Р Е Ш Е Н И Е № 76
гр.В. 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател :В. В.
Членове:А. П.
В. М.
при секретаря А. А. и в присъствието на прокурора
..........…...…като разгледа докладваното от съдия В. М. в. гр.дело № 158 по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано по въззивна жалба От : А. Г. М.- П. , адвокат от АК- В.
назначена за особен представител на М.И.А. ,ЕГН: ********** против Решение № 40 от 14.02.2020 г. на PC В. по гр.д. № 1177/2019 г, с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.А. ,ЕГН: ********** , че дължи на “Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С. следните суми:-сумата в размер от 1450.29 лв. /главница/;-сумата от 310.89 лева – договорна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г.,
-сумата в размер на 6.67 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2017
г. до 02.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1450.29 лв., считано от 15.06.2017 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 1557/2017 г. по описа на ВдРС/ до окончателното издължаване, осъден е да
заплати на “Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата в общ размер от 185.63 лв., направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № 1557/2017 г. по описа на РС-В.-35.63
лева за платена държавна такса и
150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата в общ размер на 489.38 лв., направени в настоящето
производство разноски/35.63
лв.-платена държавна такса, 100.00.лв.-възнаграждение за вещо лице, 353.75 лв. за възнаграждение за
особен представител/,както и сумата в
размер от 150.00 лв.,представляваща
юрисконсултско възнаграждение , определено на осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП ,като отхвърля
искането в частта до пълния размер от 300.00 лв..
Подържа се в
частната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно, ВРС не се е съобразил с направеното оспорване на представената по делото експертиза
и възраженията за нсеравностойни клаузи.ВРС не се е съобразил,че в погасителния план,
изготвен от ответника е включено и плащане на сумата от 155,39лв като
еднократна такса за оценка на риска.
Посочва,че договора за кредит е едностранно изготвен от ищеца,за нечетливия
шрифт ,с който е написан, за размера от 35,79% на годишния процент на разходите
,за размера на лихвата и за неясното й определяне , за оспорването на начина,
по който ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Моли Съда , да постанови решение, с
което отмени обжалваното решение, в частта, в който ответникът е осъден да
заплати главница в размер на 1450,29лв, като приеме, че дължимата от ответника
главница е 1294,90лв , а така също и да отмени обжалваното решение в частта, в
която ответникът е осъден да заплати 310,89лв за
Ответната по жалба страна оспорва
същото като неоснователна и счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано.От приетата по делото експертиза се установи, че ответникът не е
заплатил исковите претенции. По делото се доказало по безспорен начин, че „Т.
Б. А. Б." ЕАД е изпълнило задължението си и е превело договорената сума,
съобразно уговорения в договора начин, като за потребителя е възникнало
задължение да върне предадената парична сума, ведно с лихвата, в уговорения в
договор начин и срокове..
В т. 7.1 от приложения по делото договор за
потребителски кредит, ясно е указано, че таксата е еднократна и се дължи в деня
на подписване на договора. В т. 6 от Заявление - декларация за установяване на
договорни отношения, потребителят е дал своето съгласие процесната такса да
бъде финансирана от Банката, а потребителят да я възстанови като въпросната
такса бъде включена в месечните погасителни вноски по кредита. Банката
предоставя на потребителя само кредит, а макар и наречена „такса", същата
има за цел да компенсира разход извършен от Банката за конкретния потребителски
кредит, който разход е включен в общите разходи на потребителския кредит,
формиращ ГПР (годишен процент на разходи, който в процесния случай не надвишава
5 пъти законната лихва - законоустановеният
таван съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК).
Ако се приеме, че ответникът не е
надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на задължението по кредита, то
съгласно TP № 8/2017 г. от 02.04.2019 г.
на ОСГТК на ВКС, в задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, се посочва, че
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Предвид изложеното предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
Молят съда да потвърди изцяло обжалваното Решение № 40 от 14.02.2020
г. на PC В. по гр.д. № 1177/2019 г., и да присъди и сторените в настоящото производство
разноски за внесен депозит за особен представител.
Видинският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по
делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание по чл. 422 ГПК. С Решение № 40 от 14.02.2020 г. на PC В. по гр.д. № 1177/2019 г, , съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.А. ,ЕГН: ********** , че дължи на “Т. Б. А. Б. ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. С. следните суми:-сумата в размер от 1450.29 лв. /главница/;-сумата от 310.89 лева – договорна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г.,
-сумата в размер на 6.67 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2017
г. до 02.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1450.29 лв., считано от 15.06.2017 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 1557/2017 г. по описа на ВдРС/ до окончателното издължаване, осъден е да
заплати на “ТИ Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата в общ размер от 185.63 лв., направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № 1557/2017 г. по описа на РС-В./35.63
лева за платена държавна такса и
150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата в общ размер на 489.38 лв., направени в настоящето
производство разноски/35.63
лв.-платена държавна такса, 100.00.лв.-възнаграждение за вещо лице, 353.75 лв. за възнаграждение за
особен представител/,както и сумата в
размер от 150.00 лв.,представляваща
юрисконсултско възнаграждение , определено на осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП ,като отхвърля искането
в частта до пълния размер от 300.00 лв..
От данните по делото се установи, че
в резултат на подадено от страна
на ищеца заявление по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр. д. № 1557/2017 г. по описа
на ВдРС, по което на 20.06.2017 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК № 1320-РЗ/20.06.2017 г. за 1767.85 лева, от
която 1450.29 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор
за потребителски кредит № ********** от 09.01.2017г., сключен между страните,
310.89 лева – договорна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г.,
6.67 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2017 г. до 02.06.2017 г.,
0.00 лева – такси, и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 15.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумите 35.36 лева
за платена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Представен е
договор за потребителски кредит от 09.01.2017 г. сключен
между Т. Б. А. Б. ЕАД – кредитор и М.И.А.-длъжник при следните параметри:
размер на кредита 1294.90 лева, годишен лихвен процент в размер на 19.39
%, годишен процент на разходите в размер
на 35.79 % и обща сума дължима от потребителя 1761.18 лева. В договора е обективиран погасителен план,
съгласно който кредитът следвало да бъде изплатен на 24 месечни вноски в размер
на 73.38 лева всяка, с падеж на първата вноска 15.12.2017 г. и падеж на
последната вноска 15.01.2019 г., която е изравнителна и е в размер на 73.44 лв.
Съобразно чл. 15. 1 от договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие
на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху
цялата просрочена сума за цЕ.я период на просрочието – от датата на падежа, до
датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай
на пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски,
цялото му непогасено задължение ставало предсрочно и незабавно изискуемо,
считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни
вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено задължение на потребителя
започвало да се начислява законна лихва до окончателно погасяване на
задължението.
Представено е
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от Т. Б. А. Б. ЕАД, адресирано
до длъжника, с което последният бил уведомен, че поради просрочие в изплащането
на вноски с падежи 15.02.2017 г., 15.03.2017 г., 15.04.2017 г. по договор №
********** цялото непогасено задължение по договора е станало предсрочно
изискуемо считано от 16.04.2017г. на осн. чл. 16, т. 2 от същия. Видно от
приложената по делото обратна разписка, уведомлението е връчено лично на
длъжника на 19.05.2017г.
По делото е
допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че ответникът не е направил нито една погасителна вноска след
усвояването на договорения кредит, както и че
размера на задължението му е: 1450.29 лв.-главница; 310.89 лв.-договорна лихва
за периода от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г. и 6.67 лв.-обезщетение за забава
за периода от 15.02.2017 г. до 09.05.2017 г.
Установи се, че в резултат на подадено
от страна на ищеца заявление по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр. д. № 1557/2017
г. по описа на ВдРС, по което на 20.06.2017 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК № 1320-РЗ/20.06.2017 г. за 1767.85 лева, от
която 1450.29 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор
за потребителски кредит № ********** от 09.01.2017г., сключен между страните,
310.89 лева – договорна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г.,
6.67 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2017 г. до 02.06.2017 г.,
0.00 лева – такси, и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 15.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумите 35.36 лева
за платена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за потребителски
кредит от 09.01.2017 г. сключен между Т. Б. А. Б.ЕАД – кредитор и
М.И.А.-длъжник при следните параметри: размер на кредита 1294.90 лева, годишен
лихвен процент в размер на 19.39 %,
годишен процент на разходите в размер на 35.79 % и обща сума дължима от
потребителя 1761.18 лева. В договора е
обективиран погасителен план, съгласно който кредитът следвало да бъде изплатен
на 24 месечни вноски в размер на 73.38 лева всяка, с падеж на първата вноска
15.12.2017 г. и падеж на последната вноска 15.01.2019 г., която е изравнителна
и е в размер на 73.44 лв. Съобразно чл. 15. 1 от договора в случай, че
потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на
кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за цЕ.я период на
просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на
сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай на пълно или частично просрочие при
изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение
ставало предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата
върху цялото непогасено задължение на потребителя започвало да се начислява
законна лихва до окончателно погасяване на задължението.
Представено е
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от Т. Б. А. Б. ЕАД, адресирано
до длъжника, с което последният бил уведомен, че поради просрочие в изплащането
на вноски с падежи 15.02.2017 г., 15.03.2017 г., 15.04.2017 г. по договор №
********** цялото непогасено задължение по договора е станало предсрочно
изискуемо считано от 16.04.2017г. на осн. чл. 16, т. 2 от същия. Видно от
приложената по делото обратна разписка, уведомлението е връчено лично на
длъжника на 19.05.2017г.
По делото е
допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че ответникът не е направил нито една погасителна вноска след
усвояването на договорения кредит, както и че
размера на задължението му е: 1450.29 лв.-главница; 310.89 лв.-договорна лихва
за периода от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г. и 6.67 лв.-обезщетение за забава
за периода от 15.02.2017 г. до 09.05.2017 г.
С представеното
уведомление кредиторът е изразил воля за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, поради което с получаването му от длъжника на 19.05.2017г./обратна
разписка,от която е видно,че е връчено уведомление за предсрочната изискуемост
на процесния договор/ са изпълнени
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита.
В случая с обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, потребителят е загубил предоставената му възможност за разсрочено
плащане и за месечно погасяване на вноските по дълга, като така цялото вземане
на кредитора е станало изискуемо веднага и
е дължимо.
Неоснователно е възражението на ответника,
касаещо сумата от 155.39 лв.-еднократна такса за оценка на риска:
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и
доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г./.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да
иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
В конкретния
случай,с оглед обстоятелството,че
таксата е еднократна и се дължи дори и при несключване на договора/т.1.2
от искане-декларация за потребителски кредит/следва да се приеме,че цитираната
такса не е свързана с усвояване и управление на кредита,поради което не е
нищожна по смисъла на чл.21 ЗПК.
Възражението за
липса на методика за изчисляване на стойността на таксата е несъстоятелно,с
оглед еднократният й и договорен характер,и поради която причина няма пречка
за включването й като задължение към
главницата,при положение,че погасяването й съвпада със срока на договора.
Спрямо
главницата размера на таксата е около
12% и не може да се приеме,че клаузата е
неравноправна и че противорчи на добрите нрави.
Във връзка с
изложеното Съдът намира,че исковата претенция,касаеща главница в размер от 1450.29 лев, е основателна.
По отношение възраженията на
ответника за неравноправно
договаряне,преценени като такива по чл.
143, т. 5, 9 и 18 ЗПК, касателно клаузите на чл. 9, 15, 16 и 22 от договора,
съдът приема мотивите на ВРС в тази
насока и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По отношение твърдяното от ответника, че не е бил уведомен лично за
обявената предсрочна изискуемост на кредита, следва да се посочи, че
уведомлението е било изпратено на настоящия адрес на длъжника, който адрес бил
посочен и в договора за потребителски кредит.
В чл. 25.11 от договора страните са уговорили всички писма, независимо от
съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес, се
смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса
си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.
25.10. В случая ,видно от обратна разписка,която е надлежно оформена и от която
е видно,че се касае за предсрочна изискуемост на договора ,уведомлението е
връчено лично
По този начин кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни
задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да
обяви предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на
горното, Съдът счита, че депозираната въззивна жалба е неоснователна, решението
като правилно и обосновано следва де потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответната
страна се дължат разноски пред въззивната инстанция в размер на 480лв- 25лв.- държавна такса,5 лв за служебно издаване на изп.лист,
300лв. за възнаграждение за особен представител,както и сумата в размер от 150.00 лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение , определено на
осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП .
Водим от горното ,Съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение Решение № 40 от 14.02.2020 г. на PC В. по гр.д. № 1177/2019.
ОСЪЖДА М.И.А. ,ЕГН: **********
да заплати на “Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата в общ размер на 480/четиристотин и осемдесет лв- / 25лв.- държавна такса,5 лв за служебно издаване на изп.лист,
300лв. за възнаграждение за особен представител,както и сумата в размер от 150.00 лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение , определено на
осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.