Р Е Ш
Е Н И Е
№ 363/21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, І-ви състав, в съдебно
заседание на осми септември през две хиляди и деветнадесета и втора година в
състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№ 253/2022 г. по описа на
Административен
съд – Монтана
Производството е по реда на чл.
118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Л.Л.С. ***, чрез
процесуален представител адвокат К., против Решение № 2153-11-17/03.06.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалбата на оспорващия срещу
Разпореждане № 2141-11-1/15.04.2022 г. издадено от ръководителя на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна.
В жалбата пред съда се излагала,
че административният акт, постановен от Директора на ТП на НОИ – Монтана,
е необоснован и незаконосъобразен, като
се развиват доводи за незаконосъобразност на потвърденото с него разпореждане
на пенсионния орган и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващият,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като излага аналогични
доводи.
Ответникът по оспорването Директора на
ТП на НОИ – Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
Настоящият състав на Административен съд –
Монтана, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на оспорения административен
акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение № 2153-11-17/03.06.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, с което жалба на оспорващата срещу Разпореждане №
2141-11-1/15.04.2022 г. издадено от ръководителя на пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна. В мотивите на оспорения
административен акт е посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващата
е приложена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като за периода от
01.02.2019 г. до 28.02.2021 г. г-жа С. добросъвестно, но неоснователно е
получила сума за пенсия от фондовете на ДОО, която следва да бъде възстановена от нея.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Оспореният административен акт е по
отношение на зачетен осигурителен стаж след пенсиониране по чл. 102, ал. 1 от КСО по данни съдържащи се в Регистър на осигурените лица на НОИ за времето от
01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., подадени от осигурител „Е. М. ДЕ К*** “ ЕООД –
гр. П*** и за времето от 01.09.2018 г. до 13.12.2018 г., подадени от осигурител
„А*** П*** К*** ЕООД – гр. П*** .
С разпореждане № ********** от
17.04.2019 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана,
по подадено заявление от оспорващата, е изменена личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст по реда на чл. 102, ал. 3 от КСО за придобит осигурителен стаж
след пенсиониране за времето от 01.04.2018 г. до – 30.06.2018 г. – 3 месеца,
положен на длъжност „работник“ в „Е. М. ДЕ К*** “ ЕООД – гр. П*** и за времето
от 01.09.2018 г. до 13.12.2018 г. – 03 месеца и 13 дни, положен на длъжност
„работник“ в „А*** П*** К*** " ЕООД – гр. П*** , считано от 01.02.2019 г.
Този стаж е послужил за определяне на нов по-висок размер на пенсията.
В ТП на НОИ – Монтана с писмо №
Ц1130-13-83#1/23.12.2020 г. е постъпила информация за извършени процесуални действия по повод
заличаване на данни, подавани по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, а именно
Констативен протокол № КВ-5-13-00846029/25.11.2020 г. за извършена проверка по
разходите на държавното обществено
осигуряване на "Е. М. ДЕ К*** " ЕООД – гр. П*** и Задължителни
предписания дадени на същия осигурител № ЗД-1-13-00846080/25.11.2020 г. за
заличаване на данни в РОЛ, в които фигурира Л.Л.С. за периода от 01.04.2018 г.
– 30.06.2018 г. Предписанието не е обжалвано и е влязло в сила. Постъпил е и
Констативен протокол № КВ-5-13-00845672/24.11.2020 г. за извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „А*** П*** К*** " ЕООД –
гр. П*** и Задължителни предписания дадени на същия осигурител №
ЗД-1-13-00845738/25.11.2020 г. за заличаване на данни в РОЛ, в които фигурира Л.Л.С.
за периода от 01.09.2018 г, до 13.12.2018 г. и от 03.04.2019 г. до 05.06.2019 г.
Предписанието не е обжалвано и е влязло в сила. След като от извършените
проверки от контролните органи на НОИ е установено, че едноличният собственик и
на двамата осигурители М*** Ф*** И*** е починал на 28.11.2018 г. и в Търговския
регистър към Агенция по вписванията няма вписан нов собственик, което от
фактическа страна означава, че търговските дружества нямат законен
представител, то на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за посочените
периоди в двете задължителни предписания на двамата осигурители са заличени служебно
от НОИ.
От пенсионният орган са предприети последващи
действия като на основание чл. 99, ал. 1 т. 2 от КСО е изменена личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № ********** от 05.02.2021 г., с
което се коригира разпореждането от 17.04.2019 г., като при определяне размера
на пенсията не се взима предвид стажът за заличения период от 01.04.2018 г. до
30.06.2018 г. и от 01.09.2018 г. до 31.12.2018 г. и с разпореждане № **********
от 29.06.2021 г., с което се коригира
разпореждане ********** от 27.03.2020 г., както и всички следващи го, като при
определяне размера на пенсията не се взима предвид стажът за заличения период
от 03.04.2019 г. до 05.06.2019 г.
С разпореждане №
2141-11-1/15.04.2022 г. на ръководителя на
пенсионния орган при ТП на НОИ – Монтана е постановено за неоснователно
изплатените суми за пенсия на оспорващата за периода 01.02.2019 г. – 28.02.2021
г. да се приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 2. Т. 2 от КСО. С жалба вх. №
1054-11-77/03.05.2022 г. разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ
– Монтана, който с оспореното Решение № 2153-11-17/03.06.2022 г. е приел, че
жалбата е неоснователна и е потвърдил разпореждане № 2141-11-1/15.04.2022 г.
Видно от известие за доставяне на л. 30 по делото, оспореният административен
акт е съобщен на оспорващата на 03.06.2022 г., тоест жалбата с вх. №
2103-11-5/17.06.2022 г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е
подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Доказателствата по делото са
писмени, като настоящата съдебна инстанция въз основа на събраните
доказателства и взе предвид становищата на страните, формира следните правни
изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им,
като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката
за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са
изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая оспореният
административен акт е постановен от компетентен административен орган, който се
е произнесъл по жалба срещу административен акт, който попада в описаните от
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен. В жалбата не се спори, че изготвените въз основа на
извършените проверки от контролните органи на НОИ с Констативен протокол №
КВ-5-13-00846029/25.11.2020 г. и Констативен протокол № КВ-5-13-00845672/24.11.2020 г. Задължителни
предписания, съответно № ЗД-1-13-00846080/25.11.2020 г. на осигурителя на „Е.
М. ДЕ К*** " ЕООД – гр. П*** и Задължителни предписания № ЗД-
1-13-00845738/25.11.2020 г. на осигурителя „А*** П*** К*** " ЕООД – гр. П***
, са влезли в законна сила, след което е извършено служебно заличаване по реда
на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за посочените периоди.
Установените по делото фактически положения водят до несъмнен извод за
липсата на осъществяване на търговска дейност от двете дружествотва-работодатели,
от което следва, че няма как жалбоподателката реално да е упражнявала трудова
дейност в тях, респективно не се дължат осигурителни вноски по КСО и подадените
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са без правно основание.
Следва да се има предвид, че двата приложени констативни протокола от
извършените проверки по разходите на ДОО на двамата осигурители, на основание чл. 108, ал. 1 от КСО,
са официални
документи,
издадени по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на възложената
му функция и компетентност и представляват писмено доказателство.
С разпореждане № ********** от 05.02.2021 г. на основание чл. 99, ал. 1, т.
2, буква „а" от КСО е отменено разпореждане № ********** от 01.02.2019 г.,
като осигурителният стаж за заличените периоди не е взет предвид при определяне
размера на пенсията. Няма данни разпореждане № ********** от 05.02.2021 г. да е
обжалвано и същото е влязло в законна сила, съответно е годен индивидуален административен акт,
който да породи целените правни последствия за оспорващата. В резултат на което за времето от 01.02.2019 г. до 28.02.2021 г. е установено, че от оспорващата е получаван по-висок от дължимия размер пенсия или безспорно е
налице получена сума без правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания
не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните
случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение, като в точка 2 е предвидена хипотезата, при която
след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане".
Безспорно в казуса се установява, че причината от пенсионния орган при ТП на
НОИ да бъде постановено възстановяване на получените суми за пенсия в по-висок
размер от оспорващата, са установени/постъпили след изплащането на пенсията
доказателства или данни, които имат значение за определяне на размера ѝ, а именно заличените
неправомерно подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от двамата осигурители.
С оглед на установените обстоятелства по делото не може да се приеме за
докадано, че оспорващата фактически е извършвала трудова дейност за релевантните за делото периоди. Представените трудовои договор,
допълнително споразумение и извлечения от лична банкова сметка ***ументи, които имат само формална
доказателствена сила, поради което не обвързват съда, но
с оглед изчерпателност следва да се отбележи, че с въз основа на
доказателствата по делото следва да се приеме, че те само формално
уреждат трудово правоотношение, а осигурителното такова между оспорващия и ТП
на НОИ – Монтана е също формално обособено и съществува само доколкото правото го
урежда.
Изискването на действащата материалноправна
норма, съдържаща определението
за "осигурено лице" по смисъла на КСО,
е лицето да упражнява трудова дейност, тоест не
е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от
страна на оспорващата по сключените трудови договори не се ангажираха пред настоящата
съдебна инстанция, като такива не са ангажирани и в производството пред
административния орган.
Начисляването
на трудови възнаграждения, без внасяне на осигурителни вноски и без данни за
реално осъществявана трудова дейност от оспорващата дават основание да се
приеме, че законосъобразно административният орган е приел, че не е налице
изискуемия фактически състав по чл. 40 от КСО,
§1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО.
Представените от жалбоподателката трудови договори свидетелстват за
съществуване на трудови правоотношения, но това само по себе си не може да обуслови възникването на
осигурително правоотношение, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО,
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ.
Освен
изложеното до тук, следва да се има предвид и, че от писмо до НОИ с вх. №
Ц1030-13-183#1/24.04.2020 г. става ясно, че по отношение на „А*** П*** К*** ЕООД
– гр. П*** и „Е. М. ДЕ К*** “ ЕООД – гр. П*** няма данни за подадени от
дружествата искания за издаване на удостоверения А1 и съответно не са издадени
съответните формуляри и няма постановени откази за същото. По отношение на
лицата командировани на територията на друга дьржава-членка от работодател,
установен в България, е приложим регламент № (Е0)883/2004 за координация на
системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейски
парламент и на съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедура по прилагане
на регламент №(ЕО)883/2004. Основното правило при определяне на приложимото
законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на
законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. В
чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 нормативно е определено изключение от
основното правило, съгласно което, при определени задължителни изисквания, за
лицата с български работодател, които упражняват трудова дейност на територията
на друга държава-членка на ЕС, се прилага българското осигурително
законодателство. Регламентирано е, че компетентната институция, която определя
въпроса за това, кое е приложимото осигурително законодателство в Р. България е
Национална агенция по приходите. Обстоятелството, че дадено лице е наето от
български работодател въз основа на сключен трудов договор съгласно българското
законодателство и съответно командирован по този ред за осъществяване на
трудова дейност в друга държава-членка на Европейския съюз, не е достатъчно
условие, за да се прилага спрямо това лице българското осигурително
законодателство,
При проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Съобразно
гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспореното от Л.Л.С. ***, чрез процесуален представител адв. В.К. ***, Решение №
2153-11-17/03.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалба на
оспорващата срещу Разпореждане № 2141-11-1/15.04.2022 г. издадено от
ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана е приета за
неоснователна, е
законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, предвид
което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Л.С. ***, чрез процесуален представител адв. В.К. ***, срещу
Решение № 2153-11-17/03.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: