Р Е Ш Е Н И Е
№ 1699 03.05.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на четвърти
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на
секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6949 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди с правно основание
чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.З.И., с ЕГН **********,***, чрез адв. З.В., със
съдебен адрес:*** е предявил срещу Общинско предприятие “Чистота” – Пловдив,
БУЛСТАТ 0004715040604, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Даме Груев” № 64А,
представлявано от д.И.С.обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 30 000 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, и 313, 25 лева – обезщетение за претърпените имуществени
вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 03.04.2018г. в гр.
Пловдив, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 03.04.2018г., до
окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение с
ответника като „с.”. Твърди, че по време на трудовото си правоотношение, докато
е изпълнявал трудовите си задължения е претърпял трудова злополука, настъпила
на 03.04.2018г. в гр. П., кв. К. на ул. С*. На тази дата около 09:30 часа с
колегите си изпълнявали работата си, като качвали кофи за смет на с.автомобил и
изсипвали боклука в него, по предварително зададен маршрут. На ул. „С.” № *
вдигнали к.а, поставили го на повдигащия механизъм, но к. се заклещил и не
можел да се освободи. Това блокирало работата им и се наложило ищецът с помощта
на метална тръба да се опита да освободи к.а. В този момент бил ударен от
повдигащия кофата за смет механизъм и паднал от к.а на земята. Опитал се да
стане, но усетил силна болка в левия глезен и паднал отново. Лежал около половин
час на земята, като не бил в пълно съзнание. През това време колегата му – ш.
на к.а се обадил в „Бърза помощ” и в полицията, бил закаран в УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД, където претърпял оперативно лечение. Било установено, че кракът му
е счупен на няколко места, била му поставена диагноза „закрито множествено
счупване на лявата подбедрица”, наложило се кракът да бъде разрязан и да бъдат
поставени импланти, които да фиксират костите, за да може да зараснат.
Операцията продължила над три часа. Ищецът няма ясни спомени за тези моменти,
тъй като се чувствал със замъглено съзнание, вероятно заради обезболяващите.
След една седмица бил изписан и преместен в дома си, където близките му се
грижели за него. Бил на легло две седмици, след втората седмица започнал да става,
като, за да стане, се налагало да си помага с патерици. Чувствал се зле, от
една страна - заради болките и неудобствата вследствие на травмата, от друга –
защото бил в тежест на близките си.
Наложило се закупуване на консумативи и лекарства, най-вече обезболяващи. През
цялото това врене ищецът не можел да се движи, липсвали им и средства, тъй като
не можел да полага труд. Ищецът, който бил свикнал да се движи и да вдига
тежести, което произтичало и от професията му, започнал да се чувства постоянно
замаян от продължителното пребиваване на легло и обездвижването, като към
датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2018г. все още бил с гипс и изпитвал тези затруднения. В блока, в който
живее, нямало асансьор, поради което му било невъзможно да излезе пред блока на
въздух. За прегледите в болницата бил пренасян от близките си. При прегледа на
25-ти април било установено, че кракът не заздравява и ще се наложи
допълнително лечение. Освен физическите болки и страдания ищецът търпял и
душевни такива – притеснения от неизвестността дали ще може да полага труд и в
частност физически такъв в бъдеще, от това, че е в тежест на семейството си, че
не може да полага труд, за да ги издържа. Бил уведомен, че може да се наложи
повторна операция. За първата операция бил подпомогнат от работодателя, който
платил стойността й. Въпреки това ищецът понесъл имуществени вреди вследствие
на същата – наложило се да бъде обслужван в болницата от придружител, жената, с
която живее на с.н.– Н.В.И., за което били заплатени 100 лева, за да може тя да
ползва болнично легло. След изписването му били изписани инжекции с
обезболяващи – „Зибор 3500 IU” anti-Xa/0.2 ml, на стойност по 15, 65 лева на
кутия, съдържащи два инжекционни разтвора, за които заплатил 210 лева. Отделно
направил разходи за памук, парацетамол, етилов спирт, еднократната стойност на
които била 3, 25 лева.
Злополуката била призната за трудова с разпореждане на ТП
на НОИ Пловдив № ****.
С оглед на горното твърди да е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие на трудовата злополука, които оценява на
30 000 лева, и имуществени такива – 313, 25 лева, поради което моли да
бъде осъден ответника да му ги заплати, ведно със законната лихва от датата на
злополуката – 03.04.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника му адв. Н. П., с адрес ***, адв. к. П., с който се взема становище
за допустимост и частична основателност на исковете, като същите се оспорват по
размер.
От една страна се твърди исковата претенция за
неимуществени вреди да е прекомерно завишена с оглед претърпените от ищеца
вреди, а от друга – за наличие на съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат.
В отговора на исковата молба се сочи, че в декларацията
за тр. злополука е записано, че след като к. е блокирал във връхната си точка,
ищецът се е качил на степенката и се е опитал да го освободи с помощта на
метален лост. Твърди се това действие на ищеца да е в нарушение на правилата за
безопасност при работа и да е напълно нерегламентирано. Съгласно правилата за
работа в този случай е следвало сметосъбиращата кола да се прибере, след което
да се извършат нужните действия за разкачане на к.а и освобождаване на
механизма. Твърди се с действията си – опит да освободи с метален лост
блокирания в машината к., ищецът да е нарушил правилата за безопасност при
работа, да е допуснал груба небрежност, с която да е довел до причиняването на
увреждането си. Ето защо се твърди да е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ и отговорността на работодателя да следва да се намали поради съпричиняване
от ищеца на вредоносния резултат.
Също така се твърди, че работодателят следва да обезщети
настъпили от злополуката до момента вреди, но не и евентуални бъдещи вреди, които
все още не са претърпени.
Относно имуществените вреди, се взема становище за
недоказаност на тази претенция, тъй като разходите по операцията са платени от
работодателя и според ответника ищецът не доказва реално направените разходи за
лекарства след това.
В съдебно заседание от 09.01.2019г. по искане на ищеца е
допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди, като същият е увеличен от
сумата 30 000 лева (тридесет хиляди лева) на сумата от 40 000
лева(четиридесет хиляди лева).
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. В.
поддържа исковете и моли същите да се
уважат. счита за недоказано възражението за съпричиняване, като твърди
общоприетата при ответника практика да е била да се изваждат заседнали к.и по
начина, по който го е направил ищеца, с помощта на метален прът. Твърди, че са
недоказани твърденията на ответника за наличие на съставена документация за
провеждани по надлежния ред инструктажи, а подписаните такива били съставени
след злополуката, със задна дата. От показанията и на свидетелите на ответника
не се установило такива инструктажи да са надлежно провеждани. Счита за доказан
размера на претърпените болки и страдания, тъй като за близо година след
злополуката ищецът не може да се възстанови, раните му са възпалени и не се знае
кога и дали ще бъде излекуван. Представя писмена защита, с която детайлно
аргументира тезата си, прави анализ на доказателствата и цитира практика на ВКС
в подкрепа на твърдението си, че груба небрежност от страна на ищеца не е
налице. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв.
П. моли да се постанови решение, с което да бъде взето предвид направеното
възражение за съпричиняване и събраните доказателства в тази връзка, като
претендира адв. възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи
предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото
му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила
посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че
злополуката е довела до временна неработоспособност на ищеца, както и
твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му, настъпило при
злополуката, е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства,
причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му,
които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука, както и имуществени такива – разходи за лечение и консумативи, които
са били необходими за лечение на травмите след злополуката, и техния
размер.
При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в
тежест на ответника е да установи твърденията си, че са налице основания,
водещи до изключване или намаляване отговорността на работодателя, а именно
твърденията си, че вредата е причинена при условията на съпричиняване от страна
на ищеца, в какво се изразява това съпричиняване в хипотезата груба небрежност,
до каква степен поведението на ищеца е довело до причиняване на увреждането й и
с кои свои конкретни действия/бездействия същият е допринесъл, в каква степен
поведението му е допринесло за настъпване на злополуката.
Между страните не
се спори, и от представените от страните
писмени доказателства и находящите се такива в преписката по трудовата
злополука на ТП на НОИ Пловдив - трудов договор № ***, ДС от 28.02.2018г., длъжностна характеристика,
писмени обяснения на ищеца по преписката, декларация протокол за тр. злополука от работодателя,
Разпореждане № *** от 18.04.2018г. на ТП на НОИ Пловдив, което е влязло в сила,
епикризи от 09.04.2018г., 15.07.2018г., 17.08.2018г., 15.10.2018г., болнични
листове за временна неработоспособност за периода 03.04.2018г. - 14.11.2018г., ЕР на ТЕЛК № * от 012 заседание
от 22.01.2019г. на ТЕЛК, * при УМБАЛ Пловдив АД се установява, че между
страните съществува трудово правоотношение, по безсрочен тр. договор от
28.03.2017г., че ищецът към датата на злополуката е заемал длъжността „с.” с
ОМВ 530 лева, ДТВ за ТСПО – 111, 30 лева, на пълно работно време – 8 часа. На
03.04.2018г. около 09:30 часа сутринта ищецът е претърпял злополука по време на
работа, в гр. П, кв. К., ул. „С.” № *, като металният к. е бил заседнал в с.а и
работникът се е качил на степенката, опитал се е да го освободи с помощта на
метален лост, вследствие на което е паднал от степенката и е претърпял счупване
на левия крак в областта над глезена. Ищецът е приет в УМБАЛ „Свети Георги”
ЕАД, където са установени множествени счупвания на подбедрицата, закрито,
фрактура крурис синистра. на ищеца е извършенио оперативно наместване на
счупването с вътрешна фиксация, тибия и фибула, поставени са метални
импланти. същият е изписан, издаден му е
болничен лист, като с разпореждане на ТП на НОИ Пловдив от 18.04.2018г.
злополуката, претърпяна от ищеца, е призната за трудова. Ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност в периода 03.04.2018г. - 14.11.2018г., като впоследствие с ЕР на ТЕЛК
№ *** от 012 заседание от 22.01.2019г. на ТЕЛК, *** при УМБАЛ Пловдив АД са му
определени 20 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, с
посочени в ЕР причини – общо заболяване и дата на инвалидизацията –
22.01.2019г., с диагноза – множествени счупвания на подбедрицата. ЕР е влязло в сила на 06.02.2019г. В него е
посочено, че заболяването, за което на ищеца се определя горния процент ТНР е
„състояние след РСОМ по повод счупване
на лявата подбедрица ан 03.04.2018г., състояние след фасциотомия по повод
супурация на раната - 11.08.2018г.,
състояние след екстракция на имплантираните уреди от тибия и фибула –
12.10.2018г., артрозни промени за лява талокрурална става. Противопоказана е
работа, свързана с право стоене и продължително ходене, като процентът ТНР е
определен за ограничените движения в лява глезенна става и е предписано
трудоустрояване, имайки предвид, че лицето има 23г. и 9 месеца тр. стаж и
работи като с.. Коментирано е, че се оплаква от болки в оперативната рана, в
лява глезенна става и се придвижва с помощно средство.
От самите
епикризи се установява, че след изписването си след оперативното наместване на
счупването, в периода на временната нетрудоспособност ищецът е хоспитализиран
още три пъти - веднъж в периода
12.07.2018г. - 15.07.2018г., когато е
извършено отстраняване на импланти, втори път в периода 11.08.2018г. - 17.08.2018г., когато е извършено оперативно
отстраняване на некроза, ищецът е постъпил с гнойна секреция и некроза на
кожата, и е премахвано гнойното възпаление, и трети път в периода 12.10.2018г. - 15.10.2018г., когато е
извършено оперативно отстраняване на друга част от металните импланти в крака
на ищеца.
Във връзка с
установяване обстоятелствата какви са били задълженията на ищеца, имал ли е
право същият да извършва дейността по освобождаване на к.а с метален лост,
какви са трудовите му задължения в тази връзка, как е инструктиран да процедира
в тези случаи, и как точно е настъпил инцидента, са събрани гласни и писмени
доказателства.
Ответникът е
представил инструкция до работещите на длъжност „с.” за безопасна работа с
повдигащата уредба на с./к. и извлечение от инструктажна книга с подпис на
ищеца, че на 03.04.2018г. му е проведен ежедневния инструктаж. В самата
инструкция са разписани задълженията на с.ите задължително да ползват лични
предпазни средства, да се явяват на работа в трезво състояние и да не
употребяват алкохол по време на работа, да спазват изискванията по безопасност
на труда и нарежданията на преките си ръководители в тази връзка, ежедневно
преди започване на работа да проверяват изправността на повдигателните уредби
на автомобилите, като при констатирана неизправност веднага да уведомят ш. на
с.а. Изрично е предвидено в т. 5
задължение при заклинване на повдигнатия от уредбата к. и при невъзможност
същият да се свали механизирано, веднага да преустановят работа и да уведомят
ш., а в т. 6 е въведена забрана да се стои в обсега на вдигнатия к., както и
качването и извършването на всякаква работа на платформата на к.овоза при
вдигането на товара. забранено е стъпването, облягането, прескачането и
возенето върху повдигателните уредби и пресите на с.ите, разпоредено е да не се
поставят ръцете в опасните зони на повдигателните устройства и веригите, да се
пазят от движещи части, да не се почистват повдигателните устройства по време
на движение, а при возене на степенките да се държат здраво с две ръце, да не
се обръщат и да бъдат внимателни.
Същите са
оспорени от ищеца, който твърди да е подписал инструктажната книга едва след
злополуката, както и, че указанията за работа при засядане на к.а са били к. да
се освобождава веднага с помощта на металния лост, тъй като движението с
вдигнат к., който може да се освободи и да падне в движение, е опасно.
В тази връзка е
дала показания св. Н.И., живуща на с.н.с ищеца, която в показанията си сочи, че
за самата злополука ищецът й е разказал, че след като к. е заседнал, лично ш. е
подал на ищеца металния лост, с чиято помощ е следвало да освободи к.а, и че
всеки път така са процедирали, когато к. заседне. Били са трима души – двама
с.и и ш., като този, който се опитал да освободи к.а тип „бобър” с помощта на
лоста, бил М.. Той успял да освободи заседналия капак на „бобъра”, в този
момент автоматичният механизъм свалил к.а надолу, бутнал М. и той паднал. В
същия смисъл са и показанията на св. А.А., живущ на с.н.с д. на ищеца, който
също знае за инцидента от самия ищец и не е бил негов очевидец, и на когото
ищецът е разказал същото – ш. му е подал лоста, М. се качил на к.а, с лоста
освободил к.а, механизмът започнал да сваля к.а и бутнал М. на земята.
Доколкото
показанията и на двамата свидетели в тази им част представляват преразказ на
обясненията на ищеца за случая, същите не се кредитират от съда.
В преписката за
трудовата злополука се намират писмените обяснения на ищеца за злополуката,
които той не оспорва, но твърди да са записани, докато е бил в замаяно
състояние след злополуката в дома си и да не знае какво е подписал. В същите ищецът обяснява, че в деня на злополуката при изсипване
на к. в с.а на ул. „С.” в кв. К., гр. П. к. е заседнал, не е могъл да бъде
освободен с копчетата и ръчката, затова ищецът е взел от ш.ската кабина една
метална тръба, която ползват в такива случаи, качил се е на степенката и се е
опитал да освободи к.а ръчно. В един момент успял, но залитнал, паднал и си
счупил крака. След това била извикана линейка, ищецът бил отведен в УМБАЛ Свети
Георги, където след рентгенографско изследване се установило, че кракът му е
счупен и се налага операция.
В същата преписка
се намират и обясненията на лицето А.Д., ш. на с.а и очевидец на инцидента,
който е разпитан и като свидетел по делото. В обясненията си той сочи, че по
време на работа, докато са изсипвали к.ите в к.а, единият к. е заседнал в горно
положение на с.а. М.И. взел метална тръба и се опитал да го освободи, като в
момента на освобождаване на к.а с.ът залитнал и кракът му при падането се
прегънал. Свидетелят отместил к.а напред, обадил се на прекия ръководител и
била извикана линейка, ищецът бил отведен в болница, а ш.ът останал за
извършване на огледа от полицията и разследващите.
Също така са
представени служебна бележка за проведен начален инструктаж на ищеца за
длъжността „с.” по безопасност и здраве при работа, от 29.03.2017г,. декларация
от ищеца от същата дата, че е запознат с плана за аварии и бедствия на
работодателя, както и декларация от ищеца, че е запознат с опасностите на
работното място, мерките, които се предприемат за намаляване на рисковете,
както и с правилата и инструкциите за безопасна работа. Представено е и
извлечение от инструктажна книга за проведените на ищеца инструктажи при
постъпване на работа. ДХ на ищеца се
намира в изисканата преписка за тр. злополука, по която от ТП на НОИ Пловдив
отговарят, че те протокол за разследване на злополуката не са съставяли и са
издали разпореждането само на база на представените от работодателя документи.
По делото са
събрани две групи гласни доказателства -
за търпените от ищеца болки страдания,
и за обстоятелствата около злополуката и провежданите инструктажи.
От показанията на свидетеля на ищеца Н.И., живуща при
условията на фактическо съпружеско съжителство с него повече от 20 години, се
установява, че два дни преди злополуката ищецът е бил в почивка по график, а в
деня на злополуката на 03.04.2018г. е станал през нощта и е отишъл на работа.
От М. е разбрала кога и как е станал инцидентът, като той споделил, че след
като е падннал от к.а е бил замаян, болял го е кракът, течала му е кръв от носа
и е изгубил съзнание. От д. им разбрала за злополуката, както и, че след същата
М. ***. Свидетелката си тръгнала от работа и отишла в болницата около 11:00
часа, М. бил на носилка и предстояла операцията, като й казал как е станала
злополуката – че пак к.ът е правел проблеми, к. е заседнал, ш.ът му подал
метална тръба да го освободи, освободил го е, но при тръгването надолу
механизмът го е бутнал. От болницата искали 3000 лева за операцията,
семейството на ищеца нямало възможност да ги плати, дошъл К.А. от
предприятието, уредил нещата, като ищецът твърдял, че това лице не му е
началникът и не го познава. Два дни след операцията, на 05.04.2018г., и после в
дома им, на 11.04.2018г. това лице К.А., служител на работодателя, посетило
ищеца и го помолило да подпише някакви документи, едните били за платените пари
за операцията, другите впоследствие разбрали, че били за инструктаж. Първия път
на 05.04 в болницата ищецът бил замаян, постоянно му се спяло от лекарствата.
Впоследствие по повод тези инструктажи ищецът казал, че работи при ответника
повече от 20 години, но е подписвал инструктаж само при започване на работа и
че периодични инструктажи не им се провеждат. Относно проблемите с к.ите, к.ите
засядали, но монтьорите в гаража се оправдавали, че няма средства за части и
трябва да се карат тези к.и така, както са, и че когато могат, ще ги оправят.
Трябвало да се освободят на място, защото к. тежал 500 килограма и било опасно
да се движи к. по улиците със заседнал к., тъй като, ако падне, ще създаде
предпоставки за ПТП и ще причини щети..
След самата операция първите два дни ищецът бил на
болкоуспокояващи и постоянно спял, после му се гадело и му се повръщало, бил
замаян. Ищецът бил разтревожен, плачел, не можел да се храни. 20 дни не можел
да се обслужва сам, бил на легло, на подлога, и го обгрижвала свидетелката. И
до момента на разпита – м. 09.2018г., М. имал болки и оплаквания и не бил
възстановен. През цялото време в болницата, 6 дни, му била придружител, за
което впоследствие заплатили и съответната такса. Тези такси за болницата, по
25 лева на ден, заплатил ищецът, както и лекарствата, а операцията била платена
от работодателя. След операцията болките били силни, ищецът не можел да ги
търпи, не можел да става и да стъпва на крака поне 20 дни, а за превръзки през
2-3 дни свидетелката викала зет им да й помага. Живеели на петия етаж,
асансьорът не работел и зет им носел ищеца нагоре-надолу на гръб, когато
трябвало да идат на преглед или на превръзки. Когато не се намирал кой да го
свали да го заведат на превръзки, свидетелката ги правела вкъщи. До момента
били купили 24 инжекции „Зибор“, обезболяващи, 260 лв., ампули, парацетамол за
температурата, марли, бинтове, йодасепт, спирт и риванол, памук и марли, и
някакви спрейове по 22 лева единия, които били изписани. Операциите за наместване на крака били
извършени на 03.04.2018г., впоследствие станало възпаление, на 11.07 му махнали
два пирона, през август пак бил с температура и възпаление, на 11.08 махали още
импланти, изписали аналгин на ампули за болките. И през м. 09.2018г. ищецът все
още не бил възстановен, не можел да ходи, бил на легло. След операцията му
разрешили да се придвижва с патерици, но поради липса на асансьор не можел да
слиза и да излиза навън. Опитал се 20 дни след операцията да ходи с патерици
вкъщи, но не успял и паднал. Все още не можел да стъпва на болния крак, била
предписана рехабилитация през октомври и постепенно да се приучава да стъпва на
крака. Това продължително залежаване му се отразило много зле психически,
плачел, бил разстроен. Имал затруднения в обслужването, не можел сам да се къпе
и да стъпи на болния крак. След първата операция бил два месеца с гипсова шина.
От показанията на свидетеля А.А., живущ на с.н.с д. на
ищеца, се установява, че М. му е разказал за това как е настъпила злополуката,
че кофата за боклук е заседнала горе в к.а, М. с помощта на метален лост я е
освободил, но при освобождаването механизмът е тръгнал рязко надолу, бутнал го
е, М. е загубил равновесие и е паднал, бил е в безсъзнание, текнала му кръв от устата
и носа, и е била извикана линейка. на свидетеля се обадили, когато М. бил
транспортиран до болницата, отишъл там и го видял на носилка, викал от болки.
Лекарите обяснили, че се налага спешна операция, но нямали средствата, тогава
се обадили на работодателя, оттам
пратили някой да донесе парите, заплатили за операцията и тя била извършена.
Три дни след операцията М. не бил в съзнание. След като бил изписан, свидетелят
имал постоянни наблюдения, тъй като живеели в едно домакинство. М. крещял от
болка вкъщи, после му станала инфекция на крака. За всеки преглед се налагало
свидетелят да вика свои познати и да го качват и свалят по стълбите, тъй като
асансьорът не работел. През м. юли направили втора операция на М.. През цялото
време М. показвал, че изпитва болки, тъй като викал, охкал, пъшкал, въпреки че
му били изписани обезболяващи и ги приемал. Болкоуспокояващите имали временно
действие, стигало се дотам, че от силни болки ищецът си удрял главата в
стената. Плачел и крещял ежедневно, а в момента на разпита през м. 09.2018г.
все още не бил възстановен, не можел да ходи, опитвал се да ходи с патерици, но
му било трудно. След като спусне болния си крак на земята, болката в този крак
се усилвала. Изобщо не излизал навън. След операцията постоянно бил с температура,
оказало се, че има някакво възпаление, не бил добре, не се хранел. Първоначално
бил на подлога, после се налагало някой да го води до тоалетната, като това
правел свидетелят. Свидетелят, за да помага в обгрижването, си взел отпуск, а
после бил уволнен от работа, тъй като се налагало ад отсъства, за да помага на
М.. И през юли, и през август му правили операции за изваждане на метални
импланти от крака. В момента на разпита М. вземал лекарства, а от болницата
идвал човек да прави превръзки веднъж на два дни, за което си плащали.
закупували се превръзки, лекарства, инжекции. според свидетеля в дома им, след
операцията е дошъл човек от предприятието на работодателя, който носел някакви
документи, като свидетелят не е присъствал на разговора на този човек с ищеца.
след като този човек си тръгнал, М. казал, че е идвал да се разпише за парите
за операцията, 2600 лева, и някакви книги за инструктажи.
За обстоятелството досежно как са инструктирани с.ите да
извършват работата си и какви инструктажи са провеждани на ищеца е разпитан
свидетеля К.А., р. з. и б. у.на т. при ответника. От показанията му се
установява, че ищецът е техен дългогодишен работник, който е бил уволнен за
кратко и отново назначен на работа през 2017г., като на 29.03.2017г., когато
започнал отново работа при ответника, свидетелят заедно с друг техен колега е
провел на ищеца задължителния първоначален инструктаж. Свидетелят сочи, че при
тях освен първоначален инструктаж се извършва периодичен на три месеца и
ежедневен, за задачите за деня, а при нужда и извънреден. Свидетелят се
занимавал с първоначалния инструктаж, а периодичният, ежедневният и
извънредният се извършвали от прекия ръководител на с.ите - Е.М., който обаче
на 03.04.2018г. е отсъствал и за деня е бил заместван от „к. к.“ – Н. Х.. С.ите
си имат работно време. Организатор производство и контрольорите по качество,
дори и от тази година ш.ите на автомобилите могат да извършват ежедневен
инструктаж. Преди тръгването на курса се извършват ежедневните инструктажи.
Тогава се подписвали в една малка книга и се спускат задачите за деня, какво
трябва да свършат те. Инструктажът протичал с пълно описание на работата, която
ще извършват. Подписвали документи. Не
можел инструктажът, ежедневният. да бъде всеобхватен, но задължително им се
изчитала инструкцията и я раздавали напечатана на хартия, макар че често я
намирали изхвърлена в кофите. налагало се да се изчита, тъй като с.ите в
болшинството си не можели да четат сами, затова им се разказвали реални случаи
с пострадали лица, за да си извлекат поука, че правилата наистина трябва да се
спазват. наблягали на опасните моменти от работата им, като опасността идвала
предимно от повдигащите механизми на с.ите, тъй като с.ите постоянно пипали по
тях, пренастройвали ги и се качвали на т. нар „вилици” да се возят, което било
забранено. Свидетелят категорично отрича твърденията на ищцовата страна, че
лостовете в к.ите са им раздадени, за да бутат с тях и да освобождават к.ите
при засядане. Отрича да има указания да се носят лостове като механични средства,
с които да си служат при засядане на кофата. Това било абсолютно забранено
според инструкцията, при проблем изобщо не трябвало да пипат механизма.
Трябвало да преустановят работа, да съобщят на ш. или на контрольора по
качество и да действат по етапен ред – или да се прибере колата, или да дойде
автомонтьор на място и да отстрани повредата. В общия случай компетентен бил
ш.ът, но не и що се отнася до механизмите отзад, които захващат кофата. К.ът
бил оборудван, имал гаечен ключ, имал лост, спомагателен ключ за отвъртване
гайките на гумите при дефект, но тези неща не се отнасяли за работата, която се
извършва в задната част на к.а.
Относно злополуката, за нея свидетелят разбрал от к. по к.,
на която се обадил ш.ът на к.а. Свидетелят и
к. по качество пристигнали след полицаите, но преди линейката, като
свидетелят помагал, бил до ищеца през цялото време, помагал с количката,
впоследствие разговарял с лекарите, когато разбрал, че операцията ще струва
около 3200 лева организирал човек от предприятието ад донесе парите и лично ги
заплатил за операцията на ищеца. Свидетелят съставил и документите по
деклариране на злополуката като трудова. Единствен свидетел – очевидец бил ш.ът
на к.а. За преписката по злополуката свидетелят снел и неговите обяснения, и
тези на пострадалия. Ищецът трябвало да подпише документите в тази връзка,
затова свидетелят го посетил първо в болницата, но там ищецът бил замаян,
затова направил второ посещение в дома му. Там на място ищецът продиктувал на
свидетеля показанията си за злополуката, но отказал да ги подпише, обадили се
на адвокат, жена, която казала, че няма проблем ад се подпишат и М. подписал
обясненията. Други документи според свидетеля не са подписвани тогава. Тези
документи трябвало да се подпишат, тъй като били в преписката по злополуката и
трябвало да се спази срокът за декларирането й. В момента се намирали в
преписката на НОИ. Относно инструктажите, те за деня се извършвали от
контрольор качество, пряк началник на с.ите, като за деня на злополуката това била
Н. Х., която замествала организатора производство. Ежедневните инструктажи се
извършвали много рано сутрин, били неформални, с.ите се предупреждавали за
опасностите по време на работа, случвало се свидетелят да присъства на такива.
Относно представените документи за инструктаж свидетелят сочи, че същите в
оригинал са иззети от разследващите в досъдебното производство, образувано за
разследване на злополуката. Инструкцията за работа на с.ите били длъжни на
осъвременяват всяка година, но като съдържание тя била една и съща. Според
свидетеля, на него лично М. му е казвал, че не може да се чете, но можел да се
подписва, а инструктажите му били правени устно. Ежедневни инструктажи им се
правели само в работните за тях дни, преди да тръгнат с к.ите, вкл. събота и
неделя, по график, а периодичен бил извършен по данни на Н.Х. в периода около
злополуката на ищеца – седмицата преди Великден, когато ги викали по повод
раздаване на козунаци и курабии.
От показанията на свидетеля А. Д., ш. на с.а, от който е
паднал ищеца, се установява, че е бил очевидец на злополуката. Двамата с М.
работели в екип, той шофирал к.а, М. обслужвал кофите. сутринта започнали по
график, влезли в последната улица на К. към 09:10 часа, и с.ите се забавили
около 10 минути на един к.. Свидетелят слязъл да види какво става – М. бил
качен на устройството и се опитвал с една тръба да освободи кофата, която била
заседнала. Освободил я, залитнал и паднал от устройството. Когато свидетелят
слязъл от к.а, другият работник бил отстрани, а М. бил над устройството и с
тръбата напъвал кофата, за да се освободи. Кофата се освободила и М. залитнал,
паднал назад и си счупил крака. Свидетелят се обадил на началниците, излезли
живущи наоколо, а съседите или от предприятието се обадили на 112.
Досежно инструктажите и редът за работа при засядане на
к. свидетелят сочи, че всяка сутрин преди излизане на к.а с.ите се подписват в
тетрадка за преминат инструктаж. В инструктажа било обяснено, че когато кофата
заседне, тя се освобождава в гаража от механиците с помощта на метална тръба.
оттам работниците видели как става и започнали сами да си освобождават кофите.
Самата тръба, с която го правели, била на к.а и служела за отваряне и затваряне
на к.ите, всеки път при сваляне на изпразнен к. от механизма, той се затварял и
с тази тръба го отваряли, за да стои отворен, тъй като ако капакът заседнел и
кофата не можела да се отвори, гражданите не можели да си изхвърлят боклука и
хвърляли около к.а. Тази тръба не трябвало с нея сами да си откачат заседналия
к.. При засядане на к., имало процедура – к.ът с к.а отива до гаража, където се
освобождава кофата от механиците. Тъй като обаче целият екип, ш.ът и с.ите,
отивали в гаража, след две освобождавания с.ите видели как става и започнали да
го правят сами на място, за да не губят време. Не им било разпореждано от
предприятието да освобождават те к.ите, въпреки това го правели, тъй като едно
ходене до гаража отнемало време, а колкото по-бързо изпразН. кофите, толкова
по-рано щели да си тръгнат, тъй като, след като си обслужели района, ш.ът
продължавал сам към сметището, а с.ите били свободни. От кв. К. до гаража и
обратно, плюс времето за освобождаване на кофата, щяло да продължи час и
половина. Нямало как да дойдат на място механици от гаража, с.ът с кофата на
него трябвало да иде до там и да се придвижва много бавно. В деня на
злополуката пряк р. им била Н.. Сутрин се подписвали в книга, в работно време,
само в работни за тях дни. Когато минавала на обход в района, пряката
ръководителка давала инструкции как да почистват, как да оставят кофите.
От показанията на свидетеля Н. Х., к. к. при ответника и
пряк р. на ищеца в деня на злополуката се установява, че в предприятието се
провеждат ежедневни и периодични инструктажи, на 02.04 според инструктажните
книги е провеждан периодичен инструктаж, а на 03.04.2018г. на ищеца е проведен
ежедневен такъв, за който се е подписал в книгите. На периодичните инструктажи
намирали повод да съберат с.ите, дори да не са на работа, в случая била
седмицата преди Великден и ги извикали да им раздадат неща преди празника,
служителите били от такъв контингент, че винаги ходели и си търсели нещата, и
видно от инструктажните книги, целият екипаж е бил, не само ищецът. Дори самите
сладки, курабийки и козунаци да не били раздадени тогава, то принципът бил следният
– служителите, когато знаели, че ще се раздават такива неща, всеки ден в
седмицата преди Великден ходели да си ги търсят, и когато отивали, дори в този
ден да не били дошли нещата за раздаване, била използвана възможността да се
проведе инструктажът и да се подпишат. Тя се е подписала за инструктирал на
02.04, а на 03.04 – Е.М.. За провеждането на инструктажите сочи, че постоянно
им се разясняват важните неща, опасните неща, чете им се инструкцията, тъй като
те не могат да четат, раздава им се, но те я изхвърлят, и са много добре
запознати с правилата на работа, защото всеки ден извършват едно и също, всеки
ден им се повтаря какво трябва да правят и какво – не, а М. е работник техен с
23 г. стаж в сметосъбирането. Първото нещо, което им казвали, било, че те нямат
право да пипат абсолютно нищо, длъжни са да уведомяват ш., и от там насетне си
има определен ред, той отива в предприятието, в сервиза, там вадят кофите, но
с.ите не ги правят тези неща. Да се спази редът обаче се губело време, около
два часа, и с.ите, за да спестят тези два часа от мястото на работа до гаража
на Чистота и обратно, започнали да правят топва на място, самоволно, на своя
глава. Ежедневният инструктаж бил извършван сутрин, след 05:00 часа, но преди
06:00 часа, по райони, по к.и, като свидетелката и к. Е. минавали с тетрадката
по к.ите, преди тяхното работно време да започне, тъй като те двамата започвали
от 06:00 часа, провеждали инструктажа и събирали подписите, защото след това
к.ите вече тръгвали да си обслужват районите. Имали лятно и зимно работно
време, едното от 05;00 часа сутринта, другото от 06:00 часа.
Разпитана е и свидетелката на ищеца Р.И., съседка и
родственица на ищеца, от чиито показания се установява, че на 01.04.2018г. е
срещала М. на улицата, а тъй като съседско дете било починало, на 02.04.2018г.
от 11:00 часа нататък видяла М., че отива в дома на родителите на починалото
дете, и после цял ден били заедно там, били на погребението на детето, като до
вечерта били с близките на това дете и не е видяла М. да ходи другаде, бил е
там през цялото време. Ищецът й казал, че на 02.04 не е на работа и почива,
двамата със свидетелката говорели за работното време на чистачките и метачките,
тъй като искала да започне работа в ОП Чистота. М. й казал, че мъжете на к.ите трябва
да излязат в 03:30 часа от къщи, но жените са с нормално работно време, от
07:00 часа до 05:00 часа. Тази
свидетелка е разпитана за опровергаване датата на периодичния инструктаж –
02.04.2018г. с твърдение, че на тази дата ищецът цял ден е бил другаде и не се
е подписал тогава.
За оспорване показанията на тази свидетелка ответникът
представя ПВТР и заповеди за работно време на метачите, видно от които в летния
сезон то е от 06:00 до 14:30 часа, а в зимния от 06:30 до 15:00 часа.
Ищецът е представил доказателства за направени разходи за
медикаменти и лечение – фактура от 03.04.2018г. за 50 лева, такса за
придружител за 2 дни, по 25 лева, придружена с касова бележка, на името ан
свидетеля Н.И., втора платена такса за 2 дни придружител – на 05.04.2018г.,
отново 50 лева, за същото лице, касова бележка от аптеки запад за 20 лева за
етилов спирт, памук, Зибор, парацетамол на стойност 20 лева – общо 120 лева.
Други доказателства за закупени лекарства и консумативи не се представят.
По делото са
изслушани и приети основно и допълнително заключение на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза на в. лице д-р М.Б..
От основното
заключение на д-р Б., изготвено на 17.07.2018г. и изслушано на 13.09.2018г., се
установява, че при трудовата злополука на 03.04.2018г. на М.И. *** е причинено
множествено закрито счупване на костите на лявата подбедрица, което е довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Описаните травматични
увреждания са причинени по индиректен механизъм при бутане от повдигащия кофата
механизъм и последващо падане отвисоко на лявото стъпало. След приемането в
болнично заведение е било извършено оперативно лечение с цел наместване на
счупените костни фрагменти и метална фиксация, предписани са стерилни превръзки
на всеки 3 дни до свалянето на конците на 15-ти следоперативен ден, след което
е извършена гипсова имобилизация. На 45-ти ден след операцията е предвидено
премахване на метални тела, която операция към извършване на прегледа вече е
извършена. Било е предписано да не се стъпва на оперирания крак три месеца и
половина. Към датата на прегледа на ищеца е извършена операция по премахване на
метални импланти – част от всички поставени такива, като към прегледа през
лятото на 2018г. ищецът се е придвижвал с помощта на помощни средства – две
патерици. Според в. лице прием на обезболяващи е бил наложителен първите
няколко дни след операцията, след това не. Предстои извършване на рехабилитация
на лявото стъпало на ищеца. В мед,. документация е записано, че следващите 25 дни ищецът трябва да приема по
един шприц Зибор 35000, но дали е приеман или не, няма данни и в. лице не може
да установи. Цената на това лекарство е средно 15, 22 лева за два флакона. В
мед. документация спирт, памук и парацетамол не са изписвани.
В с.з. в. лице уточнява, че прегледът на пострадалия е
извършен на 17.07.2018 г., допълнително
му е представена епикриза за юли месец, че са му махнати импланти, за които
установил, че има белези. Относно епикризата от м. август в. л. коментира, че
ищецът е имал възпаление на мястото на операцията, а именно получил е
възпаление на оперативната рана и затова се е наложило да влезе в болнично
заведение, за да се излекува това възпаление. Закрито множествено счупване на
лявата подбедрица означава, че костта, която е счупена, е счупена не само на
едно място, а на няколко места. Затова се води „закрито множествено счупване“.
Това е описано най-добре в рентгенографията. Говорим за лява глезенна става,
където има раздробяваща фрактура на голямата пищялна кост и напречна фрактура с
разместване на малката пищялна кост. Когато са счупени двете кости и има такова
раздробяване, операторите решават колко разреза да направят и колко планки да
поставят, дали една или две, за да могат да фиксират фрагментите по различен
начин.
Нещата са
различни в зависимост какво е счупването. Ортопедът решава колко разреза да
направи. Закрито счупване означава, че е нямало открита рана в подбедрицата.
Разрезите са извършвани впоследствие, за да фиксират фрагментите. При такова
„множествено закрито счупване“, по принцип, операцията се прави именно да
зараснат счупените фрагменти и да може човекът да си възстанови обема на
движението. В случая говорим за млад човек, на 43 г., който е в разцвета на
силите си и би следвало да възстанови движението си в пълен обем, естествено,
ако изпълнява предписанията на лекарите. В смисъл, след като зарасне, ще трябва
да се провежда рехабилитация, ако спазва това, би следвало да си възстанови
обема на движението на крака, но дали това ще стане, никой не може да отговори.
Настъпила е инфекция. Тази инфекция, ако влезе в костта, тази кост се смила,
налага се да се присажда кост и др.
От допълнителното
заключение на в. лице Б., изготвено по повод последващи оперативни интервенции
на ищеца и продължаващ възстановителен период, се установява, че след
първоначалната хирургична интервенция на 03.04.2018г., ищецът е претърпял до
датата на изготвяне на заключението – 17.12.2018г., още търи такива – на
12.07.2018г., на 11.08.2018г. и на 12.10.2018г. Операцията на 12.07.2018г. е
извършена за изваждане на част от металните фиксатори, тази на 11.08.2018г. –
за оперативно премахване на гнойно възпаление, и тази на 12.10.2018г. – за
премахване на друга част от металните фиксатори. След извършване на операциите
са постигнати частични резултати, кракът на ищеца не е напълно възстановен,
налага се да продължи лечението във връзка със супориращите рани и да провежда
лечебна физкултура. След провеждане на пълно и ефикасно лечение би следвало да
се възстанови напълно, Настъпилите усложнения са в резултат на възникване на
гнойно възпаление на лявата подбедрица, което може да се дължи както на внесена
инфекция при операцията, така и ако не е спазвана добра хигиена на оперативната
рана.
В с.з. в. л.
уточнява, че супорираща рана е такава, която отделя постоянно секрет, че ако се
налага, се провежда допълнително лечение с ток, че на прегледа ищецът е отишъл
накуцвайки, придружаван от жена си, че първо трябва да се преодолее
възпалението, да се проведе лечебна физкултура, ако се наложи и процедури с
ток, и едва тогава да се дават прогнози за възстановяване, и че в момента
превръзки на ищеца се правят в домашни условия.
Представени са
графиците, видно от които 01 и 02.04.2018г. за ищеца са били почивни, а 03.04 и
04.04 е следвало да бъдат работни.
Постъпило е писмо
от РП – Пловдив за това, че е образувано досъдебно производство сл. дело №
194/2018г. по описа на ОСО при РП Пловдив, прок. преписка № ***/2018г. по описа
на РП Пловдив за това, че на 03.04.2018г. около 10:30 часа в кв. К., нас ул.
„С. № *, к. на ОП чистота, по непредпазливост е причинена тежка или средна
телесна повреда ан М.З.И. – ищецът по делото, като в оригинал по преписката се
намира единствено инструкцията до работещите на длъжност „с.”, а останалите
документи са в заверени копия.
При така
установените факти от значение на спора съдът намира за безспорно установено,
че на 03.04.2018г. ищецът по време на работа е претърпял злополука, като,
докато се е опитвал да освободи заседнал к. за смет в с.к. с помощта на метален
прът, е успял да освободи к.а, бил е избутан от механизма, изгубил е равновесие
и е паднал. При падането е ударил левия си крак, вследствие на което е получил
закрито множествено счупване на лявата подбедрица, на малка и голяма пищялна
кост, извършена е операция, фиксация на костта с метални импланти на
03.04.2018г., след тази оперативна интервенция ищецът е претърпял още три
такива – през месеците юли, август и октомври 2018г., първата и третата от
които за премахване на част от металните фиксатори, а втората за оперативно
лечение на гнойно възпаление, раната е супорираща – постоянно отделяща секрет,
не е зараснала, има възпаление, което може ад се дължи на няколко причини,
първите няколко месеца ищецът не е можел да стъпва на крака, после се е
придвижвал с патерици, в момента се движи накуцвайки и с помощно средство или
подпирайки се на друг човек, ;предстоят рехабилитационни процедури, кракът не е
възстановен, непосредствено след операцията поне 20 дни ищецът не е можел
въобще ад се обслужва сам, вкл. и да ходи до тоалетна, и е бил обслужван от
близките си, а впоследствие е ходел до тоалетна и да се изкъпе с чужда помощ.
Бил е общо 8 месеца и половина в отпуск поради временна неработоспособност,
като в момента му е определена общо 20 % трайно намалена такава, като въпреки,
че в ЕР ан ТЕЛК е посочена причина общо заболяване, изрично е посочено, че се
касае за усложнения след счупването, което представлява тр. злополука.
Злополуката е призната за трудова по надлежния ред с необжалвано и влязло в
сила разпореждане на ТП на НОИ. С оглед на дотук изложеното съдът намира за
доказано ищецът да е претърпял злополука, която е призната за трудова по
надлежния ред, същата да е довела до временна неработоспособност, и да е
претърпял вреди от злополуката, поради което фактическият състав на чл. 200 от КТ е осъществен. По тези въпроси страните не спорят, спорните въпроси са два –
дали е налице съпричиняване, и какъв е размерът на търпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
По въпроса за
съпричиняването, съдът намира следното:
За да е налице
съпричиняване, следва да се установи, от страна на работодателя, при условията
на пълно и главно доказване, че е налице виновно допринасяне на пострадалия за
настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на
вината, не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, а само грубата небрежност, при която работникът не е положил грижа,
каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В конкретния
случай съдът намира за установено по делото такова съпричиняване да е налице.
Безспорно се установи както с гласните, така и с писмените доказателства, че на
ищеца е провеждан инструктаж, първоначален, периодичен и ежедневен, същият се е
подписвал за това, като още при постъпването си на работа е подписал
декларация, че е запознат с инструкцията за безопасна работа на с.ите с
повдигащата уредба на с.а. Установи се от показанията и на тримата свидетели на
ответника, че на с.ите постоянно се повтаря какво трябва и какво не трябва да
правят отзад на с.а, и в частност, че са длъжни да стоят извън обсега на тази
уредба по време на работа, по никакъв начин да не се качват на нея и да не се
возят на нея. В тази инструкция в т. 6 това е изрично записано. В т. 5 изрично
е записано, че при заклинване на к.а са длъжни незабавно да преустановят работа
и да уведомят ш., като никъде няма арзписано задължение за с.ите да
освобождават к.а ръчно. Установи се от показанията и на тримата свидетели какъв
е редът за това освобождаване – к.ът бавно, със заседналия к. следва безопасно
да се придвижи до гаража, където механиците с помощта на метален лост да го
освободят. Установи се от показанията на свидетеля – очевидец, че ищецът е бил
качен върху самия механизъм и
освобождаването на същия е довело до падането му. Следователно, ищецът, в
разрез със забраната да се качва на повдигащия механизъм и да стои в обсега на
вдигнатия к. се е качил именно там, за да го освободи с помощта на метален
лост. Съдът намира това му действие за проявна форма на груба небрежност, която
и най-небрежният работник не би проявил. Обстоятелството, че е бил върху
повдигащия механизъм и освобождаването на същия рязко надолу е довело до
загубата на равновесие, следователно самият ищец с поведението си - извършвайки дейност, източник на повишена
опасност, която не му е възложена и няма право да извършва, и качвайки се върху
опасния механизъм, което му е забранено, значително е допринесъл за настъпване
на злополуката. Съдът намира обаче, че следва да се отчете обстоятелството, че
работодателят и отговорните лица са знаели за практиката на с.ите сами да
освобождават к.ите, но не са предприели действия, освен ежедневните
инструктажи, да я предотвратят, поради което същата се е превърнала в обичайна
такава – за това свидетелстват показанията както на свидетелите на ищеца, така
и тези на ответника. Установи се от показанията ан свидетеля – очевидец, ш. на
с.а, че същият е видял ищеца върху механизма, опитвайки се да го освободи, но
да не му е направил забележка или да е предприел други действия, за да го
накара да слезе оттам – т. е. въпреки, че е било забранено, се е допускало
с.ите сами да свалят к.ите, тъй като, както двама от свидетелите на
работодателя споменаха, това е било в интерес на работата – ходенето до гаража
и обратно би отнело от час и половина до два часа. Отделно от това, следва да
се отчете и обстоятелството, че самият с. е бил оборудван с метален прът –
лост, който е давал възможност освобождаването на к.а да бъде извършено с него,
макар предназначението му да е било друго. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че работодателят не е осигурил авариен екип от механици, които
на място да могат да освободят заклинения к. и сметосъбиращата бригада да
продължи работата си, а е създал застрашаващ движението по пътищата ред за
освобождаването на к.а – с.ът със закачен на него к. да се придвижи през целия
град до гаража, за да бъде освободен, като има опасност да се освободи внезапно
и да падне, тъй като заклинването е механично, а ръчките и бутоните за
освобождаване на к.а са натиснати, което падане в движение би могло да причини
ПТП със значителни матетриални и нематериални щети, с оглед тежестта и обема на
един такъв к., както и обстоятелството, че е заклинен в горно положение. С
действията си реално ищецът е извършил работа в интерес на работодателя, макар
и да не му е била възложена и да е бил в обсега на механизма, на който му е
забранено да се качва. Ето защо, с оглед на така изложеното, съдът намира, че
макар злополуката да е причинена предимно от действията на ищеца, процентът
съпричиняване от страна на същия към нея следва да бъде определен на 30 %.
Досежно размера
на претърпените вреди:
Съдът намира с
оглед интензитета на болките и страданията, броя операции, претърпени от ищеца,
и продължителния период на временна неработоспособност, както и определения в
момента такъв 20 % ТНР за срок от 3 години, на ищеца да се следва обезщетение
за неимуществените вреди в размер на 15000 лева, което, намалено с 30 %
съпричиняване, да се определи на 10 500 лева. Претенцията на ищеца за
присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лева е прекомерна и до тази
сума същата ще бъде отхвърлена, тъй като се касае за средна телесна повреда,
счупване на един долен крайник, който една година след злополуката не е напълно
възстановен, поради поетапното отстраняване на имплантите и възпалението, но
предстои подобрение и възстановяване след рехабилитация, както и след заздравяване
на оперативните рани. Ищецът е млад, с добри регенеративни способности, вече е
започнал да стъпва на увредения крак, възстановителният процес не е завършил, и
вероятността за пълно възстановяване е значителна, което донякъде е отразено и
в експертното решение, с което са му определени 20 % трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години. С оглед на горното, съдът намира сумата
от 15 000 лева достатъчна да репарира претърпените от ищеца неимуществени
вреди, която с оглед процента съпричиняване следва да се определи на
10 500 лева. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от
40 000 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.
По имуществените
вреди: Ищецът доказва направени разходи за лечение и консумативи в общ размер
на 120 лева – болничен престой на придружител 4 дни, 100 лева, и 20 лева за
закупени болкоуспокояващи и превързоч1ни материали. Показанията на свидетеля на
ищеца досежно това какви суми за какви
лекарства са похарчени не следва да се кредитират, тъй като по делото липсват
доказателства тези разходи реално да са извършени от ищеца. ето защо доказаните
разходи са в размер на 120 лева, като от тях, с оглед процента съпричиняване,
следва да се присъди сумата от 84 лева. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 313, 25 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира
законната лихва върху главниците от датата на злополуката до окончателното
изплащане, като същата следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на
спора, всяка от страните има право на разноски по съразмерност. Ищецът
претендира такива единствено за адв. възнаграждение, което пълномощниците му
претендират да им се присъди по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В
случая не се спори, че ищецът е материално затруднено лице, по делото е представено
пълномощно, видно от което същият е упълномощил адв. З.П.В. и адв. К.М.Б. да го
представляват по исковете за присъждане на обезщетение за претърпените от него
вреди, като същите са декларирали, че представляват ищеца безплатно. Ето защо
съдът намира, че липсата на изричен писмен договор с уговорено безплатно
процесуално представителство по реди, при условие, че от данните по делото е
видно, че ищецът е защитаван безплатно от пълномощниците си. Ето защо на същите ще се присъди
възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Хонорарът
следва да бъде определен върху сумата от 10 584 лева, като съгл. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата за МРАВ възлиза на 830 лева плюс 17, 52 лева, или общо 847,52
лева. Към тази сума следва да се добави и сумата от по 100 лева за всяко
съдебно заседание след второто такова, в което пълномощникът се е явил, на осн.
чл. 7, ал. 8 от наредбата, предвиждаща, че при защита по дела с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100
лв. По делото са проведени общо седем съдебни заседания, като в четири от петте
заседания след второто такова е представляван от адв. В., който не се е явил
само в едно с.з. след второто такова. Ето защо за тези четири заседания, в
които ищецът реално е представляван от адв. В., се следват по 100 лева, общо
400 лева, поради което минималният хонорар по делото съгл. наредбата възлиза на
1247, 52 лева. Същият не подлежи на допълнително завишение с оглед фактическата
и правна сложност на делото, каквато действително е налице, тъй като за
определяния по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата хонорар такава
възможност липсва. Ето защо с оглед на дотук изложеното, на пълномощниците на
ищеца следва да се присъди сумата от 1247, 52 лева (хиляда двеста четиридесет и
седем лева и петдесет и две стотинки) – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
С оглед изхода на
спора, на ответника се следват разноски по съразмерност, с оглед отхвърлената
част от исковете. Същият доказва да е направил разноски за адв. възнаграждение
в размер на 1500 лева, като разноските за СМЕ, дължими от него, не са внесени и
не са заплатени. С оглед изхода на спора по съразмерност му се следват такива –
1106, 18 лева (хиляда сто и шест лева и осемнадесет стотинки), с оглед
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза общо на 470 лева (четиристотин и седемдесет лева), от които 420
лева по иска за неимуществени вреди и 50 лева по иска за имуществени такива. В
негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски за
основна и допълнителна СМЕ в общ размер на 190 лева (сто и деветдесет лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Общинско предприятие
“Чистота” – Пловдив, БУЛСТАТ 0004715040604, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Даме
Груев” № 64А, представлявано от д.И. С., със съдебен адрес:***, чрез адв. Н. П.
да заплати на М.З.И., с ЕГН **********,***, чрез адв. З.В. и адв. К.Б., със
съдебен адрес:*** следните суми: сумата от 10
500 лева (десет хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 03.04.2018г., призната за трудова с разпореждане № ***/18.04.2018г.
на ТП на НОИ – Пловдив, при която на ищеца са причинени множествени счупвания
на лявата подбедрица - закрито, довело до открито наместване на фрактурите с
вътрешна фиксация, което е довело до временната нетрудоспособност на М.З.И. за
период от 8 и повече месеца, както и до трайно намалена работоспособност 20% за
срок от три години, както и сумата от 84
лева (осемдесет и четири лева) – обезщетение за претърпените имуществени вреди – разходи за
лекарства и консумативи, от същата злополука, ведно със законната лихва върху главниците от датата на настъпване на
увреждането – 03.04.2018г. до
окончателното плащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 500 лева (десет хиляди и петстотин лева), до пълния предявен
размер от 40 000 лева
(четиридесет хиляди лева) и иска за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над сумата от 84 лева
(осемдесет и четири лева) до пълния предявен размер от 313, 25 лева (триста и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки),
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Общинско предприятие
“Чистота” – Пловдив, БУЛСТАТ 0004715040604, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Даме
Груев” № 64А, представлявано от д.И. С., със съдебен адрес:***, чрез адв. Н. П.
да заплати на а. З.П.В., с ЕГН: **********,*** и а. К.М.Б., с ЕГН:
**********,*** общо сумата от 1247, 52
лева (хиляда двеста четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки),
представляваща адвокатско
възнаграждение, присъдено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА М.З.И., с ЕГН
**********,***, представляван от пълномощниците адв. З.В. и адв. К.Б., със
съдебен адрес:*** да заплати на Общинско предприятие “Чистота” – Пловдив,
БУЛСТАТ 0004715040604, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Даме Груев” № 64А,
представлявано от д.И. С., със съдебен адрес:***, чрез адв. Н. П. сумата от 1106, 18 лева (хиляда сто и шест лева и
осемнадесет стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Общинско предприятие
“Чистота” – Пловдив, БУЛСТАТ 0004715040604, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Даме
Груев” № 64А, представлявано от д.И. С., със съдебен адрес:***, чрез адв. Н. П.
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 470
лева (четиристотин и седемдесет лева) – държавна такса върху уважените искове и сумата от 190 лева (сто и деветдесет лева) –
разноски за съдебно - медицинска
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Таня Георгиева – Точевска
Вярно с оригинала!
РЦ