Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 153 31.12.2019 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично
заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 268 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК ) във вр. с чл.
във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Ю. Ю. И. от гр. К.,
ул. „******” № **,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №
19-0290-000268 от 29.10.2019 год. на началник група към ОДМВР Разград РУ –
Кубрат, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП му е наложена
принудителна административна мярка
„Прекратяване на регистрацията на ППС”
за срок от 365 дни по отношение на МПС с регистрационен № РР 5149 ВМ.
Оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея не са
изложени мотиви по отношение продължителността на срока на наложената мярка,
както и не ставало ясно защо административният орган е приел, че оспорващият не
за първи път извършва описаното в мярката нарушение
Ответната по жалбата страна - началник група към ОДМВР Разград, РУ –
Кубрат не заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На 28.10.2019 год. младши автоконтрольор при
ОДМВР Разград, РУ – Кубрат, съставил срещу оспорващия акт за установяване на административно нарушение
с бл. № сер. GA № 103790 за това, че на същата дата в гр.
Кубрат, по ул. „Цар Асен II” в посока с. Севар, управлява собствения си лек
автомобил „СУЗУКИ” СХ4 с рег. № ********
след употреба на алкохол. С техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7410” с фабр.
№ ARSM 0041 в 22.26 часа е
отчетена концентрация от 1,42 промила алкохол в издишания от водача въздух с
проба № 352. На нарушителя е издаден талон за изследване с № 0023659. Описаното
в АУАН деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение началникът на група към ОДМВР Разград
РУ – Кубрат, е издал заповед за прилагане на ПАМ с № 19-0290-000268, с която на
основание чл. 171, т. 2а б. „б” от ЗДвП наложил на оспорващия принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от 365 дни като отнел 2 бр. регистрационни табели с № ********
и свидетелство за регистрация на МПС с № *********. Като фактическо основание
за налагане на ПАМ административният орган е описал фактическите обстоятелства
описани в АУАН. Като мотив за определяне на срока на наложената мярка
административният орган е посочил, че извършеното от водача Ю. И. нарушение не е за първи
път. Заповедта е връчена на 31.10.2019 год., а жалбата срещу нея е постъпила в
РУ Кубрат на 12.11.2019 год.
В хода на съдебното производство като доказателство по делото се приеха справка
за нарушител на името на оспорващия И. / л.
25,26/ от която е видно, че на
01.06.2014 год. оспорващият е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /редакция ДВ
бр. 54/2010 г./, съгласно който на водачите на ППС е забранено да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол,наркотици или други упойващи
вещества, за което му е съставен АУАН бл. № сер Т № 507108 на ГДМВР Русе , РУ Сливо Поле. За това
описаното в този акт нарушение с НП № 14-0453-000084 от 23.06.2014 год. на ОДМВР Русе, РУ Сливо
Поле, влязло в сила на 21.07.2014 год. И. е наказан за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП с глоба от 500 лв. и лишаване от
право да управлява ПМС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. По повод на това нарушение му е
наложена и ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „з” от ЗДВ /редакция към 23.06.2014 год./ -
временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от 1 месец със
заповед № 14-0453-000035 от 23.06.2014 год. на РУ Сливо Поле, влязла в сила на
13.07.2014 год. Също така като доказателства по делото са приети НП с №
18-0290-000305 от 25.10.2018 год. на началник група ОДМВР – Разград, РУ –
Кубрат, влязло в сила на 29.11.2018 год. и
НП № 17-0290-000073 от 20.06.2017 год. на Началника на РУП при ОДМВР –
Разград, РУ Кубрат, влязло в сила на
28.08.2017 год., от които е видно, че И. е
наказан за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП с първото НП и за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането.
С оглед на така установените по делото факти и
извършена проверка по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок
и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган – Началник група при ОДМВР Разград, РУ – Кубрат, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата
на чл. 172 ал. 1 във вр. с чл. 165 от
ЗДвП и заповед № 3303-2544 от 18.09.2018 год. на Директора на ОДМВР – Разград /л.12/.
Същата е
в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа реквизитите,
посочени в алинея 2 на същата разпоредба. Заповедта е мотивирана, съгласно
изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея са изложени конкретни фактическите основания, въз основа на които е
наложена принудителната административна мярка. Административният орган е
изложил и мотиви, въз основа на които е определил продължителността на
наложената ПАМ. Дали тези мотиви са основателни
и съответстват на материалния закон
е въпрос на материалноправната законосъобразност на оспорената заповед.
Ето защо твърдението на оспорващия за
липса на мотиви в оспорения административен акт е неоснователно.
При издаването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, а и такива не
се твърдят от оспорващия.
Заповедта съответства и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда се прекратява
регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца до една година
Следователно фактическото основание за
налагане на принудителната административна мярка по чл. 171,т. 2а, б. „б” от ЗДвП на собственика на МПС е да е
управлявал същото с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
В настоящия случай това фактическо основание е
доказано по безспорен начин. От събраните по делото доказателства се
установява несъмнено, че на 28.10.2019
год. в гр. Кубрат, по ул. „Цар Асен II” в посока с. Севар e
управлявал собствения си лек автомобил „СУЗУКИ” СХ4 с рег. № ********
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в случая с 1,42 на
хиляда. Това се установява от акта за установяване на административно
нарушение, който като редовно съставен
има формална доказателствена сила, до доказване на противното, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Този факт по същество не се оспорва от
жалбоподателя И. Именно поради това с определение от 20.11.2019 год. по НОХД № 253/ 2019 год. Кубратския районен
съд е одобрил постигнатото между И. и
Районна прокуратура Кубрат споразумение,
с което той се признава за виновен в това, че на 28.10.2019 год. в гр. Кубрат,
по ул. „Цар Асен II” в посока с. Севар e
управлявал собствения си лек автомобил „СУЗУКИ” СХ4 с рег. № ********
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 1,42 на хиляда, установено по надлежен ред ,
с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343б,
ал. 1, т. 1 от НК и са му наложени съответните наказания – лишаване от свобода
за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 , ал. 1
от НК и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от
право да управлява МПС за срок от една година и три месеца.
След като описаните в чл. 171, т. 2а, б. „б” фактически обстоятелства са били
налице към 29.10.2019 год., когато е издадена оспорената заповед, то материално
правните предпоставки за налагане на предвидената
в тази норма ПАМ са били налице, поради което издадената заповед за налагането ѝ се явява
законосъобразна.
Оспорената заповед е и в съответствие с целта
на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване,
се уреждат в съответния закон или указ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б”
от ЗДвП е императивна. При наличието на предвидените в нея предпоставки
административният орган е длъжен да наложи посочената в нея ПАМ. Той действа в
условията на обвързана компетентност. Нормата не предвижда различни мерки, от които органът да
избира най-благоприятната, с която се постига целта на закона. След като
административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил
единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния
закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност,
провъзгласен в чл. 6 от АПК.
Неоснователно е твърдението на процесуалния
представител на оспорващия, че липсват основания за налагане на максималния
срок на продължителност на ПАМ, както и
че след като оспорващият е наказан за
извършеното от него деяние, то наложената му принудителна административна мярка
следва да бъде отменена. Безспорно е установено, че оспорващият преди да
извърши описаното в оспорената заповед нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
е извършил през 2014 година също такова
нарушение, за което е наказан с влязло в сила НП и му е била наложена
предвидената в действащата тогава
разпоредба на чл. 171, т. 2, б. з ПАМ -
временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от 1
месец. Следователно, за да се предотврати възможността на оспорващия да извърши
друго такова нарушение, АНО е наложил
максималния срок на процесната ПАМ,
предвиден в сега действащата законова разпоредба. Ето защо съдът приема, че административният
орган е доказал наличието на фактическите основания за определяне на
максималния срок на наложената ПАМ. Позоваването на оспорващия на посочените в
жалбата решения на ВАС и на Административен съд Разград е некоректно. В тези
случаи в оспорената заповед изобщо не са били посочени мотиви за определяне на
максимално допустимия от закона срок на ПАМ, докато в настоящия случай в
оспорената заповед административният орган изрично е посочил, че процесното
нарушение не е за първи път и това обстоятелство е доказано в съдебното
производство. Оспорващият не опроверга изложения в оспорената заповед факт, че
това не е първото му нарушение от този вид. Що се касае до наложеното от
Районен съд Кубрат наказание по НОХД №
253/ 2019 год., същото е без значение за настоящия правен спор. Следва да се
посочи, че принудителните административни мерки по своята правна природа не са
наказание за извършено административно нарушение или престъпление. Те имат
различна от административното наказание
и от наказанието по НК цел – сравни разпоредбите на чл. 12 от ЗАНН и чл.
36, ал. 1 от НК с чл. 22 от ЗАНН. Както беше посочено по-горе
те се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. ПАМ се налагат с индивидуален административен акт в административно производство по реда на
ЗДвП и АПК, докато административните наказания и наказанията за извършено
престъпление се налагат съответно в
административнонаказателно производство по реда на ЗДвП и ЗАНН и в наказателно производство по НПК.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията,
посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването,
като неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ю. Ю. И. от гр. К., ул. „******” № **, срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка с № 19-0290-000268 от 29.10.2019 год. на
началник група към ОДМВР Разград Районно управление – Кубрат.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/