Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       Гр. К., 27.07.2020 г.

                                   

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

           

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 318 по описа на РС К. за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на Ц.Г.П. и В.Р.П., с която на основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.

Твърдят, че са сключили граждански брак на 01.06.2013 г., като от брака нямат родени непълнолетни деца.  

Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.

В съдебно заседание се явяват лично и с упълномощен представител – адвокат В.Д. от САК, като лично и чрез него поддържат молбата си, като заявяват сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.

Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от удостоверение за граждански брак № ********** от 01.06.2013 г., издадено от Община В., молителите са сключили граждански брак на 01.06.2013 г., за което е съставен акт № 403 от същата дата.

От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака.

Страните са се споразумели че нямат семейно жилище, че няма да си дължат издръжка след прекратяване на брака, както  и че след развода съпругата ще възстанови предбрачното си фамилно име Р..

При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат задължителните лични отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.

Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата съпрузи в равни части доколкото в споразумението няма договорки в тази насока.

  Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 01.06.2013 година с акт № 403 от същата дата, на Община В., между Ц.Г.П., ЕГН ********** и В.Р.П., ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, както следва :

1. Съпрузите нямат общо семейно жилище.

2. Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.

3. Съпругата възстановява фамилното си име отпреди брака – Р..

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева, като:

ОСЪЖДА Ц.Г.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част на окончателната държавна такса за производството.

 ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част на окончателната държавна такса за производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: