Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.08.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на шести
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Весела
Станчева като разгледа
докладваното от
съдията търговско дело
№ 286 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са предявени при обективно съединяване искове с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Ф.К.” ЕООД твърди, че ответниците „СД В.” ООД, „Е.“ ЕООД, „Е.М и М“ ООД, „Г.“ ООД и „Г.“ АД са партньори в рамките на гражданско дружество „Б.Е.“, БУЛСТАТ *******, създадено за участие в процедура по реда на Закона за обществените поръчки с предмет „Инженерниг по проект “Изграждане на Регионална система за управление на отпадъците за Регион Борово“ (Бяла, област Русе)“, работно проектиране и изграждане на довеждаща инфраструктура до площадката, изграждане на РСУО за регион Борово (Бяла, обл. Русе) и доставка на мобилно експлоатационно оборудване за РСУО“. Ищецът чрез управителя си – Т.З., К.ирал ответниците при изготвяне на офертата и в процеса на изпълнение на поръчката, а с помощта на ангажиран от него юрист била изготвена жалба до Комисията за защита на конкуренцията. В допълнителната искова молба се сочи, че след разпратеното електронно писмо с приложени темплейти не било свикано поисканото от К.анта събрание на съдружниците, което препятствало изготвянето на необходимите документи. По повод искане от името на „Е.М.“ ЕООД и „Е.М и М“ ООД били изпратени на ищцовото дружество документи за съгласуване, но те не отговаряли на изискванията на възложителя. При тези обстоятелства на 26.03.2015 г. било взето решение за сключване на договор за техническо, методическо, юридическо и административно К.иране на ответниците като участници в гражданското дружество, а за извършената до момента на подписване на договора работа било договорено възнаграждение в размер на 270 458 лв. без ДДС. Твърди се на 22.05.2015 г. да е сключен договор за обществена поръчка с възложител Община Бяла. Твърди, че обединението е поискало авансово плащане, с което обстоятелство е свързано и междинно плащане в размер на 6,81 % от получената сума за актувани СМР, но впоследствие се е отказало да го получи. Въпреки, че ищецът издал договорените фактури, не получил следващите му се суми в договорения срок, като същевременно по електронна поща бил уведомен от В.Т. за взето решение от обединението за прекратяване на договора, получил и изявление с идентично съдържание – на 24.08.2012 г. Оспорва да е налице основание за прекратяване на договора, а евентуално счита, че оттеглената поръчка не засяга правото му да получи договореното възнаграждение. Претендират се сумата 270458,00 лв. по чл. 2 ал. 2 т. 1 от договора – възнаграждение за свършената работа до датата на сключване на договора и 15 698,14 лв. – плащане по чл. 2 ал. 2 т. 2 от договора – договорен процент от извършеното от общината плащане. Счита, че с оглед клаузата на чл. 11 от договора участниците в гражданското дружество следва да отговарят солидарно. Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение съответно в размер на 755,74 лв. върху сумата от 15698,14 лв. за периода 31.07.2015 г. – 18.01.2016 г. и 11 213,97 лв. върху сумата от 270 458,00 лв. за периода от 24.08.2015 г. до 18.01.2016 г. Претендират се и направените разноски по делото.
В отговор по исковата молба от името на „Г.“ ООД се оспорва да е давано предварително съгласие за сключване на договор с ищцовото дружество при твърдяното съдържание, въпреки изричното предписание на чл. 12 от споразумението за учредяване на обединение „Б.Е.“. Навежда се довод, че при тези обстоятелства сключеният договор не обвързва този ответник. Излага се довод, че договорената солидарна отговорност е ограничена до договора за обществена поръчка и не касае процесния договор. Твърди се като К.ант по проекта да е ангажирано физическото лице Т.З. при договорено възнаграждение от 1000,00 лв. Оспорва и да са били предоставени К.антски услуги в договорения обем, съответно да е договорен механизъм за остойностяване на свършеното, както и да е издадена предвидената по договора фактура. Сочи обединението да е ползвало ангажиран от него адвокат, за което и да му е изплатено възнаграждение. Твърди и плащането да е свързано с получаване на аванс от Община Бяла като оспорва това да се е случило до 30.03.2016 г.
В отговор по исковата молба от името на „Г.“ АД също се навежда довод за недействителност на процесния договор поради липса на представителна власт у В.Т. и Д.Г. да ангажират дружеството с процесния договор. Признава, че за проекта е ползван К.ант Т.З., която обаче се е идентифицирала като представляващ ищцовото дружество едва на 26.03.2015 г. (предвид уточнението по л. 382 от делото). Също оспорва твърдяните К.антски услуги да са били предоставени като се твърди ползваните адвокатски услуги да са заплатени от обединението. Оспорва да е настъпило и обстоятелството, с което сключеният договор свързва търсеното в процеса плащане – получен аванс от Община Бяла по сключения договор за обществена поръчка.
В отговор по исковата молба от името на „Е.“ ЕООД се изразява довод, че предявеният иск е основателен. Сочи се ищецът да е К.ирал обединението при подготвяне на офертата за кандидатстване по обществената поръчка и г-жа З.с ангажиран от нея юрист са изготВ.молба до КЗК при първоначалното обжалване на процедурата. Признава, че е взето решение „Ф.К.“ ЕООД да поеме 10 % от разходите на обединението. Ищцовото дружество е подготвило и изпратило необходимите документи за междинните доклади и отчети и е К.ирало „Е.М.“ като член на обединението по всички въпроси.
От името на „Е.М и М“ ООД се оспорва да са предоставени твърдяните К.антски услуги – ищецът да е участвал при изготвяне на офертата за участие в откритата процедура за възлагане на обществената поръчка, да е К.ирал обединението относно движението на процедурата, да е ангажирал юрист, който да е изготвил жалбата до Комисия за защита на конкуренцията като се твърди обединението да е ангажирало адв. Т. и за услугата да му е изплатено възнаграждение в размер на 11 000 лв. Оспорва и съдружниците да са взимали решение през месец март 2014 г. ищцовото дружество да участва в разходите, които обединението прави в процедурата за възлагане на обществена поръчка. Оспорва и да се е състояло общо събрание на 26.03.2015 г., на което да е бил обсъден и подписан процесния договор, както и дружеството да е получавало изготвени от ищеца документи, включително и такива, обосноваващи изплащане на претендираното възнаграждение. Твърди ежемесечно на Т.З. да е заплащана сумата от 1000 лв. за възложени й К.антски дейности. Навежда се довод, че клаузата на чл. 12 от договора ограничава представителната власт на упълномощените да представляват обединението при подписване на договора за възлагане на обществената поръчка при предварително писмено изразено съгласие за съдържанието му. Оспорва да е давано съгласие за сключване на процесния договор. При условията на евентуалност противопоставя възражение за недействителност на договора с довод да е сключен във вреда на представляваните – договорено прекомерно възнаграждение с оглед обема на възложената дейност предвид установения механизъм, неотносим към конкретния принос за К.анта. Твърди също така между Д.Г. и управителят на „Ф.К.“ ЕООД да съществуват дълготрайни взаимоотношения, произтичащи от притежаване на дялове в търговски дружества и взаимно представяна представителна власт за различни правни и фактически действия. Навежда и довод за противоречие на договора с добрите нрави и в частност на принципите на справедливостта и добросъвестността, произтичащо от нееквивалентност на престациите. При условията на евентуалност се оспорва твърдяните услуги да са били предоставени предвид договорената нужда от изрично упълномощаване за представителство пред възложителя на обществената поръчка – Община Бяла. Сочи се, че обединението е ангажирало за първоначалното обжалване адв. Т., за което му било платено възнаграждение. Оспорва се „Е.М и М“ ООД да е приемал извършена от ищцовото дружество работа.
В отговор по исковата молба от името на „СД В.“ ООД се оспорва дружеството да е сключвало процесния договор. Наведен е довод, че действието от името на гражданско дружество не го обвързва. Оспорва ищцовото дружество да е изпълнило каквито и да било К.антски услуги и в частност да е изготвил или участвал при изготвяне на офертата на обединение „Б.Е.“ за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, да е поддържал ежедневни контакти с участниците в сдружението, да ги е К.ирал и докладвал напредъка на процедурата, да е наел юрист за изготвяне на жалбата при първоначалното обжалване на процедурата. Твърди се Д.Г. да е представил Т.З. като човек с опит в проектите за строеж на депа за отпадъци и настоявал тя да К.ира обединението, водел я на някои от общите събрания, настоявайки да бъде вписвана като К.ант в протоколите, както и да й бъде определено възнаграждение. Сочи, че представеният документ, озаглавен „По хода на процедурата“ е дословно копие на имейл, написан от адв. Х.Т.. Оспорва да е провеждано събрание, на което да е взето решение ищцовото дружество да участва в разходите на обединението. Твърди се, че в хода на процедурата при четири оспорвания по съдебен ред на незаконосъобразни заповеди на кмета на Община Бяла, Д.Г. започнал да настоява за сключване на договор с Т.З. с аргумент, че има особени контакти и ако не получи уверение за възнаграждение в значителен размер, това ще се отрази негативно на цялото обединение. В хода на разговорите поисканата от г-жа З.сума за К.ации била 1 266 745,60 лв. с ДДС. На 26.03.2015 г. г-н Г. поканил на общото събрание да дойде госпожа З.за подписване на договор за К.антски услуги с довод, че моментът за това е критичен. Сочи се, че в края на общото събрание бил подписан предложен от г-жа З.договор, но участниците в обединението съзнавали, че никой от тях не поема някакъв реален ангажимент. Излага довод, че понеже договорът от 26.03.2016 г. не предвижда солидарна отговорност, такава не е възникнала за ответниците, които и не са страна по него. Застъпва теза, че липсата на конкретизация кой от участниците в обединението какъв размер от договореното плащане дължи да покрие и механизъм, по който сумата да бъде разпределена между тях, лишава договора от съществен реквизит – цената по него, определящо го като такъв с невъзможен предмет. Навежда и довод, че посоченият размер на възнаграждението без конкретизация на очакваната дейност обуславя противоречие на добрите нрави – неадекватно по размер възнаграждение при липса на конкретни ангажименти, предполагащи професионално съдействие. Навежда и довод, че формулировката на услугите сочи на рамково споразумение, което от своя страна предполага допълнително възлагане по конкретни проблеми. Оспорва се общото събрание да е одобрявало общи разходи за К.антски услуги в посочения в договора размер. След подписване на договора било разпратено по електронната поща до всички участници в гражданското дружество писмо с приложени два документа в pdf формат, но и двата не били приложими за отчитане изпълнението на обществената поръчка и не съответствали на изискванията на възложителя. Необходимите образци били публично оповестени на електронната страница на МОСВ ведно с указания за попълването им. Оспорва се да е извършена друга работа, а и след покана г-жа З.не обосновала исканото плащане съответно с фактура № 7/31.07.2015 г. и с проформа фактура за сумата 270458 лв. На 06.08.2015 г. било взето решение за прекратяване на договора, за което на ищцовото дружество било изпратено електронно писмо на 24.08.2015 г. и нотариална покана, връчена при условията на чл. 47 ГПК. Сочи, че до датата на прекратяване на договора за К.антски услуги обединението не било получило авансово плащане, а единствено сумата от 230526,28 лв.
По делото е предявен обратен иск от името на „Г.“ АД срещу В.Г.Т. и Д.Г.Г.. В исковата молба се твърди, че на 12.03.2013 г. било подписано споразумение за учредяване на гражданско дружество с наименование „Боро еко“ за съвместно участие в процедура за обществена поръчка. Съгласно чл. 5 т. 4 изр. последно от споразумението В.Т. и Д.Г. били упълномощени да сключват от името на обединението договори с търговски и други партньори след предварително писмено съгласие на партньорите. Твърди се, че договорът, на който се позовава ищецът е подписан от третите лица помагачи в нарушение на чл. 12 от споразумението. Счита, че сключеният от името на обединението договор обвързва и „Г.“ АД. Тези обстоятелства ищецът дължи да докаже. Твърди се, че „Г.“ АД не е давало писмено съгласие за сключване на договор с „Ф.К.“ ЕООД за предоставяне на К.антски услуги, а уважаването на предявения иск ще му причини вреда. Претендира се обезщетение в размер на 2981,26 лв. – иск с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД и предполага да бъде установено в процеса възложена работа при твърдяното съдържание, причинена вреда за ищеца, съставляваща пряка и непосредствена последица от неположена грижа на добрия стопанин. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК е предявена и претенция за законна лихва върху сумата 2981,26 лв. от 01.03.2016 г. до окончателното плащане на сумата.
В отговор по предявения обратен иск Д.Г.Г. твърди, че всички участници изразили съгласие, че обединението има нужда от такъв вид услуги. Подписаният от него и В.Т. договор многократно е обсъждан между всички участници в обединението като никой от тях не възразил на сключването му.
В отговор по исковата молба В.Г.Т. оспорва да е сключвал договор от името на „Г.“ АД без предварително писмено съгласие с довод, че подписания от него не обвързва партньорите в обединението, включително и ищеца. Сочи, че договорът е подписан с цел запазване на добрия диалог. След подписване на договора не са изпълнени действия, които да пораждат задължение за обединение „Б.Е.“ да заплати претендираните суми. Договорът е прекратен, за което е изпратено писмо от 24.08.2015 г., съответно нотариална покана е връчена на 09.09.2015 г. по реда на чл. 47 ГПК на посочения в договора за проектантски услуги адрес. Евентуално счита, че при валидно сключен договор единствено дължима би била сумата 15698,84 лв. Иска се обратният иск да бъде отхвърлен като се претендират и разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Г. от САК,
конкретизира твърденията за извършена работа до датата на сключване на договора
като сочи, че г-жа Т.З. – законният представител на дружеството и едноличен
собственик на капитала му, осъществява К.антска дейност чрез дружеството. Счита
сключения договор за приета работа досежно следните възложени задачи – проверка
на съставени от ответниците образци за участие в процедурата по обществена
поръчка, съдействие при подготовката на техническото предложение и изготвяне на
линейния график за изпълнение на поръчката, проверка на изготвените документи
за участие, изготвяне на проект на споразумение за създаване на дружество по
ЗЗД „Б.Е.“, подписано на 12.03.2013 г. Сочи участниците в обединението да са К.ирани
по работния проект в рамките на провеждани събрания, устно или чрез размяна на
електронни писма, по искане на различни участници бил препоръчан и ръководител
на проекта, който и впоследствие бил включен. По искане на В.Т. и участниците в
обединението съдействала за ангажиране на адвокат след първото решение на КЗК –
адв. Б.К., с която бил сключен и договор за правни услуги, а Т.З. съдействала
за техническата част на жалбата. Застъпва теза, че заявеният отказ от договора
е единствената причина да не бъде получено авансовото плащане, поради което
счита за недобросъвестно противопоставената й липса на плащане. Навежда доводи
в писмени бележки.
По
съществото на спора процесуалният представител на ответника СД „В.“ – адв. В.
оспорва предявения иск. Оспорва сключеният договор да обвързва дружеството.
Евентуално счита за недоказана конкретно свършена работа, обуславяща заплащане
на претендираната сума, съответно твърди договорът да е бил прекратен преди
издаване на фактурата за авансовото плащане. Претендират се разноски като е
представен и списък.
Процесуалният
представител на ответника „Е.“ ЕООД – адв И., счита предявената претенция за
неоснователна по наведените с отговора съображения. Счита за недоказана
твърдяната К.антска работа, която счита, според договора, да касае действия за
период след сключване на договора за възлагане на обществената поръчка между
обединението и Община Бяла. Оспорва да има изпълнение по договора като счита и
за недоказано Т.З. да притежава необходимите знания и умения в областта на
възложената работа. Навежда доводи в писмени бележки. Претендират се разноски
като е представен и списък.
Процесуалният
представител на ответника „Е.М и М“ ООД – адв. Г., оспорва да е налице
обвързващ доверителя и договор предвид изрично указаната необходимост
сключването на такъв да се предшества от предварително съгласие. Счита, че тази
договорка изключва правното значение на последващо узнаване за сключен договор,
позовавайки се и на знанието у „Ф.К.“ ЕООД за това предписание. Поддържа и
теза, че сключеният договор противоречи на добросъвестността – договорен е
механизъм за остойностяването му – като процент от размера на актуваните СМР
при липсата на какъвто и да е принос на К.анта за постигане на резултата.
Поддържа и теза, че възнаграждение, мотивирано от принос, основан на сериозни
контакти в община Бяла противоречи на добрите нрави. Счита, че уредената
солидална отговорност е ограничена до изпълнение на договора за строителство с
Община Бяла. Оспорва да е налице изпълнение и съответно приемане на извършената
работа от дружеството като се поддържа, че в лично качество Т.З. е получавала
възнаграждение. Претендират се разноски като е представен и списък.
Процесуалният
представител на „Г.“ ООД и „Г.“ АД – юрк. Р. също оспорва дружествата да са
ангажирани със сключения договор, както и Т.З. да се е афиширала като
представител на ищцовото дружество при осъществяване на услугите преди датата
на сключване на договора. Оспорва и да е налице изпълнение на задълженията по
договора. Претендират се разноски като
са представени и списъци.
В
условията на евентуалност – при уважаване на ищцовата претенция, поддържа
предявените обратни искове с довод, че В.Т. и Д.Г. не са разполагали с
представителна власт спрямо „Г.“ ООД и „Г.“ АД. Претендират се разноски,
направените по делото разноски и възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК.
От
името на ответника Д.Г. по предявените обратни искове процесуалният му
представител – адв. И., поддържа довод, че правоотношението между страните,
предмет на делото е чуждо спрямо Д.Г. като счита, че между привляклата го
страна и ответника не съществува никакво материалноправно отношение. Сочи, че
договорът е подписан въз основа предоставената му със споразумението за
създаване на обединението и понеже Д.Г. не е страна по това споразумение, не е
обвързан от него. Оспорва да е предписано предварително съгласие, когато
действията се извършват от упълномощените със споразумението лица. Застъпен е
довод, че клаузата на чл. 12 касае единствено за договори, сключвани от
партньорите в това им качество, но от името и за сметка на обединението.
Поддържа теза, че споразумението обхваща единствено отношения, провокирани от
развил се спор и не касае подписания договор. Претендират се разноски като са
представени и списъци.
Като
обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна
намира следното:
По
делото не се спори, а и от Споразумение за създаване на обединение на основание
чл. 357 до чл. 364 ЗЗД се установява писмено изразено съгласие на 12.03.2013 г.,
че „СД В.“ ООД, „Е.“ ЕООД, „Е.М и М“ ООД, „Г.“ ООД и „Г.“ АД обединяват
усилията си да представят обща оферта за участие в открита процедура по Решение
за промяна № Р-7 от 14.02.2013 г. на възложителя Община Бяла, област Русе с
предмет: „Инженеринг по проект „Изграждане на Регионална система за управление
на отпадъците за регион Борово (Бяла, област Русе)“, работно проектиране и
изграждане на довеждаща инфраструктура до площадката, изграждане на РСУО за
регион Борово (Бяла, обл. Русе) и доставка на мобилно експлоатационно
оборудване за РСУО“. Съгласно чл. 4 б. „б“. управителят, представляващ
обединението е упълномощен да задължава, да получава указания за и от името на
всеки член на обединението като всички договорни отношения с възложителя на
поръчка се сключват от името и за сметка на обединението „Б.Е.“. Съгласно чл. 5
партньорите упълномощават и задължават В.Г.Т. да представлява обединението пред
възложителя за целите на процедурата и за споразумението, сред които и да сключва
договори от името на обединението, както и да извършва всички правни и
фактически действия, свързани с участието в процедурата за възлагане и
изпълнение на обществената поръчка като всички договори с търговски и други
партньори, които се сключват от името на обединението се подписват заедно от
упълномощения представител В.Г.Т. и Д.Г.Г. – управител на „Е.М.“ – т. 4.
Съгласно чл. 11 партьорите носят солидарно юридическа отговорност при
изпълнение на задълженията, посочени в настоящия договор, както и в договора за
изпълнение на дейностите, предмет на обществената поръчка, сключен с
възложителя. Съгласно чл. 12 никой от партьорите няма да сключва споразумения
от името и за сметка на обединението без предварителното писмено съгласие на
партньорите. С анекс от същата дата – 12.03.2013 г. са детайлизирани
отношенията между съдружниците.
В
представения с исковата молба протокол от общото събрание на ДЗЗД „Б.Е.“ от
19.05.2014 г. се установява взето решение на Т.З. – К.ант на обединението
относно обществената поръчка да бъде начислено и изплатено възнаграждение в
размер на 1000,00 лв. От показанията на свид. М.се установява, че Т.З. е давала
указания на съдружниците в процеса на подготовка на офертата какво да правят.
Офертата била изготвена от служители на „В.“ и на други фирми, участващи в
обединението. По повод на трикратно обжалване на процедурата в КЗК и решение на
Върховния административен съд г-жа З.споделила, че има сериозни контакти с
община Бяла, че от нея зависят много неща, свързани с решаването на изпълнителя
на офертата и давала уверение, че ще реши въпроса.
Свид.
У.сочи, че непосредствено е К.ирал екипа на Т.З. по работата върху линейния
график и техническо предложение. Видял и Т.З. да работи по административните
документи, подготвяни за поръчката и конкретно върху основата за техническото
предложение в нейния офис и нейни колежки от офиса, където тя работела. По
нейно предложение и след среща с г-н Т. приел да бъде ръководител на проекта
като бил включен за такъв в документите по процедурата. Впоследствие свидетелят
срещнал Т.З. с адвокат, с който работел по повод поискано от нея съдействие за
подготовка на документи от страна на обединенията на поръчката.
Видно
от протокол на общото събрание на ДЗЗД „Б.Е.“ от 02.12.2014 г. прието е възнаграждението
за Т.З. да продължи да се изплаща по 1000 лв. месечно.
Справка,
отразяваща настъпили събития за периода 12.08.2013 г. – 2.10.2014 г. (л.
139-142 от делото) се сочи да е изготвена от Т.З..
От
представения в приложение към исковата молба протокол от събрание на ДЗЗД „Б.Е.“
с посочена дата 10.03.2015 г. се установява изявление на Т.З., че не може да
взима еднолични решения и да сключва договори без това да е гласувано от общото
събрание или поне да има писменото съгласие.
Свидетелят
У.сочи, че след приключване на процедурата в КЗК и преди подписване на договора
с община Бяла се наложило актуализиране на линейния график и актуализиране на
техническото предложение. По актуализациите на линейния график и техническото
предложение свидетелят работел с хора от офиса на „В.“. Т.З. подготвяла
документи за банковите гаранции за подписване на договора. Свидетелят не могъл
да се договори с г-н Т. за размера на възнаграждението му, поради което и
прекратил участието си в процеса.
Свидетелят
М.сочи да е присъствал на срещи между В.Т. и Т.З., на които е обсъждан договор
за К.атски услуги като това е станало след като всички документи по офертата
съгласно Закона за обществените поръчки са били предадени.
На
26.03.2015 г. писмено е изразено съгласие, че Обединение по ЗЗЗД „Б.Е.“,
представлявано от В.Г.Т. и Д.Г.Г. в качеството му на възложител възлага на „Ф.К.“
ЕООД в качеството му на изпълнител да извърши технически, методически,
юридически и административни К.ации като се задължава да изготвя всички
необходими междинни доклади и отчети за напредъка на договора, изисквани от
възложителя на обществената поръчка община Бяла, област Русе. Детайлизираните в
чл. 1 ал. 1 дейности са обусловени от наличие на сключен договор за изпълнение
между възложителя на обществена поръчка и обединението. Съгласно чл. 2 ал. 1
договореното възнаграждение е в размер на 1 352 288 лева без ДДС и е
платимо съответно 270 458 лв. без ДДС – възнаграждение на изпълнителя за
извършената и приключена работа, свързана с предоставяне на К.антски услуги на
обединението по повод участието му в процедурата за обществена поръчка и
подготовката за сключване на договора за обществена поръчка. Посочено е, че
тази сума е платима в 5 дневен срок от датата на получаване на авансовото
плащане по договора за обществена поръчка ( л. 51 от делото). Изразено е
съгласие и за извършване на междинни плащания в размер общо на
1 068 307 лева без ДДС в срок до 21.09.2015 г. като за всяка сума за
извършени и актувани строителни и монтажни работи се извършва плащане в размер
на 6,81 % от сумата по съответното актуване до изцерпване на посоченото
възнаграждение. Според чл. 3.2. ал. 1 от договора извън междинните доклади и
отчети за напредъка на договора подлежат на писмено възлагане от обединението.
Съгласно чл. 16 ал. 2 договорът може да бъде прекратен с петнадесетдневно
писмено предизвестие, отправено до другата страна. Клаузата на чл. 19
предвижда, че в случай на предсрочно прекратяване на договора обединението
дължи на изпълнителя частта от договореното възнаграждение по чл. 2 ал. 2 т. 2,
съответстваща на изпълнената от него работа към датата на прекратяването като
за такава се счита извършени и актувани от обединението строителни и монтажни
работи по договора за обществена поръчка съгласно разпоредбите на Закона за
устройства на територията и приложимите подзаконови актове, които са включени в
последния изготвен от изпълнителя и приет от обединението месечен междинен
доклад и отчет за напредъка по договора.
Няма
спор, а и от представения договор № Д-147/22.05.2015 г. се установява, че
обществената поръчка е възложена на обединение „Б.Е.“.
Не
се спори също така, а и от представения протокол от общо събрание на обединение
„Б.Е.“ от 31.07.2015 г. се налага извод да е взето решение за изискване на
писмено становище от ищцовото дружеството по изпълнението на проекта.
От
наличното становище по л. 111-117, позоваващо се на изисканата информация Т.З.
като управител на ищцовото дружество сочи да е изпратила на достъпни й
електронни пощи до обединението и всички участници в него 2 броя проекти на
темплейти за съгласуване като с оглед поискана корекция от „Геострой“ поискала
да бъде организирана среща с партньорите, необходима за представяне на
информацията в междинните доклади и отчети за напредъка до 14-то число на
съответния месец. Посочено е, че не разполага с документацията, касаеща
сключеният договор за обществена поръчка, която е поискала, но не й е била
предадена. Сочи, че с писмо изх. № 40/29.06.2015 г. В.Т. е изпратил документите
за междинните доклади и отчети за напредъка като на множество искания не е
получавала отговор от представляващия обединението, а се е противопоставил да
получи такава информация и от възложителя. При тези обстоятелства е посочено,
че е възпрепятствана да изпълнява задълженията си и не е в състояние да
представи анализ или становище за изпълнение на предвидените с договора
дейности.
При
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание
чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД
Ищецът твърди е договорено възнаграждение за извършена работа към 26.03.2015 г., което обаче не било изплатено. Съгласно чл. 8 ал. 1 ЗЗД страните по договор са обвързани както когато са регламентирали отношенията си преди да се развият, така и за да бъде уредено възникнало вече отношение. При все, че в основата на правната връзка стои съгласието, зачитането му предполага призната от правния ред причина за обвързване – арг. от чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД. Ето защо предявеният иск предполага да бъде установено в процеса постигнато съгласие при твърдяното съдържание на правоотношението, че ищецът е изпълнил конкретна работа, ползваща платеца.
В
основата на договорната връзка стои изразеното съгласие. От тази гледна точка и
страна по договора е лицето, чиято правна сфера се ангажира с обективираното в
договора изявление. Съгласно чл. 36 ал. 2 ЗЗД извършените действия от чуждо име
възникват направо за представлявания.
В
случая се установява, че договорът е сключен от името на обединение по ЗЗД „Б.Е.“.
Видно и от споразумението за създаване на посочения в договора възложител
участниците в обединението са обединили усилията си за постигане на обща
стопанска цел. Така създадената правна връзка сочи на гражданско дружество по
смисъла на чл. 357-364 ЗЗД. Законът не признава правосубектност на това
организационно образувание, поради което и предприетите от негово име правни
действия настъпват в патримониума на всеки един от участниците в дружеството.
Оспорена в процеса обаче е представителната власт на В.Т. и Д.Г. спрямо „СД В.“
ООД, „Е.М и М“ ООД, „Г.“ ООД и „Г.“ АД.
Съгласно
чл. 5 от споразумението В.Г.Т. еднолично е овластен да представлява всички
участници в сдружението пред Община Бяла – възложител на обществаната поръчка и
за целите на процедурата. Изрично е договорено, че избраният представител ще
представлява обединението пред търговски и други партньори само заедно с Д.Г.Г.
– управител на „Е.-М.“. Така формулираните правомощия не обуславят твърдяните в
процеса ограничения в представителната власт на лицата, подписали процесния
договор. Клаузата на чл. 12 от договора визира като адресат на забраната
партньор в обединението. Това качество е придадено на юридическите лица,
участващи в сдружението. Понеже самото споразумение визира като овластени да
представляват обединението физическите лица В.Т. и Д.Г., а не юридическите лица
съдружници, които те представляват, няма основание да се счита, че
представителната им власт в случая е ограничена. При еднозначно структурираното
управително тяло – управител и утвръдена усложнена форма на представителство
при сключване на договори с търговски и други партньори на обединението
клаузата логично може да бъде обяснена с регламентирано отклонение от принципно
утвърдената възможност с чл. 360 ал. 2 изр. първо предл. второ ЗЗД всеки
участник да участва в управлението. Еднозначно е определено, че общите дела се
осъществяват от натоварения за целта управител. Установеното разпределение на
функциите с анекса и придаденото качество на „СД В.“ ООД на водещ партньор не
дерогира възложения мандат непосредствено на В.Т. да управлява общата дейност и
не заличава самостоятелната фигура на управителен орган.
Освен
това, договорът е обсъждан от съдружниците на общо събрание на 31.07.2015 г.
Договорът конкретно е обсъждан и на общо събрание, проведено на 06.08.2015 г. –
предвид и посоченото в изявлението с изявление за прекратяване на договора,
съответно произтичащо от представения и неоспорен протокол по л. 121-123 от
делото. Освен това, при положение, че никой от участниците не се е позовал на
пречка за сключването му, извлечена от клаузата на чл. 12 от договора,
настоящият състав не намира основание да счита, че поддържаният в процеса
смисъл на тази клауза съответства на действителната воля на съдружниците.
Дори
хипотетично да се приеме, че ограничението по чл. 12 касае и създадения от
самите съдружници управителен орган, договорът е обсъждан на общо събрание на
31.07.2015 г. Договорът конкретно е обсъждан и на общо събрание, проведено на
06.08.2015 г. – предвид и посоченото в изявлението с изявление за прекратяване
на договора, съответно произтичащо от представения и неоспорен протокол по л.
121-123 от делото. Участниците в сдружението са търговци. Доколкото целта на
гражданското дружество е реализация на конкретна стопанска цел, сключеният в
изпълнение на тази цел договор попада в приложното поле на чл. 301 ТЗ. След
като никой от съдружниците не се е противопоставил незабавно на известеното му
сключване на договора, губят възможността да се позовават на твърдяния порок.
Спорно
в процеса и основанието на произтичащото от договора задължение. Утвърждавайки
договорната свобода законът дефинира и интереса, който тя обслужва – договорът
е средство за задоволяване на конкретен интерес – арг. от чл. 8 ал. 2 изр.
първо ЗЗД. Ето защо правният ред лишава от значение изразена воля, която не
почива на такъв интерес, повелявайки, че сключеният договор е нищожен поради
липса на основание. Фактът на волеизявлението обосновава обаче нормативно
утвърденото предположение, че причина е налице (арг. от чл. 26 ал. 2 изр. второ ЗЗД). Самият договор свързва плащането с извършена от дружеството работа,
представляваща К.антски услуги в процеса на подготовка за сключване на договора
за обществена поръчка. Ето защо в тежест на ответниците е да го опровергаят.
Клаузата
обаче не дефинира съдържанието на предоставените от дружеството услуги. По
делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че Т.З. е
оказвала К.антски услуги за обединението в определен с клаузата период. От
доказателствата по делото се установява, че за осъществените услуги
съдружниците са определили възнаграждение за Т.З.. Следователно, интересът за
подкрепа в процедурата по обществена поръчка и при подготовка на договора се
явява ресурсно обезпечен. Клаузата не сочи и определената сума да е дължимо
плащане към дружеството за осигурените услуги от Т.З..
Макар
и Т.З. да е едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество тя е
самостоятелен правен субект. Както бе посочено вече ефектът от извършените правни
действия настъпва в патримониума на предприелия ги правен субект. Ето защо по
определение осъществените от Т.З. действия пораждат права за нея. Вярно е, че юридическото
лице действа посредством представляващото го физическо лице, но предпоставка дружеството
да придобие права от осъществени
действия от страна на Т.З. се явява изричното
афиширане при осъществяване на конкретно действие като представител на
дружеството. Единственият документ,
идентифициращ Т.З. като представител на ищцовото дружество – протокол от общо
събрание на обединение „Б.Е.“ с участници „СД В.“ ООД, „Е.“ ЕООД, „Е.М и М“
ООД, „Г.“ ООД и „Г.“ АД, (л. 78-80 от делото) е представен от ищцовото
дружество и не носи подпис за никой от ответниците. Дори нещо повече, прави
впечатление, че и шрифт и като структура на изложението документът се различава
от наличните и подписани за ответниците протоколи от общи събрания. Това
изключва възможността за извод, че този документ отразява произтичащо от тях
волеизявление, съответно да обосновава самостоятелен фактически извод за
участие именно на „Ф.К.“ ЕООД като К.ант в процедурата по обществена поръчка и
подготовка на договора.
Нито
се твърди, нито се установява при други условия Т.З. да е афиширала дейността
си във фазата на подготовка на тръжната документация като осъществявана от
името на дружеството, чийто представител е била. Без правно значение в случая
остава дали и какви допълнителни ресурси Т.З. е ползвала, за да предостави
безспорните в процеса К.антски услуги преди сключване на договора за обществена
поръчка. С оглед относителния характер на облигационното правоотношение,
създадено между съдружниците и Т.З. при указани в протоколите съдържание – К.ации
срещу заплащане, срещу престирания резултат за Т.З. възниква право на
определеното й възнаграждение. С оглед относителния характер на облигационното
правоотношение пряко ангажираните от Т.З. трети на спора лица е
непротивопоставимо на съдружниците. Дори да се приеме, че е ползвала ресурси на
ищцовото дружество – негов офис, с оглед показанията на свид. Узунов, това
обстоятелство не легитимира дружеството като страна в правоотношението със
съдружниците.
Извършените
действия след приключване на процедурите по обжалване и според свидетеля У.са
се осъщестВ.през месец май и следователно остават извън очертания във времето
обхват на дейността, обуславяща възнаграждението по чл. 2 ал. 2 т. 1 от
процесния договор.
По
делото се установява, че на 09.06.2014 г. В.Т. в лично качество е сключил
договор с Т.З., възлагайки й възможностите за защита на обединение „Б.Е.“ в
процедурата по избор на изпълнител на обществена поръчка. Освен, че В.Т. не е
ангажирал с изявлението си съдружниците, не се установява да е ангажирано
ищцовото дружество за осигуряване на юридическа защита. Ето защо недоказано остава
така заявената дейност да се включва в обхвата на визираната с клаузата на чл.
2 ал. 2 т. 1 от договора приключена работа. Напротив, представени са
доказателства, че съдружниците са ангажирали друг адвокат.
Дори
да се приеме, че ищцовото дружество е направило разноски във връзка с
осъществената от Т.З. К.антска дейност, на каквото сочи отразеното в
неподписания протокол от общо събрание от 26.03.2014 г., клаузата, на която
ищецът се позовава не визира подобно вземане. Текстът еднозначно сочи на
възнаграждение за извършена работа, а не за възстановяване на правени разноски.
При
положение, че Т.З. е предоставяла К.антски услуги и при определено й
възнаграждение нормативно утвърденото предположение за съществуващо отношение с
идентичен предмет с представляваното от нея ищцово дружество, регулирано с
клаузата на чл. 2 ал. 2 т. 1 от договора, се явява опровергано. Ето защо съдът
приема клаузата за нищожна поради липса на основание. Този порок лишава от
правно значение обективираното съгласие, опоради което и твърдяното вземане не
е възникнало. Следователно, така предявеният иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Обективираното
в договора съгласие сочи на поето от името на ищцовото дружество задължение за
оформяне на отчетната документация, произтичаща от изпълнение на договора за
обществена поръчка срещу задължение на съдружниците да заплащат поетапно сумата
от 1068307 лв. без ДДС и окончателно плащане от 13 523 лв. без ДДС. В
рамките на договореното възнаграждение ищцовото дружество се е задължило по
изрично възлагане да осъществява и всякакви технически, методически, юридически
и административни К.ации.Така очертания насрещен интерес за страните сочи на
неименуван договор за услуга, по отношение на който, по аналогия, приложими са
правилата на договора за изработка. Както е посочено и с доклада по делото
основание за заплащане на възнаграждението е изпълнението на работата по начин,
обезпечаващ изискванията на възложителя по обществената поръчка и съответно
приемане на отчетената работа.
Съгласно
чл. 20 ал. 1 ЗЗД договорът е закон за сключилите го, поради което и всяка от
страните по него е в правото си да изисква изпълнение на насрещната престация,
когато е изпълнила своите задължения. В случая договорът третира действия в
рамките на друго договорно правоотношение, за което страните не спорят, че е
прекратено. С прекратяването на този договор изпълнението и на договора за
услуга става невъзможно. По делото не се спори обаче, че договорът за
обществена поръчка е прекратен по инициатива на възложителя по договора за
услуга – обединение „Б.Е.“. Нито се твърди, нито се установя причината за това
да е от обективен характер. Напротив, обсъжданията на изпълнението сочи на неизпълнени
ангажименти от страна на съдружниците, препятстващо и изпълнението на договора.
Ето защо и това обстоятелство, по аргумент от противното на чл. 267 ал. 1 изр.
първо ЗЗД, само по себе си не лишава изпълнителя
от правото му на възнаграждение. При все това обаче законът го свързва с
конкретно изпълнена работа, реално ползваща възложителя – арг. от чл. 267 ал. 1
изр. второ ЗЗД. По делото не се установява дали и каква конкретна полза за
изпълнителя по обществената поръчка е допринесъл съставеният от името на
дружеството контролен лист. Със самият договор интересът за възложителя е
дефиниран с конкретно извършени и надлежно актувани строителни и монтажни
работи. По делото не се установява този резултат да е достигнат. Следователно,
няма основание за извод, че макар ищецът е изпълнил макар и частично работа,
обуславяща претендираното в процеса възнаграждение.
По
тези съображения неоснователна се явява и претенцията за заплащане на сумата 15698,14
лв., а предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
Както е и с доклада по
делото претенцията за законна лихва предполага възникнало лихвоносно парично
задължение с настъпил падеж. При достигнатия извод досежно главниците
неоснователни се явяват и акцесорните претенции за законна лихва.
По
предявените обратни искове
Правният ред допуска в рамките на висящо производство да бъде предявен и разгледан спор с трето на първоначално очертания спор лице, осигурявайки своевременна защита за страната, срещу която е постановено решението, да реализира отговорността на провокиралото отговорността й лице. Тази особеност обосновава и условния характер на търсената защита. Понеже в случая не се установява отговорността на „Г.“ ООД и „Г.“ АД да е ангажирана, липсва процесуалната предпоставка, от която е обусловено искането за разглеждане на така предявените искове. Доколкото обаче съдът е сезиран с искане, настоящият състав счита, че дължи изрично да се произнесе по него и то със самото решение.
По разноските
При установения изход от спора
направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени в негова тежест.
Ищецът дължи да възстанови
направените от ответниците и доказани в процеса разноски на ответниците.
Представения по делото договор в обосновка на искането за разноски от страна на
„СД В.“ ООД и и В.Г.Т. сочи на възложена правна защита и съдействие на адв. Т.
по спор, предмет на разглеждане по друго дело – т.д. 4261/2016 г. на СГС, VІ-10
състав. При тези обстоятелства невъзможен се явява изводът за заплатени
разноски за участието на адв. Т. по настоящото дело, съответно заявеното искане
за възлагане на сумите разноски съответно в размер на 9500 лв. и 500 лв. е
неоснователно. С оглед правилото на чл. 81 ГПК този извод следва да бъде
огласен с диспозитива на акта.
Липсващата процесуална предпоставка за разглеждане на обратния иск обуславя хипотезата на чл. 78 ал. 4 ГПК, поради което „Г.“ ООД и „Г.“ АД нямат право да получат възстановяване на заплатената държавна такса, дължима при предявяване на иска, а дължат да възмездят привлечените в процеса ответници за сторените от тях разноски за ангажираната адвокатска защита.
Ответниците
„Г.“ ООД и „Г.“ АД са защитавани в процеса от юрисК.. При установения изход от
спора ищецът им дължи сума, съответна на следващото се възнаграждение за
ангажиран адвокат при условията на Закона за правна помощ. Претендираните суми
от по 450 лв. съответства на тези
критерии, поради което и следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******със съдебен адрес:***, офис Ф307 срещу „СД В.” ООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. *******, „Е.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. *******, „Е.М и М“ ООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. *******, „Г.“ ООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, р.н „*******, и „Г.“ АД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, р.н „*******както следва:
1. с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 270 458,00 лв. – възнаграждение по чл. 2 ал. 2 т. 1 от договор от 26.03.2015 г.;
2. с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 15698,14 лв. – възнаграждение по чл. 2 ал. 2 т2 от договор от 26.03.2015 г.
3. с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 755,74 лв. – обезщетение за неизпълнено задължение за плащане на сумата от 15698,14 лв. за периода 31.07.2015 г. – 18.01.2016 г.
4. с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 11 213,97 лв. – обезщетение за неизпълнено задължение за плащане на сумата от 270 458,00 лв. за периода от 24.08.2015 г. до 18.01.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******със съдебен адрес:***, офис Ф307 да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. ******* сумата 9530,00 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******със съдебен адрес:***, офис Ф307 да заплати на „Е.М и М“ ООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. ******* сумата 4800,00 лв. – заплатено възнаграждение по договор с адвокатско дружество
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******със съдебен адрес:***, офис Ф307 да заплати на „Г.“ АД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, р.н „*******сумата 450,00 лв. – юрисК.ско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******със съдебен адрес:***, офис Ф307 да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, р.н „*******сумата 450,00 лв. – юрисК.ско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от „Г.“ АД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, р.н „*******срещу Д.Г.Г. и В.Г.Т. иск за сумата 2981,26 лв. – обезщетение за причинена загуба от неизпълнение на договорено задължение.
ВЪЗЛАГА направените разноски от „Г.“ АД по така предявения иск в негова тежест.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 4 ГПК „Г.“ АД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, р.н „*******да заплати на Д.Г.Г. с адрес по делото: гр. Бургас, к-с „*******сумата 9530,00 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от „Г.“ ООД срещу Д.Г.Г. и В.Г.Т. за сумата 2981,26 лв. – обезщетение за причинена загуба от неизпълнение на договорено задължение.
ВЪЗЛАГА направените разноски от „Г.“ ООД по така предявения иск в негова тежест.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 4 ГПК „Г.“ ООД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, р.н „*******да заплати на Д.Г.Г. с адрес по делото: гр. Бургас, к-с „*******сумата 9530,00 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението
е постановено при участието на Д.Г.Г. и В.Г.Т. – трети лица помагачи на „Г.“
ООД и „Г.“ АД.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в
14-дневен срок от връчване на препис, а в частта за разноските – при условията
и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: