№ 585
гр. Варна , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110202466 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Б. П., ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 21-0436-000052 / 13.04.2021 год. на Началник сектор при ОД МВР -
Варна, Второ РУ с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50.00 /петдесет/ лв. на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка като се твърди, че автомобилът
действително е бил паркиран в гр.Варна, на ул. “Топра Хисар“, но не и на по-малко от 5
метра преди пешеходната пътека. На следващо място се навеждат доводи за това, че при
издаване на акта и постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Поради това се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въз. П. редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените
в нея основания. По същество адв. П. отново изразява становище, че нарушението не е
извършено, че не са събрани доказателства, които да потвърждават извода на наказващият
орган, както и че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила. Поради това и пледира постановлението да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен
процесуален представител. Ангажира се становище по жалбата от ю.к.Л.. Моли съда за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.03.2021 год. в гр.Варна, въз.П. паркирал л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. №
В 34 82 НС, на ул.“Топра Хисар“, пред № 4. Около 14.18 ч., в изпълнение на служебните си
задължения, на този пътен участък се намирали полицейски служители, един от които св.
Й.Н.. Тя преценила, че автомобила на въззивника е паркиран на по-малко от 5 /пет/ метра
преди пешеходна пътека на ул.“Топра Хисар“, пред № 4 . За това, след справка за
собствеността на автомобила, съставил глоба с фиш серия GT, с бланков №
500838/09.03.2021 год. за допуснато нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП. Били изготвени и
снимки с местоположението на превозното средство.
Срещу този фиш въз.П. депозирал жалба и той бил анулиран. На 15.03.2021 г. св. Н.
съставила против въззивника акт за установяване на нарушение, серия АА, бл. № 597287, за
това че на 09.03.2021 год. около 14.18 ч. е паркирал л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № 34
82 НС на ул.“Топра Хисар“ пред № 4, на по-малко от 5 /пет/ метра преди пешеходна пътека.
Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДП. При личното
предявяване на акта въз.П. го подписал, като посочил: „имам възражения“.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които оспорил
обстоятелството да е бил паркирал на забранено място и изразил становище, че въпреки
наличието на множество неправилно паркирани коли, само той е бил санкциониран.В
заключение формулирал искане преписката да бъде прекратена, а в условията на
алтернативност случаят да бъде приет за маловажен. Възражението било разгледано от
нарочна комисия и прието за неоснователно.
Въз основа на съставения АУАН против въз. П. било издадено и атакуваното
Наказателно постановление № 21-0436-000052 / 13.04.2021 год. , в което наказващият орган
възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на
нарушението по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП. За него на въззивника на основание чл.183, ал.4, т.8
от ЗДП била наложена „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св.Й.Н. – актосъставител и
свидетеля при съставяне на акта – Н.С., чиито показания съдът кредитира изцяло като
дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелите си спомнят за случая с
2
необходимата конкретика и сочат, че автомобилът е бил паркиран в непосредствена близост
до пешеходна пътека на ул.“Топра Хисар“ пред № 4. Макар да не е измерила разстоянието
до ул.“Брегалница“, св.Н. е приела, че колата е паркирана на по-малко от 5 /пет/ метра преди
пешеходната пътека .
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което
е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21 – 0436 - 000052 / 13.04.2021 год. е издадено от
компетентен орган - Началник сектор при ОД МВР - Варна, Второ РУ, съгласно Заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок. След като срещу наложената глоба с фиш е била депозирана жалба, този
фиш е бил анулиран и срещу въз.П. е било образувано и проведено административно-
наказателно производство по реда на ЗАНН- бил му е съставен акт и издадено наказателно
постановление.То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. П.
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с
достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Направените след предявяване на акта
възражения са били разгледани и приети за неоснователни. По този начин наказващият
орган е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил
с подаването на жалба до въззивната инстанция. В този смисъл възраженията в тази насока
са неоснователни.
По делото безспорно е установено, че въз.П. е паркирал лекия автомобил на
ул.“Топра Хисар“ пред № 4. Това се установява от показанията на св.Н. и св.С., от
приложените по преписката снимки. Спорният елемент е дали автомобилът е бил паркиран
в нарушение на забраната на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДП, т.е. на по-малко от 5 метра преди
пешеходната пътека.
3
В показанията си св.Н. и св.С. сочат, че не са измерили разстоянието от автомобила до
пешеходната пътека .
Съдът, след като съобрази показанията на св. Н. и св. С., приложените по преписката
снимки и установеното местоположение на паркирания автомобил, намира на ул.“Топра
Хисар“ пред № 4. От приложените по преписката доказателства обаче не се доказва по
безспорен и категоричен начин, че колата е била паркирана на по-малко от 5 метра от
пешеходната пътека.
Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП забранява престоя и паркирането на по-малко от
5 метра преди пешеходната пътека. След като автомобила е бил паркиран на ул.“Топра
Хисар“ пред № 4, то е следвало по безспорен и категоричен начин да се установи, че се е
намирал на по-малко от 5 метра от него, което в случая не е било сторено. Съдът намира ,
че от обективна страна нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
На следващо място съдът намира, че макар и неправилно да е приел, че от страна на
въз. П. е било допуснато нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП, наказващият орган не е
обсъдил и възможността да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Не е било взето
предвид обстоятелството, че въззивникът е правоспособен водач на МПС от 1991 год.,
същият е дисциплиниран участник в движението , респективно с изключително ниска
степен на обществена опасност, че живее в непосредствена близост до мястото, където е
бил паркиран автомобила му, че улицата, на която се е намирал е еднопосочна , че
паркирането е било осъществено в тъмната част на денонощието, когато интензитета на
движещи се превозни средства в този пътен участък не е висок и в този смисъл не се е
явявал пречка за движението. Всички тези обстоятелства са били изяснени в хода на
производството и наказващият орган е следвало да ги съобрази , което не е било сторено.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид наличието на основания за отмяна на НП, искането за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0436-000052 / 13.04.2021 год. на
Началник сектор при ОД МВР - Варна, Второ РУ, с което на С. Б. П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание чл.183,
ал.4, т.8 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5