РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1267/20.7.2020г.
гр. Пловдив,20.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдията Л.
Несторова КАНД № 1094 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
Д.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение №159 от 30.01.2020г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №274 по описа на същия съд за 2020г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-0432-000392 от 21.11.2019г. на
Началника на 01 РУ Пловдив към ОД на МВР-Пловдив, с което на Д.А.П. е наложена
глоба в размер на 400лв. за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и
незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната на НП.
Ответникът
по касационната жалба намира касационните оплаквания за неоснователни като
представя писмено становище. Прави възражение относно прекомерност на
евентуално претендирани разноски по делото.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: на 30.10.2019 г.,
около 09:50 часа, в гр.Пловдив на ул. „Пере Тошев“ №77, в посока изток- запад Д.А.П.
управлявал лек автомобил модел Мерцедес Е230, който е собственост на Ваня
Маринова Инджова като допуска следното нарушение: управлява описаното МПС-
чужда собственост във връзка, с чието притежание и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.
Районният съд е обсъдил събраните писмени
доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете по ЗАНН, НП е издадено от
компетентен наказващ орган, съгласно приетата по делото Заповед № 317з-3985 от
22.10.2018г. Прието, че не е нарушено правото на защита на
административнонаказаното лице. Развити са подробни съображения относно липсата
на условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Изводите
на районния съд са правилни и законосъобразни:
Съгласно
чл. 638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Следва
да се посочи, че предвид приетото в теорията и практиката разделение на формите
на вината (непредпазливост и умисъл) и при тълкуване на нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, настоящият касационен
състав счита, че доводът за липса на субективната страна – като елемент от
фактическия състав на нарушението – е неоснователен. Изричното знание от страна
на Д. П., че управлява автомобил без сключена застраховка би обусловило извод
за извършване на нарушението при умисъл, но за да е налице нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, законът не изисква
деянието да е било извършено само при тази форма на вината, а допуска то да
бъде осъществено и при непредпазливост, защото в противен случай, при
приложението на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, законодателят изрично би предвидил, че
непредпазливите деяния по този текст от КЗ не се наказват. В конкретния случай
Д. П. е имал възможност и е следвало да се убеди, преди да пристъпи към
управлението на МПС, че то е в изправност и за него са налице съответните
документи, удостоверяващи техническата му годност и сключването на застраховка
"Гражданска отговорност". Водачът е длъжен да провери и да се увари,
включително чрез справка в Гаранционния фонд, който е публичен, дали за
управляваното от него МПС, има сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", независимо, че не е негов
собственик. Като не е извършил необходимата проверка (поради небрежност или
самонадеяност), той е осъществил състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ при форма на
вината непредпазливост.
Не
е налице каквато и да е некоректност при правната квалификация на нарушението. Ирелеванти са обстоятелствата, дали водачът е спрял, или е
престоявал на спирка за обществен транспорт. Наказанието е наложено за
нарушение на изискванията на чл. 638 ал.3 от КЗ и това нарушение е безспорно
доказано. Налице
е пълно съответствие между признаците на фактическия състав на нарушението по
чл. 638, ал. 3 от КЗ и фактите, установени от наказващия орган в производството
пред РС.
Настоящият състав намира, че случаят
не е маловажен. Нормата на чл. 28 от ЗАНН регламентира маловажност на случаите
на извършени административни нарушения. Последните се обуславят от наличието на
предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното
нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са
свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, общественоопасните му последици, наличието
на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя
и други. Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател, е
свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите,
юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени
вреди. Посочената норма е императивна и възвежда задължително поведение –
управление на МПС след сключване на застраховка "Гражданска
отговорност" за посочените в нормата лица. Освен това фактическите обстоятелства,
свързани с настоящия случай, не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно
нарушение. В
хода на производството не са релевирани доводи и не
са ангажирани доказателства, указващи на по-ниска степен на обществена опасност
на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Сключването на
застраховка гражданска отговорност от собственика на МПС след установяване на
нарушението не води до установяване на по-ниска степен на обществена опасност
на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. В конкретния
случай, съобразявайки обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, АНО е наложил
наказание в единствено възможния размер, поради което съдът не е оправомощен да
въздейства спрямо него.
Настоящият
съдебен състав намира съдебният акт на ПРС за правилен и законосъобразен, а
касационните оплаквания за неоснователни и недоказани.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159 от
30.01.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №274 по описа на
същия съд за 2020г
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.