Определение по дело №3045/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 442
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20217180703045
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

  442

 

гр. Пловдив, 17.03.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                  

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3045 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по частна жалба на Общински съвет – Стамболийски, чрез адвокат С.А., с характер на искане за допълване в частта за разноските на определение № 62 от 17.01.2022г., постановено по адм. дело № 3045 по описа за 2021 год. на Административен съд – Пловдив.

Основаното производство е образувано по жалба по жалба от Фондация „Гринберг“, ЕИК *********, срещу чл. 47а от Наредба № 2 за управление и организацията на движението по общинските пътища и улици на територията на Община Стамболийски,  приета с решение № 110, взето с протокол № 16 от 29.12.2004г. на общински съвет – Стамболийски. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената правна норма и се иска отмяната й от съда. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

С определение № 62 от 17.01.2022г. съдът в хипотезата на чл. 159, т. 3 вр. чл. 196 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството като е приел за неоснователно искането на ответника за присъждане на съдебни разноски.

Искането за допълване на определението в частта за разноските е връчено на Фондация „Гринберг“, която чрез процесуалния си представител адв. Й.поддържа становище за неговата неоснователност и моли да бъде оставено без уважение.

Искане е  подадено в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК от страна с надлежна процесуална легитимация, поради което се явява допустимо. По същество искането е неоснователно.

Основателност на искането за допълване на съдебен акт в частта за разноските се обуславя от две абсолютни положителни процесуални предпоставки: страната да е заявила своевременно претенция за присъждане на съдебни разноски и изходът на производството да създава право за страната да й бъдат присъдени разноски; в комбинация с една отрицателна процесуална предпоставка - въпреки заявената претенция съдът да не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски.

В случая е налице единствено първата предпоставка. По заявената претенция на Общински съвет – Стамболийски за присъждане на разноски съдът се е произнесъл изрично в определение № 62 от 17.01.2022г. като е приел, че същата е неоснователна в хипотезата на чл. 159, т. 3 от АПК - прекратяване на производството поради оттегляне на оспорения подзаконов нормативен акт.

Според правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената хипотеза не прави изрично разграничение на основанията за прекратяване на производството, но по аргумент от ал. 2 на същата правна норма, когато прекратяването се дължи на оттегляне на оспорения административен акт, право на разноски има жалбоподателят, но не и ответникът. Да се приеме противното би означавало всяка от страните да има право на разноски и същевременно да дължи такива, какъвто смисъл не се разкрива в правната норма.

Доказателствата по делото сочат, че оттеглянето на процесния административен акт е извършено от ответника след образуване на делото. Предприетите непосредствено преди подаването на жалбата действия от административния орган, по подготовка на проект на подзаконов нормативен акт за отмяна на правни норми от действащата наредба, не изключват правния интерес на оспорващия да търси съдебна защита и не се отразяват на редовността и допустимостта на оспорването. При това положение изходът на производството не е бил предопределен от порок в действията на жалбоподателя, за да са налице основания същият да понесе тежестта на съдебните разноски.  

Претендираните от Общински съвет – Стамболийски съдебни разноски не са дължими в производството и неприсъждането им не е поради пропуск на съда, поради което искането за допълване на съдебния акт се явява неоснователно.

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Общински съвет – Стамболийски, чрез адвокат С.А., с характер на искане за допълване в частта за разноските на определение № 62 от 17.01.2022г., постановено по адм. дело № 3045 по описа за 2021 год. на Административен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.