Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1235/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, при
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, против Решение № 475/17.03.2020г.
на ВРС, постановено по НАХД № 740/2020г. по описа на същия съд, с което е
отменено НП № 03-0010051/12.07.2018 г. на И. И., Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл. 11 ал. 5 във връзка с чл. 12 ал.
1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009г./ на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413 ал. 2 КТ на „Политур 2016“ ЕООД
Булстат ********, адрес: гр. *******, общ. ********, обл. ********, ул. *** *****
№ *, представлявано от П.И.П. е наложено
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин
лева/.
Касаторът
сочи, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради
неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка
по делото. Оспорва изводите на районния съд относно тълкуването на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, като счита, че именно документирането доказва провеждането на съответния
инструктаж. Навежда доводи, че в нарушение на закона ВРС е приел, че не е бил
проведен инструктажа и поради това не можело да се търси документиране, а именно
документирането на инструктажа доказва провеждането на съответния инструктаж.
На изложените основания се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление.
Ответникът
– „Политур 2016" ЕООД, гр. ****** не е изразил становище по спора.
Представителят
на ОП – Варна счита, че жалбата е неоснователна.
Административен
съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата
касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Районният
съд е приел, че на 13.06.2018г., служители на Д”ИТ”-Варна, извършили проверка в
обект- х-л „*****”, находящ се в гр. ****, к.к. ”**** ******”, стопанисван от
„Политур 2016” ЕООД. При проверката в обекта, в миялното помещение била
установена Л. М. М., която миела съдове. На същата била предоставена за
попълване декларация, в която М. отразила личните си данни, че работи за
санкционираното дружество, от 13.06.2018г., като „миячка”, с работно време от 8
ч. до 20ч., с месечно трудово възнаграждение 500лв. и че няма сключен както
трудов, така и граждански договор. В декларацията М. посочила, че работи в х-л
„*****”. В последствие изготвила и втора декларация, в която собственоръчно
отразила, че няма сключен трудов договор, не желае да работи за тази фирма и
няма да сключва такъв договор. На място по време на проверката била оставена
призовка за предоставяне на нужните за проверката документи в Д”ИТ”-Варна,
включително и инструктажни книги.
На
19.06.2018г. била проверена предоставената книга за инструктаж, в хода на която
св. И. приела, че за М., изпълняваща длъжността „миячка” в проверения обект, не
е бил документиран начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
На
19.06.2018г., била попълнена идентификационна карта от счетоводителя на
дружеството, стопанисващо обекта, в който изрично било отразено, че проверения обект,
стопанисван от санкционираното дружество, е х-л „****”, а не „*****” както
посочила М., била изготвена и справка от ТР, от която било установено, че
санкционираното дружество стопанисва х-л „****”, а не х-л ”******”.
Предвид
горното св. И. приела, че санкционираното дружество не е документирало
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга
за инструктаж на М., изпълняваща трудови функции на „миячка” в проверения обект
и че нарушението е извършено на датата на проверката - 13.06.2018г., поради
което на 02.07.2018г. съставила АУАН срещу „ Политур 2016” ЕООД, в който
описала приетото за установено нарушение. АУАН бил съставен в присъствието и
надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството, което го
подписало без възражения. В законоустановения срок постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН, във връзка с които било изготвено становище от старши
юрисконсулт при Д”ИТ”, въз основа на което АНО приел, че възражението е неоснователно
и на 12.07.2018г., Директорът на Д”ИТ” издал процесното НП.
Въззивният
съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи но в хода на АНП били
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, поради което за
установеното нарушение не следва да се ангажира отговорността на дружеството по
чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. Не
била извършена надлежна индивидуализация на нарушението, като не са спазени
разпоредбите на чл. 42, т. З ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - не били уточнени
дата и мястото на извършване на нарушението, както и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, НП -
не съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, като следва да бъдат
посочени и конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. Според въззивния съд, не става ясно
какво точно нарушение АНО приема, че е извършено и защо именно работодателят следва
да бъде отговорен за това нарушение по следните съображения, като липсват
факти, от които да се направи извод дали АНО приема, че е бил проведен начален
инструктаж и ако да на коя дата, като единствено не е бил документиран или се
приема, че изобщо не е бил проведен начален инструктаж.
Във
въззивното решение е прието още, че според съдържанието на НП дружеството е
допуснало до работа процесното лице, на длъжност „мияч”, но факти, касаещи
елементите на ТПО, от които да се извлече извод, че се касае именно за такова
правоотношение както в АУАН, така и в НП липсват, както и липсват и факти, от
които да се направи извод, че в действителност именно на 13.06.2018г. е
следвало да се извърши и да се документира начален инструктаж. Правният извод
на АНО, че нарушението е извършено именно на тази дата, по никакъв начин не
можел да компенсира липсата на факти, които да подкрепят този извод.
Липсата
на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, липсата на
факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, особено факти, касаещи
датата на извършването му, противоречието между факти и доказателства относно
мястото на извършване на нарушението и липсата на факти, касаещи субекта на
нарушението от една страна са възприети от ВРС, като съществено нарушение на
процесуалните правила, които лишават нарушителя от възможност да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си, а от друга страна лишава и съда от възможността да
прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и
правилно ли е бил приложен материалния закон.
Оспореното
решение е законосъобразно.
Съгласно,
чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа на всеки работещ. Инструктажите се провеждат от
длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от
работодателя – ал. 2. Съгласно чл. 11, ал. 5 от същата наредба, проведените инструктажи се
документират в книги за инструктажи, съгласно Приложение № 1. Анализът на
визираната регламентация сочи, че задължението на работодателя е да осигури
провеждането на инструктаж, чрез определяне на длъжностно лице, което да
извърши и документира инструктажа, т. е. извършването и документирането на инструктажа
е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което е
определено от работодателя.
В
случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя.
Налице е несъставомерност на извършеното деяние, което налага извод за
законосъобразност на оспореното решение.
Районният
съд е приел, че недокументиране има когато е проведен инструктажа, но
документно не е отразен. В случая липсват доказателства на 13.06.2018 г. да е
проведен инструктаж, поради което не би могло да възникне задължение за
документиране. С тези съображения на практика е извел, че липсва състав на
нарушение. Изводите в тази насока на районния съд се споделят от касационната
инстанция. Следвало е да се съберат от АНО, доказателства проведен ли е
инструктаж, поради липса на документиране, за да се ангажира отговорността за непровеждане
на инструктажа и то на лицето, на което е вменено това задължение.
По
изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 475/17.03.2020г.
на ВРС, постановено по НАХД № 740/2020г. на Районен съд Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.