О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….01.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 09.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 2096 по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по частна жалба на А.Т.М. против Заповед за изпълнение № 7117/13.09.2019 г.
на ВРС по ч.гр.д. № 14581/2019 по описа на същия съд, в частта за разноските.
Жалбоподателят
счита, че не се дължат разноски на заявителя Х.Г., тъй като отсъстват
доказателства за реално извършен разход, а в условия на евентуалност
присъденото следва да се редуцира до законоустановения
минимум при отсъствие на фактическа и правна сложност на делото. Моли за
произнасяне в горния смисъл и присъждане на разноски за настоящото
производство.
Становището
на ответната по жалбата страна, изразено в писмения отговор е за недопустимостта
й, тъй като не било ясно дали не е упражнено право на възражение по чл.414 от ГПК, в условия на евентуалност за неоснователност тъй като: възнаграждението е
доказано заплатено; същото не е над минималния и е предвидено за процесуално
представителство в заповедното производство до приключването му във всички
инстанции. Това била причината и в настоящото заявителят да не претендира
разноски. Що се отнася до искането на жалбоподателя за присъждане на разноски,
моли да се определят и присъдят в размер и под минималния по Наредба № 1/2004
г., тъй като производството по жалбата е без фактическа и правна сложност.
Съдът
като приема, че жалбата е подадена в законоустановения
срок, от лице, легитимирано да обжалва заповедта в частта за разноските и при
отсъствие на депозирано в срока по чл.414 от ГПК възражение, намира, че е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В
производството по ч.гр.д. № 14581/2019 г. по заявление на Х.Г. и въз основа на
документ – запис на заповед е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
против А.М. за сумата от 3500 лева – задължение произтичащо от менителничен ефект. Присъдени са разноски от 800 лева за
адвокатско възнаграждение.
Към
заявлението е представен договор за правна защита и съдействие между Х.Г. и
процесуалния представител Антоанета Николовска, в
който е уговорено възнаграждение 800 лева и удостоверено получаване на сумата в
брой, поради което и договорът е разписка и доказателство за надлежно платено
възнаграждение. Т.е. първото възражение по жалбата е неоснователно.
Относно
прекомерността на възнаграждението: при материален интерес от 3500 лева,
минималното възнаграждение се определя на база половината, т.е. 1750 лева
съгласно чл. 7 ал.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения и възлиза на 352.50 лева. Заявителят сочи, че възнаграждението е
определено на 800 лева, но касае извършване на всякакви съдопроизводствени
действия и за всички инстанции.
Друго
сочи обаче текста на договора за защита и съдействие /цитат/: „…правна защита и
съдействие, изразяващи се в представителство пред РС Варна….“ .
Обстоятелството, че пълномощното е за пред всички инстанции не може да доведе
до извод, че и заплатеното възнаграждение е за всички, поне това не следва от
текста на договора.
Основателно
е при това възражението на жалбоподателя, поддържано в условия на евентуалност
за прекомерност на възнаграждението, което при отсъствие на каквато и да е
фактическа и правна сложност по подаване на заявление следва да се редуцира до
минимума от 352.20 лева.
Частната
жалба е основателна и в горния смисъл частично следва да се отмени заповедта за
изпълнение относно разноските за адвокатско възнаграждение.
На
жалбоподателя за настоящото производство се следва възнаграждение по представените
доказателства за извършен разход и списък по чл. 80 от ГПК. Предвидения
минимален размер на възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. в производства по
частни жалби е 200 лева. А.М. претендира 300 лева, но разходите са доказани до
150 лева /по представена фактура и бележка за вноска на каса от 02.12.2019 г.
Размерът е под минималния и не се налага обсъждане на неговото редуциране.
С
оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично
задължение № 7117/13.09.2019 г. издадена в
производството по ч.гр.д. № 14581/2019 по описа на ВРС, в частта относно
присъдените в полза на заявителя Х.Г. *** разноски за адвокатско възнаграждение, за
горницата над 352.20 /триста петдесет и два и 0.20/ лева до определените 800
лева, на осн. чл. 413 ал.1 и чл. 78 ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.Г.Г., ЕГН
********** *** да заплати на А.Т.М., ЕГН ********** *** сумата от 15 /петнадесет/ лева заплатена държавна
такса и 150 /сто и петдесет/ лева за процесуално представителство в
производството по частната жалба, на осн. чл. 78 ал.1
от ГПК.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.