Р Е Ш Е Н И Е
№ 1011/27.5.2019г.
гр.В., 27.03.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№ 891 по описа за 2019
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от К.Б.Б. чрез адв. А. от ВАК
против НП № 18-0819-007392/10.01.2019 г. на Началник на група в сектор „ПП“към
ОД на МВР-В.,
с което на основание чл. 179
ал.2 пр.2 от ЗДвП му е
наложено дминистративно
наказание
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 179 ал.2
пр.2 от ЗДвП , доколкото същата предвижда като резултат настъпването на ПТП,
което не е предвидено като правило за поведение в нормата на чл. 23 ал.1 от ЗДвП. Сочи се, че административно-наказателната отговорност за нарушение на чл.
23 ал.1 от ЗДвП следва да се ангажира на основание чл. 185 от ЗДвП. С оглед на
изложеното, се твърди, че липсва единство между фактическо описание на
нарушението, посочен като нарушен материален закон и правното основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника,
с което е ограничено правото му на защита. Твърди се, че не са посочени в АУАН
и НП всички факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението, като същото е описано бланкетно с
твърдението, че въззивникът не е спазил достатъчно
разстояние пред движещото се пред него МПС. Твърди се, че е следвало да се
ангажират абсолютни стойности при посочване на това разстояние, което е
следвало да бъде спазено. Излага се становище, че не е установено, че е
допуснато ПТП вследствие на извършеното нарушение, доколкото не е посочено в какво
се изразяват материалните щети, причинени от същото. Сочи се, че е налице
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в обжалваното
НП не са изложени мотиви защо АНО не е приел, че е приложима посочената норма,
което се твърди, че опорочава административно-наказателното производство. Иска
се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован се
явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания и искания.
Въззиваемата
страна, редовно призована не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 20.11.2018 г. , около 19.00 ч. св. А.В.
управлявала л.а. Ф.с ДК№ ***, собственост на Б.К., в гр. В., по бул. Ц. О. в посока ул. С., като се движела в средна
пътна лента. Същата дала път на
специален автомобил /линейка/ - Ф. Т. с ДК№ *** преди светофарната уредба, находяща се на около 50 м от кръстовището с ул. О.П..
Междувременно след автомобила, управляван от св. В., в същата пътна Поради
светналия междувременно червен сигнал на светофарната уредба, автомобилът спрял
движението на светофара, а зад него спрял и автомобила, управляван от св. В..
Междувременно зад л.а. Ф.в средна лента
се движела жалбоподателката, с управлявания от нея
л.а. С.Д. с ДК№ ***. Поради неспазване на достатъчно разстояние от движещото се
пред нея МПС, управлявано от св. В., жалбоподателката
не успяла да намали скоростта и са спре своевременно, така че да избегне удар
със спрелия междувременно пред нея л.а. Ф., с оглед червения светофар на
светофарната уредба, който бил наличен. Последвал удар между предна част на
л.а. С. Д. и задна част на л.а. Ф., като от удара превозното средство се
придвижило напред и ударило спрелия пред него л.а. със специален режим.
Настъпили материални щети по двата автомобила, като вследствие на удара л.а. Ф.бил
с деформирана предна и задна част. По сигнал за случая на място пристигнали
дежурни служители при ПП-КАТ при ОД на МВР-В. – св. И.Х. и М. П.. След извършен
оглед на пострадалите автомобили и събеседване с водачите, св. И.Х. съставил на
жалбоподателката АУАН за нарушение на чл. 23 от ЗДвП,
въз основа на който на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на същата.
В хода на съдебното производство са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и
другия участник в произшествието – св. В.. Приобщени са като писмени доказателства по делото
материалите по АНП, както и заверени за вярност оригинала копия напротокол за ПТП № 169277/20.11.2018 г., писмо УРИ № 819000-7890/19.02.2019
г., както и спогодба и разписка с дата 21.11.2018 г..
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност
са логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост,
и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна
и е приета от съда за разглеждане,
като по същество
е основателна.
Наказателното
постановление №
18-0819-007392/10.01.2019 г. е издадено от компетентен
орган, видно от приобщеното по
делото копие на заповед № Із-8121з-515/14.05.2018 г. и в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН..
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а АУАН – с нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано, както по
време, така и по място, в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Съдът счита, че в
хода на административно-наказателното производство е изяснена фактическата
обстановка по случая и правилно въз основа на констатираните
факти административно-наказващият
орган е приложил материалния закон.
Съдът оцени доводите на жалбоподателката за опорочаване на
административно-наказателното производство като неоснователни такива. В АУАН и
НП са посочени фактите, касаещи съставомерни признаци
на административното нарушение, които ясно и недвусмислено сочат
обстоятелствата, касаещи конкретното нарушение и деянието, в което същото се
изразява. Доколкото нормата на чл. 23 от ЗДвП адресира правило до водачите да
спазват дистанция, която според конкретните обстоятелства , а именно
конкретната скорост, с която се движат, масата на превозното средство,
атмосферните условия и др. следва да им позволи своевременно да спрат
превозното средство , за да избегнат ПТП, съдът намира, че посочването на
абсолютната стойност при всеки конкретен случай не е необходимо за пълнота на
обвинението. Това е така, доколкото стойността на конкретното разстояние няма
значение за съставомерността на деянието, а самият
факт, че водачът не е успял да спре своевременно и наличието на причинна връзка
между липсата на достатъчно разстояние между управляваното превозно средство е
предходно движещото се такова е достатъчно за съставомерността
на реализираното деяние.
Не се споделят и доводите за
противоречие между фактическа обстановка, посочена в АУАН и НП, визирания като
нарушен материален закон и правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност. Разпоредбата на чл. 23 ал.1 от ЗДвП
предвижда конкретното правило за поведение, адресирано към водачите на превозни
средство, неспазването на което при наличие на настъпил съответен противоправен резултат, а именно „пътно-транспортно“
произшествие, съставлява административно нарушение, съставът на което е
предвиден в санкционната норма на чл. 179 ал. 2 т.2 от ЗДвП, която се явява в
тази връзка правилно установеното правно основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на виновния водач.
Не съставлява съществено-процесуално
нарушение и обстоятелството, че не са описани подробно по вид и характер причинените
материални щети в резултат на деянието, доколкото разпоредбата на §6 т.30 от ДР
на ЗДвП не поставя в зависимост от посочените обстоятелства легалната дефиниция
на „пътно-транспортно произшествие“, а свързва настъпването на такова
произшествие, в една от хипотезите си, с
реализирането на щети с материален характер.
Не опорочава обжалваното НП и
липсата на мотиви за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
липсата на подобни би могло да повлияе единствено върху обосноваността на НП ,
но не и върху неговата процесуална законосъобразност, доколкото не води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, съдът установи от правна страна
следното:
Видно от събраните
по делото доказателства, а именно разпита на актосъставителя
и св. В. именно в резултат на вонивното противоправно поведение на жалбоподателката
на процесната дата е настъпило произшествие с
установения по делото механизъм. Произшествието се характеризира с белезите на
„пътно-транспортно такова“, доколкото видно от протокобла
за ПТП и показанията на св. В. са настъпили материални щети по управлявания от
нея автомобил, изразяващи се в деформация на предна и задна част на превозното
средство. Посочените констатации се потвърждават и от приобщеното по делото
копие на спогодба, видно от която жалбоподателката е изплатилана собственика на л.а. Ф.доброволно сумата,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието вреди, което
сочи съзнанието на същата за реализираното виновно противоправно
поведение, в резултат на което именно са настъпили посочените щети.
Предвид изложеното и с оглед обективираните в настоящите мотиви съображения за
приложимостта на разпоредбата на чл. 23 ал.1 от ЗДвП и нормата на чл. 179 ал.2
т.2 от ЗДвП, съдът счита, че правилно и законосъобразно АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателката на съответното
основание за извършване на нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП с оглед
установените по делото факти, че същата не е осигурила необходимата дистанция с
управляваното пред нея МПС – л.а. Форд Ка , която й
осигурява възможността своевременно да спре автомобила и да избегне настъпване на „пътно-транспортно
произшествие“, вследствие на което такова е настъпило след спиране на л. а.
Форд Ка на червен сигнал на прилежащата светофарна
уредба.
С оглед наличието на данни за настъпили щети и с оглед механизма на
настъпване на ПТП, съдът счита, че процесното деяние не разкрива предпоставки за прилагане на
нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Като взе предвид, че
административната санкция е предвидена в нормата на чл. 179 ал.2 от ЗДвП в
твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същата.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0819-007392/10.01.2019 г. на
Началник група към ОД на МВР-В., с което на К.Б.Б. на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: