№ 21
гр. Плевен, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500918 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1126/14.10.2021г. по гр.д. № 2120/2021г. на РС гр. Плевен
/ПлРС/ е признато за установено на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че С.К.Н. от гр.Плевен, ул.„****, ЕГН
**********, дължи на „****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„******, представлявано от Я.Б.Я., сумата в размер
на 1 216,86 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски паричен кредит № *****, сключен на 11.07.2016г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 30.09.2020г до окончателното плащане на същата, като
съдът е отхвърлил предявения иск за сумата 126,17 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.07.2016г. до 06.09.2017г., сумата 1011,44
лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, и сумата
371,96лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.09.2017г. до
25.09.2020г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.К.Н. от гр.Плевен, ЕГН
********** да заплати на „****”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
1
управление гр.***** п. к. 1527, представлявано от Я.Б.Я. сумата от 68,92лв.,
представляваща сторени в заповедното производство разноски по ч.гр.д. №
4946 по описа за 2020г. на Плевенски районен съд.
Осъдил С.К.Н. от гр.Плевен, ЕГН ********** да заплати на „****”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.***** п. к. 1527,
представлявано от Я.Б.Я. сумата от 69,56 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил „****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„***** п. к. 1527, представлявано от Я.Б.Я. да
заплати на С.К.Н. от гр.Плевен, ЕГН ********** сумата от 470,63 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Недоволна от решението е останала С.К.Н., която чрез процесуалният си
представител адв.С. Н. от ПлАК с въззивна жалба го обжалва в законния срок.
Твърди, че обжалваният съдебен акт в осъдителната част е неправилен,
постановен е при нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и
некореспондиращ със събраните по делото доказателства. Счита, че от една
страна съдът правилно е приел, че процесният Договор за потребителски
кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от
Закона за потребителския кредит, поради което е налице пълна
недействителност /нищожност/ на Договора – арг. от чл.22 от ЗПК. Също така
смята, че съдът правилно е приел, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по същия.
Твърди, че съдът неправилно и необосновано приема за доказана претенцията
на „****“ ЕООД, че сумата за главница е в размер на 1 216,86 лева.
Навежда доводи, че по делото не е извършено пълно и главно
доказване, че главницата е в посочения от въззиваемото дружество размер и
съдът неправилно е приел, че основателността на претенцията се
установявала от приложените по делото писмени доказателства. Смята, че
съдът е приел, че към Договора за потребителски кредит липсва разбивка на
всяка една погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и
лихвата. Също така съдът е приел, че в Договора за потребителски кредит не е
посочено в стойността на всяка една седмична вноска, както и какъв е
размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи, но по делото не е
извършена поисканата и назначената от съда, но незаплатена от ищеца по
2
първоинстанционното разглеждане на спора съдебно-счетоводна експертиза,
която да установи и да докаже по безспорен за страните начин как са
отразявани извършените от кредитополучателя плащания; какъв е размерът
на неплатените от потребителя суми по договора за кредит и изобщо има ли
неизплатена част от кредита и какво включва. В жалбата си навежда доводи,
че няма как да се приеме за безспорно доказана претенцията на „****“ ЕООД,
че сумата за главница, която претендират е в размер на 1 216,86 лева, поради
което счита, че в тази част Решението на съда е неправилно и следва да се
отмени.
Излага съображения, че след като съдът със своето Решение е приел, че
процесният Договор за потребителски кредит е нищожен и съгласно
правилото на чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, то съдът не е взел предвид фактът, че въззивницата в
настоящото производство е извършила плащания в общ размер на 2 056лева.
Прилагайки правната разпоредба за връщане само на чистатата сума, която в
настоящия случай е 2100лв., т.е. отпуснатата сума по потребителския договор
и като се приеме, че въззиваемото дружество признава, че потребителят е
направила плащания в размер на 2056 лева, то дължимата сума би следвало
да бъде в размер на 44 лева. Ако обаче се приеме, че потребителят и
въззивник в настоящото производство следва да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕООД сумата в размер 1 216,86 лева,
посочена като неплатена главница и като се вземе предвид, че до сега
ответницата в първоинстанционното производство е извършила плащания в
общ размер на 2056лева, ще се стигне до извода, че независимо от обявеният
от съда за нищожен Потребителски договор, то тя ще заплати общо 3 272,86
лева на Дружеството, което на практика ще покрие и онези такси, които съдът
е обявил за нищожни, което влиза в противоречие с изискването на правната
разпоредба на чл.23 от ЗПК.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС „****”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.***** п. к. 1527,
представлявано от Я.Б.Я., в отговор по жалбата изразява становище чрез юрк.
Х.А.. със съдебен адрес за кореспонденция: гр.София, п.к. 1527, ул.***** че
жалбата е неоснователна и първоинстанционният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение. Навежда доводи, че съдът правилно е приел, че
3
между ***** ООД и С.К.Н. е сключен Договор за потребителски кредит с
дата 11.07.2016г., видно от предоставения екземпляр с депозираната искова
молба, общият размер по кредита е 2 100лв., като същият е сключен за срок от
60 седмични плащания, всяко от които е в размер на 73,51лв, с изключение на
последното в размер на 73,38лв. Не оспорва и признава, че преди
прехвърлянето на задължението към ищцовото дружество в
първоинстанционното производство, са извършвани плащания по
задължението в размер на 2 056лв. Към момента на сключване на цесията
обаче, „****" ООД е придобило вземания срещу длъжника от ***** АД, и
заявява в Отговора на жалбата, че първоинстанционният съд правилно е
приел, че е останала непогасена главница в размер на 1 216,86лв. Молят съда
да отхвърли подадената въззивна жалба срещу Решение № 1126 от
14.10.2021г., постановено по гражданско дело № 2120/2021 г. по описа на
Районен съд - Плевен и да потвърди Решението, да им присъди направените
разноски за настоящата инстанция - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350лв., а в случай, че съдът уважи подадената въззивна жалба, да
намали сумата за съдебни разноски на въззивницата, съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК , т.е. прави възражение за прекомерност.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори между страните и се установява от Справка за актуалното
състояние на регистрацията на Дружеството от 01.12.2021г. – л.17 от
настоящото дело, че в ТР е вписано дружеството ****” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр.***** п. к. 1527, представлявано от
Я.Б.Я..
Не се спори и се установява от приложеното ч.гр.дело на ПлРС, че на
30.09.2021г. дружеството ****” ЕООД, в качеството си правоприемник на
„*****“ АД е подало Заявление по чл.410 ГПК за издаване на Заповед за
изпълнение против длъжника С.К.Н. от гр.Плевен, с което претендират
парични вземания – сума за предоставен потребителски кредит в общ размер
4
на 2 726,43 лева, от които: главница – 1 216,86 лева; договорна лихва - 126,17
лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2016г. до
06.09.2017г., сумата от 1011,44 лв., представляваща такси и комисионни за
допълнителни услуги и сумата от 371,96лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 07.09.2017г. до 25.09.2020г.
Безспорно е също така, видно от Заповед № 260 124/01.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, че срещу длъжника –
С.К.Н., в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение за сумите:
главница - 1216,86 лева; договорна лихва - 126,17 лева; представляваща
договорна лихва за периода от 20.07.2016г. до 06.09.2017г., сумата 1011,44
лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, и сумата
371,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.09.2017г. до
25.09.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.09.2020
година до изплащане на вземането, както и за сумата от 154,43 лева, разноски
по делото, от които 54,53 лева, представляващи държавна такса и 100лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че в
срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу Заповедта за изпълнение –
л.30 от ч.гр. дело и с Разпореждане № 261334 от 16.02. 2021г. ПлРС е указал
на Дружеството да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Пак от това дело се установява, че препис от
Разпореждането заявителят в заповедното производство е получил на
26.02.2021г. – л.33 от частното гражданско дело, а видно от приложената ИМ,
както и от ИМ по делото на ПлРС, чието решение се обжалва, Дружеството е
предявило иска с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК с
ИМ с п.к. от 25.03.2021г. – л.24 от делото на ПлРС.
Предвид твърденията по ИМ и въззивната жалба, спорни по делото са
въпросите да се признае ли за установено между страните, че ответницата
дължи на ищцовото Дружество исковите суми, за които е постановено
решението на ПлРС, и ако дължи на Дружеството определена сума – то какъв
е размера на същата, която следва да върне и на кое от Дружествата са
извършени осъществените плащания по Договора за потребителски кредит?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложеното ч.гр.д. № 4946 от 2020г. и писмените доказателства, както и
5
гр.д. № 2120/2021г., представени пред ПлРС и настоящата инстанция,
отговорите на въззивницата С.К.Н., дадени на въпроси по чл.176 ГПК в
съдебно заседание на 13.01.2021г.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
Основните оплаквания на ответницата в исковото производство могат да
се обособят както следва: съдът неправилно и необосновано е приел за
доказана претенцията на „Агенция за контрол но просрочени задължения“
ЕООД, че сумата за главницата е в размер на 1 216,86 лева, т.к. по делото
липсват приложени писмени доказателства в тази насока; не е назначена и не
е извършена съдебно - счетоводно експертиза, която да установи и да докаже
по безспорен начин за страните начина и размера на извършените плащания
по Договора за потребителски кредит.
Същите са неоснователни.
Налице е недоказано правоприемство между „*****“ ООД – цедент и
„*****“ АД – цесионер – не е представен Договорът за цесия между тях, както
и липсата на уведомяване на длъжницата за прехвърляне на вземания -
ответницата в исковото производство пред първата инстанция – С.К.Н. –
потребител по Договор за кредит, отпуснат от „*****“ООД. Установеното в
чл.99 ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не
е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно
логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което
е легитимирано по смисъла на чл.75 ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното, съдът
6
приема, че доколкото изхожда от новия кредитор /цесионера/, подадената от
дружеството „****” ЕООД, в качеството си правоприемник на „*****“ АД
искова молба за присъждане на прехвърленото вземане, няма характер на
съобщение за самото прехвърляне от първия кредитор, т.е. същата не
представлява уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД, защото по делото
освен първият Договор за цесия, не е представено и пълномощното от първия
кредитор ***** ООД с ново име Файненшъл България ЕООД на ищеца по
настоящото дело да уведоми длъжницата за прехвърляне на вземането, и по
тази причина няма за последица действие на първата цесия спрямо длъжника
- ответницата.
Между страните в настоящото производство не е възникнала
облигационноправна връзка, тъй като не е доказано извършената цесия между
„*****“ООД – цедент и „*****“АД – цесионер. Налице е съдебна практика,
която застъпва становище, че макар да е породила действие в отношенията
между стария кредитор „*****“ ООД /цедент/ и новия кредитор „*****“ АД
/цесионер/, което дружество се явявява цедент по Договора за цесия от
30.01.2017г. с „****” ЕООД – въззимаема страна по настоящото дело и ищец
в исковото производство пред първа инстанция, цесията няма действие в
отношения между новия кредитор и длъжника, след като длъжникът не е
уведомен от предишния си кредитор за преминаването на вземането към
новия кредитор, овластен да получи изпълнение по смисъла на чл.75 ЗЗД. В
съдебно заседание на 13.01.2021г. въззивницата С.К.Н. установява, че
вноските, плащани по Договора за потребителски кредит за 2100лева са
изплатени на „*****“ ООД и са в общ размер от 2056лева. Този факт на
плащане е признат и от ищцовото дружество в първоинстанционното исково
производство в самата ИМ.
Поради това обжалваното решение следва да се отмени в осъдителната
Част за главницата, както и подлежи на отмяна и за двата диспозитива за
разноските - за заповедното производство не се дължат разноски в размер на
68,92лв, същият диспозитив следва да се отмени и искането за разноски
дължими на дружеството ищец в заповедното производство да се отхвърли за
тази сума; за исковото производство не се дължат разноски в размер на 69,56
лева., същият диспозитив следва да се отмени и искането за разноски,
дължими на Дружеството ищец в исковото производство да се отхвърли за
7
тази сума.
Плащането на 2 056лв. е станало на първия кредитор преди образуване
на заповедното производство, а разликата до 2 100лв. – сумата от 44лв. не се
дължи на ищеца, защото първата цесия не е породила действие спрямо
ответницата.
Относно диспозитива, в който Дружество е осъдено да заплати на
С.К.Н. сумата от 470,63лв решението не се обжалва и поради това не е
предмет на проверка в настоящото производство. Вярно е, че адвокатското
възнаграждение за исковото производство, платено от ответницата възлиза на
850лв. – л.56 от делото и доколкото се явява неприсъдена разлика от сумата в
размер на 470,63лв. до претендираните разноски от 850лв. за адвокат се
поставя въпросът след като ответницата печели делото изцяло дължат ли й се
още разноски за ПлРС. Предвид направеното възражение за прекомерност на
основание чл.78 ал.5 от ГПК от ищцовото Дружество и след приложението на
чл.7 ал.2, т.2 от НМРАВ, същото се дължи в размер на 420,85лв. при заявен
материален интерес пред ПлРС от 2 726,43лв. Присъдената сума на
ответницата се оказва в повече от дължимата съобразно НМРАВ, но поради
липса на жалба ОС Плевен не е в състояние да влоши положението на
въззивницата.
Жалбоподателката е претендирала разноски за настоящата
инстанция в размер на 500лв., но следва да й се присъдят разноски в размер
на 315,18 лева за адвокат, поради изразеното становище за прекомерност от
въззиваемото дружество в Отговора на жалбата – при материален интерес от
1 216,86лв. и след приложението на чл.7 ал.2, т.2 НМРАВ се дължи тази сума
за адвокатско възнаграждение, както и платената д.т. по ВЖ в размер на 25лв.,
или Дружеството следва да й заплати разноски за тази инстанция в размер на
340,18лв.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1126/14.10.2021г. по гр.д. № 2120/2021г. на ПлРС
в Частта за дължимата главница в размер на 1 216,86 лева от С.К. С., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ул.„***** на „****” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.***** п. к. 1527, представлявано от
8
Я.Б.Я., за сумата от 68,92 лв., представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 4946/2020г. на Плевенски районен съд разноски и
за сумата от 69,56 лв., представляваща сторени в исковото производство
пред ПлРС разноски като незаконосъобразно, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД на „****”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„******, представлявано от Я.Б.Я., за сумата в
размер на 1 216,86 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски паричен кредит № *****, сключен на 11.07.2016г., срещу
С.К.Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.„***** като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцовото „****” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„******, представлявано от
Я.Б.Я. за осъждането за разноски на основание чл.78 ал.1 на С.К.Н., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ул.„***** за сумата от 68,92 лв., представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4946/2020г. на Плевенски
районен съд разноски и за сумата от 69,56 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.***** п. к. 1527, представлявано от Я.Б.Я., на основание чл.78
ал.3 ГПК да заплати на С.К.Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.„*****
разноски в размер на 340,18 лева, направени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9