СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІII "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 2087 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20253029/16.11.2020г. по
гр.д. 8739/2018г. на Софийски районен съд 165 състав, съдът е отхвърлил
исковете на М.В.Т. с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 49, във вр. с чл.
53 от ЗЗД предявени срещу „Б.Т.А.“ ООД за сумата от 5010 лв., „А.Н.“ ООД за
сумата от 5010 лв., „Б.Н.“ ООД за сумата от 5010 лв. и исковете с правно
основание чл. 45, във вр. с чл. 53 от ЗЗД, предявен срещу В.Д.Т., Т.С.Н. и В.И.Г.-З.
за сумата от 5010 лв., претендирани солидарно, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се унижение, психически тормоз, стрес и душевен
дискомфорт от публикуване на статия със заглавие „Екскмета на Ботевград готви
пълзящ преврат“ и „Екскмета на Ботевград готви преврат“, публикувана в интернет
страниците „nbox.bg”,
“botevgrad.com” и “balcanec.bg”.
Решението е обжалвано с въззивна жалба
от ищеца чрез адв. И.Г. и адв. И. Д.. В жалбата са релевирани оплаквания за
нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост
на първоинстанционното решение. Оспорени са изводите на съда относно
недоказаност на авторството на процесната статия. Процесуалните представители
сочат, че съдът неправилно е определил статията като „критичен анализ“, а
обидните и позорящите твърдения като „укори срещу политици“. Изтъкват, че съдът
не е разгледал нито една от посочените обидни реплики. Молят за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго с което исковете се уважават.
Отговори
на въззивната жалба са подадени от В.Д.Т., Т.С.Н., В.И.Г. – З. и „А.Н.“ ООД. В
отговорите е взето становище за неоснователност на въззивната жалба като се
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
По отношение на исковете по чл. 45 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД, се
основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или
юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/
противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен елемент от
горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е
извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените
права.
В частност ищецът се позовава на
увреждащо поведение на ответниците, В.Д.Т., Т.С.Н. и В.И.Г.-З., изразяващо се в
публично разгласяване на отрицателни оценки и мнения за неговата личност, които
са унизителни и разгласяването на позорни обстоятелства - осъществено на публикуване
на статия със заглавие „Екскмета на Ботевград готви пълзящ преврат“ и „Екскмета
на Ботевград готви преврат“, публикувана в интернет страниците „nbox.bg”, “botevgrad.com” и
“balcanec.bg”
на 26.05.2017г.
От представените в исковата молба
документи и от заключението по допуснатата съдебно-компютърна експертиза се
установява, че на дата 26.05.2017г. в 08:04ч. в сайта „nbox.bg” е публикувана
статия със заглавие „Екскмета на Ботевград готви пълзящ преврат“. Като автор на
статията е посочено лицето П.М., NBOX.BG. Същата статия е публикувана на
26.05.2017г. в 10:32ч. в сайта “botevgrad.com”със заглавие „Екскметът на
Ботевград готви пълзящ преврат“. Като източник е посочен „nbox.bg”. Статията е
публикувана на 26.05.2017г. в 10:46ч. в сайта на “balcanec.bg” със заглавие
„Екскметът на Ботевград готви преврат“. От извадките на статията в експертизата
е видно, че същата съдържа твърдените от ищеца изрази, а именно „Така Т. се
намърда в 44-то Народно събрание“, „Такова раздвояване на личността е
вече познато в клиничната психиатрия като шизофрения“, „Задкулисието между М.Т.
и Г.Г.опорочи вота на избирателите в Ботевград и сега те се чувстват излъгани,
сподели общинският съветник Ф.Ф..“, „Т. си позволява дерибейски да я организира…“,
„Въпросът е докога Б.Б.ще търпи своя бивш член да дерибейства безнаказано в
града с името на Ботев.“.
Първият спорен въпрос е дали ответниците
В.Д.Т., Т.С.Н. и В.И.Г.-З. са автори на процесната статия.
По делото е предоставено единствено
писмо от М.М., управител на „Б.т.о.“ ООД
в което е посочено, че статията „Екскмета на Ботевград готви пълзящ преврат“,
публикувана в „nbox.bg”
е написана в сътрудничество и съавторство между В.Д.Т., Т.С.Н., В.И.Г. – З..
Представеното писмо обаче няма характер
официален свидетелстващ документ, нито има характер на признание на неизгоден
за страната факт поради което не е от характер че да установи авторството на
процесната статия.
Други доказателства за установяване на
авторството на статията и за ангажиране на отговорността на В.Д.Т., Т.С.Н., В.И.Г.
– З. не са представени. При това положение следва да се приеме искът по чл. 45
от ЗЗД срещу физическите лица за недоказан.
При това положение решението в тази му
част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на искът по чл.49, вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен
вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни
действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Фактическият
състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от
противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на
работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Учреждението, организацията
или юридическото лице отговарят не за своя вина - действие или бездействие, а
заради вината - действието или бездействието на лицата, на които са възложили
работа. За реализиране на тази отговорността не е необходимо установяване на
конкретната самоличност на преки я извършител, а на факта, че същият е причинил
вредите при или по повод работа, възложена м у от лицето, срещу което е насочен
а претенцията.
Казването или извършването на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие е
противоправно деяние - обида /чл. 146, ал. 1 от НК/. Съответно разгласяването
на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено
престъплениее противоправно деяние - клевета /чл. 147, ал. 1 от НК/. С тези
деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му, неговата самооценка.
Унизителният характер на казаното следва
да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на
действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може
да се осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да
се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е
неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав
на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между
отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и
обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да
накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са
неприлични, вулгарни и цинични.
Обидата е лично унизяващо отнасяне към
някого, докато мнението, макар и негативно, представлява лично становище, с
което се изразява позиция или оценка на личност или събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1
от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да
го разпространява чрез слово - писмено и ли устно, чрез звук, изображение или
по друг начин. Обективният критери й за ограничаване на това основно прав о на
гражданите е въведен в, ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно
правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е
защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от
категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията/.
Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се
разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае
за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с
негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не
съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те
не подлежат на проверка за вярност - те съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане
на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат
проверявани само твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата /В
този смисъл Решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. дело № 7046/2014 г.,
ІV г. о., ГК, Решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2013 г.,
ІІІ г. о., ГК, Решение № 62 от 06.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1376/2011 г.,
ІV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна
съдебна практика/.
В тази връзка следва да се посочи че във
въпросната публикация, авторът на процесните статии изразил оценката си във
връзка дейността на ищеца в качеството му на политическа фигура в Общинския
съвет в Ботевград. Използваните изрази „Така Т. се намърда в 44-то Народно
събрание“, „Такова раздвояване на личността е вече познато в клиничната
психиатрия като шизофрения“, „Задкулисието между М.Т. и Г.Г.опорочи вота на
избирателите в Ботевград и сега те се чувстват излъгани, сподели общинският
съветник Ф.Ф..“, „Т. си позволява дерибейски да я организира…“, „Въпросът е
докога Б.Б.ще търпи своя бивш член да дерибейства безнаказано в града с името
на Ботев.“, касаят личната оценка на автора досежно политическата дейност
на ищеца.
В този смисъл е и практиката на ВКС /виж
Решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., ГК,
Решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 970/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 62/06.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о./ според
която Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида).
В този смисъл законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че релевираната претенция се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Изводите на въззивния съд съвпадат с
тези на СРС. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение - потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на производството
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на всеки ответниците В.Д.Т.,
Т.С.Н., В.И.Г. – З., „А.Н.“ ООД и „Б.Н.“ ООД направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
съгласно представените договори за правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20253029/16.11.2020г. по гр.д. 8739/2018г. на Софийски районен съд 165 състав.
ОСЪЖДА М.В.Т., ЕГН ********** да
заплати на всеки от ответниците В.Д.Т., ЕГН **********, Т.С.Н., ЕГН: **********,
В.И.Г. – З., ЕГН **********, „А.Н.“ ООД, ЕИК******* и „Б.Н.“ ООД ЕИК *******на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК суми от по 500 лв., представляващи разноски във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.