№ 42657
гр. София, 28.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110162259 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. Д. Г. срещу Държавата
Република България, представлявана от Министъра на финансите.
Ищецът твърди, че с решение от 21.06.2018г. по делото „Г. и други срещу
България“ ЕСПЧ приел нарушение на чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС спрямо ищеца и други
лица поради лишаване от възможността да подложат на разглеждане делата им пред
справедлив и безпристрастен съд от съдебната система на Република България.
Посочва, че му било наложено наказание глоба от 30лв. и отнети 5 контролни точки с
НП № 567/10 от 12.03.2010г. на началника на РУ – МВР – гр. Самоков, което същият
не могъл да обжалва и жалбата му не била разгледана поради действалата нормативна
забрана в ЗДвП за обжалваемост на глоби до 50лв. ЕСЧП в решението си приел, че тази
забрана противоречи на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПС, тъй като огранича достъпа до съд. След
решението на ЕСПЧ, ищецът поискал възобновяване на АНД, но му било отказано. В
края на 2020г. НС приело изменения в ЗАНН, които обаче действали занапред и не
ползвали ищеца. По този начин същият бил лишен от правото си да докаже
невинността си и незаконосъобразността на издаденото НП. С Решение №
1/01.03.2012г. на РС на РБ по к. д. № 10/2011г. била обявена за противоконституционна
нормата на чл. 189, ал. 3 (предишен чл. 189, ал. 5) ЗДвП. Ищецът счита, че
законодателният орган – НС, не е предвидил ефикасни вътрешноправни средства за
защита правата на ищеца в резултат от установеното нарушение на ЕКЗПЧОС, както и
не е изпълнило задълженията си по чл. 22, ал. 4 ЗКС да уреди последиците от обявения
за противоконституционен текст. Вследствие на това бездействие, ищецът претърпят
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, загуба на доверие, разочарование,
безсилие и др., които датират от 22.06.2018г. до настоящия момент.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.06.2018г. до окончателното
плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на
исковата претенция. Счита, че не е процесуално и материалноправно легитимиран да
отговоря за поведение на НС. Отрича ищецът да е претърпял неимуществени вреди,
1
които да се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното нарушение. Оспорва
иска и по размер.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявеният иск е допустим, като доводите на ответника в обратна насока са
неоснователни.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
вр. чл. 52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е
претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди в резултат от
противоправно поведение на НС, изразяващо се в бездействие да приеме
законодателни изменения, с които да въведе възможност на правните субекти да
защитят пред съд правата си по наложени наказания глоби с наказателни
постановления по ЗДвП. в размер до 50лв., като за държавния орган е възникнало това
задължение в резултат от решения на КС на РБ и ЕСПЧ.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
както и че НС е предприело активно поведение по приемане на горепосочените
законодателни изменения, за което ответникът не сочи доказателства.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на
поисканите двама свидетели при режим на довеждане от ищеца.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени исканията на ищеца за изискване за
послужване на материалите по пр. № 1821/2018г. по описа на Окръжна прокуратура –
София, ведно с пр. № 3295/2018г. на Апелативна прокуратура – София и пр. №
1600/2018г. на Върховна административна прокуратура, както и АНД № 296/2010г. на
Районен съд – Самоков.
Искането за допускане на съдебно-психологическа експертиза, която да
отговори на поставения в исковата молба въпрос, е неоснователно, тъй като няма
необходимост от нея.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2024г.
от 14:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца
документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане от страна на ищеца в насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца да води допуснатите свидетелите в насроченото открито
2
съдебно заседание, като в случай че не го стори, без да са налице обективни и
уважителни причини за това, доказани по надлежния ред, съдът ще отмени
определението, с което ги е допуснал.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване всички материали по пр. № 1821/2018г. по
описа на Окръжна прокуратура – София, ведно с пр. № 3295/2018г. на Апелативна
прокуратура – София и пр. № 1600/2018г. на Върховна административна прокуратура,
както и АНД № 296/2010г. на Районен съд – Самоков. След отпадане необходимостта
от тях, същите ще бъдат върнати.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
психологическа експертиза.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3