РЕШЕНИЕ
№ 2681
гр. Варна, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110116758 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени субективно съединени искови претенции
от М. Р. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Вл. В. № *, Н. Р. А., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. З. № *, Л. С. Т., ЕГН **********, адрес: град В., ул. К. Ч. № *, Е. В. И.,
ЕГН **********, адрес: град Д., ул. Е. № *, С. В. Щ., ЕГН **********, адрес: град В., ул. К.
Ч. № * и Р. В. Р., ЕГН **********, адрес: град В., ул. К. Ч. № * срещу „Е. Пр. Пр.” АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: град В., "В. Т. - Г., бул. Вл. В. № *, с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че не дължат съобразно
притежаваната от всеки наследствена квота сумата от общо 2165,29 лева, представляваща
стойност на доставена и консумирана ел. енергия за периода от 04.11.2010 г. до 08.06.2011 г.
за обект, находящ се в град В., ул. З. № *, с абонатен номер * поради погасяване по давност,
на основание чл. 124 ГПК.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Наследници са на Р. Ст. Р., починал на *г. Бил е абонат на ответното дружество относно
жилище, находящо се на адрес: град В., ул. З. № *, за който е определен абонатен номер *.
След смъртта му не са прехвърЛ. партидата, поради което издадените фактури на * г. на
стойност 181.50 лева, 31.01.2011 г. на стойност 424,76 лева, на 14.06.2011 г. – на стойност
292,27 лева и на 14.06.2011 г. на стойност 266.77 лева са на негово име. Общият размер на
дълга възлиза на 2165.29 лева. Електрозахранването в обекта е преустановено от лятото на
2011 г. Няколкократно са се опитвали да възстановят електрозахранването, но им е отказвано
до заплащане на стойността на издадените фактури. Считат, че задълженията са погасени по
давност, тъй като за тях е приложима кратката три годишна давност, поради периодичността
на задълженията. По реда на чл. 143 ГПК, се уточнява, че всеки от доверителите претендира
недължимост, съобразно притежаваната от него наследствена квота като общо не дължат
сумата от 2165,29 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ответника като не оспорват, че
1
ищците са наследници на Р. Р., както и че партидата на адрес: град В., ул. З. № * се води на
името на наследодателя като не е прехвърляна, както и че дължимата сума за предоставена и
незаплатена ел. енергия възлиза на 2165.29 лева, а също и че електроподаването е
преустановено през лятото на 2011 г. Твърдят, че задължението не е погасявано и към
настоящия момент, че не са предприемани действия за принудителното му събиране, че
страните се намират в облигационни отношения и са обвързани от общите условия.
Посочват, че ищците не са прехвърЛ. процесната партида. Количеството ел.енергия е
отчетено надлежно, а поведението на ищците е неправомерно предвид факта, че всички
задължения са натрупани след смъртта на наследодателя. Моли за отхвърляне на
претенцията и присъждане на сторените в производството разноски.
По допустимостта на исковите претенции: Съобразно общоприетото и
господстващо становище в правната теория (Погасителната давност по българското частно
право. С., 2007, с. 14-27 на В., Л. ) и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от
Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС) погасителната
давност е материалноправен институт, изтеклата давност не води до погасяване на самото
вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. От това следва,
че иск за признаване за установено, че вземането на кредитора е погасено по давност не е
недопустим. Предявените искови претенции от всеки от наследниците, че не дължат сумата
съобразно притежаваната от тях наследствена квота, се явяват допустими, още повече че
ответникът претендира пускането на електрозахранването в обекта след заплащането на
сумите, което обосновава правен интерес от предявяване на исковете. Всеки може да
предяви установителен иск с позоваване на изтеклата давност за начислените задължения
като няма задължение да чака срещу него да бъде предявен иск, а обратно на твърденията в
отговора на исковата молба, законът не предвижда предявяването на изтекла погасителна
давност като защитно възражение срещу твърдяно вземане да става само чрез възражение в
процеса-липсва такава правна норма в действащото българско законодателство, а този довод
е незаконосъобразен при действието на чл. 124, ал.1 ГПК, допускащ предявяване и на
отрицателни установителни искове. С оглед гореизложените мотиви, следва че исковите
претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността на исковата претенция, съдът след като се запозна с
материалите по делото, събраните доказателства и относимата правна регламентация,
намира следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно
доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползват: качество на потребител
на техния наследовател за обект на потребление находящ се в град В., ул. З. № *, за който е
определен абонатен номер * и кл. № *; падеж на всяко едно от задълженията и изтичане на
законоустановения давностен срок.
При провеждане на горното доказване, в доказателствена тежест на ответника е
доказването на следните юридически факти- признание на дълга, плащане и прочие, водещи
до спиране и/или прекъсване на давността.
Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване е, че ищците са наследници на Р.
Станоев Рождественски, починал на 19.04.2007 г.; че Р. Рождественски е бил абонат на
ответното дружество относно жилище, находящо се на адрес: град В., ул. З. № *, за който е
определен абонатен номер * и кл. номер *; че след смъртта му ищците не са прехвърЛ.
партидата, поради което издадените фактури на 13.12.2010 г. на стойност 181.50 лева,
31.01.2011 г. на стойност 424,76 лева, на 14.06.2011 г. – на стойност 292,27 лева и на
14.06.2011 г. на стойност 266.77 лева са на името на Р. Рождественски; че общият размер на
дълга възлиза на 2165.29 лева; че електрозахранването е прекъснато през лятото на 2011 г.
2
Като писмени доказателства относно абонатен номер * и кл. № *са приети издадени
фактури: на дата 13.12.2010 г. за сумата 181,49 лева със срок за плащане 25.01.2011 г.; на дата
31.01.2011 г. за сумата 424,76 лева със срок за плащане 25.02.2011 г.; на дата 14.06.2011 г. за
сумата 1292,27 лева със срок за плащане 04.07.2011 г.; на дата 14.06.2011 г. за сумата 266,77
лева със срок за плащане 25.07.2011 г.
От удостоверение за наследници издадено от Община Варна, от *г., се установява, че
Р. С.Р. е починал на * г. като негови наследници са М. Р. М. – негова дъщеря, Н. Р. А. - негова
дъщеря, В.Р. Т. – негов син като наследствената квота на всеки от тях е 1/3, аргумент от чл. 5
ЗН. От удостоверението за наследници се установява, че В.Р. Т. е починал на 01.07.2010 г. и
негови наследници са Л. С. Т. – негова съпруга, Е. В. И.– негова дъщеря, С. В. Т. и Р. В. Р. –
негов син. След смъртта на В. Р. Т., всеки от наследниците му е получил равен дял от
наследството, което е получил В. Т. от своя баща Р. Р. или по 1/12, аргумент от чл. 5 и чл.9
ЗН.
Обявен за безспорен е фактът, че Р. Рождественски е бил абонат на ответното
дружество относно жилище, находящо се на адрес: град В., ул. З. № *, за който е определен
абонатен номер * и кл. номер *. След неговата смърт неговите наследници не са прехвърЛ.
партидата, съобразно задълженията си разписани в чл.17 от ОУ, последните представени и
приети като писмени доказателства, поради което начислените задължения за процесния
период се дължат от всеки от наследниците, съобразно притежаваната наследствена квота.
Представена и приета по делото е сметка извлечение за кл. номер *, от която се
установява, че общо задължението възлиза на 2184,31 лева, включващо фактура от
13.12.2010 г. на стойност 181.49 лева, фактура от 31.01.2011 г. на стойност 424,76 лева,
фактура от 14.06.2011 г. – на стойност 292,27 лева и фактура от 14.06.2011 г. на стойност
266.77 лева; лихва в размер на 0,02 лева и сума от 19 лева или общо 2184,34 лева. В
настоящия случай се претендира само недължимостта на сумата в общ размер от 2165,29
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който задължението е станало изискуемо. Безспорно е, че в случая се касае за
периодични вземания, съобразно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от
18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011г., ОСГК, поради което същите се погасяват с кратката
погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, а именно тригодишна давност. Съобразно
представените фактури, последното задължение за процесния период е било със срок за
плащане 25.07.2011 г. По делото липсват данни за спиране или прекъсване на давността,
поради което следва да се приеме, че задълженията, обективирани във фактура от 13.12.2010
г., във фактура от 31.01.2011 г. и във фактури от 14.06.2011 г., на обща стойност от 2165,29
лева, са погасени по давност.
По изложените съображения съдът намира, че е настъпил юридически факт с
пoгасителни пoследици пo oтнoшение на задълженията на ищците, в качеството им на
наследници на потребител на електрическа енергия, за заплащане на доставена електрическа
енергия за процесния период на обща стойност 2165,29 лева, за която има издадени три
фактури от 13.12.2010 г., от 31.01.2011 г. и от 14.06.2011 г. С оглед гореизложеното
предявените претенции следва да се уважт изцяло.
По отношение на разноските: С оглед изхода на настоящото производство, такива
се следват на ищците в настоящото производство. Същите претендират заплащането на
сумата от 91,60 лева, представляваща заплатена държавна такса. Заявена е и претенция за
заплащането на сумата от 600 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото възнаграждение възлиза на 516,53 лева. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото – представяне единствено на писмени
3
доказателства и липсата на други предприети действия по събиране на доказателства и
протичането на производството в едно съдебно заседание, съдът намира, че възражението се
явява основателно и следва да се уважи като се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 516,53 лева. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в размер на 608,13 лева, включващи заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, в отношенията между
М. Р. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Вл. В. № *, Н. Р. А., ЕГН **********, адрес:
град В., ул. З. № *, Л. С. Т., ЕГН **********, адрес: град В., ул. К. Ч. № *, Е. В. И., ЕГН
**********, адрес: град Д., ул. Е. № *, С. В. Щ., ЕГН **********, адрес: град В., ул. К. Ч. №
* и Р. В. Р., ЕГН **********, адрес: град В., ул. К. Ч. № * и „Е. Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град В., "В. Т. - Г., бул. Вл. В. № *, че М. Р. М., ЕГН
**********, Н. Р. А., ЕГН **********, Л. С. Т., ЕГН **********, Е. В. И., ЕГН **********,
С. В. Щ., ЕГН **********, и Р. В. Р., ЕГН **********, адрес: град В., ул. К. Ч. № * не
дължат на „Е. Пр. Пр.” АД, ЕИК * сумата от общо 2165,29 лева, представляваща стойност на
доставена и консумирана ел. енергия за периода от 04.11.2010 г. до 08.06.2011 г. за обект,
находящ се в град В., ул. З. № *, с абонатен номер *, поради погасяване на задължението по
давност
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „Вл.В.” № *, „В.Т.-Е” ДА ЗАПЛАТИ НА М. Р. М., ЕГН **********,
адрес: град В., ж.к. Вл. В. № *, Н. Р. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. З. № *, Л. С. Т.,
ЕГН **********, адрес: град В., ул. К. Ч. № *, Е. В. И., ЕГН **********, адрес: град Д., ул.
Е. № *, С. В. Щ., ЕГН **********, адрес: град В., ул. К. Ч. № * и Р. В. Р., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. К. Ч. № * сумата от 608,13 лева, представляващи сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4