Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
01.11.2018 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Седемнадесети октомври |
|
Година
|
2018 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
|
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
446 |
по
описа за |
2018 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-000380/09.07.2018
год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., упълномощен да издава Наказателни
постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР в
частта по т.1, с което на нарушителя Д.Г.Д. ***, на основание
чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300
/ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП като законосъобразно
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000380/09.07.2018 год. на Началник
Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР в частта по т.2, с което на
нарушителя Д.Г.Д. ***, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 20
/ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за
нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Д.Г.Д. ***, е
обжалвал в срок Наказателно постановление № 18-0300-000380/09.07.2018 год. на
Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М..
Жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си касателно атакуваното Наказателно постановление, като моли
от съда същото да бъде отменено, тъй като не е управлявал процесното МПС.
Ответникът редовно призован,
представител не е изпратил и не е ангажирал становище. По делото е изпратена
цялата административнонаказателна преписка.
Производството по
делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. В тази насока следва да се отбележи,
че атакуваното НП е получено на 15.08.2018 год. от жалбоподателя, като съответно
жалбата е подадена на 21.08.2018 г. и безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 408/25.06.2018
год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 25.06.2018 г. около 16.20 часа в
с.В., община М., на кръстовището с ул.”Г. Д.”*** е управлявал лек автомобил „О.З.”
с рег.№ХХХ., собственост на Ц.Г.Д.от гр.М., като от ул.”Х.Б.” след подаден
светлинен и звуков сигнал последният завива по ул.”Р.”, при което слиза от
МПС-то от шофьорското място. При извършената проверка е установено, че водачът
не представя СУМПС, тъй като същото е отнето на 23.04.2018 г. след съдебно
решение. Установено е, че водача не е представил МПС-то на ГТП в определения
срок. С това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.150а ал.1 от ЗДвП и
чл.147 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на гореизложеното било издадено и атакуваното Наказателно
постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: НП № 18-0300-000380/09.07.2018 г., 2 броя АУАН №
408/25.06.2018 г. – в оригинал и втори екземпляр, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0300-000104/03.07.2018 г., Заповед под
рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед под
рег.№ 369з-1409/19.10.2017 г. на ВПД Директор на ОД на МВР гр.В., Справка от
Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-4110/02.10.2018 г., Справка за
нарушител/водач от 09.10.2018 г., Протокол от проведено публично съдебно
заседание по НОХД № 206/2018 г. по описа на МРС, проведено на 23.04.2018 г. и
Справка от Районна прокуратура гр.М. под № П-00047/2018 от 03.05.2018 г. Съответно
са разпитани свидетелите Д.Д. и И.И. и двамата служители към РУ гр.М. и съответно
актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на
акта. От показанията на свидетелите Д. и И. по един категоричен, безспорен и
непротиворечив начин се установява, че на 25.06.2018 г. около 16.20 часа със
служебния автомобил са се намирали в с.В.. В посочения час свидетелите били на
кръстовището на ул.”Х.Б.” с ул.”Г. Д.”, когато се разминали с автомобила,
управляван от жалбоподателя, за когото знаели, че е лишен от правоуправление
със съдебно решение. Жалбоподателят не спрял на знак „Стоп”, щял да блъсне
служебния автомобил, което мотивирало свидетелите Д. и И. да тръгнат след жалбоподателя,
като пуснали светлинен и звуков сигнал. Жалбоподателят увеличил скоростта и
продължил да управлява процесното МПС по ул.”Х.Б.”, след което завил по ул.”Р.”.
Приближавайки към лекия автомобил на жалбоподателя служителите на реда установили
как жалбоподателя спира управляваното от него МПС, излиза от шофьорското място,
а от другата врата слиза лице от женски пол. Жалбоподателят заключил процесния
автомобил и побягнал в посока към Детската градина в с.В.. В този момент лекия
автомобил на жалбоподателя тръгнал на заден ход, приближавайки към служителите
на реда. Автомобилът на жалбоподателя самокатастрофирал в един каменен зид.
След около две минути на мястото се завърнали жалбоподателя и придружаващата го жена. От свидетелите Д. и
И. били поискани документи за проверка, като жалбоподателя не отрекъл, че няма
такива. Било установено, че жалбоподателя е осъден с протоколно
определение, постановено по НОХД №
206/2018 г. по описа на МРС, влязло в сила на 23.04.2018 г. на четири месеца
Лишаване от свобода за деяние по чл.343б ал.1 от НК, а именно, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Наказанието
Лишаване от свобода е отложено за изтърпяване,
но жалбоподателя е лишен на основание чл.343г от НК от правото по чл.37
ал.1 т.7 от НК да управлява МПС за срок от четири месеца. В тази насока по
делото са представените писмени доказателства – заверен препис от протоколното
определение, както и Справка от Районна прокуратура гр.М. под № П-00047/2018 от
03.05.2018 г., от която се установява, че на 10.04.2018 г. е приведено в
изпълнение наложеното наказание на жалбоподателя от четири месеца Лишаване от
право да управлява МПС. При извършената проверка от свидетелите И. и Д. било
установено, че автомобила е собственост на майката на жалбоподателя и че същият
не е преминал на ГТП в указания срок. Акта бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието на акта, подписал го и му бил
връчен препис от последния. Както устно, така и писмено в акта жалбоподателя
заявил, че не е управлявал автомобила и че не му е подаван звуков сигнал, нито
пък е слизал от шофьорското място. За разкриване на обективната истина и за
ненакърняване правото на защита на жалбоподателя, по делото бяха допуснати в
качеството на свидетели лицата М. И. и Валери В., сочени от жалбоподателя като
лица, констатирали, че не той е управлявал процесния лек автомобил. Такива са
възраженията на жалбоподателя, отразени в депозираната по делото жалба, но
същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Прави впечатление,
че свидетеля М. И. е бил осъждан именно за деяние, свързано с непритежаването
на СУМПС. И двамата свидетели И. и В. не си спомнят нито датата, нито мястото,
нито специфични подробности със съставения акт на жалбоподателя. И двамата
твърдят, че на неустановена дата и място са видели как МПС-то, собственост на
жалбоподателя се управлява от неговата съпруга, а впоследствие са разбрали, че
е бил съставен акт на жалбоподателя. Показанията на двамата свидетели са
изолирани, непочиващи на реални доказателства и явно са с тенденция да обслужат
защитната позиция на жалбоподателя. Не може лица, които преимуществено живеят в
с.В., да не могат да посочат на коя улица са установили процесния автомобил,
което е индиция, че показанията са съобразени с това да оневинят нарушението,
констатирано от служителите на полицията. В показанията си свидетелите И. и Д.
са категорични, че автомобила се е управлявал от жалбоподателя и че
разстоянието от служебния автомобил до автомобила на жалбоподателя е било около
един, два метра. Свидетелите са последователни в показанията си, че
жалбоподателя е управлявал процесния автомобил, а непосредствено до него е
имало жена, която впоследствие е установена като негова съпруга. И двамата
свидетели са възприели визуално жалбоподателя, познават го във връзка със
служебните си задължения, както и им е било известно, че същият е бил лишен по
съдебен ред от правото да управлява МПС. В нито един момент от
административнонаказателния процес съдебния състав не констатира
заинтересованост на свидетелите И.И. и Д.Д. да вменят вина за нарушение, което
жалбоподателя не е извършил.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за
това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началниците на
съответните управления, респективно Началници Групи, са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е образувано въз основа на АУАН № 408/25.06.2018 год., съставен
съгласно императивното изискване на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с
чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по
чл.165 от ЗДвП – към РУ гр. М. и
отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН, като в тази насока е
Заповед под рег.№ 369з-1409/19.10.2017 г. на Директора на ВПД Директор на ОД на
МВР гр.В..
При съставяне на акта за административно нарушение и
издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН
и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН
реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната
квалификация по чл.150а ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество,
относно т.1 от така атакуваното Наказателно постановление.
Безспорно жалбоподателя е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачът трябва да притежава Свидетелство за управление,
валидно за категорията към която спада управляваното от него моторно-превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно-превозно средство по
съдебен или административен ред, както и Свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по
реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства се установява,
че със Споразумение по НОХД № 206/2018 г. по описа на МРС на жалбоподателя е
наложено наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца,
което е започнал да изтърпява на 10.04.2018 г. Следователно, към датата на
процесното нарушение, а именно 25.06.2018 г. жалбоподателя е изтърпявал
наказание Лишаване от право да управлява МПС. Ето защо, настоящия съдебен
състав намира, че при така установените фактически констатации следва
безспорният извод, че жалбоподателя е извършил процесното нарушение по чл.150а
ал.1 от ЗДвП. За цитираното нарушение административнонаказващия орган на основание
чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложил наказание Глоба в размер на 300 лева, при предвидена
възможност за налагане на такава, в размер от 100 до 300 лева. При определяне
размера на наложеното наказание административнонаказващия орган е съобразил
разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като не е определил
размера на наказанието към предвиденият му минимум. Всяко конкретно
административно нарушение следва да се наказва при условията на чл.27 ал.2 от ЗАНН и следвайки и съобразявайки се с конкретните обстоятелства на извършеното
нарушение. С оглед на безспорно установените обстоятелства, че обществената
опасност на деянието, извършено от
жалбоподателя е с по-висока степен, понеже
е извършено с определена демонстративност, изразяваща се в неспиране на
подаден звуков и светлинен сигнал от служители на РУ гр.М., както и
обстоятелството, че до момента по отношение на жалбоподателя са били издадени и
влезли в сила 49 Наказателни постановления, 14 фиша и 2 ЗППАМ и Споразумение по
НОХД № 206/2018 г. по описа на МРС. Посочените обстоятелства намират опора в приложените
писмени доказателства и в частност Справка за нарушител/водач. При тези обстоятелства
съдебния състав намира, че при определяне размера на глобата от 300 лева са
спазени всички изисквания на чл.27 от ЗАНН. В случая не са налице предпоставките
за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани
с настоящия случай не оказват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да
е налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. В хода на производството съдебния състав не възприе доводи и не бяха
ангажирани доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на извършените нарушения, в сравнение с обикновените случаи от страна
на жалбоподателя. Въпреки, че шофьорската книжка на жалбоподателя е била
отнета, въпреки, че е знаел за наложената му присъда жалбоподателя е продължил да шофира, управлявайки МПС. Ето
защо, настоящият съдебен състав мотивиран от изложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно
постановление № 18-0300-000380/09.07.2018
год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В.,
РУ гр.М., в неговата т.1. Не така обаче стои въпросът, относно законосъобразността
на атакуваното Наказателно постановление в неговата т.2. В тази насока, следва
да се отбележи следното: Административнонаказващият орган е приел за безспорно
установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение по
чл.147 ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС, което не е представено
на технически преглед, като е счел обаче, че наложеното наказание в размер на
20 лева е на основание чл.185 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира за
неправилни изводите на административнонаказващия орган по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.181 т.1 от ЗДвП се наказва с глоба до 50 лева
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство аз технически преглед. Видно от посочената
разпоредба административнонаказателната отговорност за непредставянето в
определен срок на превозното средство за технически преглед е на собственика за
физическо лице или длъжностно лице за юридическите лица на моторното-превозно
средство. В конкретния случай безспорно е установено, че собственик на
автомобила, който е управлявал жалбоподателя е лицето Ц.Г.Д.от гр.М., чието е
задължението по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Предвид на това неправилно административнонаказващия
орган е ангажирал отговорността не на собственика на МПС-то, а на неговия
водач. Следва да се отбележи и факта, че в обжалваното Наказателно
постановление неправилно е посочена общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП за
санкционна при положение, че има изрична такава, която регламентира както кое е
лицето, чиято е административнонаказателната отговорност, така и конкретното
деяние, за което се предвижда санкция. Неправилното посочване на санкционната
разпоредба води до невъзможността на жалбоподателя да защити интересите си и
ангажира правилно доказателства в своя защита. Мотивиран от гореизложеното съдът
ОТМЕНИ Наказателно
постановление №
18-0300-000380/09.07.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М. в неговата т.2.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: