Р Е Ш Е Н И
Е №
192
Гр. Сливен, 18.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора
…………………….
и при секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова
административно дело № 332 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
жалба от „Алба Роуз“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. С., кв. „Б.“ № ….., пр. от Р.Я.И. срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-319-0347813/29.07.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – к. – а., н. се в к. к. С. б., к-с „В. п.“, ст.
от „Алба Роуз“ ЕООД с ЕИК …………… и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на
административния акт. Твърди се, че заповедта е немотивирана и несъответства на
целта на закона. Не бил индивидуализиран обекта, предмет на запечатване.
Липсвали мотиви относно срока, за който се прилага мярката. Моли съда за отмяна
на оспорения административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и
своевременно призован, не се явява, не се представлява.
В с.з. административният орган - Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован се
представлява от упълномощен представител
– старши юрк. Д., който оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената
заповед.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 21.07.2019 г. длъжностни лица
при ЦУ на НАП – инспектори по приходите извършили проверка за спазване на
данъчно – осигурителното законодателство в обект – к.-а., находящ
се в к. к. „С. б.“ к-с „В. п.“, ст. от „Алба Роуз“ ЕООД.
В 16:18 ч. била извършена контролна покупка на 1 бр. пица, 1 бр. пилешки
пръчки, 1 бр. картофи и 3 броя безалкохолни напитки на обща стойност 33,50 лева,
заплатени в момента в брой от проверяващия – Х. К., като плащането било прието
от Р. И.. За плащането не бил издаден фискален касов бон от намиращото се в
обекта, работещо, регистрирано с изградена дистанционна връзка с НАП фискално
устройство. При проверката, при която бил изведен от ФУ дневен финансов „Х“
отчет било констатирана разчетена касова наличност 143, 10 лева, попълнен опис
на наличните парични средства в касата, с отчетена фактическа касова наличност
134 лева, въвеждане и извеждане на пари в касата не били констатирани, като
била установена отрицателна разлика от 9.10 лева. Цитираните установявания на
органите по приходите били обективирани в Протокол за
извършена проверка № 0347813/21.07.2019 г., с час на приключване на проверката
17:05 ч. Съгласно същия, досежно констатациите за
неиздаване на фискална касова бележка за извършената контролна покупка и за констатираната разлика между наличните
парични средства и отразяванията във ФУ проверяващите съставили 2 бр. АУАН, в
които приели съответно, че не е изпълнено задължението по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ за издаване на
фискален бон за всяка извършена продажба и не е изпълнено задължението по чл.
118 ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 33 ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ.
На 29.07.2019 г. Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна
административна мярка ФК-319-0347813/29.07.2019 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – к. – а., н. се в к. к. С. б., к-с „В. п.“, ст.
от „Алба Роуз“ ЕООД с ЕИК ………….. и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Към
доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.,
издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално
устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Заповед за налагане на
принудителна административна мярка ФК-319-0347813/29.07.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат „Алба Роуз“ ЕООД на 02.08.2019 г. Срещу ПАМ е подадена жалба,
по която е образувано настоящото съдебно производство, подадена до Адм. Съд Бургас, на 02.08.2019
г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени
средства, включително приложените към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките
на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се
преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало
в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в
рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от
Закона за данъка върху добавената стойност. Като издадена от компетентен орган
и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема
оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от
страните, обжалваната заповед се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми
и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед е издадена с
правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1
от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващото
дружество, чрез свой служител – продавач, не е изпълнило задължението, вменено
с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушило
императива на чл. 25 ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от
обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от
фискалното устройство за извършена продажба. Същественото в случая е, че
извършването на продажбата е установено, доколкото за консумираните стоки - 1 бр. пица, 1
бр. пилешки пръчки, 1 бр. картофи и 3 броя безалкохолни напитки е заплатена
сума от 33, 50 лв. в брой при извършената контролна покупка. След извършената
контролна покупка е извършена легитимация от страна на длъжностните лица –
проверяващи и е започнала проверка на фискалното устройство, касовата наличност,
касовата книга и пр., както и съставяне на протокола, обективиращ
резултатите от проверката. Видно е от Протокол за извършена проверка № 0347813/21.07.2019
г., че контролната покупка е извършена в 16:18 ч., когато е започнала
проверката, като същата е приключила в 17:05 ч. с връчване на същия протокол на
служителя – продавач, който е и управител на дружеството. Същият протокол представлява
неоспорен от страните официален документ, доказателствената
сила на който не е оборена в настоящото съдебно производство.
Неиздаването на надлежен фискален
документ за извършено плащане по реализирана продажба е абсолютна предпоставка
за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно посочената като правно основание за издаване на процесната
заповед разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1
б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, за
прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на
установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски
обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал.
1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране
на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство
в обекта. В случая такова е било налично и в изправност, но представителят на
дружеството – търговец не е издал касов бон за извършената продажба на 1 бр. пица, 1
бр. пилешки пръчки, 1 бр. картофи и 3 броя безалкохолни напитки на обща стойност
33, 50 лева при извършената контролна покупка и реално заплащане на същата в брой. Ето
защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице
нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“
и като срок - наложена е за 14 дни, т.е. в рамките на законоустановения
такъв (до 30 дни). В тази връзка настоящата съдебна инстанция не споделя довода
на жалбоподателя, че липсата на мотиви относно определения от административния
орган срок за запечатване е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на
заповедта. Съдът намира, че излагането или неизлагането на мотиви от такова
естество не е нито нормативно изискуемо, нито би могло да повлияе на
пълноценното реализиране правото на защита на търговеца. В достатъчна степен е
индивидуализиран и обекта на запечатването, поради което доводът на оспорващия в
обратен смисъл е неоснователен.
Процесната принудителна
административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки,
чието предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно
текста на чл. 186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и
няма санкционен характер.
По изложените по – горе
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на
принудителна административна мярка ФК-319-0347813/29.07.2019 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – к. – а., н. се
в к. к. С. б., к-с „В. п.“, ст. от „Алба Роуз“ ЕООД с
ЕИК ……………… и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187
ал. 1 от с.з., е валидна и издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да
бъде отхвърлена.
Разноски от страните не се
претендират, поради което не се присъждат.
Водим от горното и на основание
чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Алба Роуз“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. С., кв. „Б.“ № ……………., пр. от Р.Я.И. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-319-0347813/29.07.2019 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – к. – а., н. се
в к. к. С. б., к-с „В. п.“, ст. от „Алба Роуз“ ЕООД с
ЕИК ……………. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187
ал. 1 от с.з., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: