П Р О
Т О К О Л
Град София, 16.12.2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
Секретар:
Димитрина Димитрова
Прокурор:
Георги Мирчев
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Щерева НЧД № 4725 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Е.С.М., редовно призован, доведен от затвора
гр.София, се явява лично и с адвокат Г.Г. от САК, упълномощен защитник.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София, редовно призован, се представлява от инспектор М.,
който представя заповед за упълномощаване.
СЪДЪТ докладва постъпили по делото – писмо от СРС, НО-„Досъдебно
производство“, в което е посочено, че изпращат заверен препис от протокол по НЧД
№ И 1359/2007 г., на 21 състав, тъй като делото е унищожено, а в архива е
оставен за съхранение само крайният съдебен акт, към писмото е приложен
протокол от открито съдебно заседание на 18.05.2007 г., по посоченото дело,
който съдържа определение за одобряване на споразумение за решаване на делото
спрямо Е.М.;***, в което са посочени периодите и размера на направените удръжки
от възнаграждението на осъдения М. за заплащане на дължимото обезщетение по НОХД
№ 3292/2012 г. на СГС, както и писмо от СГП,
със заверено копие от постановление на прокуратурата от 21.11.2019 г., с което
от изпълнението на определеното наказание 3 години лишаване от свобода на Е.М.
по НОХД № И - 1359/2007 г. е приспаднато времето, през което е бил задържан под
стража по досъдебното производство на същото дело, считано от 29.12.2006 г. до
05.04.2007 г.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР
М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ИСПЕКТОР
М.: Представям и моля да приемете актуална справка за времето, през което Е.М. е
търпял наказание „лишаване от свобода“ и остатъка от същото.
АДВ. Г.: Нямам искания по реда на следствието. Нямам
доказателствени искания. По отношение на представената справка искам да взема
отношение – от така представената справка, доколкото административната
процедура по признаване на приспаднатото от прокурора наказание е следната, би
следвало да има нарочна заповед, т.е. отделно административно производство в
затвора, поради което в нея не е отразено това, което е получено служебно,
както и от наша страна е изпратено до съда, като време, което е било
приспаднато по първото осъждане на осъдения М., времето, през което е бил
задържан. Смятам, че в случай, че бъде определен изпитателен срок би следвало
да е намален със срока по това изтърпяване, което не е отразено в представената
справка. Смятам, че следва да се намали срокът, защото, както прокурорът е
написал в диспозитива на това постановление, той приспада от изпълнение на
определеното осъждане 3 години по отношение на осъдения М. времето, през което
е бил задържан под стража от 23.12.2006 г. до 05.04.2007 г. Нямам
доказателствени искания на този етап, вкл. и във връзка с този мой коментар.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме представената справка. Нямам искания по реда на следствието. Нямам
доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР
М.: Когато бъде получено постановлението от прокуратурата ще бъде изготвено
писмо до главния директор, с необходимите документи, които подкрепят
твърдението, че е изтърпяно повече и той със специална заповед по реда на
чл.179, ал.2 от ЗИНЗС ще му приспадне тези 3 месеца от настоящото наказание,
което изтърпява в момента, но кога ще стане това вече не мога да поема
ангажимент. Тогава вече справката ще бъде с 3 месеца по-малко, ако лицето все
още е в затвора.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, както и
днес представените доказателства от представителя на затвора.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.
Г.: Моля да постановите Вашия съдебен акт, с който да уважите така подадената
молба. Считам, че по отношение на осъдения са налице кумулативните предпоставки
на чл. 70, ал. 1 от НК, като към настоящия момент осъденият е изтърпял
значително надвишаващ срок половината от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“. Изключително трудна е преценката, която следва да направи съдебният
състав, дали едно лице да бъде предсрочно освободено. Общественият интерес
изисква едно осъдено лице действително да бъде в местата за лишаване от свобода,
когато са налице сериозни основания за това да бъде предсрочно освободен. В
конкретния случай е налице едно заявено желание от осъдения да поправи стореното, той сериозно се
разкайва за това, което е извършил. Видно от протокола, който сте получили за
днешно съдебно заседание, при първото си осъждане той доброволно, признавайки
изцяло своята вина, е сключил споразумение с прокуратурата, т.е. още при
първото осъждане той е проявил разбиране за последиците от извършеното.
Прекалено тежка присъда е получил при второто си осъждане, макар да не са
претърпени сериозни увреждания от пострадалата, осъденият е получил 10 години лишаване
от свобода. Моята практика за пръв се сблъсква с такова тежко наказание за
подобно деяние, като съвсем наскоро СГС присъди за същата квалификация наказание
от 4 години лишаване от свобода. Т.е. съпоставимо с подобни осъждания -недовършен
опит, със съвсем леки телесни наранявания на пострадалата, е бил сурово наказан
този опит от страна на съдебната система, което вероятно е и предизвикало у
осъдения такива емоции, които не са му позволили да дооцени извършеното. Към
настоящия момент обаче, той изцяло се солидаризира с това, което му е било
наложено като наказание, признава вината си и желае да се възстанови като нов
член на свободното обществото. Направихме поредица от действия с лица, при
които той евентуално би могъл да започне работа. Изключително трудно е в настоящия
момент да се намери на подобни лица, които са били в затвор, работа, за това и
документа, който е представен по делото, е направен с условието „ако същият се справя
със своите задължения“, т.е. отново при условията на изпитателен срок, но по
тази начин, работейки, осъденият ще може да компенсира и да изплаща по-големи
суми от тези, които реално може да изплаща в затвора. Т.е. твърдим, че
излизайки навън и работейки в посочената фирма осъденият, по един достоен за
пострадалата начин, ще започне да изпълнява това, за което е осъден. Т.е. в неин
интерес, след повече от 9 години, ще бъде да получава нещо за това, което е
претърпяла като инцидент. Чисто бюджетно, лица, които стоят повече от 8 години
и не са съвсем изцяло постигнати целите на осъжданията, биха натоварили бюджета,
но пък каква е гаранцията, че ако това лице остане още няколко години в
затвора, той ще излезе поправен по смисъла, по който настоява затворническата
администрация. Напротив, считаме, че на тази своя възраст, ако на него му се
даде шанс и той започне работа, при угрозата за големия изпитателен срок, който
ще получи и познавайки много добре ситуацията в затвора, едва ли той би
извършил ново деяние и хипотетичната възможност въобще едно лице да извърши
престъпление, не се изключва от престоя му в затвора, там също се извършват
престъпления. Личното ми становище е, че съдебният акт е от значение за една
голяма общност. От една страна, неговата история е популярна в затвора, знаят
че той е съден с такава тежка присъда на фона на други лица, които са получили
значително по-леки наказания за много по-тежки престъпления, и тази
несправедливост донякъде рефлектира върху затворническата администрация. На
следващо място, моля при постановяването на съдебния акт да имате предвид и отраженията,
освен за пострадалата, положителните, за осъдения и последиците, които ще има
върху неговото семейство. Баща му вече
дълго време не го е виждал на свобода, единствено той го посещава, намира се в
недобро здравословно състояние. Излизайки и работейки, осъденият би могъл да компенсира
неговите усилия, сторени при посещенията му, многократни, в затвора. До момента
Е. не е излизал в отпуска, което също е смущаващо на фона на практиката в
затворническата администрация. Благодарим за перфектно проведената от Вас
процедура, като заявяваме, че в случай, че уважите молбата, настояваме от наша
страна, по отношение на него да бъдат наложени пробационни мерки, по преценка
на съда, които стриктно той ще спазва, за което и неговият работодател е съгласен
и е направил изрично писмено изявление за това, което е приложено по делото.
ПРОКУРОРЪТ:
Намирам за неоснователна молбата на осъдения Е.М., предвид отрицателното
становище на началника на затвора и намирам, че не е налице втората кумулативна
предвидена в закона предпоставка, а именно същият не е дал достатъчно безспорни
и категорични доказателства за своето поправяне. Рискът от рецидив е в средни
стойности, но рискът от вреди за обществото е във високи стойности, предвид
тежестта на извършеното престъпление. Не са изпълнени в цялост целите и
задачите, заложени в плана на присъдата. Налице са проблемни зони, върху които
корекционната работа следва да продължи. На следващо място, не е приложена
прогресивната пенитенциарна система, тъй като режимът му не е заменен от общ на
лек, а също така не е прекатегоризиран, в смисъл – не е преместен да изпълнява
наказанието си в затворническо общежитие от открит тип.
ИНСПЕКТОР
М.: Становището на началника на затвора по отношение на молбата на осъдения М. е
отрицателно Смятаме, че е налице само първата предпоставка – ефективно
изтърпяно повече от половината от наложеното наказание. По отношение на
доказателства за поправяне на лицето смятаме, че от наличните такива към
момента не може да се направи обоснован извод за трайно поправяне и
превъзпитаване на лицето. Мотивите за това са, че рискът от вреди за обществото
е с непроменени първоначални високи стойности, а рискът от рецидив е намален
само със 17 точки за 7 години и половина провеждана корекционна дейност. Към
това бих добавил, че не е изпълнена прогресивната пенитенциарна система, както
отбеляза представителят на прокуратурата, както и значителния остатък, който
има за доизтърпяване към момента. С оглед на това, моля да не уважавате молбата
му за условно предсрочно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ:
Искам да кажа, че искрено съжалявам за постъпката, която съм извършил, за което
мисля, че за тези 8 години, които съм излежал до сега, 6 от които работя,
многократно съм награждаван, от близо 3 години работя в кухнята мисля, че от
мен съм дал достатъчно като работа, като всичко и с поведението си съм показал,
не съм нарушавал обществения ред, многократно съм награждаван, и мисля, че
трябва да ми дадете шанс да бъде освободен предсрочно, да започна да водя
пълноценен живот, искам да създам семейство и да бъда полезен на обществото.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ:
От 3 години съм на общ режим, не знам защо не ми е режимът лек.
Съдът се оттегля на съвещание за постановяване
на определението си.
СЪДЪТ, след съвещание, намери за установено следното:
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК и е образувано по молба на адв. Г. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения Е.С.М. от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, което е наложено
с влязла в сила присъда по НОХД № 3292/2012г. на СГС и което той понастоящем изпълнява
в Затвора - София.
Съдът,
като се запозна с материалите по делото, включително събраните допълнително в
съдебното следствие писмени доказателства, справките от началника на затвора и
цялото лично досие на лишения от свобода, намери следното:
Е.М.
търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, което му наложено
от СГС по посоченото по-горе дело за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл.
18 от НК. Налице е първата измежду предвидените предпоставки по чл. 70, ал. 1,
т. 1 от НК, като той е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
Това се установява с оглед на актуалната справка, представена в днешното
заседание от процесуалния представител на началника на затвора, от която се
установява, че към днешна дата М. фактически ще е изтърпял 5 години и 18 дни от
наказанието, като съдът отчита, въпреки липсата на изрична заповед по чл. 179,
ал. 2 от ЗИНЗС, че към този период трябва да бъде добавено и времето, което е
било приспаднато с постановление на СГП от 20.11.2019 г. при изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № И 1359/2007 г., което се явява
надлежано от фактическото изтърпяване на предходното наказание. При това
положение първата формална предпоставка, както вече беше посочено, е налице.
По
отношение на втората предпоставка, а именно осъденият да е дал убедителни доказателства
за своето поправяне преди изтърпяване на наказанието съдът отчита, че тя не е
налице. База за този извод е представеният доклад от ИСДВР К., в който на първо
място е посочено, че рискът от рецидив към настоящия момент, след проведен корекционен
процес в един сравнително продължителен период от време, е бил намален от 69
точки, каквато е била първоначалната оценка на риска от рецидив, на 52 точки,
която оценка е в средните стойности. Посочено е, че рискът от вреди за
обществото е висок, като ИСДВР е посочила, че все още при осъденият съществуват
няколко основни проблемни зони. Между тях съдът смята, че трябва да се изтъкне
основно липсата на достатъчно доказателства в неговото поведение, че той е
осъзнал естеството на своето престъпно деяние, за което търпи наказание, като е
посочено, че той и понастоящем смята, че присъдата и процесът са били
несправедливи, тъй като потърпевшата е останала жива. Посочено е също така, че
той не разпознава мотивите за своето криминално поведение, които експертът е
свързала с неговата алкохолна зависимост и с факта, че той има нисък фрустрационен праг и силни оправдателни нагласи, като е настоятелен
в постигането на целите си и при отказ от страна на други лица да му съдействат
за тях стига до физическа агресия. В тази връзка е цитиран и случай на проявена
вербална агресия към служители на затворническата администрация по повод на
отказ да бъде награден. Посочено е, че той привидно е уважителен към
администрация, но в ситуации на повишен стрес става вербално агресивен. Освен
това, през целия престой в затвора, той не е проявил никаква активност да
участва в програми свързани с лечение на алкохолната му зависимост, в която
насока ИСДВР е направила заключение, че все още съществува един от основните
рискови фактори за негово противоправно поведение, каквато е прекомерната
употреба на алкохол.
При
това положение съдът споделя крайния извод на ИСДВР, че към момента при М. не
са настъпили трайни позитивни поведенчески промени, както и не е установено
преодоляване на проблемите, посочени в съдебния акт на СГС, от психологическо
естество, именно неговата психопатия и синдром към алкохолната зависимост. Той
не приема по един устойчив и убедителен начин вината си, не осъзнава
последствията от извършеното и не демонстрира съпричастност към жертвата.
Поради тези обстоятелства и същият не е бил преместен от затворническата
администрация в общежитие, с което и не е изпълнена прогресивната система за
изтърпяване на наказанието.
По
изложените съображения, молбата на осъдения М. за освобождаването му от
изтърпяване на наказание преди изтичането на неговия срок, към настоящия момент
съдът намира за неоснователна.
Така
мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Г., като пълномощник на осъдения, за
условно предсрочно освобождаване на Е.С.М., ЕГН **********, от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 10 години, наложено му по НОХД
№ 3292/2012 г. по описа на СГС.
Определението
може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Софийския
апелативен съд по реда на глава 22 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, приключило в 12:10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: