Р Е Ш Е Н И Е
№ 397
гр. С., 14 ноември
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети октомври
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 922 по описа на съда за
Ищцата Н.М.Н. твърди, че от съвместното съжителство на страните, приключило преди около 10 години, се е родило детето им И. И. Ш.а, което към настоящия момент е малолетно. Твърди, че докато родителите били семейство, ответникът не упражнявал трудова дейност и злоупотребявал с алкохол, а след раздялата им не давал средства за издръжката на детето и много рядко осъществявал контакти с него, включително и по телефона. Поради изложените причини моли съда да й предостави упражняването на родителските права спрямо детето на страните, като определи местоживеенето му при нея, да определи режим на лични отношения между детето и бащата - една събота или неделя месечно от 9 ч. до 18 ч., един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници и по всяко друго време по споразумение между родителите, както и да осъди ответника да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от една година преди завеждането на иска, т.е. от 27.06.2018 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът И.Р.Ш. счита, че искът за предоставяне на родителските права спрямо общото дете на страните е основателен, но прави искане за определяне на различен режим на лични отношения с дъщеря му в сравнение с предложения в исковата молба – един месец през лятото, през който тя да пребивава в дома му, тъй като самият той не е в състояние да пътува, за да осъществява месечни контакти по нейното местоживеене. Твърди, че би могъл да плаща издръжка в размер на около 50 – 60 лв. месечно, тъй като е безработен, не разполага с доходи и за прехраната си разчита на финансовата помощ на своя син.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, 149 и 146 СК.
Детето И. И. Ш. е родено на *** г. от съвместното съжителство на своята майка Н.М.Н. и баща И.Р.Ш.. Между родителите не се спори, че след тяхната раздяла фактическите грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря им са били поети от майката, което се установява и от разпита на свидетеля Н. Н., неин брат; от показанията му стана ясно, че отглеждането на племенницата му било изцяло поето от неговата сестра, която била подпомагана от тяхната майка, докато последната била жива. Същевременно свидетелят заяви, че ответникът на дава издръжка на дъщеря си и не осъществява лични срещи с нея, като последната информация се потвърди и от изслушването на детето, което заяви, че контактите му с неговия баща се изразяват в телефонни разговори веднъж месечно. От изготвения по делото социален доклад става ясно, че въпреки невисоките си финансови възможности майката е задоволила в максимална степен материалните нужди на своята дъщеря, тъй като е осигурила подслон и издръжка на семейството и полага адекватни грижи за образователните потребности на детето; същевременно тя е създала е сигурна и защитена семейна среда, изградила е силна връзка с дъщеря си и поддържа добри отношения със своите роднини, с които детето се познава и общува.
Така описаната фактическа обстановка обосновава основателност на иска за предоставяне на родителските права, тъй като по делото стана ясно, че след раздялата на родителите именно майката е осъществявала основната част от фактическите грижи, свързани с неговото отглеждане, което я определя като отговорен и всеотдаен родител, който разполага с психологически и материални възможности да обезпечи емоционалните и материални потребности на своята дъшеря. Положените до мометга грижи разкриват високите родителски качества на ищцата и способността й да се справи за в бъдеще с основната част от задълженията, в които се заключава общата родителска отговорност на страните, поради което предявеният от нея иск за възлагане на родителските права над детето и определяне на местоживеенето му при нея следва да се уважи. Същевременно стана ясно, че до настоящия момент бащата не е поел в никаква степен отговорност за отглеждането на общото дете, тъй като не се е грижил за него, не му е давал издръжка и не е поддържал редовни контакти - в крайна сметка не е изградил отношения на доверие и привързаност със своята дъщеря, поради което съдът приема, че родителските качества на майката превъзхождат възможностите на ответника, който на свой ред също счита, че ищцата по - цялостно би задоволила потребностите на тяхното дете.
На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, като в тази насока следва да се възприеме режим, близък до предложения от ищцата, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 18 ч., един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници и по всяко друго време по споразумение между родителите. Ответникът изразява предпочитание за друг режим на контакти – един месец през лятото, който съдът намира за неподходящ поради обстоятелството, че между бащата и детето не се поддържа редовна връзка, близостта помежду им е нарушена, средата на живот на ответника е непозната за дъщеря му и не е възможно инцидентното общуване помежду им да бъде компенсирано с продължителния ѝ престой в чужда и нехарактерна за нея обстановка. Изслушана в съдебно заседание И. отбеляза, че миналата година е гостувала на баща си за 10 дни заедно със своята майка, но сподели притеснението си да пребивава сама в дома му, тъй като няма да бъде спокойна, като отделно от това добави, че домът на ответника не е много удобен за живеене. Ако към така описаната ситуация се добавят и твърденията на ищцата, че ответникът злоупотребява с алкохол, потвърдени от видимо нетрезвото състояние, в което той се яви в съдебно заседание, съдът достига до извод, че той не е в състояние да полага самостоятелно грижи за своята дъщеря, да осигури подходящи условия за по – продължителното ѝ пребиваване в дома му и да обезпечи нейното спокойствие и сигурност, поради което на този етап е немислимо срещите помежду им да се осъществяват с преспиване на детето в дома му, а още по – малко за продължителен период от време през лятото, в каквато насока ответникът изрази желание.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 140 лв.). В конкретния случай детето И.И. Ш. е на единадесетгодишна възраст, поради което неговата нужда от храна, отопление, облекло, консумативи, разходи, свързани с учебния процес, се явява очевидна и безспорна. Претендираната в настоящото производство месечна сума от 160 лв. не надвишава общия размер на паричните средства, необходими за обезпечаване на посочените по – горе материални потребности, при това в частта, която само единият от родителите е длъжен да осигури. Същевременно стана ясно, че ответникът не упражнява трудова дейност и не разполага с алтернативни източници на доходи, макар да е в трудоспособна възраст и да не страда от заболявания, водещи до трайната му неработоспособност. Въпреки че размерът на исковата претенция надвишава с невисока сума законовия минимум на дължимата от родителите издръжката, съдът счита, че той следва да се приеме като минимален за дете на възрастта на дъщерята на страните, поради което педявеният иск следва изцяло да се уважи. Същевременно стана ясно, че ответникът не е давал издръжка и в период от една година преди завеждане на иска (т.е. от 27.06.2018 г. до от 26.06.2018 г.), поради което на основание чл. 149 СК следва да бъде осъден да заплати такава в общ размер от 1920 лв.
На основание чл. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лв. и държавна такса върху определената издръжка в размер на 230,40 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето И. И.Ш. с ЕГН ********** на нейната майка Н.М.Н. с ЕГН ********** ***, при която ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата И.Р.Ш. с ЕГН ********** *** се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 18 ч., един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници и по всяко друго време по споразумение между родителите.
ОСЪЖДА И.Р.Ш. с ЕГН ********** *** да заплаща на дъщеря си И. И.Ш. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Н.М.Н. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лв.), считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА И.Р.Ш. с ЕГН ********** *** да заплати на дъщеря си И. И. Ш. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Н.М.Н. с ЕГН ********** *** издръжка за периода от 27.06.2018 г. до от 26.06.2018 г. в общ размер от 1920 лева (хиляда деветстотин и двадесет лв.).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Р.Ш. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – С. държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лв. (тридесет лв.) и държавна такса върху определената издръжка в размер на 230,40 лв. (двеста и тридесет лв. и 40 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/