Р Е Ш
Е Н И Е
№ 26
08.01.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на десети
декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №2450/2019г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба на
З. А. Р. ***,
ЕГН **********, чрез
назначения й процесуален представител по
делото адв.
Н. П.,
против Решение №2692 от
27.06.2019г., постановено по гр.д. №12815/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХVІІ гр.с., в
частта му, с която
са били отхвърлени
предявените от нея
против ответниците И.
Т. А., ЕГН
**********, и Р.
И. А., ЕГН
**********, искове за
премахване на незаконно
изградената стена и
врата в общите
части на ет.4
пред апартамент №12
на ул. ***,
гр. Пловдив, и за
осъждане на ответниците да й
заплатят сумата от 240
лв., представляваща
обезщетение за причинените
й вреди за периода
06.08.2017г.-06.08.2018г. от заграждането
на общите части
на ет.4 пред
апартамент №12 на
ул. *** гр. Пловдив.
В жалбата се
излагат доводи за
неправилност на решението
в обжалваната му част,
като се иска отмяната
му и уважаване
на исковите претенции.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба
от ответната страна
по нея- Р.
И. А., чрез
пълномощника й адв. К. А.,
с който същата
се оспорва и
се иска потвърждаване
на решението.
Ответната
страна по въззивната жалба
И. Т. А. в
съдебно заседание оспорва
жалбата и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
В
обжалваната част на
решението първоинстанционният съд
е бил сезиран с
искове на З.
А. Р. против ответниците И.
и Р. А. с правно
основание чл.109, ал.1 от
Закона за собствеността и
чл.45, ал.1 от
ЗЗД за осъждане
на ответниците да
премахнат незаконно изградената
стена и врата
в общите части
на ет.4 пред
апартамент №12 на
ул. ***гр. Пловдив,
и да й заплатят
сумата от 240 лв., представляваща обезщетение
за причинените й
вреди за периода 06.08.2017г.-06.08.2018г. от
заграждането на общите
части.
От
фактическа страна по
делото няма спор
между страните, а се
установява и от представените
писмени доказателства, че ищцата
притежава идеални части от правото
на собственост на апартамент
№11, находящ
се в гр. Пловдив, ул.***,
а ответниците са
собственици на намиращия
се на същия
етаж апартамент №12. Няма
спор, а и
се установява от
заключението на приетата съдебно- техническа експертиза,
че част от стълбищната
площадка на етажа с
площ от около 4,50
кв.м., която достига до
ап.12 е преградена
с входна дървена врата, като същата
се ползва от ответниците.
Вещото лице е
установило, че подобно
преграждане е осъществено
на същото място
на всичките седем етажа от жилищния блок. С
обжалваното решение първоинстанционният съд
е приел, че
така извършеното преграждане
не пречи на ищцата
да упражнява правото
си на собственост
върху притежавания от нея
апартамент, доколкото преградената
част осигурява достъпа
до апартамента на ответниците, а и
по делото не
е установено ограничаване
на дневната светлина. Предвид
горното съдът е
отхвърлил претенцията на
ищцата за премахване
на изградената от ответниците
врата в общите части. По претенцията
за заплащане на обезщетение съдът
е приел, че същата
е неоснователна, тъй
като по делото
се установявало, че на ищцата
също била предоставена за
ползване площ от общите части,
а и за претендирания
размер на обезщетението не
били събрани доказателства.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при
постановяването му не
е било допуснато нарушение
на императивни материалноправни
норми. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в
жалбата, като въззивната инстанция
се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният
съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може
да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в
този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
Съгласно
разпоредбата на чл.109
от ЗС собственикът
може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право,
като в съдебната практика е
безспорно, че предвидената
в посочената разпоредба защита
е приложима и
при негативни въздействия от
етажен собственик спрямо
общи части от
сграда- етажна собственост. В настоящия случай по
делото се установява
от показанията на
свидетелите В. Г.-
Л. и Т.
В., че преграждането
с врати на коридорите
към десните апартаменти на всички
етажи във входа
е извършено по решение
на Общото събрание
/ОС/ на етажната
собственост, с което тези площи
са били предоставени за ползване
срещу заплащане на
наем на собствениците на
съответните апартаменти. Така
депозираните от свидетелите
показания кореспондират и с
твърденията на самата ищца
и с представеното от нея
решение на ОС без дата-
„да бъдат остъклени и затворени
с врата общите части откъм
десните апартаменти“. Посоченото решение
е в рамките
на правомощията на
ОС на ЕС
съгласно разпоредбите на 11,
ал.1, т.10., б.Б и б.И от
ЗУЕС, според които
Общото събрание приема решения
за отдаване под
наем или за предоставяне за
безвъзмездно ползване на
общите части на
сградата при спазване на
нормите за пожарна
и аварийна безопасност,
както и за
използване на общите
части на сградата
и прилежащата й
площ при възникнали
спорове. За приемане на
решения по посочените
въпроси в ЗУЕС
не е предвидено
изискване за квалифицирано мнозинство,
поради което обстоятелството, че
ищцата не е
гласувала за приемане
на посоченото решение
не се отразява
на валидността му. Няма
данни решението да
е отменено като
незаконосъобразно по реда
на чл.40 от
ЗУЕС, поради което и
съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.1, т.8 от ЗУЕС същото
е задължително за
всички собственици в
етажната собственост. При
положение, че действията
на ответниците
по поставяне на
врата на коридора
се основават на
решение на Общото
събрание, което не е било
отменено по съответния
ред, то не може да се приеме,
че е налице
„неоснователно действие“ по
смисъла на чл.109 от
ЗС, поради което предявеният
иск за премахване
на поставената врата
е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Отделно от това от събраните
по делото доказателства
не може да бъде направен
извод и че
поставената от ответниците врата
пречи по някакъв начин на
ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от
нея апартамент. Видно
от изготвената от
вещото лице скица, достъпа до него,
както и до стълбището
не е ограничен
по какъвто и да
е начин, а вратата
прегражда затворено пространство,
водещо до входната
врата на апартамента
на ответниците, към
което ищцата не би
следвало да има
интерес. Няма спор и
че поставената врата
не ограничава по
никакъв начин дневната светлина на стълбищната
площадка, тъй като в
заградената площ няма прозорци,
осигуряващи такава. От твърденията на
ищцата в първоинстанционното производство,
както и от
събраните по делото доказателства
се налага изводът,
че действителната причина за
предявяване на иска за премахване на
извършеното преграждане на коридора
е обстоятелството, че ответниците са отглеждали
куче в заградената
част, чието присъствие е
влошавало условията на живот
на ищцата и
семейството й. Към настоящия
момент обаче няма
спор, че тези
действия на ответниците са
преустановени, поради което
и за
ищцата вече не
съществуват каквито и
да са пречки от
подобен характер да
упражнява правото си
на собственост, както
и да обитава необезпокоявано жилището
си. С въззивната жалба
са изложени и
доводи, че с
извършеното преграждане се
нарушавали изискванията за
безопасност при бедствия
и аварии. Такива
твърдения не са
били направени в
исковата молба и
уточненията към нея, нито в
производството пред първоинстанционния съд,
а същите се правят за
първи път във въззивната жалба,
поради което следва
да се приемат
за преклудирани. Отделно
от това тези твърдения не са
подкрепени с доказателства, въз основа
на които да
може да се
направи извод, че
е допуснато нарушение
на изискванията за
пожарна и аварийна
безопасност, а наличието
на подобно нарушение не може
да се предполага. Предвид
горното и по така изложените
съображения предявеният иск с
правно основание чл.109
от ЗС за осъждане
на ответниците да
премахнат поставената от тях
врата в
общите части е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Неоснователен е
и предявеният иск с правно основание чл.45, ал.1
във връзка с
чл.52 от ЗЗД
за осъждане на ответниците да заплатят
на ищцата обезщетение
за неимуществени вреди
за периода
06.08.2017г.-06.08.2018г. от заграждането
на общите части.
По делото не се
установява ответниците да са извършили противоправно поведение,
тъй като е налице
решение на ОС
на ЕС, с
което им е
разрешено поставянето на
врата на коридора,
водещ към апартамента им.
Няма доказателства и ищцата
да е претърпяла
някакви неимуществени вреди
от така извършените
действия, поради което
претенцията й за
обезщетение в размер
на 240 лв.
за посочения период
е неоснователна и
следва да се отхвърли.
До
същите фактически и
правни изводи е
стигнал и първоинстанционният
съд, поради което
обжалваното решение следва
да се потвърди,
като на основание чл.272
от ГПК се
препрати и към мотивите
му.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2692
от 27.06.2019г., постановено по гр.д. №12815/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХVІІ
гр.с., в частта
му, с която са
били отхвърлени предявените
от З. А. Р.
***, ЕГН
**********, против ответниците И.
Т. А., ЕГН
**********, и Р.
И. А., ЕГН
**********, искове за
премахване на незаконно
изградената стена и
врата в общите
части на ет.4
пред апартамент №12
на ул. *** гр. Пловдив, и за осъждане
на ответниците
да й заплатят сумата от
240 лв., представляваща обезщетение
за причинените й
вреди за периода 06.08.2017г.-06.08.2018г. от
заграждането на общите
части на ет.4
пред апартамент №12
на ул. ***,
гр. Пловдив.
В необжалваната му
част решението е
влязло в сила
В
частта му,
с която е
потвърдено решението на първоинстанционния
съд по иска
за заплащане на
сумата от 240 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване. В
частта му, с която
е потвърдено решението
на първоинстанционния съд
по иска с правно основание чл.109
от ЗС решението
подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.