Решение по дело №1177/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      Гр. София, 07.05.2019 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав    

 

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1177 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, твърди, че на 16.09.2010 г. е издаден от ответника “Д.Е.Х.” АД (с предишно наименование “Е.” АД), ЕИК *******, запис на заповед за сумата от 94 000 евро и дължима годишна лихва върху тази сума в размер на 12%, считано от датата на издаване на записа на заповед до датата на издължаване на главницата по него. Твърди, че записът на заповед е предявен за плащане на 13.09.2012 г. на ответното дружество, подписан от изпълнителния директор Т.Р.О.. Ищецът твърди, че е подал заявление, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 18.11.2017 г. по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, с която е осъден длъжникът и настоящ ответник да заплати на заявителя претендираните със заявлението суми. Ищецът твърди, че предвид подаденото възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника и настоящ ответник за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Ищецът претендира да бъде признато за установено съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 18.11.2017 г. по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, че “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) има вземане от ответника за сумата от 94 000 евро, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г., предявен за плащане на 13.09.2012 г., ведно с годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.) до датата на издължаване на главницата по записа на заповед, и сумата от 153 267,97 лева, представляваща годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на издаване на записа на заповед (16.09.2010 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.).

Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът “Д.Е.Х.” АД изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Ответникът не оспорва, че е издател на процесния запис на заповед. Въвежда доводи, че същият е имал обезпечителна функция, доколкото е издаден за обезпечаане изпълнението на задължения, произтичащи от издадената от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) банкова гаранция № 837 от 20.09.2010 г. Сочи, че това е каузалното правоотношение за издаването на записа на заповед и това е била единствената цел на менителничния ефект. Ответникът сочи, че с народно уведомление от 19.11.2010 г., постъпило в банката на 03.12.2010 г., а копие от него при ответника – на 25.11.2010 г., бенефициентът “О.Е.К.” АД е върнал гаранцията в оригинал с изрично посочване “не запазваме никакви последващи претенции, свързани с нея”, с оглед на което основанието за издаването на записа на заповед е отпаднало преди повече от седем години. Сочи, че по този начин е настъпило погасяване и на задължението на издателя по процесния запис на заповед. Сочи, че е отправено от негова страна искане да бъде върнат оригинала на записа на заповед, което е останало без резултат, а действията на ищеца по реализиране на правата по записа на заповед сочат на злоупотреба с права. Въвежда доводи, че щемпелът на датата на предявяване за плащане – 13.09.2012 г., е положен произволно от ищеца. При условията на евентуалност, ако съществува каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден процесният запис на заповед, и същият е предявен за плащане на посочения в самия документ дата, ответникът прави възражение за погасяване по давност на правата на ищеца за принудително събиране на вземането с изтичането на тригодишен давностен срок на основание чл. 531, ал. 1 от ТЗ (изтекъл на 13.09.2015 г.). Претендира да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск. Относно доводите на ответника, ищецът счита, че злонамерени действия и злоупотребата с права следва да бъдат различавани от изпълнението на законоустановените задължения от страна на синдика на банката.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения срещу предявения иск.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, е видно, че по заявление с вх. № 3067078/25.08.2017 г., подадено от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), е издадена на 18.11.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта, като е разпоредено ответникът “Е.” АД (с настоящо наименование “Д.Е.Х.” АД) да заплати на кредитора и настоящ ищец “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) сумата от 94 000 евро, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г., ведно с годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на издаване на записа на заповед до датата на издължаване на главницата, както и 150 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Длъжникът е осъден да заплати на Софийски районен съд дължимата по делото държавна такса от 3 676,96 лева.

Срещу издадената заповед е подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК на 20.11.2017 г., като в същото е посочено, че за издадената заповед за изпълнение длъжникът е узнал на 18.11.2017 г. от справка в деловодната система.

Видно от разпореждане на СРС от 12.04.2018 г. и от удостоверяването за получаване на изпълнителния лист на 14.06.2018 г., към датата на подаване на възражението – 20.11.2017 г. изпълнителният лист не е получен и съответно няма данни за образувано изпълнително дело. С оглед на това следва да се приеме, че възражението е подадено в законоустановения двуседмичен срок от узнаването за заповедта за изпълнение.

С разпореждане от 12.04.2018 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), че предвид подаденото от длъжника възражение и на основание чл. 415 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е получено от настоящия ищец на 08.05.2018 г.

Настоящата искова молба е депозирана пред Софийски градски съд на 08.06.2018 г. от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) против “Д.Е.Х.” АД (с предишно наименование “Е.” АД). Следователно същата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от надлежна страна – заявителя, поради което искът по чл. 422 от ГПК се явява процесуално допустим.

Подаденото второ възражение от 02.08.2018 г., т.е. след подаването на исковата молба, е без правно значение в случая.

По приложеното ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав (на стр. 6 от същото) е представен процесният запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г. от “Е.” АД в полза на “К.Т.Б.” АД. Върху записа на заповед има отбелязване, че е предявен за плащане на 13.09.2012 г.

Ответникът въвежда в спора каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден процесният запис на заповед. С оглед на това по делото е представено уведомление от 19.11.2010 г., с вх. № 6588/29.11.2010 г. по описа на “К.Т.Б.” АД – Централно управление, с която бенефициентът “О.Е.К.” АД е върнал гаранцията за участие и е уведомил банката, че няма други претенции, свързани с нея.

Представено е заверено от ищеца копие на банкова гаранция (гаранционно писмо за участие в търг) № 837 от 20.09.2010 г., издадена от “К.Т.Б.” АД, с превод на български език.

В проведеното на 29.01.2019 г. съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца заявява, че не може да представи оригинал или заверен препис на банковата гаранция № 837 от 20.09.2010 г., издадена от “К.Т.Б.” АД, както е задължен ищецът по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК, тъй като след проверка в деловодството, в архива и в Управление “Кредитиране” същият не e намерен и предполага, че оригиналът на банковата гаранция е унищожен или изгубен.

С оглед въведеното каузално правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано, неоспорено от страните и прието по делото. Вещото лице М.С. дава заключение, че няма данни за извършено плащане по банкова гаранция № 837 от 20.09.2010 г. от “К.Т.Б.” АД (н.) на бенефициента “О.Е.К.” АД.

Вещото лице дава заключение, че дължимата лихва върху главницата по записа на заповед за периода от 16.09.2010 г. до 25.08.2017 г. вкл. е в размер на 78 362,40 евро, с левова равностойност 153 263,53 лева.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) против ответника “Д.Е.Х.” АД за сумата от 94 000 евро, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г., предявен за плащане на 13.09.2012 г., ведно с годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.) до датата на издължаване на главницата по записа на заповед, и сумата от 153 267,97 лева, представляваща годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на издаване на записа на заповед (16.09.2010 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.), за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд.

Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство, като една от предвидените в закона хипотези е подадено възражение от страна на длъжника.

В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение. За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на издаден в полза на ищеца от ответника менителничен документ, какъвто е разглежданият случай, юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца.

Записът на заповед като вид ценна книга е абстрактна едностранна сделка. За да възникне вземането е необходимо менителничният документ да е действителен. Процесният запис на заповед съдържа всички кумулативно изискуеми реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, както следва: 1. наименование “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума (в случая с цифри и думи – 94 000 евро); 3. падеж (на предявяване в срок до 20.09.2015 г.); 4. място на плащане (гр. София, ул. “*******); 5. името на лицето, на което или на заповед на което трябва да се плати “К.Т.Б.” АД); 6. дата и място на издаването (16.09.2010 г., гр. София); 7. подпис на издателя (положен е подпис и печат). В същия е посочено, че главницата е дължима, ведно с годишна лихва върху нея в размер на 12% годишно от датата на издаване на записа на заповед (16.09.2010 г.) до датата на издължаване на главницата. Записът на заповед е издаден “без протест и разноски”, съгласно чл. 537 вр. с чл. 500 от ТЗ. С оглед горното, процесният менителничен документ отговаря по съдържание и форма на изискванията на закона с оглед действителността му.

С оглед на изложеното съдът приема, че записът на заповед е действителен и може да породи правни последици.

Записът на заповед е предявен за плащане на 13.09.2012 г. Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист, както е сторено в случая.

Ответникът като издател на процесния запис на заповед е направил възражение за погасяване по давност на правата на ищеца за принудително събиране на вземането с изтичането на тригодишен давностен срок на основание чл. 531, ал. 1 от ТЗ, изтекъл на 13.09.2015 г. Относно прекия осъдителен иск по чл. 538, ал. 1 от ТЗ или установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземането срещу издателя по записа на заповед се прилага специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, с оглед препращащата норма на чл. 537 от ТЗ, включително в хипотеза на наведено релативно възражение от ответника за каузално правоотношение, спрямо което се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция. Когато съдът приеме за основателно възражението на издателя на записа на заповед за изтекла погасителна давност, искът по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен (така в Решение № 102/23.07.2014 г. по т.д. № 2680/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 162/02.11.2012 г. по т.д. № 1126/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

В случая записът на заповед е предявен за плащане на 13.09.2012 г., от който момент започва да тече специалния тригодишен давностен срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ и същият е изтекъл на 13.09.2015 г. С оглед на това съдът намира, че възражението на ответника – издател на записа на заповед, е основателно. Предвид прескрибирането на правото по записа на заповед менителничният иск срещу издателя на менителничния ефект следва да бъде отхвърлен поради погасяване по давност.

За пълнота на изложението следва да се разгледат и въведените от ответника като издател на процесния запис на заповед възражения за каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед.

На ищеца е указано, че при въведено от страна на ответника твърдение за съществуването на каузално правоотношение в производството по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за обезпечаването на което е издаден записът на заповед, кредиторът - ищец следва да докаже валидно възникнало правоотношение по банковата гаранция, изплащане на сумата по банковата гаранция на бенефициера по нея и съответно възникнало задължение на ответника да върне усвоената от бенефициера по банковата гаранция сума, равна на или надхвърляща сумата по процесния запис на заповед. Ако ищецът докаже валидно възникнало задължение на ответника по каузалното правоотношение, е указано, че ответникът следва да докаже погасяването на същото и съответно възраженията си относно каузалното правоотношение.

В случая каузата е банкова гаранция № 837 от 20.09.2010 г., издадена от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) в полза на бенефициера “О.Е.К.” АД.

Съгласно чл. 442 от ТЗ, с банкова гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. От тази легална дефиниция може да се изведе, че банковата гаранция е едностранен договор, по силата на който банката-гарант се задължава по искане на наредителя пред получателя на гаранцията (бенефициера – в случая “О.Е.К.” АД) да заплати определена сума пари в определен срок, ако бъдат изпълнени условията, посочени в документа. Банковата гаранция поражда неотменяемо и безусловно задължение на банката, издала гаранцията, да плати сумата по документа, при настъпването в условията, посочени в нея.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че банковата гаранция е върната на “К.Т.Б.” АД, като бенефициерът е уведомил банката, че няма претенции, свързани с нея.

От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за извършено плащане по банкова гаранция № 837 от 20.09.2010 г. от “К.Т.Б.” АД (н.) към бенефициера “О.Е.К.” АД.

С оглед на горното съдът намира, че ищецът, който носи доказателствената тежест за това, не установи, че сумата по банковата гаранция е изплатена на ползващото се лице. Поради това не се установява да е възникнало задължение за ответника да върне усвоена сума по банковата гаранция. След като не се установява наличие на непогасеното задължение на ответника по каузалното правоотношение, то не съществува непогасеното задължение по менителничния ефект, издаден за обезпечаване на същото.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният установителен иск за вземането за главницата по записа на заповед в размер на 94 000 евро е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца за годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.) до датата на издължаване на главницата по записа на заповед, както и за сумата от 153 267,97 лева, представляваща годишна лихва върху главницата в размер на 12% от датата на издаване на записа на заповед (16.09.2010 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (25.08.2017 г.).

 

По разноските:

Разноските в заповедното производство:

Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съгласно чл. 57, ал. 6 от ЗБН ищецът е освободен от предварителното внасяне на държавна такса и няма данни да е заплатена такава от ищеца пред Софийски районен съд. С оглед изхода на спора съдът намира, че държавна такса в размер на 6 742,32 лева следва да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд от масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).

С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав.

 

Разноските в исковото производство:

С оглед изхода на спора съдът намира, че държавна такса в размер на 6 742,32 лева следва да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд от масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).

В списък на разноските по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в становище от 01.03.2019 г., ответникът претендира разноски по делото в размер на 7 848 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното и с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираните по делото разноски в размер на 7 848 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против “Д.Е.Х.” АД (с предишно наименование “Е.” АД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Административна сграда, за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) от “Д.Е.Х.” АД за сумата от 94 000 евро (деветдесет и четири хиляди евро), представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 16.09.2010 г., предявен за плащане на 13.09.2012 г., ведно с годишна лихва върху главницата в размер на 12% от 25.08.2017 г. до датата на издължаване на главницата по записа на заповед, и сумата от 153 267,97 лева (сто петдесет и три хиляди двеста шестдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща годишна лихва върху главницата в размер на 12% от 16.09.2010 г. до 25.08.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58962/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав.

ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса в заповедното производство в размер на 6 742,32 лева (шест хиляди седемстотин четиридесет и два лева и тридесет и две стотинки).

ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в производството пред СГС в размер на 6 742,32 лева (шест хиляди седемстотин четиридесет и два лева и тридесет и две стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Д.Е.Х.” АД (с предишно наименование “Е.” АД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Административна сграда, сумата от 7 848 лева (седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева) – разноски по делото в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :