№ 269
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000502891 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по
въззивна жалба № 298628/02.08.2022 г. на ответника Л. С. М., с която обжалва
изцяло в неговата осъдителна част Решение № 262341/13.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 310/2021 г. по описа на СГС, І-19, с което ответникът
е осъден да заплати на ищцата Е. В. М. на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД сумата
от 33 895 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
разрушаване на съсобствената й масивна двуетажна сграда с идентификатор
68134.4085.1347.1, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от
10328, 56 лв. – обезщетение за забава в периода 11.01.2018 г. – 11.01.2021 г.,
като акцесорният иск за лихви е отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 15 236 лв. като неоснователен. С решението съдът е разпредЕ.л
разноските, съобразно изхода на делото.
Решението и в частта на отхвърлените искове, съответно: отхвърленият
главен иск за горницата над присъдената сума от 33895 лв. до пълния
1
предявен размер от 50 000 лв. и отхвърленият акцесорен иск за разликата над
присъдената сума от 10 328,56 лв. до претендирания размер от 15 236 лв., е
влязло в сила на 09.09.2022 г., поради необжалването му.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат
М. С. с пълномощно приложено на л.49 от делото на първоинстанционния
съд.
Въззивникът-ответник твърди неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната му част по аргументи и съображения изложени във
въззивната жалба.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
разноските.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ищцата Е. В. М. чрез нейния процесуален
представител адвокат Гърневска, надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към първоинстанционното дело /л.5/.
Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението
законосъобразно, обосновано, постановено при пълна изчерпателност на
относимите към предмета на спора доказателства, поради което моли съда да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част и да присъди
на въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Въззивникът, редовно призован, не изпраща представител, не изразява
становище в хода по същество.
Въззиваемата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноските направени в настоящото производство.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание
2
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдената главница за неимуществени вреди,
предявен от Е. В. М. срещу Л. С. М..
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че същите са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с влязло в сила на 03.12.2004 г. Решение № 297/03.12.2004 г.,
постановено по гр.д.№ 3571/2004 г. по описа на СРС, БК, 84 състав.
С влязло в сила на 10.11.2015 г. Решение, постановено на 07.05.2015 г.
по в.гр.д.№ 3296/2014 г. по описа на СГС, ІІ-Б въззивен състав е уважен
предявения от Е. М. срещу Л. М. иск за делба на придобития през време на
брака недвижим имот, а именно: масивна сграда на два етажа със застроена
площ 46 кв.м., състояща се от приемна, офис, санитарен възел и входно антре,
като в приемната е изградена вътрешна стълба за второто ниво, идентично с
първото, със застроена площ на това ниво от 48,52 кв.м., находяща се в
дворно място в гр.София, СО, район ***, кв.***, съставляващо имот с пл.№
**** от кв.** по плана на гр.София, м. кв.***, цялото с площ от 1364 кв.м.,
който имот е с идентификатор 68134.4085.1347.1., като делбата на сградата е
допусната при равни за страните квоти. С решението е отхвърлен искът за
делба на дворното място с мотивите, че Л. С. М. е негов изключителен
собственик.
От депозираната по гр.д. № 29296/2012 г. по описа на СРС, 74 състав
експертиза на вещото лице инж. П. В. Я. се установява, че същата и на
25.11.2013 г. е извършила оглед във връзка с възложената й задача, при който
е установено, че на място е изградена масивна сграда на два етажа със
застроена площ 46 кв.м., състояща се от приемна, офис, санитарен възел и
входно антре, като в приемната е изградена вътрешна стълба за второто ниво,
идентично с първото, със застроена площ на това ниво от 48,52 кв.м.
След влизане на съдебното решение по първата фаза на делба, вписано
надлежно в имотния регистър при АВ на 17.05.2016 г., по гр.д.№ 29296/2012
г. по описа на СРС, 74 състав е насрочено съдебно заседание за продължаване
на производство във втора фаза на делбата и е допуснато изслушване на СТЕ.
В проведеното на 27.09.2016 г. открито съдебно заседание, вещото лице инж.
3
М. е заявила, че не може да извърши възложената й оценка, тъй като сградата
е била разрушена един ден преди огледа и към момента не съществува.
Не е спорно, а и ответникът в отговора си на исковата молба признава,
че е построена двуетажна сграда, подробно описана в експертизата на вещото
лице Я. по гр.д.№ 29296/2012 г. по описа на СРС, 74 състав, но същата е
построена без издадено разрешение за строеж и строителни книжа, тъй като е
имало получено разрешение за строеж за едноетажна сграда за офис със
застроена площ 38 кв.м. и за охрана със застроена площ от 6,75 кв.м. в имот
пл.№ ****, кв.** по плана на гр.София, м.***.
Във връзка с получено предписание за доброволно премахване на
незаконно построената сграда, ответникът е премахнал същата, което е
констатирано с констативен протокол № РМЛ16-ТД26-375-1-1 от 15.09.2016
г. на СО, район Младост. Обстоятелството, че недвижимата сграда е
разрушена от ответника, е прието за безспорно между страните.
От приетото пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните
заключение на СТЕ, се установява, че към месец септември 2016 г. пазарната
стойност на процесната сграда е възлизала на сумата от 67 790 лв.
При така безспорно установените факти първоинстанционният съд е
приел за основателен предявения иск, приемайки, че ответникът е предприел
действия по разрушаване на съсобствената с ищцата сграда с оглед отправени
му препоръки, издадени в нарушение на ЗУТ и Наредба за принудителното
изпълнение на заповеди по чл.195, ал.4 и ал.6 от ЗУТ и заповеди по чл.225а,
ал.1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи и части от тях от органите на
СО, приета с решение на СОС от 12.06.2014 г., без да уведоми ищцата с оглед
възможността й да предприеме действия по защита на признатото й право на
собственост върху сградата, с което ответникът виновно й причинил
имуществени вреди в размер на ½ част от стойността на имота към датата на
неговото разрушаване, а именно: 33 895 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
4
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на имуществени вреди на ищцата, произтекли от разрушаване на
масивна сграда на два етажа със застроена площ 46 кв.м., състояща се от
приемна, офис, санитарен възел и входно антре, като в приемната е изградена
вътрешна стълба за второто ниво, идентично с първото, със застроена площ
на това ниво от 48,52 кв.м., която сграда е била съсобственост между
страните по делото при равни квоти.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва
да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския дЕ.кт
/виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди/. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да
се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
правната характеристика на предявените искове, настоящият състав намира,
че предявеният иск за причинени на ищцата имуществени вреди е
основателен, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
От фактическа страна безспорно се установява, с оглед влязлото в сила
решение по извършена делба в нейната първа фаза, че страните по делото са
съсобственици на масивната двуетажна сграда, при равни квоти, т.е. по ½
идеална част.
Безспорно се установява, че тази сграда е построена без разрешение за
строеж и без одобрени проекти, доколкото такъв е наличен само за временна
сграда за офис със застроена площ 38 кв.м. /І етап от двуетажна сграда имот
пл.№ ****, кв.**, м.***, София/ и за охрана със застроена площ от 6,75 кв.м.,
съобразно одобрени проекти на 20.09.2001 г. от Гл.архитект. Не са издавани
разрешение за строеж и одобрени проекти за ІІ етап от тази двуетажна сграда.
5
Не се спори, че ответникът е съборил процесната сграда, както и не се
спори, че към момента на събаряне на сградата не е имало влязла в сила
заповед по чл. 225а ЗУТ за премахване на строежа.
С оглед на горното безспорно се установява, че процесната двуетажна
сграда е незаконен строеж. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ сочи, че
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по
силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината
или упълномощено от него длъжностно лице.
Съобразно константната съдебна практика, докато не се премахне, тя
представлява обект на собственост, може да се дЕ., наследява, да се
придобива по давност и с нея могат да се извършват разпоредителни сделки.
Въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността
за премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната
сграда. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, се определя
от техническите органи съгласно относимите строителни правила, съответно
незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание
за това от компетентните органи - чл. 225 и 225а ЗУТ. В този смисъл Решение
№ 280 от 06.12.2016 г. по гр.д. № 2394/2013 г., Г.К., ІV г.о. на ВКС.
Ето защо и доколкото към датата на събаряне на сградата нито е имало
констативен протокол, съставен от служитЕ.те по чл. 223, ал. 2, установяващ
незаконността на строежа, нито препис от същия е връчван на ищцата в
качеството й на съсобственик, респ.заинтересована страна, нито е имало
влязла в сила заповед, извършеното от ответника събаряне на сградата се
явява противоправно и не съобразено с изискванията на закона. Към
12.09.2016 г. не е имало правно основание за събаряне и разрушаване на
процесната сграда.
Представеното от ответника предписание за премахване на незаконно
построената сграда няма характер на индивидуален административен акт.
Не е спазена процедурата по чл.225а от ЗУТ, началото на която се
поставя със съставянето на констативен акт при извършена проверка от
съответните компетентни органи. В него се вписват наименованието на
строежа, собственикът на имота и строежа, извършителят на незаконния
строеж, участниците в строителството, данните за предвижданията на
6
подробния устройствен план и за издадените строителни книжа. Описва се
подробно извършеното строителство и се изчертава окомерна скица на
разположението на строежа. В акта се посочват установените нарушения и
нарушените разпоредби, а също и какво административно производство се
образува. Накрая се посочва в какъв срок може да се направи възражение
срещу констативния акт и органът, до който се подава възражението.
Съдът и в настоящото производство не може да установи инцидентно
дали така построената сграда подлежи на премахване. Това може да стане
само в рамките на уреденото административно производство, завършващо с
влязъл в сила индивидуален административен акт.
Следствие на това противоправно действие за ищцата са настъпили
имуществени вреди равняващи на пазарната стойност на липсващата
(съборена) ½ идеална част от процесната двуетажна офис сграда към датата
на събаряне на сградата. И това е така, защото унищожавайки сградата не по
установения за това в закона ред, ответникът е лишил ищцата от
възможността да реализира (упражнява) всичките правомощия, които й дава
притежаваното от нея право на собственост, включително да се разпорежда с
него.
Размерът на исковата претенция е установен, съобразно заключението
на СОЕ от 03.06.2022 г.
По така изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция на въззивника не се
дължат разноски.
Въззиваемата е направила разноски в размер на 2000 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение, което се установява с представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 07.10.2022 г.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262341/13.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 310/2021 г. по описа на СГС, І-19, в частта, с което ответникът е осъден да
заплати на ищцата Е. В. М. на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД сумата от 33 895
лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
разрушаване на съсобствената й масивна двуетажна сграда с идентификатор
68134.4085.1347.1, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, в частта, с която
е осъден на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от 10 328, 56 лв. –
обезщетение за забава в периода 11.01.2018 г. – 11.01.2021 г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Е. В. М., ЕГН
**********, гр.***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 2000 лв. (две
хиляди лв.) разноски направени пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8