Р
Е Ш Е Н И Е
№
260476 / 26.4.2021г.
гр.
Перник, 26.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6327
по описа на ПРС за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба на Н.Д.П.
и З.Т.П. срещу В.В.В. и В.Д.Н. с искане за прогласяване нищожността на съдебно
Решение № 8/08.01.2016 г., постановено по гр. д. ***г. по описа на Районен съд Д.,
тъй като волята на съда е неразбираема, позовавайки се на несъответствие между
мотиви и диспозитив.
В исковата молба са изложени твърдения,
че производството по гр. д. ***г. по описа на Районен съд Д.е образувано по
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК
във връзка с насочено изпълнение към конкретен недвижим имот в рамките на и.д.
№ **г. по описа на ЧСИ В.А., вписана под № ***.
С допълнителна молба са изложени
конкретни факти, породили правния спор между страните.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
предявения иск.
В срочно депозирания отговор В.В.В.
намира предявения иск за недопустим, тъй като със сила на пресъдено нещо се
ползва единствено диспозитива и несъответствието му с мотивите не представлява
сочения от ищеца порок. Позовават се на съдебна практика, постановена от ВКС с
довода, че дори липсата на мотиви не обосновава нищожност, а само неправилност
на съдебното решение, което би могло да се санира единствено по реда на
инстанционния контрол.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск.
В.Д.Н. не е депозирал отговор.
В съдебно страните ищците и В.В.В. се
представляват като поддържат вече изложеното.
В.Д.Н. не изразява становище по спора,
не се явява и не се представлява.
Третото лице помагач на страната на
ищеца - Д.В.Н. се явява лично като поддържа исковата претенция.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството по гр.д. № ***г.
по описа на Районен съд Д.е предявен от Н.Д.П. и З.Т.П. срещу В.В.В. и В.Д.Н. отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че длъжникът по и.д. № **г. по описа на ЧСИ В.А. - В.Д.Н. не е
собственик на имот с идентификатор № 41112.500.1744.1.8 по кадастралната карта
на гр. Кюстендил. Исковата молба е депозирана пред Окръжен съд Кюстендил, който
с определение от 22.08.2014 г. е прекратил делото пред и изпратил същото на
родово компетентния Районен съд Кюстендил, тъй като данъчната оценка на имота е
под 50 000,00 лева.
След отвод на съдиите в Районен съд
Кюстендил с определение от 30.01.2015 г. на Окръжен съд Кюстендил делото е
изпратено на Районен съд Д., като е образувано под № ***г. Същото е
разпределено на съдия Людмила Панайотова, а на основание заповед на
административния ръководител на съда същите се разглеждат от съдия Иван Д..
Първото съдебно заседание е проведено от съдия Иван Д., а следващите от съдия
Людмила Панайотова, която в съдебно заседание, проведеното на 20.10.2015 г. е обявила
делото за решаване.
С решение от 08.01.2016 г., постановено
от съдия Людмила Панайотова, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. За
да постанови този акт по същество, в мотивите си съдът е приел, че процесния
имот не принадлежи на длъжника по изпълнителното производство - В.Д.Н.. Констатирано
е изявление на съдебния изпълнител, че принудително изпълнение срещу този имот
не е насочено. При тези фактически изводи, съдът е достигнал до правния извод,
че за ищците не е налице правен интерес от предявения иск, тъй като правото им
на собственост не се засяга, поради което отхвърля предявения иск като
неоснователен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Районен съд Перник е сезиран с
установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на
Решение № 8/08.01.2016 г., постановено по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд
Д.за нищожно, с което съдът се е произнесъл по предявен от Н.Д.П. и З.Т.П.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че длъжникът по и.д. № **г. по описа на ЧСИ В.А. - В.Д.Н.
не е собственик на имот с идентификатор № 41112.500.1744.1.8 по кадастралната
карта на гр. Кюстендил.
Без да се навлиза в излишна полемика,
доколкото този спор е извън предмета на настоящото производство следва да се изложат
теоретичните постановки – „Сила на
пресъдено нещо в гражданския процес“, проф. д-р. Живко Сталев, че с
отрицателен установителен иск ищецът се брани срещу неоснователното правно
твърдение на ответника. Когато този отрицателен установителен иск е основателен
- правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво
конкретно определено правопораждащото основание, а с оглед на всички възможни
до приключване на устните състезания негови основания. Когато се отхвърля
отрицателен установителен иск, СПН има за предмет правото, което ответникът е
успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези
(правопораждащ факт и съдържание).
Както бе посочено, в мотивите на Решение
№ 8/08.01.2016 г., постановено по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд Д.се
приема, че имотът не принадлежи на
длъжника по изпълнителното производство - В.Д.Н., поради което съдът е следвало
да постанови уважаване на исковата претенция. Същевременно е установено, че принудително
изпълнение срещу този имот не е насочено, поради което е следвало да прекрати
производството като процесуално недопустимо – липса на абсолютна положителна
процесуална предпоставка. Независимо от горните изводи, Районен съд Д.е
отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Съгласно установената съдебна практика и
цивилистика, за да е валидно решението трябва да бъде постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, да бъде изготвено в писмена форма и да е подписано. То трябва да
изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез
тълкуване, нейното съдържание, като неяснотата във волята следва да е в такава
степен, че да липсва такава.
Настоящият състав приема, че в
конкретния случай Решение № 8/08.01.2016 г., постановено по гр.д. № ***г. по
описа на Районен съд Д.е постановено от надлежен орган и в пределите на
правораздавателната власт на съда – делото е подведомствено на гражданските
съдилища, от надлежен състав – съдия от съответния районен съд, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК.
Същото е в писмена форма и да е подписано.
Спорна по делото е последната от
предпоставките, обосноваващи нищожност на съдебното решение – неясното във
волята на съда, като се позовава на несъответствие между мотиви и диспозитив. Този
състав принципно споделя становището на ищците за наличие на противоречие между
мотиви и диспозитив в Решение № 8/08.01.2016 г., постановено по гр.д. № ***г.
по описа на Районен съд Д.по горните съждения. Съобрази обаче и че съгласно т.
18 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на
ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото и намерило израз в диспозитива на решението, който единствен
представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не
са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт
не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно.
При тези задължителни за съдилищата
разяснения и направени констатации и правни изводи, този съд приема, че Решение
№ 8/08.01.2016 г., постановено по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд Д.не е
нищожно, тъй като предпоставката за това - неясното във волята на съда се
изследва само в диспозитива, а той е ясен „отхвърля като неоснователен …“,
макар и да не кореспондира с мотивите. Това е така, защото независимо дали се
касае за неправилно (несъответствие между мотиви и диспозитив) или по – скоро
недопустимо съдебно решение – постановено при липса на абсолютна положителна
процесуална предпоставка (теза, която този съд възприема), това решение е
влязло в сила на 15.03.2016 г. и на основание чл. 297 ГПК е задължително като
ползващо се със сила на пресъдено нещо. То не подлежи на пререшаване. В този
смисъл е - Решение № 320 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6774/2013 г., I г.
о., ГК, в което се приема, че когато решението е недопустимо и е влязло в сила,
то също не може да се отменя само на това основание, тъй като макар и да страда
от пороци, недопустимото решение поражда всички присъщи на решението правни
последици като сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и др.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът
няма право на разноски, но и същият изрично заявява, че не претендира такива.
Ответникът също не е претендирал
разноски.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от Н.Д.П., ЕГН ********** и З.Т.П., ЕГН ********** *** срещу В.В.В.,*** и В.Д.Н.,*** иск
с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на Решение № 8/08.01.2016
г., постановено по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд Д.за нищожно.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ищеца - Д.В.Н..
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________