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход
на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
По изложените съображения Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от „***“ ЕАД с ЕИК ***, седалище гр.С., ***, общ.***, да бъде прието
за установено по отношение на Б.К.К., ЕГН ********** ***,
че в полза на „***“ ЕАД с ЕИК ***, седалище гр.С., ***, съществува вземане за
сумата от 2233.38лв. главница за потребена топлоенергия, 1162,53лв.
мораторна лихва върху главницата за периода 31.03.2003г.-09.02.2011г., лихва за
забава от 18.04.2011г. до изплащане на вземането и 239,79лв. разноски по
заповедното производство., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2011г. по
ч.гр.д. №***/2011г. на СРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД с ЕИК ***,
седалище гр.С., ***, общ.***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.К.,
ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 600лв. /шестстотин
лева/
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно
с оригинала!
И. И.