НОХД № 887/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия М. И Й. *** е за
престъпление по чл.195 ал.1, т.7 във вр.
с чл.194 ал.1 , във вр. с чл.28 ал.1 от НК за това, че на 14.01.2010 г., в гр.
Пазарджик, е отнел чужди движими вещи – сумата от 115 лв., от владението на С.Д.К.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава
ХХVІІ от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови
доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните
прения. Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със
служебно назначен защитник, като се признава за виновен по предявеното обвинение, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези
факти.
Против подсъдимия е предявен граждански иск от
пострадалата С. К за сумата от 115 лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди.
Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в
процеса, а пострадалата К., беше конституирана като граждански ищец.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На
14.01.2010 г. св. С.К. *** отишла на гости в апартамента на своите приятелки –
св.А.Т. и св.А.Д.,***. В апартамента били св. Д. и подс. М.Й. ***, който също
бил дошъл на гости. Малко по-късно се прибрала и св. Т., която легнала да поспи
в същата стая. Св. К. и св. Д. разговаряли, като св. К. казала, че съпругът й
бил дал пари за да си пазарува и помолила св. Д. да я придружи. По време на
разговора, първоначално портмонето на св. К. било поставено на масата пред тях, а по-късно, св. К. го сложила в
джоба на якето си. След известно време св. К. отишла до тоалетна и оставила якето си на сушилника.
В този момент подс. Й. помолил св. Д. за чаша вода. След като св. Д. излязла от
стаята за да донесе вода, подсъдимият свалил своето яке и го сложил върху това
на св. К.. След това започнал да бърка в джобовете на якетата, като взел портмонето на св. К., с намиращите се в
него сума 115.00 лв.
След
като св. К. и св. Д. се върнали в стаята Й. съобщил, че си тръгва, тъй като имал работа.
Около
десет минути по-късно св. К. установила липсата на портмонето и сигнализирала в
РУМВР-Пазарджик.
По
този повод било отпочнато настоящото наказателно производство, при което подс.Й
бил установен като автор на деянието.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе въз
основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите в обстоятелствената част на
ОА и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които ги подкрепят - показанията
на свидетелите К., Т. и Д., а също и от
и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.
Съдът
изцяло дава вяра на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, т.к.
същите са хронологично точни взаимно допълващи се и кореспондират с останалия
доказателствен материал, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Й. е осъществил
престъпния състав на чл.195 ал.1, т.7 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, като 14.01.2010 г., в гр. Пазарджик,
е отнел чужди движими вещи – сумата от 115 лв., от владението на С.Д.К. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и не представлява маловажен случай.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително
и квалифициращите. Съзнавал е, че е осъждан по НОХД № 985/2009 год. на
Пазарджишкия районен съд, с присъда влязла в сила на 30.07.2009 година, за
престъпление по чл.195 ал.1 от НК, като е осъден на шест месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е било
отложено за изпитателен срок от три години. Настоящото деяние подсъдимият е извършил в рамките на изпитателния срок, но и
в срока по чл.30 ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на кражбата като повторно
извършена, по смисъла на т.7 на чл.195 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият
е предвиждал конкретно и искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена степен
на обществена опасност, предвид времето, начина
и мястото на неговото извършване – демонстративно и с чувство за
безнаказаност.
Подсъдимият
е личност със завишена степен на обществена опасност. Осъждан и негативно
охарактеризиран по местоживеене, като криминално проявени.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимия да си набавя средства за живеене по бърз и
престъпен начин.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени
направеното самопризнание, тежкото материално
положение, имотно и здравословно състояние предвид налична нарокзависимост, а
също и ниската стойност на причинените материални щети.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са негативните характеристични данни. Миналото
осъждане на подсъдимия е елемент от правната квалификация на деянието и не се
отчете като отегчаващо обстоятелство.
С
оглед на горното и като, отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки се с
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът по силата на чл.2 ал.1 от НК приложи
разпоредбата на чл.58а от Нк в предишната й редакция, а след това приложи и чл.55
ал.1,т.1 от НК , като определи наказанието под най-ниския предел посочен в
закона като счете, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във
връзка с личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, на същия
следва да бъде наложено наказание от
шест месеца лишаване от свобода.
Предвид
данните за личността на подсъдимия и миналото му осъждане на лишаване от свобода за
престъпление от ОХ, съществува законова забрана за приложението на института на
условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
С
оглед предишното условно осъждане на подсъдимия
и фактът, че настоящото деяние е било извършено в рамките на
изпитателния срок, съдът приложи като законова последица разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК и постанови подс.Й. да
изтърпи отделно наказанието от шест месеца
лишаване от свобода, наложено му по НОХД
№ 985/2009 год. по описа на Пазарджишкия РС.
На
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на
изтърпяване на наказанието ЛС в затвор, т.к. по настоящото дело Й. се води
осъден за втори път и не попадат в хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.
От деянието пострадалата С.К. е претърпяла имуществени
вреди, за които подсъдимият дължи
обезщетение - чл.45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази заключението на
оценъчната експертиза, както и че от общия размер на причинените имуществени
вреди на пострадалата, реално не са възстановени никакви намери, че предявеният
граждански иск е доказани по основание и размер. С оглед на
това съдът осъди подсъдимия Йорадонв да заплати на гражданския ищец К. сумата от 115
лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия
бяха присъдени и същият бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на
ПРС ДТ върху уважения гр.иск в размер на
50 лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: