№ 52
гр. Разград , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500062 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 23 от 25.01.2021 г. по гр.д № 1846/2020 г. по описа на
РС - Разград, съдът е постановил следното:
ОТМЕНЯ заповед №127/17.09.2020г. на директора на Детска
градина Славейче гр.Цар Калоян, обл.Разград, адрес ул. Тотлебен № 7, с
която е прекратено трудовото правоотношение на Ф. Т. К., ЕГН
**********, адрес гр. Цар Калоян, обл. Разград, ул. Черно море № 33 като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и ВЪЗСТАНОВЯВА Ф. Т. К., ЕГН ********** на
преди заеманата от нея длъжност “старши учител” в Детска градина
Славейче, филиал с. Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград.
ОСЪЖДА Детска градина Славейче гр.Цар Калоян, обл.Разград,
адрес ул. Тотлебен № 7 ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Т. К., ЕГН **********, адрес гр.
Цар Калоян, обл. Разград, ул. Черно море № 33 сумата 5286,40 лв. /пет
хиляди двеста осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/
представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 17.09.2020 г. –
18.01.2021 г., ведно със законната лихва считано от 13.11.2020г. до
окончателното и изплащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част.
ОСЪЖДА Детска градина Славейче гр.Цар Калоян, обл.Разград,
адрес ул. Тотлебен № 7 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 311,46 лв.
1
/триста и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ държавна
такса за уважените искове.
ОСЪЖДА Детска градина Славейче гр.Цар Калоян, обл.Разград,
адрес ул. Тотлебен № 7 ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Т. К., ЕГН **********, адрес гр.
Цар Калоян, обл. Разград, ул. Черно море № 33 сумата 600 лв. /шестстотин
лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоволен от това решение в ЧАСТТА, с която иска по 344, ал.1, т.3
във вр. чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен, останал жалбоподателят Ф. Т. К., която
чрез пълномощника си адвокат М.Р. М. от АК – Разград, го обжалва. В
жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Иска
се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, в тази му част и се
постанови решение с което исковата претенция бъде уважена изцяло. Излагат
се подробни съображения. Претендират се разноски
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - Детска градина
Славейче гр.Цар Калоян, не депозира отговор.
Недоволен от това решение в ЧАСТТА, с която исковете по 344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 във вр. чл.225 ал.1 от КТ са уважени, останал жалбоподателят -
Детска градина Славейче гр.Цар Калоян, която чрез пълномощника си
адвокат С.С. от АК - Разград, го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалвания съдебен акт, в тази му част и се постанови решение с което
исковата претенция бъде отхвърлена изцяло. Излагат се подробни
съображения. Претендират се разноски
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - Ф. Т. К., чрез
пълномощника си М.Р. М. от АК – Разград, е депозирала отговор на жалбата.
Намира същата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в произоваването,
жалбоподателят – ищец се явява лично и с пълномощника си адвокат М.Р. М.
от АК – Разград. Поддържат своята жалба и отговора който са депозирали на
жалбата на насрещната страна. Излагат подробни съображения. Претендират
разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
жалбоподателя – ответник не се явява представител. Пълномощникът му
адвокат С.С. от АК - Разград, депозира писмено становище /л. 33 ОС/. В
същото сочи, че поддържа своята жалба и оспорва жалбата на насрещната
страна. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт
2
и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ф. Т. К., с
която срещу Детска градина „Славейче” гр.Цар Калоян, с която са били
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2 КТ за отмяна на уволнението на ищцата,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата,
със Заповед № 127 от 17.09.2020г. на директор на Детска градина „Славейче”
гр.Цар Калоян, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност “старши учител” в Детска градина Славейче, филиал с. Езерче,
общ.Цар Калоян, обл.Разград и за осъждане на ответника да заплати сумата от
8 076 лв., представляваща обезщетението за оставане без работа вследствие
на незаконното уволнение за периода от 17.09.2020 г. до 17.03.2021 г. В
исковата молба се твърди, че уволнението било незаконно, като едно от
възраженията е, че в подбора не са включени всички учители.
Безспорно е по делото, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че с Решение № 31 на Общински Съвет Цар
Калоян с Протокол № 4 от 05.06.2020г., на осн. чл. 20, чл. 21, ал.1, т. 23 и ал.2
от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с
чл. 310, ал.56 и чл. 311, ал. 1 от Закон за предучилищното и училищно
образование, е извършино преобразуване чрез влизане Детска градина Пролет
с. Езерче /където е работила ищцата/ във филиал на Детска градина
Славейче гр. Цар Калоян, въз основа на което издадена Заповед №
185/30.06.20г. на Кмета на Община Цар Калоян /л. 13-15 РС/.
С допълнително споразумение № 39 от 14.07.2020г. към трудов
договор № 5/13.10.2005г. сключено между страните по делото, считано от
14.07.2020г. мястото на работа на ищцата е ДГ „Славейче“, филиал с. Езерче,
ул. Димчо Дебелянов № 1, на длъжност старши учител детска градина,
категория на персонал – педагогически, с шифър по класификация на
длъжностите 2342-5003.
Със Заповед №125/14.09.2020г. на директора на ДГ „Славейче“
гр.Цар Калоян, в която са посочени като мотиви промяна на длъжностното
щатно разписание, поради съкращаване на една щатна бройка на длъжност
учител от ДТ „Славейче“, е назначена комисия със задача – да определи
критериите и показатели за извършване на подбор на учителските кадри от
ДГ „Славейче“ и да извърши подбор /л. 20 РС/.
По делото са представени длъжностни щатни разписания на
служителите на ДГ Славейче към 01.07.2020г. и към 15.09.2020г. /л. 69-70
РС/, както и поименни щатни разписания на ДГ Славейче към същите дати /л.
65-68/. Няма спор между страните, че посочените лица в поименното
щатно разписание от 01.07.2020г. от №№2 до 17 / сред които е ищцата под
3
№ 15 и невключената в подбора Дарина Иванова под № 6/ са изпълнявали
идентични трудови функции. Ответникът – жалбоподател твърди само,
че Дарина Иванова не е следвало да участва в подбора, тъй като работи
на щат в ДГ Славейче гр. Цар Калоян, а подбора е следвало да бъде
извършен само сред учителите във Филиала в с. Езерче, тъй като волята
на работодателя е била съкращаването на щата да бъде извършено само
във Филила.
Приложена е справка поименно за всеки оценяван за получен общия
брой точки /л.23-53 РС/.
С протокол от 15.09.2020г. на комисията след попълване на карти за
подбор за индивидуална оценка на 15 служители, е предложено да бъде
прекратен трудовия договор на ищцата, поради получен най-малък брой
точки /л. 16 РС/.
На 17.09.2021 г. на ищцата е било връчено при условията на отказ,
удостоверен с подписа на две присъстващи лица, Предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В същото е било отразено, че поради
съкращаване на щата, съгласно щатно разписание, в сила от 15.09.2020 г.,
трудовото правоотношение ще бъд прекратено след изтичане на срока на
предизвестието по чл. 326, ал.2 КТ – 30 дни /л.11 РС/.
На 17.09.2021 г. ищцата е била връчена при условията на отказ,
удостоверен с подписа на две присъстващи лица, процесната Заповед № 127
от 17.09.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношени между
страните, считано от 17.09.2020г., поради съкращаване на щата на ДГ
Славейче Цал Калоян и извършен подбор по реда на чл. 329, ал.1 КТ. В
заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал.
1 КТ – за неспазения срок на предизвестие в размер на 1 брутна заплата /л. 10
РС/.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция бе прието
Удостоверение от НАП ведно със справка за актулно състояние на всички
трудови договори на ищцата към 26.03.2021г. От същата е видно, че след
прекратяването на процесния трудов договор, ищцата не е сключвала друг
трудов договор /л. 34-36 ОС/.
От заключението на вещото лице по назначената счетоводна
експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно,
последното брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на
1321,60 лв. /л.88-91 РС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
4
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решение е и правилно, с изключение на частта му с която иска е
отхвърлителната му част на иска за обезщетение и то само поради изтеклия
срок след устните състезания пред РС, в който ищцата е без работа. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от пъровинстанционния съд в обжалваното решение. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и
следното:
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Твърденията за
незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в
чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес и при съобразяване на
изложеното от ищцата в подадения от нея писмен отговор на въззивната
жалба, са свързани с неизвършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ между
служителите, изпълняващи длъжности с идентични трудови функции.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за уволнението за
незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление – предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи
всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението,
които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска –
предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено
от ищеца, а въззивният съд се произнася само по въпросите във въззивната
жалба. Служебно той може да прилага само императивни правни разпоредби
и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от
ищеца /в частност ответник по жалбата/ – виж например Решение № 92 от
14.04.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4515/2015 г., IV г. о., ГК.
Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на
щата са следните: 1/ да е налице премахване, считано от един определен
момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на
работниците или служителите в предприятието или учреждението поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението
да е реално, т. е. съответната трудова функция действително да се премахва, а
не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при
5
запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към момента на
уволнението – датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата,
на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/ да е извършено
по съответния ред и от компетенния орган.
Законността на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2
КТ не се свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно
разписание, а е меродавно установяването на съществуването на
материалноправното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Съкращаването на щата означава намаляване, премахване
за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и
служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и наличието им
се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването на
щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като
суверенно негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от
значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от
лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното
разписание и да е реално – да има фактическо /реално/ премахване на
трудовите задължения, които включва процесната длъжност.
Реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни бройки се
съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от
предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна
длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички
или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се
прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за
нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова
длъжност /т. е. разлика в същността на извършваната работа/ – в този смисъл
Решение № 383 от 04.02.2015 г. на ВКС по гр. дело № 504/2014 г., IV г. о., ГК.
Преценката за идентичност на трудовите функции е винаги конкретна
и се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за
идентичност не може да се изведе нито само въз основа на наименованието на
длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по
длъжностната характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от
предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови
функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика
могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от
предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това
при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се
изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за
длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед
характера и естеството на възложената работа в длъжността. Естеството на
6
работата може да се установява с всички доказателствени средства – виж
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК,
Решение № 13 от 04.04.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2239/2016 г., III г. о., ГК.
При уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, прекратеното
трудово правоотношение се възстановява и в този случай работодателят има
задължение да допусне възстановения работник или служител, щом се е явил
на работа в срок. Той обаче няма задължение да му предложи да заеме друга
длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател,
нито да промени действащото щатно разписание, като възстанови
длъжността, заемана преди уволнението – виж Решение № 106 от 30.03.2015
г. на ВКС по гр. дело № 5857/2014 г., IV г. о., ГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по добре. Когато се извършва
уволнение на някое от горепосочените основания, което основание засяга
част от служителите на съответната длъжност, подборът е задължителен.
Задължение на подбор има и тогава, когато работникът или служителят
изпълнява идентични или несъществено различаващи се длъжностни
задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за
идентичност е винаги конкретна и се прави на базата на същностните
характеристики на отделните видове работа, т. е. тя е в зависимост от
характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта
или съвпадението на наименованията по щата – виж Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК, Решение № 174 от
13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 659/2016 г., ІV г. о., ГК.
Когато извършването на подбора е задължително за работодателя и
подбор не се извърши, както и когато се извърши, но не по
законоустановените критерии, уволнението е незаконно. В тежест на
работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато
такъв е бил задължителен. Различията в трудовите функции могат да бъдат
установявани с всички допустими доказателствени средства, а не единствено
с длъжностните характеристики, изготвени от работодателя за съответните
длъжности. Това е така, защото в длъжностната характеристика
работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но
съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата
/виж Решение № 7 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК/.
По възражението на работодателя – ответник, че исковете е
следвало да се предявят срещу Филиала в с. Езерче на ДГ Славейче гр. Цар
Калоян, а не срещу ДГ Славейче гр. Цар Калоян.
7
С оглед обстоятелството, че процесното уволнение е извършено със
Заповед на директора на ДГ Славейче гр. Цар Калоян, то съдът намира, че
исковете претенции са предявени срещу надлежен ответник.
По възражението на работодателя – ответник, че не е налице
нарушение поради невключване в подбора на Дарина Иванова.
Жалбоподателят - ответник твърди, че невключването в подбора на Дарина
Иванова, е било законосъобразно, тъй като нейния щат е към ДГ Славейче
гр. Цар Калоян, а не към Филиала в с. Езерче. Работодателят неправилно е
бил изготвил едно общо щатно разписание на ДГ Славейче гр. Цар Калоян и
филиала в с. Езерче, който пропуск е отстранен след съдебното заседание
пред РС от 18.01.2021г., когато работодателят вече е бил изготвил отделно
щатно разписание за ДГ Славейче гр. Цар Калоян и отделно такоза за
филиала в с. Езерче.
Възражението, че волята на работодателя е била да извърши
съкращаване на щата само във Филиала в с. Езерче се прави едва с въззивната
жалба. Както самият работодател сочи, до провеждане на заседанието пред
РС от 18.01.2021г. щатното разписание за ДГ Славейче гр. Цар Калоян и за
Филиала в с. Езерче е било едно общо. Видно от Заповед № 125 от
14.09.2020г. на Директора на ДГ Славейче, е че се касае за съкращаване на
„една щатна бройка на длъжност учител от ДГ „Славейче“, а не от
филиала /л. 20 РС/. За това с тази заповед е назначена комисия със задача да
определи критерии и показатели за подбор на учителските кадри от ДГ
„Славейче“, както и да извърши подбор на учителските кадри от ДГ
„Славейче“, /а не от филиала/. Дори в писмото от Директора на ДГ Славейче
до Кмета на Община Цар Калоян е посочено, че е възникнала необходимост
от провеждане на подбор между служителите на ДГ „Славейче“ /л. 22 РС/, а
не на филиала.
Ето защо, съдът приема за неоснователно възражението на
работодателя, че в подбора не е следвало да участват учителите от ДГ
Славейче гр. Цар Калоян /сред които и невключената в подбора Дарина
Иванова/, а само учителите от филиала в с. Езерче.
Следва да се изтъкне, че работодателят - ответник не възразява
срещу приетото от РС, че невключената в подбора Дарина Иванова е
изпълнявала длъжност с идентични трудови функции.
Евентуалното съставяне на отделни щатни разписания за ДГ Славейче
гр. Цар Калоян и за филиала в с. Езерече, извършено едва след проведеното
заседание пред РС от 18.01.2021г., не влияе върху законосъобразността на
процесното уволнение от 17.09.2020г.
Процесното уволнение е извършено на 17.09.2020 г. и към този
момент при работодателя има утвърдено длъжностно разписание на
персонала, считано от 15.09.2019 г. /л. 69 РС/, в което щатните бройки за
8
длъжността "Учител/старши учител" са намалени от 15 на 14, в сравнение със
щатното разписание от 01.07.2020г. /л.70 РС/, решението за което не се спори,
че е взето от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че в частност е налице реално
съкращаване на щата, но работодателят не е извършил законосъобразен
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, поради невключването в подбора на лицето
Дарина Иванова.
В този смисъл доколкото за работодателя е съществувало
задължението да извърши подбор по чл. 329 КТ между ищцата и Дарина
Иванова, то първоинстанционния съд е формирал правилния извод, че
неизвършването на такъв обуславя незаконността на уволнението.
Релевираната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателна и
подлежи на уважаване, както и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 2 вр. с ал.
1 КТ:
Частично основателен е и предявеният иск за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период
от 6 месеца. Към момента на провеждане на устните състезания пред
първоинстанционния съд не е изтекъл предвиденият в нормата на чл. 225, ал.
1 КТ 6 – месечен срок, поради което предявеният иск за заплащане на
обезщетение за оставането на ищцата без работа поради незаконното
уволнение е уважен частично. Оставането без работа на ищцата за целия
заявен период се установи в хода на въззивното производство посредством
ангажираните писмени доказателства, обсъдени по – горе /справка от НАП –
л.34-36 ОС/. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Ето защо и доколкото полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение
за пълен отработен месец, предхождащ уволнението по смисъла на чл. 228
КТ, възлиза на 1 321.60 лв. съгласно горецитираното заключение на ССЕ /л.
88-91 РС/, предявеният иск за 6 месечния период се явява основателен за
сумата от 7 929.60 лв. Над тази сума за раликата до първоначално предявения
размер от 8 076.00 лв. иска се явява неоснователен и нидаказан, поради което
за тази разлика пъровинстанционното решение следва да се потвърди.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
частично предявения иск с прано основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл.
225, ал. 1 КТ, като искът следва да се уважи за разликата над 5 286.40 лв. до
размера от 7 929.60 лв., както и за периода от 19.01.2021г. до 17.03.2021 г. В
останалата част обжалваното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
9
С оглед изхода от настоящия спор и На основание чл. 81 и чл. 273 във
връзка с чл. 78, ал.1 ГПК жалбоподателят - ответник следва да бъде осъден да
заплати на ищцата действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с
чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, жалбоподателят - ответник следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Разград, сумата 52.86 лв. представляваща държавна такса за въззивно
обжалване върху уважения размер от иска по чл. 344, ал.1 т.3 КТ, както и да
заплати по сметка на Районен съд – Разград, сумата от още 105.73 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения при обжалването размер от
иска по чл. 344, ал.1 т.3 КТ, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс
Предвид изложените съображения, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23 от 25.01.2021 г. по гр.д № 1846/2020 г. по
описа на РС - Разград, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск от Ф.
Т. К., ЕГН **********, адрес гр. Цар Калоян, обл. Разград, ул. Черно море №
33, срещу Детска градина Славейче гр.Цар Калоян, обл.Разград, адрес ул.
Тотлебен № 7, представлявана от Директора Росица Трифонова
Александрова, ЕГН **********, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата над 5 286.40 (пет хиляди двеста
осмедесет и шест лева и четиридесет стотинки) лв. до размера от 7 929.60
(седем хиляди деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) лв. и
за периода от 19.01.2021г. до 17.03.2021 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Детска градина Славейче гр.Цар Калоян, обл.Разград,
адрес ул. Тотлебен № 7, представлявана от Директора Росица Трифонова
Александрова, ЕГН **********, да заплати на Ф. Т. К., ЕГН **********,
адрес гр. Цар Калоян, обл. Разград, ул. Черно море № 33, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – сумата над 5 286.40 (пет хиляди
двеста осмедесет и шест лева и четиридесет стотинки) лв. до размера от 7
929.60 (седем хиляди деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет
стотинки) лв. (още 2 643.20 лв. заедно с присъденото обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението, като сумата е
в размер на БРУТНО трудово възнаграждение), както и за периода
19.01.2021г. до 17.03.2021; да заплати сумата от 600 (шестстотин) лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производството, на
10
основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23 от 25.01.2021 г. по гр.д № 1846/2020
г. по описа на РС - Разград, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Детска градина Славейче гр.Цар Калоян, обл.Разград,
адрес ул. Тотлебен № 7, представлявана от Директора Росица Трифонова
Александрова, ЕГН **********, да заплати в полза на бюджена на съдебната
власт:
- по сметка на Окръжен съд - Разград, сумата от 52.86 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване върху уважения при
обжалването размер от иска по чл. 344, ал.1 т.3 КТ, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК,
- по сметка на Районен съд - Разград, сумата от 105.73 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения при обжалването размер от
иска по чл. 344, ал.1 т.3 КТ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83,
ал.1, т.1 ГПК,
- по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 5.00 лева /пет
лева/ представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, на осн. чл. 7,
ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал.2 ГПК, в
едномесечен срок от 12.04.2021 г., на осн. чл. 315, ал.3 във вр. с чл. 317 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11