РЕШЕНИЕ
№ 1321
гр. В., 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета П.
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета П. Въззивно гражданско дело №
20223100501405 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
С решение № 1197/27.04.2022 год., постановено по гр.д. № 6183/2021 год., ВРС – 41-
ти състав е приел за установено в отношенията между страните, че Р. П. М., ЕГН
********** дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, сумата от 489.00
лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 014LD-R-008725 от
03.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.07.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, за която сума е издадена издадена Заповед за изпълнение №
5859/29.07.2019г. по ч.гр.д. № 11949/2019г. по описа на ВРС, като е отхвърлил исковете за
установяване дължимостта на сумата 39.53 лв. – просрочена договорна лихва от 03.07.2018
г. до 25.06.2019г.; сумата 65.86 лв. - просрочени наказателни лихви от 25.07.2018 г. до
25.07.2019 г. Включително и е осъдил ответницата да заплати на „Първа инвестиционна
банка“ АД сумата от 719.86 лв., представляваща направени в производството разноски,
както и сумата от 61.70 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 11949/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Недоволен от горното е останал ответникът по делото, който, чрез назначен особен
представител, обжалва постановеното решение в установителната му част с доводите за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Конкретните оплаквания са, че съдът не е
съобразил настъпващата обвързваща сила на пресъдено нещо спрямо цесионера и
обстоятелството, че длъжникът не може да бъде уведомен за настъпилата цесия чрез
назначения му особен представител. Липсват и данни за надлежно връчване на
уведомлението и на длъжника. Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на иска с
прогласяване на договора за нищожен.
В срока по чл. 263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
1
жалбата като счита, че решението е правилно и обосновано. Твърди неотносимост на
развитите доводи към предмета на делото и моли за потвърждаване на решението, ведно с
присъждане на разноски.
Становище по жалбата е постъпило и от третото лице – помагач по делото
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, с което се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В о.с.з. въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и постановяване на ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен. Моли и за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемият не се явява и не се представлява в о.с.з. С молба с вх. №
22874/04.10.2022 год. моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
решението на ВРС в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца също не се явява и не се представлява в
о.с.з., но с молба с вх. № 22742/03.10.2022 год. моли за оставяне на въззивната жалба без
уважение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – само в обжалваната част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане за установяване дължимостта на сумите по договор за потребителски кредит №
014LD-R-008725/03.07.2018 год.и правото на иск е упражнено надлежно, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Установява се от представените по делото доказателства, че съгласно договор за
потребителски кредит № 014LD-R-008725/03.07.2018 год. въззивницата и „Първа
инвестиционна банка” АД сключили договор по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя сумата в размер на 489 лв. за закупуването на мобилен телефон, като
сумата следвало да бъде преведена по сметка на търговец с открита в банката сметка за
плащане на цената на покупката. Според договора фиксираният годишен лихвен процент
бил 15%, а ГПР - 16.32 %. Общата дължима от кредитополучателя сума от 528,53 лв.
следвало да бъде погасена съобразно включен в т. 12.1 от договора погасителен план, като
крайният срок за плащане бил 25.06.2019 год. Видно от представената с исковата молба,
подписана от ответницата, фактура № **********/ 03.07.2018 год., за покупката на
телефона, 80 лв. били заплатени в брой, а 489 лв. – с кредит от ПИБ. Съгласно неоспореното
от страните и кредитираното от първоинстанционния съд заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза сумата по кредита била преведена от банката по сметка на
„Техномаркет България“ АД на 05.07.2018 год. Според експертизата, към датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК пред ВРС – 26.07.2019 год., размерът на
задълженията по договора възлизали на: 489 лв. – главница; 39,53 лв. – договорна лихва;
49,85 лв. – лихва за забава за периода 25.07.2018 – 26.07.2019 год. Според вещото лице
плащания по сметка на банката в изпълнение на кредитното задължение не били правени.
2
Не е спорно по делото и че с договор за цесия от 08.06.2021 год. (т.е. в хода на
първоинстанционното производство), банката прехвърлила вземането си срещу длъжницата
в полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, като с молба с вх. № 51729/16.12.2021 год.
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД представил уведомление до длъжницата за извършеното
прехвърляне, изхождащо от банката, чрез пълномощника - „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, като направеното пред пред настоящата инстанция оплакване се свежда до това, че
цедирането на вземане, извършено в хода на висящ исков процес, не може да бъде съобщено
на длъжника чрез назначения му особен представител.
Това оплакване, съдът преценя като неотносимо към предмета на спора, свеждащ се
до съществуването или несъществуването на процесните вземания, произтичащи от
неизпълнението на договора за кредит. Валидността на договора и съответно
съществуването на задълженията по него не може да бъде поставяно в зависимост от
съобщаването на промяната в титулярството на вземанията. Това е така, тъй като при
договора за цесия вземането преминава от предишния кредитор към новия такъв в момента
на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до
момента на съобщаването на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не е
уведомен за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера.
Задължението за подобно изпълнение ще възникне едва след уведомяването за
прехвърлянето на вземането от цедента, което само по себе си е необходимо условие за да
породи тя действие спрямо длъжника. /Решение от 05.03.2007 г. по т. д. № 889/2006 г. на
ВКС, II т.о./
В този смисъл, възражението за ненадлежно уведомяване за цесията би имало правно
значение и ефект, в случай, че плащане е било извършено на ненадлежен кредитор
вследствие на липсата на уведомяване. А по делото не се установява /видно от заключението
по ССЕ/, а и не се твърди от страна на длъжника, да са били извършвани плащания по
договора за кредит в полза както на цедента, така и на цесионера.
В допълнение, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по
чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охраната на интересите на ответника на последния се назначава
особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. В процесния случай, в чл. 39 от договора за кредит страните са
уговорили адресите, на които ще се извършва водената между тях писмена кореспонденция,
вкл. и на съдебни книжа. Въпреки това и заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 11949/2019
г. на ВРС, ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ, и книжата по гр. д. № 6183/2021 год. на ВРС не са
могли да бъдат връчени на кредитополучателя там, което е наложило да му бъде назначен
особен представител.
В допълнение, въпреки настъпилата съобразно чл. 266, ал. 1 ГПК преклузия, съдът
намира, че следва да бъде отбелязано, че няма пречка уведомлението да бъде извършено в
хода на висящ исков процес, дори и с уведомление, съставено за целите на производството,
доколкото чл. 99, ал. 4 ЗЗД не съдържа изискване за срок, в който длъжникът да бъде
уведомен за цесията. /Решение от 05.03.2007 г. по т. д. № 889/2006 г. на ВКС, II т.о./
Подобно уведомяване следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /Решение № 123/
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, I т. о, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т.
о./. В настоящия случай, цесионерът не твърди и да е било извършвано уведомяване в
момент, предхождащ датата на молбата, с която е представено уведомлението.
И след като не се установи и нарушение на императивна материалноправна
разпоредба, за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
3
правилност на обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода на спора и отправено искане, в полза на въззиваемия се дължат
сторените в производството разноски в размер на 150 лв., представляващи заплатен депозит
за особен представител на въззивницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1197/27.04.2022 год., постановено по гр. д. №
6183/2021 год. по описа на Варненски районен съд, 41-ви състав в частта, с която е прието за
установено, че Р. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „*****“ № 203, вх. 1, ет. 1, ап.
1 ДЪЛЖИ на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П сумата от 489,00 лв. /четиристотин
осемдесет и девет лева/ - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 014LD-
R-008725/03.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.07.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, което е прехвърлено с
договор за цесия от 08.06.2021 год. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5859/29.07.2019г. по ч.гр.д. № 11949/2019
год. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „*****“ № 203, вх. 1, ет. 1,
ап. 1 да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 сумата от 150 лв., представляваща
депозит за особен представител.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД на страната на въззиваемия „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111
П.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4